Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 253
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 254
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 480
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 482
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 483 ХуЛите :: Виж тема - Извънредна ситуация
Въведено на:
08 Мар 2018 20:06:45 » Извънредна ситуация
Когато ми падне самочувствието, винаги се подсещам за случай, в който помогнах на депресиран пациент на съпруга ми, Георгиев.
Беше преди години. По онова време докторът беше депутат, идваше си във Варна само за уикендите. Пациентите му ми звъняха по цели дни, искаха си доктора. Една вечер, в малките часове, телефонът звъни. Вдигам и отсреща мъжки глас търси, естествено, доктора.
- Той е в София и ще се върне в петък вечер.
- Жалко - отговаря човекът,- дотогава ще съм мъртъв. Вече съм направил примката и ще се беся.
Олеее, настръхнах. Представих си какво ще пише във вестника: „Пациент на Д-р Георгиев се самоуби заради недостатъчно лечение и внимание.“
И тъй като мога бързо да мисля, изстрелвам:
- Спокойно, аз също съм лекар-психиатър, д-р Георгиева съм и ще ти помогна. Кажи сега какви лекарства ти е изписал доктора и как ги пиеш?
Изброява човекът имена на лекарства и дозата, а аз трескаво ги записвам на дланта си, след което се разпореждам:
- Запиши си внимателно - на първото лекарство увеличаваш дозата с половин таблетка. Сутрин - половин, на обяд и вечер по цяла таблетка. На второто увеличаваш с половин таблетка само вечерната доза и ще се оправиш.
На ум си казах, че половин таблетка повече или по-малко не може да му навреди, а и исках да го държа по-дълго на телефона, за да го разубедя да не си посегне. Той обаче отвръща:
- Няма да ги пия, ще се обеся още тази вечер, живота ми е страшен и безсмислен.
- Чакай малко, ти досега бесил ли си? - питам аз
- Не съм, само съм си рязал вените!
- Е, тогава откъде знаеш как се прави правилна примка на въжето, знаеш ли колко е сложно, нарича се „моряшки възел“ и не всеки го умее. Няма да се обесиш, а само ще се нараниш, ще те влачат по болници и ще те спасят. Затова, моля те, пий лекарствата по схемата, която ти дадох, и изчакай доктора, идва си след 2 дни. Освен това той знае най-различни безболезнени начини за самоубийство, нищо няма да усетиш. Къде ще се катериш по това въже, я стане, не стане. Налей си едно вино, изпий хапчета и лягай. Остават само 2 дни, някак ще ги изкараш.
Оня почна да се смее:
- Не съм се смял от една година. Добре, д-р Георгиева, ще ви послушам и ще изчакам доктора, щом знае как да се ликвидирам, мен и без това ме е страх от болка.
Идва си докторът, казвам му аз какви съм ги натворила и той веднага звъни на пациента. А онзи бодро докладва:
- Докторе сега съм добре, дай да се видим да ти разправям как щях да се беся, ама
д-р Георгиева ми смени дозата и се пооправих.
Изведнъж мъжът ми пребледня, лицето му се изопна, погледна ме страшно и каза:
- Отивам при болния, а като се върна ще имаме разговор с теб. Как си позволяваш да даваш акъли на пациентите ми?
Докато го чаках се затресох от ужас - дали не съм направила нещо фатално. След час се върна и измърмори:
- Добре си направила!
Друго повече не каза, обаче аз леко се възгордях.
И до днес все си припомням тази история, падне ли ми самочувствието или когато докторът си позволи да ме критикува за нещо.
IGeorgieva ХуЛитер
Записан(а): Jan 06, 2014
Мнения: 215
Място: София
Въведено на:
09 Мар 2018 12:54:07 »
Много добре, д-р Георгиева!
Markoni55 ХуЛитер
Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2973
Място: Варна
Въведено на:
09 Мар 2018 18:37:47 » Много забавно изглежда
ама си е бая сериозно, като погледнеш. Браво д-р Георгиева!
_________________ За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
mamontovo_dyrvo ХуЛитер
Записан(а): Jun 17, 2012
Мнения: 228
Въведено на:
09 Мар 2018 21:50:15 »
Супер!
RockAround_theC_l_ock ХуЛитер
Записан(а): Oct 03, 2010
Мнения: 493
Място: Varna, Bulgaria
Въведено на:
10 Мар 2018 14:14:19 » Браво-брависимо, д-р Георгиева!!!
Ама да бяхте оставили някакъв телефон, че и на мен колко пъти ми се е исквало я - да се обеся, я - да се гръмна.
Вените не съм си рязал - мен от болка не ме е страх, ама още като видя да ми протече кръв - на мига припадам...
Хубаво написано! Хубаво се чете!
Дано и това 5 от мен помогне за
Успех!
_________________ По добре влюбен, отколкото никакъв...
само заради това, че текстът е написан грамотно
иначе не е смешно, че някой иска да сложи край на живота си...
а да се представяш за лекар, когато не си такъв, е даже подсъдно- нищо, че е имало позитивен резултат, а ако беше негативен ...?
Наистина не е смешно нито като действителна случка, нито като измислица
Хайде"По-горе билото, майстори! (1)- по Джером Селинджър
Markoni55 ХуЛитер
Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2973
Място: Варна
Въведено на:
11 Мар 2018 00:00:02 » Миа не се вживявай толкова
разбирам, че го приемаш професионално, ама все пак му е спасила живота
_________________ За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
mamasha ХуЛитер
Записан(а): Oct 29, 2008
Мнения: 461
Място: Бургас
Въведено на:
12 Мар 2018 12:57:33 »
Е, добре де, не е смешно, че някой е искал да се самоубие.
Но смешката е в началото и във финала на историята. Смешката е в това, че наистина си заслужава да се чукне по носа някой мъж с високо самочувствие, дори само затова, че в този мъжки свят от време на време трябва да им се напомня, че "зад всеки успял мъж стои жена, а зад нея - съпругата му", както мъдро е перефразирал Наполеон Гручо Маркс.
И без да навлизам в анализ на текста, мисля си, че "д-р Георгиева" много добре е разбрала ситуациата - истинският самоубиец не звъни на лекаря, за да му каже, че ще посегне на живата си, истинският самоубиец решава и го прави. Но на този човек очевидно му е било нужно някой да поговори с него, да го спре, да му каже, че не трябва да отнема живота си, че резултатът ще бъде болка, по-силна от тази, че живее. И госпожата се е оказала може би по-добър психолог от дипломирания лекар - поприказвала е с човека, разбрала го е, разсмяла го е, прогонила е черните мисли.
За финал на малките си бележки ще си позволя да перефразирам г-н Гручо: "Това е моят прочит. Ако не ви харесва, имам и други."
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума