Извънредна ситуация

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Когато ми падне самочувствието, винаги се подсещам за случай, в който помогнах на депресиран пациент на съпруга ми, Георгиев.
Беше преди години. По онова време докторът беше депутат, идваше си във Варна само за уикендите. Пациентите му ми звъняха по цели дни, искаха си доктора. Една вечер, в малките часове, телефонът звъни. Вдигам и отсреща мъжки глас търси, естествено, доктора.
- Той е в София и ще се върне в петък вечер.
- Жалко - отговаря човекът,- дотогава ще съм мъртъв. Вече съм направил примката и ще се беся.
Олеее, настръхнах. Представих си какво ще пише във вестника: „Пациент на Д-р Георгиев се самоуби заради недостатъчно лечение и внимание.“
И тъй като мога бързо да мисля, изстрелвам:
- Спокойно, аз също съм лекар-психиатър, д-р Георгиева съм и ще ти помогна. Кажи сега какви лекарства ти е изписал доктора и как ги пиеш?
Изброява човекът имена на лекарства и дозата, а аз трескаво ги записвам на дланта си, след което се разпореждам:
- Запиши си внимателно - на първото лекарство увеличаваш дозата с половин таблетка. Сутрин - половин, на обяд и вечер по цяла таблетка. На второто увеличаваш с половин таблетка само вечерната доза и ще се оправиш.
На ум си казах, че половин таблетка повече или по-малко не може да му навреди, а и исках да го държа по-дълго на телефона, за да го разубедя да не си посегне. Той обаче отвръща:
- Няма да ги пия, ще се обеся още тази вечер, живота ми е страшен и безсмислен.
- Чакай малко, ти досега бесил ли си? - питам аз
- Не съм, само съм си рязал вените!
- Е, тогава откъде знаеш как се прави правилна примка на въжето, знаеш ли колко е сложно, нарича се „моряшки възел“ и не всеки го умее. Няма да се обесиш, а само ще се нараниш, ще те влачат по болници и ще те спасят. Затова, моля те, пий лекарствата по схемата, която ти дадох, и изчакай доктора, идва си след 2 дни. Освен това той знае най-различни безболезнени начини за самоубийство, нищо няма да усетиш. Къде ще се катериш по това въже, я стане, не стане. Налей си едно вино, изпий хапчета и лягай. Остават само 2 дни, някак ще ги изкараш.
Оня почна да се смее:
- Не съм се смял от една година. Добре, д-р Георгиева, ще ви послушам и ще изчакам доктора, щом знае как да се ликвидирам, мен и без това ме е страх от болка.
Идва си докторът, казвам му аз какви съм ги натворила и той веднага звъни на пациента. А онзи бодро докладва:
- Докторе сега съм добре, дай да се видим да ти разправям как щях да се беся, ама
д-р Георгиева ми смени дозата и се пооправих.
Изведнъж мъжът ми пребледня, лицето му се изопна, погледна ме страшно и каза:
- Отивам при болния, а като се върна ще имаме разговор с теб. Как си позволяваш да даваш акъли на пациентите ми?
Докато го чаках се затресох от ужас - дали не съм направила нещо фатално. След час се върна и измърмори:
- Добре си направила!
Друго повече не каза, обаче аз леко се възгордях.
И до днес все си припомням тази история, падне ли ми самочувствието или когато докторът си позволи да ме критикува за нещо.

Много добре, д-р Георгиева! Smile

ама си е бая сериозно, като погледнеш. Браво д-р Георгиева! Laughing

ХуЛитер Записан(а): Jun 17, 2012 Мнения: 228

Супер!

Ама да бяхте оставили някакъв телефон, че и на мен колко пъти ми се е исквало я - да се обеся, я - да се гръмна.
Вените не съм си рязал - мен от болка не ме е страх, ама още като видя да ми протече кръв - на мига припадам...
Хубаво написано! Хубаво се чете!
Дано и това 5 от мен помогне за

Успех! Laughing

само заради това, че текстът е написан грамотно
иначе не е смешно, че някой иска да сложи край на живота си...
а да се представяш за лекар, когато не си такъв, е даже подсъдно- нищо, че е имало позитивен резултат, а ако беше негативен ...?
Наистина не е смешно нито като действителна случка, нито като измислица
Хайде"По-горе билото, майстори! (1)- по Джером Селинджър Smile

разбирам, че го приемаш професионално, ама все пак му е спасила живота Laughing

Е, добре де, не е смешно, че някой е искал да се самоубие.

Но смешката е в началото и във финала на историята. Смешката е в това, че наистина си заслужава да се чукне по носа някой мъж с високо самочувствие, дори само затова, че в този мъжки свят от време на време трябва да им се напомня, че "зад всеки успял мъж стои жена, а зад нея - съпругата му", както мъдро е перефразирал Наполеон Гручо Маркс.

И без да навлизам в анализ на текста, мисля си, че "д-р Георгиева" много добре е разбрала ситуациата - истинският самоубиец не звъни на лекаря, за да му каже, че ще посегне на живата си, истинският самоубиец решава и го прави. Но на този човек очевидно му е било нужно някой да поговори с него, да го спре, да му каже, че не трябва да отнема живота си, че резултатът ще бъде болка, по-силна от тази, че живее. И госпожата се е оказала може би по-добър психолог от дипломирания лекар - поприказвала е с човека, разбрала го е, разсмяла го е, прогонила е черните мисли.

За финал на малките си бележки ще си позволя да перефразирам г-н Гручо: "Това е моят прочит. Ако не ви харесва, имам и други."

Laughing

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите