Това е първата книга с разкази на Марин Урумов. Преди това е издавал стихове. Както сам признава – никога не е предполагал, че ще го притегли към разказите. А се оказа, че не просто е добър разказвач, но и автор, зад чийто дебют застава издателство „Лексикон”. Не е лесно, да попаднеш в полезрението на добрите издателства, които ще поемат риска заедно да извървите пътят към читателите. За моя радост, колекцията ми от книги на любими автори, направили първите си творчески изяви в любимия сайт за художествена литература „Хулите.нет” се допълни с още едно полиграфско бижу – „Бакъреният кон” на Марин Урумов.
Заглавието е заимствано от едноименния разказ в книгата, в която те са разделени в два цикъла „Сега” и „По-рано”. Човешки истории от днешния и вчерашния ден, в които всеки може да намери себе си, или хората, които го обкръжават. По-голямата част от разказите са написани в първо лице и това ги прави убедителни, живи и истински. Звучат като изповеди и до известна степен са. Част от героите в тях не са съвсем измислени, а само с променени имена. Динамиката в разказите, използването на автентични диалектни изрази, както и на места жива и нередактирана реч, държи читателят в напрежение, потопява го в света на Марин Урумов. В него има всякакви хора: интелектуалци, проститутки, селяни, цигани, свещеници, мутри, деца от приютите, хайдути, нестинари, самодиви… Пъстър калейдоскоп от човешки съдби. Красив, тъжен, романтичен, понякога безизходен, но правдив. Не напудрен, не украсен, но пресъздаден с усета и перото на поет, можещ да види в дълбочината на сърцето.
Малко повече за автора, споделено от самия него:
„Няколко думи към читателите“
Нито съм мъдрец, нито пророк. Най-обикновен грешник съм… като вас... И няма да ви кажа нещо, което вече да не знаете. Само онова, което си помислих тази сутрин: Силен е мъжът събудил се до тялото на жена, която го обича… Човек ако знае това, стига му.
„Кратка биография“
Когато от издателството поискаха от мен да напиша кратка автобиография, се запитах какво искам да узнаят другите за мен, и кому изобщо са нужни подробности от личния ми живот... Или за професионалния ми такъв - твърде различен и много малко свързан с написването на разказите в тази книга... Едва ли някой се нуждае от това! Тези неща за Литературата са без значение. За Нея е от значение единствено написаното – добро ли е или не. Ще накара ли някого да се замисли, усмихне, натъжи, помечтае, повярва... Само това! Останалото е статистика.
Роден съм през 1967г. във Варна и години наред живях там.
Завърших икономика и години наред работих това...
Преди това работих друго... И сега работя друго, а утре вероятно ще работя нещо съвсем различно, за това няма никакъв смисъл да се спирам върху тези неща. Просто оцелявам... За да пиша.
Тука е така...
Сега живея на село... И ми харесва.
Женен съм... Три пъти...
Имам две деца.
Подобно, или за разлика от много други, не пия и не пуша... Вече.
Подобно, или за разлика от тях, съм и верен съпруг... Вече... Или поне сега...
В тази връзка мисля, че всеки може да е верен. Защото няма смисъл да си с някого, който те прави нещастен... Още по-малко, когото правиш ти такъв... Човек е верен, единствено когато е обичан и обича... Толкова по-добре, ако така остава верен и на себе си...
До тук за автора!
Ако желаете да разберете още нещо – четете го.
/Марин Урумов/
А aко желаете, да се запознаете лично с него, да му зададете своите въпроси, заповядайте на премиерата на книгата – 23.02./ петък/, в галерия „Арт Маркони”
Ваня Маркова – галерия „Арт Маркони“
_________________ За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
korleone ХуЛитер
Записан(а): Feb 03, 2018
Мнения: 6
Въведено на:
11 Фев 2018 23:03:28 »
Благодаря за жеста, а и за всичко, което направи и правиш, Ваня! Надявам се да се срещнем с онези, които проявят интерес, на чаша домашно Мерло, в унисон с разказите, създадено с много любов...
Markoni55 ХуЛитер
Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2983
Място: Варна
Въведено на:
11 Фев 2018 23:25:19 » Е, сега, ще се четкаме!
Аз, а и не само аз, харесвам разказите ти. Още от времето, когато ги публикува тук. Много ми е нелепо изискването на издателството да ги изтриеш, като условие да издадат книгата ти. Но...който дава парите - той поръчва музиката. Надявам се, да успееш да възстановиш някои от тях, които не са влезли в книгата, за да могат тези, които не те познават и не са те чели да добията представа за какво става въпрос. Сложно е сега с издаването. Не случайно вдигнах тема по този повод, цитирайки една от най-издаваните хулитерки през последните няколко години - Радостина А. Ангелова / Джой Ейнджълс/. За съжаление в България няма никакви преференции за издателите и въобще за културата. Докато не така стои въпросът с хазарта. Но за мен е по-важно, че оцеляваме - издатели, книжарници и представете си, даже галерии Живот и здраве да е, нека има такива, хубави новини и поводи да се виждаме на живо. Дай Боже да мога още дълги години да ви събирам в гнездото - галерия "Арт Маркони"
_________________ За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
anonimapokrifoff Модератор
Записан(а): Nov 30, 2007
Мнения: 1068
Въведено на:
15 Фев 2018 11:22:54 »
Варненци, не пропускайте премиерата! А тези, които сте далече и не можете да отидете, прочетете книгата - удоволствието от добрата литература е гарантирано!
korleone ХуЛитер
Записан(а): Feb 03, 2018
Мнения: 6
Въведено на:
15 Фев 2018 14:51:15 »
Благодаря, anonimapokrifoff! Специално твоето мнение наистина е повече от комплимент за мен!
RockAround_theC_l_ock ХуЛитер
Записан(а): Oct 03, 2010
Мнения: 493
Място: Varna, Bulgaria
А-а-а, затова нищо, освен Афра,не можах да намеря!
То, и аз преди години се изтривах, заради едно никакво стихче,
та ме намразиха (с право) всички модератори и админи...
Мярнах (неволно) "домашно Мерло... Ще взема да опитам - напук на всички докторски забрани...
То, и подходящо мезе ще трябва... и едни приятни размишления нахлуват
в душата... Почти като на Трифон зарезан!
zebaitel ХуЛитер
Записан(а): Apr 28, 2010
Мнения: 630
Въведено на:
15 Фев 2018 23:39:47 » Поздравления, дон Корлеоне!
Нямам никаква възможност да дойда на представянето във Варна, а много бих искала! Спомням си "Бакъреният кон", когато излезе в Хулите, спомням си колко много го харесах и много се радвам, че точно неговото заглавие си избрал за книгата! Пожелавам много читатели, много отзиви за книгата и необикновеното усещане да се срещнеш със собствената си публика!
_katerina_ ХуЛитер
Записан(а): May 27, 2009
Мнения: 509
Място: Варна
Въведено на:
16 Фев 2018 18:53:12 » Успех!
Живот и здраве ще се радвам да присъствам на приятна творческа среща с Дон Корлеоне и неговите разкази !
_________________ skype kati_35
Markoni55 ХуЛитер
Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2983
Място: Варна
Въведено на:
17 Фев 2018 00:12:41 » Става сериозно
Дон Корлеоне при Маркони
_________________ За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
Markoni55 ХуЛитер
Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2983
Място: Варна
Въведено на:
19 Фев 2018 21:13:44 » Явно е изтекла информация
и интерес към събитието прояви лично почетният консул на Италия сър Антонио Таркуинио
_________________ За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
korleone ХуЛитер
Записан(а): Feb 03, 2018
Мнения: 6
Въведено на:
25 Фев 2018 17:16:56 » Благодаря на всички хулитери от Варна
за вниманието, което засвидетелстваха с присъствието си: ufff, RockAround_theCock, stambol, Valens, rimpo, Narwal, petinka, Катя Вангелова, alfa_c и разбира се, suleimo. (Моля, ако изпускам някого, пред вид прекалено многото емоции от вечерта, да бъда извинен и допълнен.) Към всички тях, като добавя Веселина Томова (, която вероятно малко от Вас знаят, че освен разследващ журналист и автор на скандални романи, е и добра поетеса), Markoni55 и моя милост, мисля, че се събрахме достатъчно представителна извадка на "пишещото братство" (поне от региона.) Сърдечно благодаря за топлите думи и съпричастността към премиерата на "Бакърения кон", които ми засвидетелства с писмото си и anonimapokrifofff от Англия. Но най-големите и сърдечни благодарности, несъмнено дължа и изказвам на Markoni55 - Ваня Маркова (, без която нищо от това, което се случи, нямаше да се случи, или поне не и по този топъл и само неин начин), която свърши огромната работа по организирането, съгласуването с издателството на покани, плакати, рекламата на книгата в книжарници, и редица местни медии и... какво ли още не, което въобще не И беше работа. (Всъщност, ако изобщо беше и е нечия работа, то тя (по договор) беше, и е, само на издателството...) Покланям се на безкористната И енергия, приятелство и отзивчивост, И ВАНЯ, НАИСТИНА НАЙ_СЪРДЕЧНО ТИ БЛАГОДАРЯ!!!
Не знам защо, но от вчера си мисля за "Отворените двери" и приказката на Рьорих - Викингът Гримр... По-точно за думите на викингът Гримр:
"...Не вярвам да има приятели в щастие.
При щастие никога няма приятели.
...
Когато ме сполети нещастие, аз, клетият, се държа за приятелите си. Но при щастие стоя сам, сякаш на висока планина. Човек по време на щастие е много високо, а сърцата ни са отворени само надолу..."
Та, мислех си... Радвам се че не съм викинг, и че в щастието ми, всички бяхте до мен. Обичам Ви, приятели!
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума