konkurs
Модератор
![]()
Записан(а): Mar 05, 2006
Мнения: 1152
|
 Въведено на:
20 Мар 2017 19:51:48 » Пъстра, весела история с баба Танка и Виктория |
  |
Приятели мили и хора сърдечни,
навярно обичате весели речи
за мигове с баби и внучки, които
тъй често се случват дори с вас самите.
Представям ви нашите две героини,
дано ви усмихнат, преди да отминат:
Виктория – чудно момиченце с плитки,
засмяно и умничко, първо в игрите,
и баба ù Танка – с гердан на вратлето –
от детство що пази детенце в сърцето,
по детски се смее, лудува и пее,
за своите мили дечица живее.
* * *
И ето ги двете в Бургас на морето,
с масло под чадъра пекат си лицето,
а щом сред вълните геройски нагазят,
то хората трябва от тях да се пазят.
Така са кресливи и целите в пяна,
плувкини – особено баба ни Тана.
Юнашката баба вълните награбва,
а внучката скача живот да спасява:
– Но, бабо, червен флаг е! Свирки не чу ли?
Бълбука ù бабчето: – Търсех акули!
* * *
Сформираха бързо отбори по футбол,
подритваш си топка – не е никак трудно!
Кипи стадионът: ту баба, ту внуче,
отнейде доприпка и пъргаво куче.
И – гоооол! Вместо топка лети към вратата
с гердан баба Танка, но без очилата.
– Ох, бабче, не е за теб топка да риташ!
– Не съм аз виновна! – тук баба въздиша,
не ще да признае, за млада се смята –
а пусто не ù се държат колената.
* * *
След футбола двете изискани дами
сноват в зоопарка сред мечки и лàми,
сред сладки маймунки и съскащи птици,
еленчета, сови, лисици, тигрици…
Видя се Виктория в миг на полянка,
изчезна нанякъде баба ù Танка,
оглежда се, търси я – няма я нийде,
наляво, надясно и хоп! – що да види:
лъвът се разхожда, езика си мятка,
а в клетката вее гердан баба Танка.
– Но, бабо, излизай! – крещи ù детето.
– Не мога, не мога! Лъвът взе ключето!
* * *
Ще влезем и в кухнята – в тези моменти,
които наричаме експерименти.
Тук баба ни Танка и сръчната Вики,
запасани в свои вълшебни престилки,
заточиха баница с тънки корички
да хапнат в семейството вкусничко всички.
– Подай ми брашното и содата, баби,
а после солта и яйцата отзаде.
Добавяй ми сирене, олио, бравос!
М-м-м – как замириса – на къща и радост!
– Отчупвам си, бабо, готова е вече –
Виктория хапна, но смръщено рече:
– Но, бабо, ти вместо да сложиш брашното,
си пуснала само солта във тестото!
– Е, не е тъй, Вики, но… дай ми парчето,
а нашата баница – бум! – на врабчето!
* * *
Денят е прекрасен. Напъпила пролет,
пред нас – баба Танка и внучка Виктория
изкачват пътека и стръмна, и тясна –
туристки в екипи. Целта им е ясна:
ще гледат за билки, мравуняци, птички,
приличат на две неуморни сестрички.
– Виж, Вики, запомняй, мъхът е на север
и щом се изгубиш, по туй си намерен.
Щом север пред теб е, надясно е изток,
туй значи, че мама и тате са близко.
И с ранички, пълни с уроци, с шишарки,
сред викове спряха се двете другарки:
– Оу, пустата шипка с бодли ме захвана,
до нея пък глог ми накъса гердана!
– Ох, бабче, ох, бабо, не се притеснявай,
по-хубав ще купим, не се и съмнявай!
– Е, да, но косата ми! Виж ме каква съм!
Сега ще те среша, ах, миличко бабсиии.
* * *
Но нямат секунда дори да протакат,
черешите горе – на лозето – чакат,
заети са мама и татко, работят,
пък баба държи да затворят компоти.
– Ченгела ми дай! Бързо, Вики, дотичай!
– И кофичка нося ти, бабо обична.
– Ха, браво, на баба момичето мило!
Брей, чудни черешки! Без никакво гнило!
Берат, ала баба за кръста се хвана:
– О-о-о! Внучке добричка, ей тук ми се схвана…
Обира си Вики черешата сладка,
а баба с гердана похърква в хамака.
* * *
За риба ще ходят. И дядо от снощи
приготви им въдици, стръв, куки, още
кутии с храна и легенчета малки,
сгъваеми столчета без облегалки.
Все хвърлят и хвърлят и рибките цопват
една по една в язовир като локва.
Опъна се рязко назад баба Танка:
– Виж, моята въдица стига ей тамка!
Така я заметна, че кордата с кука
добре се намести на баба в куйрука,
оттам се изплъзна и – право в гердана!
Разбра баба Танка, че себе си хвана.
– Стой, бабо – възкликна тревожно Виктория –
сега те откачам, недей да говориш!
То… май вместо рибата, теб ще опържим
и хайде, потегляме вече към вкъщи.
* * *
С изкуство ги свързват добри занимания,
та баба талант е, китара щом хване,
уж ей тъй, без нищо, по струните пипа,
а чудна мелодия там се изсипва.
Виктория пее със глас на авлига,
до Ла чак на трета октава достига.
През До, Ре, Ми, Фа, Сол, Ла, Си, До минават
и чуден дует вдъхновен залюляват.
Така залюля се на баба главата,
че както изправена бе до вратата
и в поза на рок звезда – вихър и сила –
помете с китарата внучката мила,
та всички се струпаха в песен обляни,
начело с велик диригент – баба Тани.
– Добре ли си, бабо – с краката нагоре
Виктория с баба си почва да спори.
– Добре съм – пропъшка си баба ù Тана –
преметнах си, чедо, с главата гердана.
– Ей, бабче, излиза, че аз съм бабуша,
а ти си ми внучката, дето не слуша!
* * *
Така не разбрахме накрая дали са
героите наши във своята риза:
Дали Вики внучка е, бабата – баба,
или разменили са роли в забава.
Но няма да търсим под вола телето,
а пак ще ви кажа: ПАЗЕТЕ ДЕТЕТО,
което у вас си е спомен най-сладък
до края на пътя ви. Даже нататък! |
|
|
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 780
ХуЛитери: 1
Всичко: 781
Онлайн сега:
