konkurs
Модератор
![]()
Записан(а): Mar 05, 2006
Мнения: 1152
|
 Въведено на:
18 Мар 2017 22:05:08 » „Български триптих” – първа част: Разкрачени |
  |
Сто̀я си азе под ръждясалия навѐс на спирката и чекам. Не чекам некой да дойде, тъй като тука рейс отдавна не иде, демeк не чекам моя милост или друг некой да тръгне нанекъде, не чекам да зава̀ли ни дъжд, ни снег, или пък некоя летяща чиния с извънземни да цъфне в небето, не чeкам и нещо да се случи най-подир. Даже Годо не чeкам. И аз не знам какво чeкам, ама все чeкам...
Откъм кметството се показа̀ кмето Гѐрбо и тръгна̀ къмто мене. То рожденото име на кмето е Герасим и прѐди му вика̀хме накратко Геро. Геро по времето на развитио социализъм беше зам. – партиен секретар. Азе до ден днешен си помня как Геро заплашваше гниещио капитализъм, че ще ѝзпълни петилетнио план за три го̀дини, нейсе, от него да мине, най-много за четѝри, и че сме на ѐдна само крачка от комунизмо. И тъкмо Геро а-ха̀ да стане баш партиен секретар, а ние сите да стъпѝме у комунизмо, взе, че избухна̀ демокрадцията. Геро се прита̀и ни лук ял, ни лук мириса̀л и доста го̀дини никой го не дочу даже да спомѐне за полѝтика. После изневѝделица от ГЕРБ го издигна̀ха за кмет, спечелѝ избора с болшинство и се наста̀ни у кметството. Тогаз именно тукашнио наш зевзек и доморасъл фило̀соф Да̀ко Да̀ката му рекна̀ Гѐрбо и новото име му залепна̀ като гербова марка на плик от „Български пощи ЕАД”.
За него – Даката де, отколе се ра̀зправят истински случки като легенди – от уста на уста, но са толкоз много, че нѐма да ми до̀стигне времето, и най-вече мѐстото да ги ра̀зкажа, затуй ще чекате: за тех – други път.
Додето Гербо докрачи до мене, о̀ткъм улицата, дето е подключеното училище, се изниза̀ самият кльощав до хърбавост Дако в плът и кръв.
Кога го мерна̀, Гербо се заоглежда̀ извънредно подозрително околовръст – да не е попадна̀л в нагла̀сен капан, аджеба, щото Дако е най-петимен ко̀га на лакърдиите му се радват повече хора, ама кога видѐ, че освен него и Даката на̀близо нема никой друг, освен моя милост – дето все чека, ама не знае какво чека, се успоко̀и.
– Гербо бре! – вика, още нестигна̀л до назе Даката. – Как е полѝтиката, каква е хавата? Дочух по транзисторо, че Корнелия си точи зъбѝте за вазе, чини ми се, че ще ви бъхте като мече в дере, като кирлива риза у старомоминско корито и че ще ви отнѐсе както гладен бръмбар сламка!
– А-а-а, страшно нема! – отговаря Гербо. – Назе ни знаят не само у Европата, ами и у целио свет, че само ний сме туканка бо̀рците за демокрация! Негли за два мандата амѐн-амѐн я достигна̀хме, демокрацията де. Малко о̀става, ама сѐга като пак спечелиме...
– Че не сме ли още баяджа̀ далечко от тая пуста демокрация бре, Гербо? – запита̀ невинно Даката.
Гербо подскача като ужилен от зла оса: – Ка щяло да сме далече! Ей я на, на ѐдна крачка е тя, демокрацията! И ний вече сме протегна̀ли на̀преде нога̀та си, и то, забѐлежи – дѐсната, па ка̀то спечелѝм тея избори, че стъпиме у нея, у демокрацията де!
Даката се подсмихва под мустак, после свъсва вежди, по̀глежда къде мене – дето все чекам, ама не знам какво, и дума на Гербо тъй: – А бре, Гербо, кога̀ ти беше баш партиец, ра̀зправяше, че ний сме бѝли на ѐдна само крачка от комунизмо и вече сме си протегна̀ли нога̀та – тогаз беше лѐвата, и а-ха̀ да стъпим у комунизмо. Сѐга ми рекваш, че сме на ѐдна само крачка от демокрацията и пак сме си протегна̀ли нога̀та – тоз път дѐсната, и а-ха̀ да стъпим у нея. Ми да попитам азе тогиз, бре, Гербо – докога вий бре, дето все ни управлявате, ще ни дъ̀ржите все тъй – разкрачени?! |
|
|
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 790
ХуЛитери: 4
Всичко: 794
Онлайн сега:
