Да поговорим за наградите...

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Аз се боря за Втора награда!
Първата не е за мене –
каква ще е тази ми радост
да се моря до Виена.

Бих приела спокойно и Третата
Втората... – бог да я прости!
Все ще си спазя обета –
за купон през Великите пости.

Затова – не гласувайте, моля ви,
само с напети петички.
Нека има четворки и тройки,
нека има оценки – от всички!

Ако не взема награда –
няма да се ядосам,
казвам ви, още съм млада –
какво са шейсет и осем?

Ще има и други конкурси,
много очи към себето...,
черна ли ще съм, руса ли... -
ще го покаже времето.

Важно е да се участва,
да скочим смело на сцената.
Човекът тогава пораства,
когато не го дооценят.

Тогава запретва ръкави,
тогава му идва музата
и с римите лесно борави,
и му пулсира под блузата!

Сега ще премина с петичките
през всички ваши редици.
Нека ви светнат очичките,
братчета мои и сестрици!

Така си постилам за мене си –
да не взема наградата Първа.
И ще се радвам на гребенче –
виенско... Зна-а-ам, не ми мърда!

ХуЛитер Записан(а): Mar 05, 2016 Мнения: 195

Хитро - наказателно харесах! Я, до Виена и обратно...

Не си единствена, която се моли да не е първа награда. То Виена хубаво, ама отиде пенсията Laughing

Иначе си права, недооценяването е голям стимул. Някога мама, Бог да я прости, като искаше да ме накара да свърша нещо дето не ми е приятно все казваше: Ох, трябва да се направи това...ама ти сигурно няма да можеш". Кой, аз ли - стой та гледай! Laughing

Успех ти желая!

подкрепям, поддържам, споделям и в този ред - тези очи са и мои Very Happy

ХуЛитер Записан(а): Apr 28, 2010 Мнения: 622

...и му пулсира под блузата!

...мх, това е готино... Very Happy

хареса ми

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Онлайн книжарница

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите