Дивото къмпиране, Санчо ...

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

... е едно от най ценните блага, с които Бог дарява хората... *

...но не е подходящо за всяка душевност. Както и за неукрепнали и по-лабилни нервни системи. Тези, тръгнали да откриват топлата вода (с диво къмпиране), бързо разбират – защо топлата вода е предпочитана за подмиване пред студената;
или – защо тоалетната чиния е за предпочитане, пред неволното залитане (при необходимост от бързо клякане по спешност), с последвало го сядане върху някое трънливо-бодливо растение. За тях, ще си позволя съвет – смачкайте всяка подобна мисъл или желание, още в зародиш! Тръпката от предвкусвани прелести и непознати преживявания, няма нищо общо с Истинското Диво къмпиране!

Ала ние си обичахме... дивото къмпиране. И го практикувахме, разбира се.
Само че, с годините, го бяхме позабравили. И – поизоставили.
Но ето, че любимите ни законотворци поредно ни ощастливиха с тъпия ново-излюпен закон, забраняващ дивото къмпиране.
Като всеки нормален българин, който тайно мечтае за още някакъв тъп закон, за да го нарушава, и ние се юрнахме да нарушаваме тъпия закон. Изровихме поизгнили палатки и спални чували (някак отеснели, а навремето спяхме в тях по двойки...); насъбрахме тук-там оцелели остатъци от къмпинг оборудване, и вече сме там – в дън горите тилилейски! Възторжени законо-нарушители в напреднала възраст...
Да ви описвам ли как се опъват изгнили палатки, с още по-изгнили въженца и много липсващи колчета? При това, с вече преполовени запаси от твърд алкохол. Всеизвестно е – българинът прави от неща немислимото-невъзможни – разни други неща, необяснимо как – възможни... С чука и мамата, разбира се.
Само дето затъмнихме... И – огладняхме... И – заваля тихо, кротко... Колкото да охлади високо-промилния ни ентусиазъм и да ни върне към гладната реалност. А и нещо сякаш ни липсваше за да е удоволствието пълно до съвършенство.
Тогава, като в сапунен сериал с гарантирам щастшив край, от полумрака се чу глас:
„... ами аз, по пътя насам, взех, че блъснах сърна. Не я взех цялата, че тежка, ама си отрязах доста...от месото...”
Бурно го аплодирахме!
Много по-късно, още по-бурно, и „на смени”, го бихме. Ама, за това – после...
А тогава, на импровизираното в дъжда барбекю, при съпротивляващи се, мокри дърва, започна едно гладно-припряно печене и унищожаване следите от ПТП-то. ..
За вкуса на недопеченото сърнешко – не питайте. Всичко, обилно се поливаше с другата половина налични запаси алкохол. После, кой – колкото и както можеше, се добираше до палатка. После – блажен покой... И после – бажена тишина.
Специалитетът на „Истинско Диво къмпиране”!
Само че по-после, в непрогледния мрак и тишина, започнаха често и безпорядъчно да се чуват залитащи стъпчици с препъвания в посока по-далече от палатките, както и приглушени „ох-ох-ох”-кания (съвкупност от дъжд, мрак, бодливо-трънлива растителност и аварийно клякане, разбира се...)
И всичкия този трилър, озвучаван от тревожни, предупредителни подвиквания: „Кой?...Кой?!!” (защото,имаше и съседно-къмпиращи палатки...), парирани с успокоителната парола-отговор: „Свой...Свой...”
Спорадично се случаваха и по-звучни недоразумения, в съпровод на още по-звучни и нецензурни изрази. Най-вече, когато не знаеш, (но бързо разбираш!), че това, на което, в тъмното си се подхлъзнал, (и в което си се пльоснал), не е само рядка и хлъзгава кал!
Вече много, много по-после, по-точно – на сутринта, се извърши оглед и разбор на пораженията. Тогава вече, сърно-убиеца, пробутал ни разваленото месо от кой знае кога и как изоставена (и вмирисана) сърна, започнахме да го бием „на смени”.
Той, още на „първата смяна – бой”, взе да си признава, че не точно той бил блъснал сърната, ами спрял край пътя...по естествени нужди... и там я видял да си лежи, и ...
Не можеше да дообясни кое-как, защото „втора смяна” неудържимо налиташе. Най-вероятно, защото вече бе установено, че не само личното облекло и обувки подлежат на най-щателно измиване-изпиране, а също така, спалните чували, палатките...
Запасите от вода, за разлика от запасите алкохол, си бяха направо мизерни. Т.е. – предстоеше неизбежно предвижване, към доста далечния източник на вода... с колите!... с импровизирани тапи за нос!... и зловонни мисли, че и тапицериите на колите ще трябва да се перат... „Втора смяна” почти насилствено отнемаше реда на „Първа смяна” ...
... а всички някак тъжно осъзнавахме, че това вече, ще ни е последното Истинско Диво къмпиране.

..................................................
* цитрано по памет... и малко творческа фантазия...

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 589

Добре написано...Вживях се доста - и сърната оплаках, и последствията, и човешката безотговорност в името на съмнителното по качество разпускане - до дивеене.
Смешно-тъжно, но... такъв е животът... в напреднала младост Smile

)

Успех!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите