Дана, която не искаше да се набива на очи и затова винаги бе облякана с черни дрехи през един хубав слънчев ден почнала да ремонтира калорифера, който намерила до кофата за смет. Избърсала го от студа. Вързала един щепсел там където трябва. Но пак нещата не потръгнали и започнала да вика за помощ: помогнете, помогнете. Когато никой не помогнал заблъскала по стените, но боята по тях още не била изсъхнала съвсем и ръцете и запарили щипене, с което се целуват раците и имаше едни бледосини създания, но им забравих името.
Когато и тогава никой не се притекал за помощ излязла през входната врата и с последни сили поръчала такси. Знаела, че те пристигат за отрицателно време. Не се качила в колата, разбира се, а помолила за помощ. Таксиджията разбирал от калорифери и след седем минутно оговаряне за цената на прегледа се качил заедно с Дана по стълбите. От тогава в махалата тайно започнали да я наричат Калориферка. Калориферката това и онова. Калориферката пак е спростряла калъфките наопъки. Калориферката иска да удави цветята зад блока.
mamasha ХуЛитер
Записан(а): Oct 29, 2008
Мнения: 465
Място: Бургас
Въведено на:
03 Мар 2017 12:58:26 »
За текст от 12 изречения повече от 12 правописни, пунктуационни и други грешки... Множко е.
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14144
Онлайн са:
Анонимни: 579
ХуЛитери: 1
Всичко: 580
Онлайн сега:
