Резултати от "Славейкови награди 2017"

ХуЛитер Записан(а): Jan 09, 2004 Мнения: 2108

На победителите - честито!

източник: Община Трявна

НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС НА ИМЕТО НА ПЕТКО И ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВИ ЗА ЛИРИЧНО СТИХОТВОРЕНИЕ

2017 година

НАГРАДИ

ПЪРВА НАГРАДА – НЕ СЕ ПРИСЪЖДА

ВТОРА НАГРАДА

Йордан Пеев

Отговор на писмото на Левски

до мен в нощта на 18 срещу 19 февруари

Василе ,

писал си ми тази нощ,

че призори отново ще те бесят,

че свободата ни не струва грош

и е напразна Ботевата песен

от туй, което днеска си видял

в отечеството ни осиротяло,

където идеала тъне в кал,

и е безродно всякое начало.

Написал си ми също в този лист

как за пари тук всичко се продава

и друг Васил, прекръстил се Азис,

е идол на пияната държава.

Как днес Човекът не открива път

и как опрял до кокала е ножът.

Как вместо чужди, свои го дерат

и свалят не една, а седем кожи!

В очите на децата си съзрял

как алчния в злощастната родина

прогони техните, без капка жал,

с години да се блъскат по чужбина.

Усетил си на старците страха

как сам сами замръкват по селата

и как треперят нощем , и не спят,

че някой зъл ги дебне зад вратата.

Открих следи в писмото от сълзи

и четири въпросителни накрая,

но някак си привикнал на лъжи,

какво да ти отвърна днес, не зная…

Ех , Дяконе, чуй :

още е висок

и син като коприна небосвода

от твоя лъвски и чутовен скок,

направил ме завинаги свободен.

А ти, не бързай да увисваш пак!

Смъртта за никой не е повторима ,

но туй писмо от теб до мен е знак ,

че даже да си мъртъв – все те има!

ВТОРА НАГРАДА

ИвЪ & ПетровЪ

(Иван Тенев и Александър Петров)

Е Л А !

Ако мога за миг да изтрия,

всеки спомен, от който боли...

Ако мога за миг да се скрия,

от дъжда... Който тихо ръми –

под една звезда във небето,

или някой балкон във града...

Ще прошепна твоето име...

Ще ти кажа...

Ела...

Ако мога в едно огледало,

да открия един силует...

Ако краят е ново начало…

Eднопосочен билет…

Ще затворя очи в тишината

и във дългият миг самота

ще прошепна твоето име...

Ще ти кажа...

Ела...

По безкрайните улици бавно

се стопявам незнайно къде...

Под неонови лампи е синьо

и е тъжно всяко лице...

Виждам своите стъпки по пътя...

И една бледо-жълта луна...

Не заспивай... Едва полунощ е...

Не заспивай...

Ела...

ТРЕТА НАГРАДА

Иван Вълев
Чистилище

„Когато умреш

няма да идеш в Ада,

заради всичко това,

което не направи“ –

казва старата циганка

с вечно димяща цигара,

седнала там, където изхвърлят

рибешките глави от пазара –

„няма да идеш в Ада,

а ще идеш на кино

и ще гледаш целия си живот

безброй много пъти

от начало до край,

докато разбереш,

че режисьорът всъщност

не ти е виновен“.

ТРЕТА НАГРАДА

Георги Николов

Метафора, голяма колкото рибата

от “Старецът и морето”

Дори да уловиш толкова голяма метафора

като рибата от „Старецът и морето”,

критиците-акули, разбиращи от маринистика

и мариноване на метафората,

ще я оглозгат до дума.

Както ще направят и другите рибари-поети,

упражняващи поетически туризъм в морето.

Въпреки че за да я уловиш,

си заложил за стръв сърцето си,

нищо няма да остане

от твоята метафора,

голяма колкото рибата в ”Старецът и морето”,

дори хрилете й – затихнала хармоника,

дори зрънце от хайвера й,

ни и перка – ветрило на сирена.

Но все пак можеш да се завърнеш от дрейфа в поезията

с един празен рапан,

който старецът е използвал като слухов апарат,

за да чуе въздишката на морето.

И ще знаеш като Хемингуей

как може да се самоубиеш по римски

с риба-меч.

НАГРАДА НА ПУБЛИКАТА

Карен Онник Бейлерян

Времето, което ни остава

Винаги красиво като в сън,

едни очи, една усмивка,

една прекрасна утрин

и времето, което ни остава …

Слънцето огрява нашето легло,

кожата ти пак блести,

а миглите ти спират капчица сълза,

която се е появила след смеха …

Как искам този миг да трае вечно!

да погаля твоята ръка

и да ти кажа, че това не свършва

за времето, което ни остава …

Как бих искал аз да имам време

да те докосна пак, да те целуна нежно,

да почувствам мириса на кожата ти

и да знам, че си с мене …

Една последна чаша вино,

един последен танц,

последен танц върху тръпнещото тяло,

последен поглед в твоята душа …

За времето, което ни остава –

безкрайно малък миг от нашата съдба,

аз искам да ти кажа само, че

любовта не свършва със смъртта …

Жури

Акад. Иван Радев - председател

Доц. Йордан Ефтимов

Вера Христова

Снежанка Алексиева

Веселин Зидаров

ХуЛитер Записан(а): Apr 27, 2011 Мнения: 158

Олеле, каква посредственост... А наградата на публиката предизвиква силно самоубийствени настроения.

ХуЛитер Записан(а): Apr 16, 2011 Мнения: 49

По мое мнение, втората награда, насила е втора и силна...Не може да се сравни с Ботевите думи, в "Обесването на Васил Левски"; посветени за Апостола.Не слово, а нож,с който реже и ума и душата на заспалия българин!Тук в тази съвременна творба,има емоции, но на безсилие, вайкане, не на действеност и саможертва на автора.Трябва да си го преживял да го предадеш, има въздействие, но не като на съвренменник, а повече като на човек живял отвъд времето, на Апостола, бездеен, но напомпан от безсилието на случващото се...За съжаление.Не се поставям на мъчното място на журито, ама мъчение, за да оцениш.Просто двусмисленост и нееднозначност на патриотизъм в тази творба. Пародия са тези конкурси, как може един поет да живее с идея на мания за величие с конкурс.Ами той, ако е поет ще изпитва ЖИВОТОНЕОБХОДИМА НУЖДА да пише.Конкурс не може да ти напомпва самочувствието цял живот.Други неща водят духа и сърцето да пише.Ще имаш няколко изяви в подобни форми, а след това?Какво се случва в живота на този творец?Самия поет трябва да има дисциплина, вътрешен водач да "надскача" себе си.Как ще гради характер да се себеусъвършенства, въпрос на будно съзнание, и самодисциплина...Ако толкова много иска да пише, ако има вътрешен глад да го прави.

Поздравления за Иван Вълев и Георги Николов!

ХуЛитер Записан(а): Sep 16, 2010 Мнения: 346

От клишираното, баналното журналистическо писане до триумфиращата любовна лексиконност, наднича и едно много добро стихотворение - "Метафора, голяма колкото рибата от "Старецът и морето"
на Георги Николов. Самото заглавие е в пъти по-голямо от отличените слово-занимания! Чел съм неговата стихосбирка - "Двойното дъно на небето", която харесвам, заради оригиналните спонтанни образи и неочаквани метафори. С конкурсната си творба, той отново заявява високото си поетическо ниво и вкус към неординарното. Не го познавам лично, но на негово място бих се смял чистосърдечно на варосания журизъм!
От това ми гледище, не виждам смисъл да му честитя, а само ще му подаря една признателна усмивка! Smile

ХуЛитер Записан(а): Nov 03, 2009 Мнения: 74

За първи път откакто този конкурс е с такъв формат (2005 г.) няма носител на "Славейковата награда". Това е така, защото тази година, журито, водено от "голямото възмущение" на лелките и чичовците от 2016 г., е решило да им се подчини.

Най-голямата глупост беше "наградата на публиката", която можеш да получиш като впрегнеш всички роднини и приятели да гласуват за твоето стихотворение от различни IP адреси.

Прочетох доста от стихотворенията, които участваха в конкурса, с изключение на тези, които още първите строфи ми звучаха като наградените (без това на Иван Вълев, което наистина ме изненада приятно), и не мисля, че няма такива за голямата награда.

Както и да е, и този конкурс вече не е това, което беше, защото повярвайте ми, той наистина беше като бяла лястовица, на фона на другите и определено не е бил нагласен, след като аз, която съм световно неизвестна в поетичните среди имам веднъж трета и после голямата "Славейкова награда".

ХуЛитер Записан(а): Sep 16, 2010 Мнения: 346

Споделям мнението на Нели Добринова.(с едно малко изключение за ИВ)
Не отправям ни най-малък упрек за нагласен конкурс - имам предвид липсата на качествен подбор, от академико-доцентското жури.
И да не съм голословен, че има и доста добри стихотворения, ще си позволя да цитирам 10 заглавия,(извън това на ГН), които според мен си заслужават да се прочетат внимателно. Двама от авторите ги разпознах - за другите мога само да гадая... но не желая. Smile

Между другото, направих си експеримент - дадох на мои колеги, които не са пишещи хора, да направят подбор на 5 стихотворения от 20. Наистина бях изненадан - 4 от тях са в моите предложения!
И още едно уточнение - подредбата ми не е по качествен признак!

Безсмъртният хорал на лятото, Длъжниците, Белег от рязано, Църква, Пясък и въже, Прераждане, Напускане на дома по тревога, Завръщане, След сто години, Диви ябълки

Браво на Георги Николов и поемата му Метафора, голяма колкото рибата
от “Старецът и морето”.
Останалите наградени поеми са плоски като детска длан, но без нейната мекота.

ХуЛитер Записан(а): Apr 16, 2011 Мнения: 49

Специално литературното творчество е невъзможно да се влияе или развива от конкурсна форма.Това е моето скромно мнение.То е въпрос на изразяване на своите мисли, чувства и позиция.Има творци, които имат нужда от конкурси, много е мътна, размита границата между стойност на творбата, самочувствие на деец на изкуството и популярност на поезията.Не може да се мобилизира един творец,в случая поет, да може да даде най- доброто от своето творчество в даден момент, на точно определен конкурс.Хайтов казва:" През страданието минават всички пътища на творчеството".Дава се широк достъп до творбите, но като качества ги отсява времето.Така,че повече е идеята за самочувствие на авторите, за награди не коментирам.Но всяка година се сблъскваме с понижени критерии за добра творба.Дори последният конкурс на името на Пенчо Славейков, самият автор е имал толкова труден житейски път, че не случайно е поет.Творческа чувствителност е "дар свише", но и наказание, ако не я поставиш на мястото и.

В синхрон с изказаните критични мнения - за посредственост, поздравявам
Иван Вълев и Георги Николов!
Техните стихове имат много по голяма стойност от останалите "отличени"!

Бой..Боев

Wink

))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
Журито изглежда респектиращо.Явно е силно повлиявано. Ба...Сефте! Sad

ХуЛитер Записан(а): Aug 17, 2013 Мнения: 5

Не смятах да давам някакво мнение, тъй като съм аматьор и едва се докосвам до поезията (и то повече четейки), но се радвам за Георги Николов. Стихотворението му е извън всякакви клишета и насилени думи. Познавам го лично и съм чела голяма част от стиховете и романите му и не бих сбъркала истинския творец със заместителите им. Учудена и разочарована съм от наградата на публиката - такава публика я харизвам на който поиска!

ХуЛитер Записан(а): Sep 16, 2010 Мнения: 346

Адаш, няма как да се опитваш да я харизваш тази публика - тя ни е сънародник, съсед... и неизбежно - осиновено дете в нашия Дом. Wink

От нас зависи как ще се погрижим за него!
Ще се опитваме ли да му дефинираме що е тъмнина, или ще му покажем същността от липсващата светлина в духовните ни отчуждения, съединения и единения?

(((О)))

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите