Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: poligraf
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 13826

Онлайн са:
Анонимни: 133
ХуЛитери: 2
Всичко: 135

Онлайн сега:
:: poligraf
:: rajsun

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2019 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
11 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - "Чудо" - то Надя Захариева във Варна в Арт Маркони
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Автор Съобщение
Markoni55
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2395
Място: Варна

МнениеВъведено на: 14 Ное 2016 19:47:45 » "Чудо" - то Надя Захариева във Варна в Арт Маркони Отговори с цитат върни се горе

ГАЛЕРИЯ "АРТ МАРКОНИ"
И
ИЗДАТЕЛСТВО „КОЛИБРИ“
Представят
„ЧУДО“
сборник разкази
НАДЯ ЗАХАРИЕВА
17.00 часа 19.11.2016 г.

Когато затворих книжката, първата ми асоциация беше - разсипани по стъпала цветни стъклени мъниста. Подскачат или продължават звънко да се търкалят, отразяват цветни точки върху повърхността и когато се кротнат току-образували красива огърлица, шарено герданче или молитвена броеница и радват ли, радват окото. Думи, като думи. Всички прибягваме до тях за да ни разберат, за да влезем в общение, за да прикрием мисли, за да споделим, за да излъжем...В разказите на Надя/Nadie/ има всичко. Тя така умело е разбъркала думите, че ту ти е смешно, ту тъжно, ту те размисля, но не те оставя за миг да си поемеш дъх. Като в разровен мравуняк мислите й тичат в разни посоки и те дърпат със себе си. Когато попаднах на неин разказ се удивих, че тя е в любимия ни сайт от толкова време, а аз едва сега я откривам. И естествено ме пристрасти към своите разкази. Истински се зарадвах, когато ми писа, че книжката й вече факт. Сега съм щастлива, че ще запозная и със самата Надя, а надявам се и вие, приятели от Варна и околността. До среща в събота! Маркони

"Чудо" е сборник със 17 разказа, които ще ви разсмеят, ще ви разплачат, ще ви накарат да мечтаете и кипят от такова живо очарование, че със сигурност ще искате да ги споделите с някого. Икономист по образование и разказвач по призвание, Надя Захариева е от онези писатели, които умеят да казват много неща с малко думи. "Чудо" не е първата й книга, предхожда я друг сборник, озаглавен "Чат@разкази". Творбите й са публикувани в сайта WhyBulgaria, Hulite.net, в списанията "Granta България" и "Vagabond", но ако досега не сте попадали на разказите й, със сигурност ще останете приятно изненадани. Очарованието на "Чудо" се дължи до голяма степен на разнообразието от теми, епохи, герои и случки в историите, събрани в книгата. Истории, пълни с мънички лични чудеса. "Чудо" приковава вниманието още с първите си страници, предлагайки една изненадващо различна и определено оригинална гледна точка към теми, многократно експлоатирани в българската (а и не само) литература. "Бдинци, лъвове, титани" е разказ за сръбско-българската война, описана през погледа на жените, които са принудени да бягат от вражеските войски, изоставяйки домовете си. Освен това е и разказ за силата, от която се нуждаем, за да запазим добротата си въпреки трудностите.
Разказът, дал заглавието си на целия е сборник, до известна степен прехвърля същата тема в съвременността. В него един ексцентричен старец всяка вечер очаква своето чудо, стиснал изкуствена роза в ръка, застанал в центъра на един площад, който със сигурност ще познаете по описанието, макар името му да не се споменава никъде. Отказал да повярва, че чудеса няма, той ще направи своето непоискано добро, помагайки на проблемно дете. Някои от персонажите на Надя Захариева притежават заразителен оптимизъм, други са плашещо студенокръвни, но никога не са черно-бели. Никога не са само добри или само лоши и именно това ги прави истински.
Тяхната пълнокръвност пък е причината разказите в сборника да са толкова въздействащи, а книгата да се чете неусетно, история след история. Всеки финал, без значение дали сте го предусетили, или ви е изненадал, оставя чувство на удовлетвореност и едновременно с това подклажда желанието да прочетете следващия разказ. Независимо дали са смешно-тъжни като "Десен в райе" и "Театър "Покойника", или са просто забавни като "Краводер" и "Неделя следобед", разказите на Надя Захариева са емоционално заредени, но ни провокират и да се замислим. В тях се преплитат носталгия и ирония, кипи многообразие от стилове и жанрове, а героите им са храбреци и наивници, мечтатели и неудачници. Седемнайсетте разказа в "Чудо" завладяват със своята находчивост, жизненост и самобитност, а ние сме убедени, че всеки читател, докоснал се до книгата, ще открие сред историите в нея поне една, която сякаш е писана точно за него. Издателство „Колибри“.

_________________
За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...

_ _ _ _ _ _ _ _ _
Редактирано от: Markoni55 на 15 Ное 2016 18:38:03 - общо 1 път.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
doktora
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jul 08, 2008
Мнения: 1948
Място: в Библиотеката

МнениеВъведено на: 15 Ное 2016 15:44:43 » DA!!! Отговори с цитат върни се горе

Very Happy Very Happy Very Happy

_________________
Smile...аз идвам, а ти?
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
Markoni55
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2395
Място: Варна

МнениеВъведено на: 16 Ное 2016 18:24:08 » Ето какво споделя Надя за книгата Отговори с цитат върни се горе

"Това, което мога да добавя от себе си е, че някои от героите и случките са истински. Бебето в „Бдинци, лъвове, титани“ е моята баба Елена, която е родена 1913 година в село Чупрене на Сръбско-българската граница. Баба ми беше много сладкодумна жена и съм отраснала с нейните истории, които са като роман на ужасите. Разказвала ми е как майка й я е изоставила, докато са бягали от войната и как после един войник я е върнал. Разказвала ми е как като деца са ходили там, където са погребвали разстреляните през 1923 година и гробовете са мърдали, защото хората са били заравяни полуживи. Разказвала ми е как в Лом е носила вода и храна на евреите от беломорска Тракия и Македония, които са минавали транзит през Лом на път за концлагерите, натъпкани като животни във вагоните. Едно дете не възприема ужаса и смъртта като възрастен. Само си помисли с какви ужасии са пълни детските приказки! Явно нейните разкази са се запечатали в мен и сега, като възрастен, изплуват. Смешният „Неделя следобед“ е почти дословен преразказ на срещите ми с моите три приятелки на кафе. Историята със забравената цигулка е истинска – Филип Кинт, американски цигулар, забравя Страдивариуса си в таски в Ню Йорк и шофьора му я връща. На другия ден Филип свири на пиацата за всички. Разбира се, моята е преиначена и героите са други, но историята е натурална.
Други разкази са чиста измислица, навързана от един образ. Докато чаках приятелка на Славейков един ден, край мен мина един старец, облечен официално, с костюм и шапка, все едно беше излязъл от кадър на Касабланка J Ама така не се вписваше в цялата картина, че се замислих къде ли живее, с какво ли се занимава, и така се роди „Чудо“. Краводер пък е село Върбово в Родопите, където срещнахме баба Неделя да си гони кравата и ни черпи айрян. Беше точно в бума на строителството и се замислих как би могло селото да се съсипе, ако нахлуят мутрите. Монологът на Иван също е дословен – пътувах с него в автобус 76 една вечер след работа. Той даже си се казва Иван…
Разказването на истории е съществувало още преди да има писменост. Хората са си говорили в пещерите…Затова когато човек чуе история, мозъкът му трепти по съвършено различен начин, отколкото когато слуша сухи доклади и факти – това е доказано научно. Напоследък толкова бързаме, толкова сме се фокусирали върху себе си и собствените си проблеми, че забравихме да се слушаме и да се чуваме, забравихме да се вглеждаме в хората около нас. А нищо не е толкова интересно и не може толкова да те изненада, колкото самия живот. Дето се вика, и нарочно не можеш да го измислиш това, дето реално го има… Надя Захариева

_________________
За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com