Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: sunnyEL
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13708

Онлайн са:
Анонимни: 58
ХуЛитери: 11
Всичко: 69

Онлайн сега:
:: ma_gi
:: secret_rose
:: LeoBedrosian
:: mariq-desislava
:: nqkoitam
:: Albatros
:: _katerina_
:: andromen
:: lubara
:: sabin
:: starozagorez

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Януари 2018 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
19 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - Латинка-Златна с триезичен алманах!
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Автор Съобщение
LATINKA-ZLATNA
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jun 25, 2007
Мнения: 1247
Място: ЛОВЕЧ

МнениеВъведено на: 14 Окт 2016 11:48:47 » Латинка-Златна с триезичен алманах! Отговори с цитат върни се горе

Image

Уважаеми, приятели,

Излезе от печат преводната ми триезична книга АЛМАНАХ НА СЪВРЕМЕННА БОСНЕНСКОХЕРЦЕГОВИНСКА ПОЕЗИЯ от босненски и хърватски език. Книгата е с над 140 стихове и 220 страници, с 19 автори от Босна и Херцеговина, и е обогатена с цветни фотографии на авторите и биографичните им данни.

Подбор, превод и редактор: Латинка-Златна
Корица и графичен дизайн: Валентина Йотова



Стихове от босненскохерцеговински поети:


СТАТИСТИКА

Автор: Ибрахим Османбашич

Нещо в мене нараства,
самата вселена ме обходи.
Сърцето ми запя:
„Тези думи са цветя в пещерата на тъгата!“
Каньонът на душите е ехо от пътуване, пътуване, което
никога няма в мъглата да изчезне.
Обгръщат ме стихове, протектори на радостта.
Чисто белите дробове дишат неподчинение.
Чистият поглед от небето пие.
Човече скъпи,
зловещата песен боли!
Челични ръце ме обгръщат и завихрят.
Крилат звяр
с железните си челюсти ме стиска.
От страшен вик
мозъкът се отделя от черепа.
Когато бях млад,
точно в полунощ
ме тормозеше това чудовище.
Непонятна песен на листа се разлива, крещи
нишката на живота, за да не прекъсне.
Поета всичките чудовища го преследват.
Под острите им нокти издъхва
с кадифен стих върху устните си;
недовършената кървава песен
отваря рани.
Моят адрес е гравиран
в черупката под лявото ми крило,
която изкусително прелива.
Синьо! Златно!
Лилаво, жълто-кафяво.
Не търсете от мене песни!
Не искайте да ми се множат по тялото
белезите от зъбите на чудовището поетоубиец…


ШШШШШшшшш! ПСсссст!

Автор: Вилдана Моралич

Искам да говоря за нещо, което е
необосновано осъдено.
Тъжното мълчание,
преизпълнено напук,
се поддържа с луд страх.
(Какво е това, което в своята зала отново яростта обърква с добротата?!)
Страхуваш се
да не нараниш някого,
за да не смятат, че си някой хаторите,

който носи болка и яд,
гняв и белег
в сърцето си,
подобно на висулка с отрова.
Затова, че ти си Някой
и че си Някой Дух,
в близко време, съвсем наскоро, заклаха
стария ти баща.
На вратата на бялата босненска къща
набучиха на шиш
сините детски очи
на сина ти.
В процъфтялата пролет в двора ви,
в който на брат ти кожата на живо одраха,
го пекат като дивеч.
През лятото в запалените поля заровиха
майка ти, дъщеря ти, съпругата и сестра ти,
разсечени и разфасовани на парчета.
В продължение на години босненците плахо и смутено пълзяха
към мириса на лилавата роза,
тъй като веригата на човечеството
остави
стадо смрадливи
и пияни
зверове,

да оскверняват
това, което е почтено и целомъдрено.
И тъй като твоите и моите предци, и ти, и аз,
ревниво пазим от злото –
от своето
и чуждото,
от нашето и комшийското зло –
така, както всяка вена от Дамар;
каквато за нас е била перлата в сандъка
и какъвто е бил бисерът, скрит в пазвата ни,
от себе си да бяхме ги опазили!
От чуждите е мечта недостижима…


ДЕТСКИ ЖЕЛАНИЯ

Автор: Джабир Седич

1995 година
Желанията на три деца.

1.
Дете, някъде в света
Желае от баща си да му купи играчка,
а той му казва: „Всичките са за теб, мило!“ – и нежно го прегръща.

2.
Дете в Бузиму
Пожелах от баща си да ми купи играчка,
а той ми каза: „Когато свърши войната, ще имаш всичко!”

3.
Дете в Сребреница
Държи куклата си без глава и искрено се моли на Бог:
„О, Всемогъщи, върни ми моя татко!



СЛЯПО

Автор: Желко Перович

Когато станеш нюанс на най-тихия глас,
може би ще успееш да бъдеш билка, която
годишните сезони е предрекла, преди да се роди; може би
сандалите на краката, които отдавна чакат за това, проследяват
последния син поглед; сянката
на Урскиното желание се върти, акорд на
последната ù стъпка… или под линията на рекорда,
дълбоко отвъд разума, където сърцето днес
ръси с гръцките копита, само падащите листа
с пера затварят очите.



ВОЙНИКЪТ НА НЯКОЯ ВОЙНА

Автор: Индира Чандич

Той ми казва, че е бил във войната
и че е изгубил ръката си в битка
с врага;
че през каскета на главата му
куршум е преминал
набързо; казва,
че е имало кръв и смърт,
ужаси и страшни нощи,
сутрешно гадене с
блудкав чай от тенекиена чаша
и още викове, и нападения
пак гърди в гърди,
а хората
казвали,
че по телата им стреляли
до смърт;
чувал,
и пак отново гадене –
и сутрин, и вечер, и всеки ден –
никога не спирало;
и още ми казва, че бърз куршум е отнел
липсващата му ръка
и войната спряла.
– Какво мислиш? – ме пита.
– Какво мислиш за това?
– Нищо! –
казвам му аз равнодушно.
– Не сте били на Балканите.
Там войните никога не спират,
а само се сменят генералите.


СЕДМА СТЕПЕН НА ПРОЛЕТТА

Автор: Саня Радулович

Ние не сме холивудски притоци от банкноти.
За нас няма да снимат филм. Никога!
Никой нас няма да ни провокира
в призванията на киното.
Любовта не е фондова борса за награда,
нито пък ние сме опитни брокери.
Тези песни са посветени за теб –
единствената ценност на хартия,
която мога да ти подаря.
Подозирам, че това не крие тайна усмивка
от любопитните продавачи на автобусни билети.
Подписването на всяко начало на перона
са фойерверки в зениците.
Говорих му така в една пролет,
и в най-близките две реки се излях,
пътувайки към далечните морета,
в които просто всеки мой кичур
ще плава мирославно по ненаписаните чудеса.
Оттогава от всичките океани аз пия,
за да утоля жаждата за разстояния;
всичките песни изгорих,
за да намеря безименната птица от пепелта,
и оставих пролетта още да пее за нас така,
както никой никога не е…, така че всичките мои мечти
и всичките ми големи слова от усмихнатия буквар Са,
както никой никога не е…


_ _ _ _ _ _ _ _ _
Редактирано от: LATINKA-ZLATNA на 02 Ное 2016 00:37:29 - общо 1 път.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Slon-Madrigal
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Nov 25, 2005
Мнения: 32
Място: по пътя за Мумбай

МнениеВъведено на: 16 Окт 2016 19:04:15 » Отговори с цитат върни се горе

Аз помислих, че става въпрос за алманах с поезия на авторката. Не знаех, че е преводна поезия, обикновено не се правят такива представяния от преводача, а от автора. Латинка-Златна, можете ли да напишете нещо повече за авторите на стихотворенията?
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
rajsun
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 26, 2004
Мнения: 851

МнениеВъведено на: 16 Окт 2016 21:58:57 » !:))) Отговори с цитат върни се горе

Поздрави и най-добри пожелания! Да бъде разбирателство и мир!!!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Markoni55
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2108
Място: Варна

МнениеВъведено на: 19 Окт 2016 20:42:13 » Поздравления Отговори с цитат върни се горе

Сериозен труд.

_________________
За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
Hulia
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Oct 21, 2007
Мнения: 468

МнениеВъведено на: 21 Окт 2016 18:40:46 » Отговори с цитат върни се горе

Поздрави и от мен, Лат! Smile
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
LATINKA-ZLATNA
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jun 25, 2007
Мнения: 1247
Място: ЛОВЕЧ

МнениеВъведено на: 02 Ное 2016 00:46:54 » Отговори с цитат върни се горе

Slon-Madrigal, Рай и Сън, Маркони и Уляна, благодаря Ви за поздравите!
Честит Ден на народните будители!
Бъдете в Светлината!

Уважаема, Slon-Madrigal, включените автори в алманаха познавам от Международните литературни срещи в Сараево – 2013 и 2015 година. Биографичните им данни са поместени в алманаха. В сайта има стихове от босненскохерцеговинските поети Ибрахим Османбашич, Армин Болич, Ибро Сухополяц, Мубера Исанович, Саня Радулович, Индира Чандич и Сенада Смаич.

А преводачът е и съавтор на текста. Това мнение не е само мое!

Още веднъж благодаря за коментара.
Smile

Още стихове от босненскохерцеговински поети:

ФАШИСТИ, КАКВО ПРАВИТЕ С ПЛЕНЕНИТЕ МОМЧЕТА?

Автор: Армин Болич

Драконът трескаво бяга на юг.
Звуци идват отгоре,
гледаме една купа пълна с очи –
мръсни,
учудени,
упорити,
оцъклени очи.
Те разказват една история, знаейки, че една история
никога не е достатъчна, за да изгони
вятъра на юг.
Сълзят очите на съсухрени жени в нашата купа –
мръсни,
учудени,
упорити,
оцъклени очи,
създадени от зърната на лунната светлина.
Ние не сме чули тихия стон на пленените момчета:
„Само децата определят правилата на играта!...”

ЖЪЛТА ДЮЛЯ

Автор: Дияна Йованович

Край прозореца
жълтата дюля донесе
миризмата на нашето минало.
Тихо, в разпад на преобразуване,
аз чупя пръстите си
и чакам утрото,
за да открадна
последната въздишка
от костилката ù.


КОЙ МИ ГАЗИ В ЛОЗЕТО

Автор: Гордана Радованович

Кой тази нощ в моето лозе се разхожда
и мечтае колебливо в грешни посоки?

Някои очи са далече,
до полунощ крият горещи сълзи
и удавени спят
под тази звезда всевиждаща,
която, скитайки се, падна в моята нощ.

Кой ли тази вечер в моето лозе ходи
и неспокойно търси на нощта гъстата тъмнина?

Дали това са сините пипала на малкото ято щастие?
Правдата напразно мълчи,
че с лозовия стрес се разсейва светлината
и над самотата за самотност жадува.

Кой тази нощ в моето лозе се разхожда
и редовете дълги немирно измерва?

Навярно е скитник, пратен да разсипва звезди,
чиято стъпка е просто човешко ехо,
който запълва мрака в сърцето и тишината да разбие може,
без дори с нозете си земята да докосне?

Кой от нас се лута и кой в съня
само светлината на своята посока следва?

О, само да можех да знам
кой ли тази вечер
в моето лозе гази?!

НЕ МЕ ТЪРСИ

Автор: Ибро Сухополяц

Не ми се обаждай отново! Моят живот е див.
Не си спомняй, че някога съм бил жив,
че от устните твои роса съм пил
и пиян от щастие съм себе си дарил!

Нямам вече нищо какво да ти дам.
Горчиво е навярно това, което ме трови.
От последните сенки аз само живея,
просто като просяк крада своя край.

И не трябва за нищо да ти бъде жал,
обичам те много искрено и страстно.
Моят цвят е прецъфтял, мирисът му е избледнял,
както младостта, която съм ти дал.

Черна моя тежест, от съня ми бягай!
Скъпа, не ме буди нощем, когато те копнея!
С красотата си гола не ми се предлагай,
че да се хлъзгам мъртъв след всяко зазоряване.

Знай, че вече пламък в душата ми няма,
като увяхнало листо на ниското пада.
На пепелта се надява есента на живота ми,
последният угар иска да сломи сърцето ми.

Не ми се обаждай отново! Моят живот е див.
Не си спомняй, че някога съм бил жив,
че от устните твои роса съм пил
и пиян от щастие съм себе си дарил!

СЛАМКА

Автор: Лиляна Томлянович

Песента е сламка на истината
в това море от измама и лъжи,
които някои от вихрушките планират да взривят
с нашата сламчица;
в невъзможната мисия на преобразуване
техните писма капитал
са размяна за далечна продажба,
но въпреки това в лоното на нежната струна
неописуемо трепти
красотата и невинността на гласната.


МОРЕТО И АЗ

Автор: Мерсида Османбашич


Вълните на морето се носят
– душата ми се вълнува в съня.
Кораби плават в морето
– стремежите ми са тежки товари.
Предани чайки обикалят морето,
като верните ми видения, които следват лесно стъпките ми.
Морето и аз в тишината
докосваме блестящите звезди;
окъпаното крайбрежие в небето е гравирано.
Няма да изчезне това привличане
на вълните и желанието, което ветровете носят,
докато морето и аз си говорим тихо,
омагьосани от песента на чайките

МЪДРАТА ДУМА

Автор: Миряна Томович

Като семето е, което вятърът носи
до плодородната почва;
слънцето я грее и дъждът я полива
до момента на изригването ù;
мъдрата дума
портата на ума за себе си отваря,
или плува безпроблемно, като ореол,
уж забравила
за потвържденията, спомените и възприятията.
Когато на подходяща почва никне,
тя развива силни корени
от растителност и борове с по-голяма
устойчивост; успешно и гордо
узрява в мъдрост;
като дърво дава плодове на ума
и разпространява нови семена
на поколенията,
учението и мисленето...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com