Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: krvelkov
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13837

Онлайн са:
Анонимни: 383
ХуЛитери: 1
Всичко: 384

Онлайн сега:
:: doktora

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2019 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
11 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - Дедал
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаТази тема е заключена: не може да се отговаря или редактира.
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Анкета :: Вашата оценка:

5
80%
 80%  [ 4 ]
4
20%
 20%  [ 1 ]
3
0%
 0%  [ 0 ]
2
0%
 0%  [ 0 ]
1
0%
 0%  [ 0 ]
Всичко гласували : 5


Автор Съобщение
competition
Модератор
Модератор


Записан(а): Apr 26, 2010
Мнения: 601

МнениеВъведено на: 10 Юни 2016 19:55:56 » Дедал Отговори с цитат върни се горе

Сънувам този сън отново и отново. Отначало е дори приятно, стоя на високия хълм над Мирабелос и вятърът роши косата ми. Сигурен съм, че е утро, светлината изглежда ярка и силна, макар в самите граници на съня светът да се е размил до непрогледен сив мрак. Напред е море – дълбоко и бурно, отдясно остава градът – недостъпен и бял. Понякога мога да видя хора, смешни малки човечета, вечно забързани, всяко по свой път. Но по-често няма никой. Просто град с изоставени улици и пусти домове.
Поглеждам към Икар. Разноцветните мидички проблясват в ръцете му, запалени от лъчите на припичащото слънце. Аз съм направил мидичките – играчки. Дребна цена да платя откраднатото детство.
- Икар! – подвиквам тихо, той знае какво трябва да прави. Послушно се изправя и прибира мидичките в джоба си.
Крилете му са малки и по-леки от моите, научил съм го да ги закрепва сам. Сърцето ми се свива, но се заставям да го пусна да тръгне пръв. Правил съм това неведнъж. С всеки следващ път става по-лесно. С всяка нощ – по-леко. Може би дори ще успея да не гледам към него, към изправения гръб и по детски нехайната походка, към мига, когато босите му крака се отлепят от ръба, а телцето му застива в нищото. Между острите скали от едната страна и безкрайното море – от другата. После крилете се разтварят и той се гмурва като рибка в отдалечаващата се синева.
Мой ред е. Крилете ми тежат, но аз съм свикнал с тежестта им. Тръгвам. И сам увисвам над бездната. Вероятно децата не изпитват такъв страх, страхът да паднеш, а вятърът да те подхвърля като прашинка над полудялата водна шир.
А аз се страхувам.
Страхувам се до смърт. Кръвта блъска в слепоочията ми, а ръцете ми изтръпват за секунди. Само, че трябва да стигна отвъд. Трябва да стигна преди ръцете ми да са се уморили толкова, че да сляза твърде близо до разгневеното море, преди жаркото слънце да е разтопило крилете ми. Преди восъкът да изтече в река от жълта лепкава кръв. Преди да съм изгубил Икар...
Виждам го, изпънат като струна, играе си с белите облаци, преследва птиците. И е щастлив. Толкова е лесно да повярвам, този път ще бъде различно, този сън ще свърши различно. ‘Икар...’, шепна след него. ‘Икар!’, крещя и размахвам криле.
Лети прекалено високо, непредпазливо, забравил е какво съм му казвал, прекалено близо до слънцето. Опитвам да се обърна и ме облъхва студ. Далече е, няма да стигна навреме. Дясната ми ръка олеква, крилото е изтъняло до крехка вледенена коричка. Но не ме е страх, вече - не. Лесно е, когато знаеш какво ще се случи. А аз знам. След два размаха дясното ми крило ще се откачи. След още пет размаха ще се разпадне и лявото, а аз разперил ръце - като неопитен въжеиграч - ще полетя към морската пропаст. Просто този сън винаги свършва еднакво.
После нищо. Няма болка. Няма страх. Няма смърт.
Лежа в леглото разтреперан и изтощен. Само малко. Само колкото да усетя твърдостта на земята под себе си. Ще стана, когато и най-слабият удар на сърцето ми зазвучи равномерно и силно като диханието на ковашкия мях, с който извайвам инструментите си. Ще събудя Икар и ще слезем долу, на плажа. Той ще събира мидички и ще ми показва всяка една, сякаш е безценно малко съкровище, а аз ще рисувам. Или може би ще довърша скулптурата за Хекала. Или просто ще подремя, заслушан в прибоя. А когато нощта настъпи, двамата с него ще съберем белите птичи пера и всички водорасли, които успеем да намерим.
Трябва да довършим крилата, които ще ни отведат оттук.
И може би тогава и сънят ще спре.
Или може би не.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
pc_indi
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 06, 2005
Мнения: 911
Място: София

МнениеВъведено на: 11 Юни 2016 00:02:01 » Отговори с цитат върни се горе

Много свойски се чувствам в този текст, много естествен и логичен ми е,на моя език е...
Ами...успех! Smile
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя Посети сайта на потребителя
PLACEBO
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Feb 23, 2005
Мнения: 723
Място: София

МнениеВъведено на: 11 Юни 2016 11:29:26 » Отговори с цитат върни се горе

Дълбок текст....
Успех на автора! Smile

_________________
Не се завръщай...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя ICQ номер
zika
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Mar 05, 2016
Мнения: 124

МнениеВъведено на: 11 Юни 2016 22:16:30 » Дедал Отговори с цитат върни се горе

Кара те да проникнеш отвъд илюзията. Видях импресионистична реалност. Хареса ми. Успех!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаТази тема е заключена: не може да се отговаря или редактира.
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com