Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 480

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 482

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 483

.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

» Баба Пролет

Форуми на ХуЛите » Конкурс "Състояние на полет" - 2016

Анкета :: Вашата оценка:
5  25%  [ 1 ] 4  50%  [ 2 ] 3  25%  [ 1 ] 2  0%  [ 0 ] 1  0%  [ 0 ] Всичко гласували : 4

Автор	Съобщение
competition Модератор Записан(а): Apr 26, 2010 Мнения: 658	Въведено на: 07 Юни 2016 20:49:21 » Баба Пролет Баба Пролет всяка сутрин ни пожелаваше хубав ден и добра вечер, когато уморени се прибирахме от работа. Никога не ни оставаше време да заприказваме баба Лети. –Баба как лети? Не съм я виждал да хвърчи над цветята!? Казва се Пролет и галено и казват Лети, както тебе наричаме Данчо. –Нали е лято? - питаше ме моят Защотко, като отминахме къщата на любимката на квартала – защо е „пролет”? Несмогвах да отговоря на всичките му въпроси. Градината на баба Лети пъстрееше от цветя и ухаеше. Лятото зрееше с плодовете на дърветата. Баба Лети явно не беше добре. Заседяваше се на стола под смокинята. С бастуна потупваше клоните на храста и пъдеше врабчетата, които кълвяха сочните плодове. – Доскоро им даваше трохи. Отгледа ги, а сега ги пъдиш. – Щом моите деца не идват и тези са добри! Очаквам гости. Няма да останат смокини за децата и внуците! – усмихнато каза баба Лети. –Ти летиш ли? – Попита Данчо. Всички ти казват ”лети”! Направи едно кръгче, моля те! Тъкмо да дръпна засрамена за ръката Защотко, баба Лети се усмихна: –Сега името ми не е лети, а е ”лета”-години! Но, на млдини…летях, мойто момче и скачах от самолет. –!?! - погледна с недоумение Защотко към нея, а после към небето и отново към нея. Сега разбрах, защо ти казват „лети”. Почеса се неволно по охлузеното си коляно и попита много замислено: –И как не се удари? Нямаш рана! Покажи ми как да скачам и да не се удрям. –О, аз скачах от самолета с парашут! –С парррашут!- упражни неволно р-то Данчо в почуда. Вземи си парашута да поскачаме малко! –и ме погледна с умилителен поглед. – Само за мъничко, мамо! Аз ще бъда с баба Лети. –Не може! –Не искаш ли? – погледна баба Лета. –Ох, искам, много искам, ама няма кой да ме вземе на самолета. Веднага бих скочила! Лицето й засия. Блага усмивка заличи бръчките. Клепачите и се притвориха и затрепкаха. Преди да се появят сълзите, почувствах как младото момиче Лети лети и скача с парашута… През това време Данчо отвори портичката, обърна стола хоризонтално. Свря се между облегалката и седалката. –Пър-пър! Пърррррррррррррррр! Качвай се отзад!
Покажи мненията преди:   Всички мнения1 ден7 дни2 седмици1 месец3 месеца6 месеца1 година  Старите първоНовите първо

Форуми на ХуЛите » Конкурс "Състояние на полет" - 2016

Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума