Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: krvelkov
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13837

Онлайн са:
Анонимни: 130
ХуЛитери: 2
Всичко: 132

Онлайн сега:
:: Albatros
:: LeoBedrosian

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2019 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
11 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - Състояние на полет
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаТази тема е заключена: не може да се отговаря или редактира.
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Анкета :: Вашата оценка:

5
0%
 0%  [ 0 ]
4
100%
 100%  [ 1 ]
3
0%
 0%  [ 0 ]
2
0%
 0%  [ 0 ]
1
0%
 0%  [ 0 ]
Всичко гласували : 1


Автор Съобщение
competition
Модератор
Модератор


Записан(а): Apr 26, 2010
Мнения: 601

МнениеВъведено на: 04 Юни 2016 20:38:30 » Състояние на полет Отговори с цитат върни се горе

Полет – пожелан, далечен, мечтан, вечен.
Летях. Летяла съм няколко пъти, но често при пътешестващите целта не е крайната точка, а начинът, по който се стига там.
Полетът е за онези, които обичат да се лутат с цел свобода и внезапно намиране на нещо, което не търсят. Винаги съм завиждала на птиците, а обичам да ги наблюдавам в перушинената им красота. Разпъването и свиването на крилите им – раздиране на въздуха, разкъсване на времето. Защото всичко долу, при нас, хората, е пресовано именно от този зловещ господар – Времето, който далеч не е временен. И, който, от друга страна, ни поднесе XXI век, окован в техника, която ни позволява да надзърнем над покривите, която ни позволява да положим ръка на малко прозорече в онова любопитно желание да докоснем близкото облаче. Уви, човекът си остава човек дори, когато гледа от птичи поглед.
Пиша това в леглото и цапат се белите чаршафи с мастило – сякаш небе, което е забравило да покрие с облаче и малката синя ивица преди да се изсипе дъждът. После? После ще си легна, главата ще потъне във възглавницата, полубудното състояние ще напомни на гмуркане, ръцете ще се превърнат в намокрени криле, но ще излетя от дъното на морето към забравеното слънце, защото вече ще спя. А по-нататък? По-нататък ще се събудя, защото ще е сутрин. Алармата ще ме приземи, а кафето ще ми нареди да си отлепя клепачите, защото съм си вкъщи и вместо да си дам паспорта на гранична полиция, ще трябва да се докажа в някакво университетско упражнение.
Нямам криле. Ако имах, нямаше да мога да държа химикала. Затова пиша. Пиша за това, че има два полета. И, ако физическият ни е невъзможно възможен, то онзи, другият, чието име не смея да нозова, защото не съм толкова смела, би трябвало да ни се отдава отръки. Защото XXI век е толкова консумиращ и консумиран, че се задушавам и често прибягвам до наркотика, наречен изкуство. Отзовавам се в театралната зала със затаен дъх и чакам единствено полилеят да загасне. Когато бях малка, си представях, че светнат ли прожекторите, театърът се превръща в космически кораб и излитаме щом чуем първата реплика. Сега съм на 20. Не се считам за „голяма”, но все пак ми повтарят, че трябва да порастна, а няма как, защото все летя, погледът – замечтан, слухът улавя само ека на вятъра, а думите не достигат до потъналото сред облаци съзнание. И актьорите продължават да бъдат пилоти.
Летенето не е кичозен лукс, а дръзко решение и отлитам щом разтворя страниците на някоя книга или когато музика слушам. Потъвам нагоре и все по-нагоре с ръце, вкопчени в скрибуцането на химикала по белия лист. Летя докато ходя, нищо, че главата ми е забита в строшените улични плочки – мислите ми се реят.
Често са ми викали: „Помисли!”, но аз не мога да по- и най-мисля, мога да из-мисля, където „из” е човката и „мисля” – телцето.
А сега ли? Сега отново косата ми ще падне над учебника, а периферията на погледа ще улови лястовичките през прозореца. Слънцето залязва, но, ето, че отново звукът на механичен гигант в небето се смесва с писукането на истински летящите.
Полет – пожелан, далечен, (за)мечтан, вечен...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаТази тема е заключена: не може да се отговаря или редактира.
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com