Дядо и внук

Модератор Записан(а): Apr 26, 2010 Мнения: 658

-Дядо,дядо!Виж,оня щъркел.Заплете дългия си клюн в тези странни мрежи,,които опасват небето.Ами наесен как ще се върне в топлите страни?А кой ще носи бебетата когато през зимата тези птици измрат?
-Ох,не знам да се радвам или да плача,че имам такъв умен внук,но ти си малък още,не разбираш,че тези съоръжения пречат най вече на дяволите,които носят злини на хората-отговори му с любов старецът.
-Но ангелите също имат криле.И ако аз имам ангел- хранител,как той ще ми сепритече на помощ,когато се нуждая?Нали и той ще се заплете в тези грозни плетеници.А баба каза,че царството небесно е тяхно.
-А бе,точно майката на майка ти да не говори по подобни теми,щото имам подозрения,че е посестрима на рогатите.Ами да не засягаме тази деликатна тема сега...
-Дядо, искам да ти споделя една голяма моя мечта-искам да летя в космоса,да открия нови планети,където живеят добри дракони и симпатични динозавърчета.
-Сакъм,сине,хич и не си го помисляй,за извънземни добичета,че ще ми донесеш някой инфаркт,че после кой ще обясни на класната ти,че не си пакосник,а едно нормално,хипер активно дяволче.Виж,погледни онова красиво момиче,което ядосва баба си на отсрещната пейка.Що не идеш да й предложиш да играете на чичо доктор.Например да не мислиш,че не знам какви ги вършехте с комшийското девойче.
-Ех,дядо.Това са грешки на разтежа!Исках да натрия носовете на копоите,които ми забраняваха да гледам към звездите и да мечтаем за други светове.Това е пълен абсурд!
Момчето се извърна,свали раницата си,загърби я.След броени минути над посетителите на парка се издигна дрон,който почна да пуска разноцветни ракети.За тази джажа даваха пет годинки.За боеприпасите отделно!
Старецът сякаш се ожини.Забрави за позивните на простата и дълбоко някъде в себе си злорадстваше.Над изумлението и объркаността на „онези”,блюстителите на реда,които като парализирани наблюдаваха ликуващата тълпа и криеха лицата си от падащите горещи останки,безсилни да направят нещо за вътворяването на реда и залавяне на нарушителите.
В един момент запасите от ракети свършиха,а дронът с лекота улучи тайствена пролука и изчезна в дима.
В цялата дандания малкия пакосник не привлечаше внимание.Умът му беше зает с много важно нещо-вече замисляше следващата си лудория..Не се страхуваше-все още не посягаха на подрастващите.Ако нещо се обърка дядо му щеше да поеме вината.Не за пръв път щеше да влезе в затвора заради чужда вина.
А дронът беше най драгоценаната вещ на момчето.Имаше си тайна стаичка,за която знаеше единствено старецът.От месеци събираше части за да констроира дрона.Един батко,който му помагаше със съвети,му даваше за него истински „Калашников”!А вертолетчето сигурно вече се бе прибрало в тайния хангар...

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите