Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 253
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 254
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 480
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 482
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 483 ХуЛите :: Виж тема - Краткият полет на Чайката
Въведено на:
17 Май 2016 20:08:41 » Краткият полет на Чайката
„ Лошите неща не са най-лошото, което може да ни се случи. Най-лошото е да не ни се случи нищо. ”
Джонатан Лививингстън Чайката
Моят плаж е малък, скрит от многото шумни компании, с няколко реда чадъри, които всяка сутрин се подравняват от един човек на неопределена възраст, със загорели крака и рамене. Как се казва не знам, една сутрин го видях да наблюдава полета на чайките над близките скали. Лицето му беше станало меко, бръчките сякаш бяха изчезнали, погледът му изглеждаше замечтан, тогава го кръстих Чайката. По цял ден обикаляше по горещия пясък, за да раздава билетчета на всички, които търсеха сянка под цветните, леко избелели чадъри, бързайки да се излегнат на добре почистените от него пластмасови шезлонги. Вече толкова години идвам тук, а не съм го виждал да разговаря с плажуващите извън служебните си задължения. Дори вечер около него не съм забелязал нито жена, нито деца, пиейки бира на една и съща малка маса в градинския ресторант, досами плажа. Странна птица, наистина.
Миналата година в края на лятото отново отидох на моя си плаж. Всичко беше както преди, само платнените чадъри бяха заменени с камъшитови. Новото беше и един скутер, който издигаше мераклиите над морето с парашут, за да се слеят с полета на птиците, макар за няколко минути. Нямах желание за това, стигаше ми плуването навътре в морето, което винаги правех рано сутрин, преди спасителите да разпънат флаговете над двете вишки и да надуят свирките към неразумните и неуверени в себе си плувци.
Последните дни от престоя ми бяха настъпили, когато един ден времето рязко се развали. Излезе силен вятър, слънцето се криеше зад тъмните облаци, лятото скоро щеше да си отиде. Бях изморен от скачането под големите вълни навътре до брега и както бях задрямал, ме събуди странен шум. Сянка беше обхванала целия плаж, слънцето едвам се провираше през множество птичи ята. Бяха готови за отпътуването си. Като ветрило разперени, един след друг излитаха сякаш от ниското, брегът ги поемаше и издигаше за дългия им път. Отпред бе най-силният водач, след него всички останали. Бяха хиляди, непоколебими и красиви. Граченето им издаваше възбудата от идващото изпитание. Всичко стана за минути. Последните птици образуваха дъга, плажът отстъпи сянката им за слънцето и отново хоризонтът беше чист. Бяха си заминали.
Тогава ги видях. В двамата разпознах моите съседи от хотела, баща и малкият му син. Водното им колело се скриваше от високите вълни, удряше се в близките зелени скали, които след миг го разцепиха на две. Мъжът се беше вкопчил в каменистите ръбове, с едната ръка държеше сина си, когато пенестите вълни покриха и двамата, а после видях момчето на десетина метри навътре в морето. Двамата спасители на брега разпъваха все още дългото въже, когато забелязах как Чайката е прихванал изплашеното и разтреперено момче за кръста, мъчейки се да се приближи до скалите. Сякаш беше долетял с невидими криле до него, никога преди не бях го виждал да влиза в морето. В края на плажа се бяха събрали малкото останали плажуващи, всички мълчаха, вперили поглед към тримата край скалите. И когато започнаха бурните ръкопляскания, защото бащата вече беше издърпал сина си на безопасно място между ръбестите камъни, никой не забеляза кървавите очи на Чайката, който се беше отпуснал в плитчината край обраслите с черни миди и зелени водорасли камънаци. После спасителите напразно се суетяха около него, за мен беше ясно, че първият му полет ще е и последен.
Лятото тази година започна с много дъжд и с малко слънце. Но все пак има още месеци, в които морето със сигурност ще промени своя морав цвят в прозрачно син. Поръчал съм една метална табелка, неръждавейка. Надявам се да я поставя на скалите, край моя си плаж. И на нея ще бъде изписана онази крилата мисъл, която е и епиграф в началото на този разказ.
Защото какво мога да направя в памет на Чайката, мога да направя само и единствено това.
pc_indi ХуЛитер
Записан(а): Dec 06, 2005
Мнения: 1080
Място: София
Въведено на:
17 Май 2016 23:22:18 »
Подобаващо натъжаващо, но ми хареса..Успех!
gitchka_gramatikova ХуЛитер
Записан(а): Jan 14, 2009
Мнения: 262
Място: гр. София
Въведено на:
19 Май 2016 11:44:35 »
Тъжен, но много красив разказ, успех!
Perpetuum ХуЛитер
Записан(а): May 10, 2016
Мнения: 1
Място: София
Въведено на:
22 Май 2016 16:47:51 »
Великолепно литературно произведение за изпепелените криле на човешката саможертва, която дава шанса на другите да видят сутрин слънцето отново и се радват всяко лято на морето. Символът на доброволния спасител Чайката е постижение за автора, както и самия разказ; поетично-образния език се възприема от читателя сякаш е морски акварел. Всъщност участникът в конкурса заслужава не една, а две награди едновременно: за `Състояние на полет`, и другата- за разказ на морска тематика. Затова Сопотци трябва да бъдат благодарни на съдбата, че са преварили Созополци с литературното състезание. Иначе всеки наш морски град спокойно би могъл да им отнеме победителя.
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума