Великаните не летят

Модератор Записан(а): Apr 26, 2010 Мнения: 658

Канара и Хребет бяха уважавани великани и братя по жилка (великаните се раждаха от скалите в недрата на земята). Живееха покрай пещерите и вършеха туй, що подобава на същества от тяхната величина. Всички великани носеха гордо имената си – щото много им прилягаха. Бяха огромни и тромави като канари и също толкова умни. За щастие, нямаше нужда да си умен, за да си уважаван великан. Уважението идваше с ръста и колкото по-голям ставаш, в толкова по-уважаван великан се превръщаш. Канара и Хребет обаче имаха нещо в рода си не съвсем привично за великани, та затуй двамата братя трябваше дваж по-решително да защитават своята чиста земна жила пред племето. Канара порасна като великан за пример – лошав, гръмък, тромав и (горе-долу) толкова умен колкото камъка, от който се бе пръкнал, и спечели доверието на събратята си. При своето раждане се бе отронил от общата скала като съвършено обло камъче, без чудновати ъгълчета. Хребет обаче бе изпуснал щастието да се роди съвършено тъп като Канара – от раждане у него се намираха остри ъгълчета и малки, ала дълбоки шупли. Различна беше съдбата на острите великани (както ги наричаха в племето), на които им се носеше славата на особняци и на тях се гледаше с подозрение и боязън. Всичко започнало от един пра-пра-прадядо на двамата братя, а после продължило чак до техния дядо Сталактит. Когато в племето говореха за Сталактит, а за него говореха рядко (никой не щеше да си спомня за онзи дребен-дребен остър камък от ръбатата жилка), историята почваше и свършваше с една-единствена случка от неговия живот. Случката, която го превърна в най-позорния от острите великани. С поглед в небето Сталактит се хвърля от скалата на морския бряг. Ей тъй, за едното нищо. А то е ясно, че великан не може да плува. Толкова ясно, колкото че не може и да лети. От незапомнени времена трън в очите на великаните бяха въздушните хора. Великаните стъпваха здраво на земята – въздушковците се рееха в облаците и няма две неща на тоя свят по-съвършено различни от неподатливата земя и непредсказуемите ветрове на небето. И щото летящите бяха от дребни по-дребни, а се извисяваха над главата и на най-великия събрат в племето им, това вбесяваше всеки себеуважаващ се великан. Това боцкаше като камъче в обувката понякога и Канара, щом се позамислеше (а това той рядко вършеше, щото на сутринта го цепеше главата), и винаги боцкаше Хребет. Народът на въздушните хора обаче бавно се топеше. „Щом са толкова дребни и има толкова много място за тях – цялото небе им принадлежи, защо са толкова малко?“
– Малко са, щот’ трябва да минат през разни гадости, че да им поникнат криле.
Хребет се стресна от думите на брат си. Чак сега осъзна, че е дал глас на внезапната си мисъл.
– Няма как да е иначе – продължи Канара. – Я ги виж какви са хилави – кожа и кости. Дребен не се става от хубав живот като нашия – великанския.
– И какви са тези гадости бе, Канара?
– Мъчнотии всякакви. Тъй ми казваше дядо. Преди да се ’фърли от скалата де... Щот’ кой себеуважаващ се великан ще мине през разните му мъчнотии, че да фърка. Затуй великаните не летят.
„Летят, ала само в една посока“ – обади се облата жилка у Хребет. В казана им вреше любимата яхния на Канара и миризмата удавяше соленото ухание на морето. „В една посока, ала летят“ – бодна го острото у Хребет. И още щеше да го боде, щото туй бе съдбата на родените с остри ръбове.

Много ми хареса историята с красивите шуплички и ръбчета Smile

Страхотно изведена поанта!
Сюжетът също е оригинален, успех!
5+

ХуЛитер Записан(а): Apr 27, 2011 Мнения: 158

Туй великанското племе ми се чини, че е обречено... Щото изглежда да си нямат женски де... Пък то без женски елемент на кой великан ще му хрумне да се фърга в морето... или да лети, а? а!

shrike написа:

Туй великанското племе ми се чини, че е обречено... Щото изглежда да си нямат женски де... Пък то без женски елемент на кой великан ще му хрумне да се фърга в морето... или да лети, а? а!

Не са обречени тези великани - те се пръкват от скалите. Те са толкова големи, колкото са и умни. Демек изобщо не са. А мечтата им за летене си остава непостижима. В това е най-голямата сила на поантата.
Моля, журито да не взема предвид ниските оценки за този разказ! За мен той заслужава ако не първо място, то поне да се нареди сред отличените.

ХуЛитер Записан(а): Apr 27, 2011 Мнения: 158

gitchka_gramatikova написа:

shrike написа:

Туй великанското племе ми се чини, че е обречено... Щото изглежда да си нямат женски де... Пък то без женски елемент на кой великан ще му хрумне да се фърга в морето... или да лети, а? а!

Не са обречени тези великани - те се пръкват от скалите. Те са толкова големи, колкото са и умни. Демек изобщо не са. А мечтата им за летене си остава непостижима. В това е най-голямата сила на поантата.
Моля, журито да не взема предвид ниските оценки за този разказ! За мен той заслужава ако не първо място, то поне да се нареди сред отличените.

Има някакво неразбиране на моя коментар ми се струва Smile

Аз харесвам текста и се закачам с намигване /гласувала съм с 5, ама айде да не отчитаме/. Пък що се отнася до поантата, най-хубавото на една творба е, когато може да се тълкува многозначно, а не натрапва. Тук се е получило. Не бива ние да натрапваме нашето си тълкуване, мисля Smile

А съм сигурна, че и журито си знае работата Smile

П.П. Аз не повдигам въпроса за женските с оглед пръкването, а що се отнася до фъргането и летенето Smile

Щото то оцеляването е въпрос на летене според мен...

О, не желая да се натрапвам. Харесва ми да разсъждавам върху написаното, когато провокацията е налице. И за журито знам, че си гледа работата. От опит го казвам. Ниските оценки са необясними за мен, но пък всеки усеща по различен начин нещата. На един допада текстът, но друг - не.
Не съм си и помислила, че си гласувала с ниска оценка, имайки предвид богатото ти светоусещане. Дано да съм станала ясна.
Поздрав!

Е да де. Жените като одухотворение. Разбрах те. И като чисто женско начало, бих добавила. Но акцентът тук е друг според мен. Както и да е. Да не се разпростирам. 😊

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите