Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: helterskelter
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 13883

Онлайн са:
Анонимни: 420
ХуЛитери: 0
Всичко: 420

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2020 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
11 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - Краткият полет на Чайката
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаТази тема е заключена: не може да се отговаря или редактира.
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Анкета :: Вашата оценка:

5
75%
 75%  [ 6 ]
4
0%
 0%  [ 0 ]
3
12%
 12%  [ 1 ]
2
12%
 12%  [ 1 ]
1
0%
 0%  [ 0 ]
Всичко гласували : 8


Автор Съобщение
competition
Модератор
Модератор


Записан(а): Apr 26, 2010
Мнения: 658

МнениеВъведено на: 17 Май 2016 20:08:41 » Краткият полет на Чайката Отговори с цитат върни се горе

„ Лошите неща не са най-лошото, което може да ни се случи. Най-лошото е да не ни се случи нищо. ”
Джонатан Лививингстън Чайката

Моят плаж е малък, скрит от многото шумни компании, с няколко реда чадъри, които всяка сутрин се подравняват от един човек на неопределена възраст, със загорели крака и рамене. Как се казва не знам, една сутрин го видях да наблюдава полета на чайките над близките скали. Лицето му беше станало меко, бръчките сякаш бяха изчезнали, погледът му изглеждаше замечтан, тогава го кръстих Чайката. По цял ден обикаляше по горещия пясък, за да раздава билетчета на всички, които търсеха сянка под цветните, леко избелели чадъри, бързайки да се излегнат на добре почистените от него пластмасови шезлонги. Вече толкова години идвам тук, а не съм го виждал да разговаря с плажуващите извън служебните си задължения. Дори вечер около него не съм забелязал нито жена, нито деца, пиейки бира на една и съща малка маса в градинския ресторант, досами плажа. Странна птица, наистина.
Миналата година в края на лятото отново отидох на моя си плаж. Всичко беше както преди, само платнените чадъри бяха заменени с камъшитови. Новото беше и един скутер, който издигаше мераклиите над морето с парашут, за да се слеят с полета на птиците, макар за няколко минути. Нямах желание за това, стигаше ми плуването навътре в морето, което винаги правех рано сутрин, преди спасителите да разпънат флаговете над двете вишки и да надуят свирките към неразумните и неуверени в себе си плувци.
Последните дни от престоя ми бяха настъпили, когато един ден времето рязко се развали. Излезе силен вятър, слънцето се криеше зад тъмните облаци, лятото скоро щеше да си отиде. Бях изморен от скачането под големите вълни навътре до брега и както бях задрямал, ме събуди странен шум. Сянка беше обхванала целия плаж, слънцето едвам се провираше през множество птичи ята. Бяха готови за отпътуването си. Като ветрило разперени, един след друг излитаха сякаш от ниското, брегът ги поемаше и издигаше за дългия им път. Отпред бе най-силният водач, след него всички останали. Бяха хиляди, непоколебими и красиви. Граченето им издаваше възбудата от идващото изпитание. Всичко стана за минути. Последните птици образуваха дъга, плажът отстъпи сянката им за слънцето и отново хоризонтът беше чист. Бяха си заминали.
Тогава ги видях. В двамата разпознах моите съседи от хотела, баща и малкият му син. Водното им колело се скриваше от високите вълни, удряше се в близките зелени скали, които след миг го разцепиха на две. Мъжът се беше вкопчил в каменистите ръбове, с едната ръка държеше сина си, когато пенестите вълни покриха и двамата, а после видях момчето на десетина метри навътре в морето. Двамата спасители на брега разпъваха все още дългото въже, когато забелязах как Чайката е прихванал изплашеното и разтреперено момче за кръста, мъчейки се да се приближи до скалите. Сякаш беше долетял с невидими криле до него, никога преди не бях го виждал да влиза в морето. В края на плажа се бяха събрали малкото останали плажуващи, всички мълчаха, вперили поглед към тримата край скалите. И когато започнаха бурните ръкопляскания, защото бащата вече беше издърпал сина си на безопасно място между ръбестите камъни, никой не забеляза кървавите очи на Чайката, който се беше отпуснал в плитчината край обраслите с черни миди и зелени водорасли камънаци. После спасителите напразно се суетяха около него, за мен беше ясно, че първият му полет ще е и последен.

Лятото тази година започна с много дъжд и с малко слънце. Но все пак има още месеци, в които морето със сигурност ще промени своя морав цвят в прозрачно син. Поръчал съм една метална табелка, неръждавейка. Надявам се да я поставя на скалите, край моя си плаж. И на нея ще бъде изписана онази крилата мисъл, която е и епиграф в началото на този разказ.
Защото какво мога да направя в памет на Чайката, мога да направя само и единствено това.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
pc_indi
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 06, 2005
Мнения: 938
Място: София

МнениеВъведено на: 17 Май 2016 23:22:18 » Отговори с цитат върни се горе

Подобаващо натъжаващо, но ми хареса..Успех!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя Посети сайта на потребителя
gitchka_gramatikova
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jan 14, 2009
Мнения: 262
Място: гр. София

МнениеВъведено на: 19 Май 2016 11:44:35 » Отговори с цитат върни се горе

Тъжен, но много красив разказ, успех!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Perpetuum
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): May 10, 2016
Мнения: 1
Място: София

МнениеВъведено на: 22 Май 2016 16:47:51 » Отговори с цитат върни се горе

Великолепно литературно произведение за изпепелените криле на човешката саможертва, която дава шанса на другите да видят сутрин слънцето отново и се радват всяко лято на морето. Символът на доброволния спасител Чайката е постижение за автора, както и самия разказ; поетично-образния език се възприема от читателя сякаш е морски акварел. Всъщност участникът в конкурса заслужава не една, а две награди едновременно: за `Състояние на полет`, и другата- за разказ на морска тематика. Затова Сопотци трябва да бъдат благодарни на съдбата, че са преварили Созополци с литературното състезание. Иначе всеки наш морски град спокойно би могъл да им отнеме победителя.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаТази тема е заключена: не може да се отговаря или редактира.
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com