Нощна пеперуда

Модератор Записан(а): Apr 26, 2010 Мнения: 658

Беше малко след полунощ. Луната, или някаква огромна, златиста лампа, насочвана сякаш от движението на очите ми, неравномерно осветяваше подивялата градина. До самата борова гора, в горния и в отсрещния край на градината, смътно се белееха двете ниски едноетажни постройки на къщата. Прозорците им бяха тъмни, вратите – затворени, но ми се стори, че в далечината срещу мен просветва топла електрическа крушка и дочувам разговор и смях. Тръгнах натам по сухата, утъпкана пътека. Нощта беше топла и тиха, тревата – гъста и избуяла, тук-там фосфоресцираха жълти и бели (странно) нарциси, а грамадните червени трендафили цъфтяха. Точно тогава пожелах да съм във въздуха, на три-четири педи над земята.
Повървях малко над тревата и се затичах. Помагах си с ръце като ги размахвах близо до тялото или ги протягах пред себе си. Помислих си: „Ха! В действителността е по-лесно да се лети, отколкото насън. Насън винаги изпитвам някакво мъчително съпротивление и често не успявам да направя това, което искам.“ С лекота се издигнах на три-четири метра и реших да полетя из градината. Летях, вървях, тичах, но най-вече плувах, във въздуха, който сякаш се състоеше от газирани потоци плътност без маса.
Поисках да помириша трендафилите и да ги разгледам отблизо, но летенето така ме увличаше, че просто си кръжах и се гмурках наоколо, без да се съсредочавам особено върху отделните обекти. Издигнах се още по-високо, над необикновената двуетажна конструкция на лозниците, и реших да кацна върху най-горната и греда. Протегнах пръстите на десния си крак и докоснах гредата, после – левия крак, плавно стъпих на целите си ходила и изведнъж усетих, че натежавам. Силата, която ме държаше, се оттегли, изгубих равновесие и се уплаших, че ще падна от шестметрова височина. „По дяволите! Приземяването е по-опасно от летенето!“ Трябваше да излетя веднага, за да кацна плавно на земята, иначе щях да се убия. Тогава усетих низходящия поток, насочих се към земята и го оставих да ме поддържа. Миг преди да стъпя в светлината на отворената врата, от къщата излезе Х. и ме повика да вляза.
После заспах и сънувах някакви еротични сънища.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите