прозорецът на стаята бе толкова малък
че всеки ден я оглеждаше само небе
докато един вторник
когато всичко случващо се повтаря
изряза късче от сутрешното небе
и го залепи на стената
после изряза дъждовно
влюбено
коледно
синьо до скъсване на жилите и
грохнало сиво небе
къс по къс облепи
стаята
пода
металното легло с бели каиши
и единствената
синя чиния от сервиза на майка й
когато един ден
най-после я потърсиха
санитарят отвърна
на небето е
и беше самата истина
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 788
ХуЛитери: 1
Всичко: 789
Онлайн сега:
