Баба Пролет

Модератор Записан(а): Apr 26, 2010 Мнения: 658

Баба Пролет всяка сутрин ни пожелаваше хубав ден и добра вечер, когато уморени се прибирахме от работа. Никога не ни оставаше време да заприказваме баба Лети.
–Баба как лети? Не съм я виждал да хвърчи над цветята!?
Казва се Пролет и галено и казват Лети, както тебе наричаме Данчо.
–Нали е лято? - питаше ме моят Защотко, като отминахме къщата на любимката на квартала – защо е „пролет”? Несмогвах да отговоря на всичките му въпроси.
Градината на баба Лети пъстрееше от цветя и ухаеше. Лятото зрееше с плодовете на дърветата. Баба Лети явно не беше добре. Заседяваше се на стола под смокинята. С бастуна потупваше клоните на храста и пъдеше врабчетата, които кълвяха сочните плодове.
– Доскоро им даваше трохи. Отгледа ги, а сега ги пъдиш.
– Щом моите деца не идват и тези са добри! Очаквам гости. Няма да останат смокини за децата и внуците! – усмихнато каза баба Лети.
–Ти летиш ли? – Попита Данчо. Всички ти казват ”лети”! Направи едно кръгче, моля те! Тъкмо да дръпна засрамена за ръката Защотко, баба Лети се усмихна:
–Сега името ми не е лети, а е ”лета”-години! Но, на млдини…летях, мойто момче и скачах от самолет.
–!?! - погледна с недоумение Защотко към нея, а после към небето и отново към нея. Сега разбрах, защо ти казват „лети”. Почеса се неволно по охлузеното си коляно и попита много замислено:
–И как не се удари? Нямаш рана! Покажи ми как да скачам и да не се удрям.
–О, аз скачах от самолета с парашут!
–С парррашут!- упражни неволно р-то Данчо в почуда. Вземи си парашута да поскачаме малко! –и ме погледна с умилителен поглед. – Само за мъничко, мамо! Аз ще бъда с баба Лети.
–Не може!
–Не искаш ли? – погледна баба Лета.
–Ох, искам, много искам, ама няма кой да ме вземе на самолета. Веднага бих скочила!
Лицето й засия. Блага усмивка заличи бръчките. Клепачите и се притвориха и затрепкаха. Преди да се появят сълзите, почувствах как младото момиче Лети лети и скача с парашута…
През това време Данчо отвори портичката, обърна стола хоризонтално. Свря се между облегалката и седалката.
–Пър-пър! Пърррррррррррррррр! Качвай се отзад!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите