Ако рогът на изобилието си имаше място под слънцето, то това бе салонът за първа класа на летището във Франкфурт. Така смяташе българската група чиновници в командировка, озовала се там някъде в средата на 90-те. Иглика и спътниците й поглъщаха с очи изумителната гледка – студени и топли предястия, които спираха дъха, сладкиши и купи с йогурт във всички цветове на дъгата. До тях - планини от плодове. А огромните червени ягоди и сини зърна грозде изглеждаха съвсем истински, нищо че беше едва март. Мъжете от групата обаче бяха толкова неудържимо привлечени от закрепените на стената и обърнати с гърлата надолу шишета различни марки водка и уиски, че само мимоходом отбелязаха 20-те вида бира, която скромно очакваше някой да я пожелае. Като за капак, салонът беше на самообслужване. Бяха пристигнали от София към обяд, но крайната им цел бе Осака, а самолетът за там - чак след 8 часа. Групата трябваше да ги прекара в този рай. Притеснението на Иглика от отминалия полет – първия в живота й, се бе изпарило. Беше на 28 години, а на тази възраст, повтаряше често баща й, той бил отишъл на море за първи път. Не че бе имала възможност да лети по-рано. Около Коледа един хороскоп й предрече звездна година. Не вярваше в подобни писания, но после дойде пътуването до Страната на изгряващото слънце с билети за бизнес класа. Те пък осигуриха на групата пребиваването в споменатия вече салон на летище Франкфурт.
Беше 11 вечерта и Иглика седеше в една от широките седалки на Боинг 747. Гадеше й се и то от момента, в който самолетът започна да набира височина. Стюардесите вече обикаляха пътниците и ги подканяха да си изберат между менютата с френска и японска кухня. Тя заложи на сигурното – патешко с нещо си и божоле. Ястието изглеждаше прекрасно, но Иглика не можа да се насили да го опита. Стресна я глас отляво. Спътникът й се интересуваше дали ще яде. Тя поклати отрицателно глава. И виното също - не. С ловки движения съседът направи размяната и за секунди проблемите на патицата и божолето бяха решени. Червено самолетче върху екрана пред Иглика примигваше и показваше точно къде летят в момента. Унесе се. Гигантска патица я издигаше над незнайни планини и морета. Земята се смали до мъничка точица. Към тях приближаваше огромно червено кълбо. Слънцето, облакътено на илюминатора, й се любуваше. Иглика отвори очи и му се усмихна. Чувстваше се като Слънчова невеста…в командировка.
lubara ХуЛитер
Записан(а): Apr 29, 2009
Мнения: 121
Място: Велико Търново и София
Въведено на:
15 Май 2016 15:09:41 »
Чиновници, те ще да са били някакви висши държавни такива?!
pc_indi ХуЛитер
Записан(а): Dec 06, 2005
Мнения: 1081
Място: София
Въведено на:
16 Май 2016 00:27:12 »
Хареса ми! Не само защото ми напипа паролата за харесване с ключови думи като " йогурт", " бира" , " София"... Ами наистина си е състояние на полет, предадено е чувството от възмишеното изживяване, до ..логичния стомашен и всякакъв дискомфорт..Успех!
rainy ХуЛитер
Записан(а): May 27, 2004
Мнения: 885
Място: Лондон
Въведено на:
16 Май 2016 11:41:55 »
Ами... Аз ще се размина с мнението на любимата ми Индиана
Не виждам наистина нищо, което да провокира усещането ми за полет. Акцентът е върху бизнес-класата и битовизмите, съпътстващи тази класа. Няма лошо де, много са хубави, факт Ама...
Ако беше развита фабулата - без значение в каква посока, би било чудесно. В този си вид за мен текстът няма качества, съответни на темата и конкурса.
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 877
ХуЛитери: 3
Всичко: 880
Онлайн сега:
Ама...
