Ще познаете ли автора

ХуЛитер Записан(а): Jul 24, 2008 Мнения: 40

*
моят двойник
иска да си разменим
лицата

*
нека слънцето,
което му наднича в чашата,
да пие на аванта

*
ръкавицата,
която той ми хвърля,
е от втора ръка ръкавица

*
в борбата за живот
аз имам винаги врага си
за съюзник

*
зная, че това,
което ни е писано,
не подлежи на прочит

*
циганите
от стрелба по сватби
са направили небето на решето

*
моят монолог
се произнася вече
хором

Това са само фрагменти от стихове, позволих си да ги отделя с целия ми респект и уважение към автора. От една страна, за да си спомним за него, а от друга - да озаптим малко самолюбието си. Smile

ХуЛитер Записан(а): Sep 16, 2010 Мнения: 346

признавам си, че не ще позная автора, защото очевидно не го познавам

...с остроумието си ми напомня за Уфич, но тя няма нищо общо с това

- "за да си спомним за него" Wink

хайде сега, поучи ученика ти, моля! Smile

...(.)

ХуЛитер Записан(а): Nov 03, 2009 Мнения: 74

Николай Кънчев

Ценно време

По цели дни с глупака си говорим глупости и губим ценно време, поради което плащам винаги накрая сметката ни в кафенето.
Бил съм имал златен ум, според снизходителните думи на глупака. Само аз си знам от колко е карата...

Дрипавият въздухар

Никакво движение в небето, обедняло и на облаци, освен единственият облак, в който дрипавият въздухар се е обвил в летящото килимче.
Скоро ще задуха пак, защото вятърът възниква там, където въздухът издиша.

Когато си тръгваш ми е трудно, когато се връщаш не ми е лесно.

Спомних си, бил съм цвете, преди две хиляди години.

Погледнах в огледалото, не видях никой. И се уплаших.

Момиче, аз съм твоето второ аз, каза той. И отвори вратата.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите