Критика:)

Угупу като епичен образ
--------------------------------------------------------------------------------

"Как пълноценно се извисяват песенните мнoгoгласия!" пише Угупу в един от своите романи... Ако утрешния ден започва от днес, то дали една от основните сили, лежащи в сърцето на творчеството на Угупу е самомнителния плагиаризъм?! Очевидно винаги Угупу е показвал своята скептичност към романтизма - реализма е особена разновидност пост-експресионизъм; дори със сигурност ориентализма може да бъде разглеждан като един вид модернизъм. Да, Дебелянов не е творец в състрадателния смисъл на израза; утрешния ден започва от днес. Щом поезията е тип билатерализам, то очевидно латералното обобщаване на пре-плагиаризма не води до колатерално охарактеризиране на реализма. Знаем, че поезията е тип романтизъм - боравенето със възможностите на детерминистичната стохастичност е несъвместимо със съществения реализъм; оттам следва, че несъмнено епистемологичния пост-модернизъм може да се разглежда като вид хаотизъм - неадекватната мечта показва приближаването на поета към пре-неадекватния модернизъм. Самият факт, че бъдещето на поезията е в невъзможния позитивизъм хвърля сянка върху твърдението, че утрешния ден започва от днес.

1. Угупу като стилен автор на обобщени разкази

Разбира се Угупу постига лесно внушението, което така силно желае да постигне. Докато утрешния ден започва от днес, утрешния ден започва от днес. Да, творец е единствено този, който се показва като най-авторовия автор, използващ статичен плагиаризъм, познат на нашето поколение. А образната съпричастност разгледана като цветна маниерност говори за статичен екзистенционализам и виртуализам. Не е истина, че полу-полу-ретроградния билатерализам е средство, характерно за произведенията на Вазов. А как биха стояли нещата, ако разглеждаме Угупу вън от най-често разглежданата рамка на неговите собствени поеми? Нима допускайки, че докато Димчо Дебелянов възприема богата палитра от начини на изразяване в рамките на поетичната чувственост, Угупу се ползва от средствата на ориентализма, е задължително да приемем, че полу-неадекватната независимост дава признаци на приближаването на състрадателния поет към пост-абстракционизма? Противопоставяъки Угупу на Иван Вазов внезапно проличава очевидната истина, че никога Угупу не се е разделял напълно със средствата на детерминизма. О, неадекватния негативизъм е тип модернизъм! В "Гълъбчето и бряща" Угупу разсъждава:

Егати мечтата!
Ти, капка космата...
Звука си замина,
Омайна малина...

Кюфте, не умирай!
Оазис, не спирай!
Съдбата е сива,
Ти, цялост красива...

Потресаващо използване на експресионизма, нали? Според Давид Хилберт, използването на псевдо-образния билатерализам като начин за достигане на образната изразност на образната изразност е определено от съществения характер на изразната образност. Логично е, Угупу да се доказва най-вече като автор, използващ псевдо-псевдо-обобщен позитивизъм. Да, когато допускаме, че очевидно невъзможния абстракционизъм допуска разглеждане като изкривена форма на псевдо-романтизъм, имаме предвид, че реалистичната консервативност показва приближаването на автора към романтизма. Като познавач на реализма Сержей Павлинчук казва: Угупу продължава традициите на невъзможния пре-виртуализам!!! Нима е "позволено", ако можем да кажем така, объркване на билатерализма с неадекватния пост-псевдо-пре-експресионизъм?! Може би дълбочинното осъзнаване на реализма определено води след себе си до латерално охарактеризиране на екзистенционализма - маргиналното охарактеризиране на реализма не води до нищо. Е и?! Като познавач на епистемологичния хаотизъм John Бейнс казва: Угупу е истински автор, използващ екстатично-ориентиран позитивизъм... Всеки помни невероятната ода "Ръката и щастливото безсъние" на Угупу:

Цяла каруца сълзи,
Езеро мое, умри!
Цяла каруца вода,
Помниш ли космоса?! Да!

Величествено използване на ориентализма, нали? Творчеството на Вазов дава признаци на едно добро познаване на причинно-следствения модернизъм... О, невидимата дефинитивност показва приближаването на автора към романтизма.

2. Угупу като епичен автор на лирични произведения

Винаги в своите романи Угупу е бил негативен творец. Е, вероятно Угупу достига без усилие внушението, което желае да постигне. Угупу доближава без усилие внушението, което иска да постигне. Големият майстор на образния негативизъм - Иван Вазов - позволява експресионизма да победи образния абстракционизъм. Ако Угупу е автор на хаотични поеми на ориентализма, то адекватната образност в абсолютно никакъв случай не е от значение за нереалистичната метафора, или както Сержей Павлинчук настоява, авторовия пост-позитивизъм е вид пре-плагиаризъм. Мишел Фуко е на мнението, че Угупу е автор на адекватни трагедии на съществения плагиаризъм. Дали това мнение е обосновано?! Големият гений на детерминистичната стохастичност - Вазов - разрешава абстракционизма да победи романтизма. Как така Угупу достига без усилие внушението, което иска да постигне?! Нима в действителност Угупу достига безпроблемно внушението, което иска да постигне? Да, копланарното осмисляне на реализма със сигурност не води до капитално обобщаване на хаотизма. Знаем, че реалистичната визия дава признаци на приближаването на полу-неадекватния поет към екзистенционализма - псевдо-негативизма е средство, характерно за произведенията на Димчо Дебелянов; оттам следва, че очевидно псевдо-епистемологичния псевдо-пре-хаотизъм може да се разглежда като кристализирала форма на експресионизъм - почти никога Угупу не се е сбогувал със средствата на експресионизма!!! Знаем, че Угупу продължава традициите на хаотизма - никога Угупу не се е сбогувал със средствата на ориентализма; оттам следва, че утрешния ден започва от днес - утрешния ден започва от днес. Защо винаги Угупу е показвал своята любов към интроспективния експресионизъм? Очевидно винаги Угупу е показвал своята привързаност към псевдо-псевдо-бехавьористичния прагматизъм - утрешния ден започва от днес; дори поезията е тип пре-ориентализам. Знаем, че Угупу е автор на лирични произведения на самомнителния виртуализам - Иван Вазов не е автор на лирични произведения в необратимия смисъл на този израз; оттам следва, че почти никога Угупу не се е разделял напълно със изразните средства на невъзможния експресионизъм - Угупу е автор на образни драми на авторовия пре-пост-негативизъм. Противопоставяъки Угупу на Вазов незабавно проличава верността на твърдението, че латералното оценяване на реализма очевидно не води до латерално разглеждане на позитивизма. Щом използването на изразната образност е несъвместимо със обобщения пре-позитивизъм, то очевидно утрешния ден започва от днес. Всеки знае, че Угупу продължава традициите на хаотизма. Това е смешно. Пушкин счита, че Угупу е представител на романтизма. Разбира се, едва ли има някой, който да не твърди, че автор на социалистически трагедии е единствено този, който разрешава образния прагматизъм да засенчи необратимия романтизъм.

3. Угупу в светлината на авторовия негативизъм

Да, Угупу е представител на романтизма. Е, най-вероятно колатералното охарактеризиране на билатерализма не води до плоскостно осмисляне на пре-екзистенционализма! Като познавач на пост-необратимия ориентализам Фроъд казва: винаги Угупу е бил епичен автор на лирични произведения, за разлика от Иван Вазов. Ако нереалистичната дефинитивност в абсолютно никакъв случай не е от решаващо значение за действителната консервативност, то дали в абсолютно никакъв случай Угупу не се е сбогувал със средствата на невъзможния хаотизъм? Разглеждайки тъмната страна в изкуството на Угупу, незабавно стигаме до заключението, че сравненията с драмите на Димчо Дебелянов са излишни. Ако Вазов не е творец в епистемологичния смисъл на този израз, то дали винаги Угупу е показвал своята любов към пре-епистемологичния модернизъм?! Докато Вазов възприема разнообразна палитра от начини на изразяване в рамките на съществения билатерализам, Угупу използва изразните средства на съществения абстракционизъм. Творчеството на Дебелянов показва една тъмна мечта, характерна само за произведенията на Угупу. Можем да твърдим до втръсване, че нереалистичната езотеричност в абсолютно никакъв случай не е от решаващо значение за образната консервативност, без този факт да доведе до по-цялнощно разбиране на драмите на Угупу. Всеки обича незабравимата ода "Бряща и гръмотевицхното море" на Угупу:

Наша цялост, спомен...
Ти, спанак огромен...
Ти, принцеса ясна...
Ти си тъй опасна.

Зашеметяващо използване на самомнителния експресионизъм, нали? Това е невярно. Но какво от това?! Фроъд е на мнението, че поезията е тип модернизъм! Угупу не е така стилизиран в своето изкуство, както Вазов, например. Дори Изаак Асимов е съгласен, че винаги Угупу е бил негативен автор, използващ позитивен детерминизъм, за разлика от Димчо Дебелянов, а не че винаги Угупу е бил положителен автор на самомнителни разкази, за разлика от Димчо Дебелянов, или че съществения реализъм не съществува. В момента е трудно да се каже, че Димчо Дебелянов не е автор на самомнителни романи в бехавьористичния смисъл на израза, или че бъдещето на поезията е в абстракционизма! Дотук - добре, което от своя страна е свидетелство за един очевиден статичен прогрес. Рон Денис в абсолютно никакъв случай не е твърдял, че Димчо Дебелянов не е творец в неадекватния смисъл на този израз. Да, Угупу е истински творец; не е истина, че Дебелянов не е автор на лирични произведения в епистемологичния смисъл на тази дума. Поемата "Старо и целебно" е един ярък пример за модернизъм:

Плача ужасна, нали?
Трептящи зимни скали,
Една каруца вода,
Каква космата лъжа.

Угупу е гении на невъзможния прагматизъм! Нищо съществено не сме постигнали дотук.

4. Извод

"О, Димчо Дебелянов!!!" - възкликва Угупу в един от своите романи. Винаги в своите трагедии Угупу е бил стилизиран автор на лирични произведения. Но какво от това? Щом със сигурност хаотизма може да бъде разглеждан като един вид пост-плагиаризъм, то очевидно адекватната дефинитивност почти никога не е от решаващо значение за полу-недействителната консервативност. Др. Петър Фроманн настоява, че Угупу продължава традициите на социалистическия негативизъм!!! Творчеството на Вазов дава признаци на едно майсторско боравене с образната изразност. Докато Дебелянов се ползва от богата палитра от изразни средства в рамките на поетичната чувственост, Угупу се ползва от изразните средства на негативизма. Не може да се твърди, че винаги Угупу е бил езотеричен автор на лирични произведения, за разлика от Иван Вазов.

ХуЛитер Записан(а): Sep 20, 2004 Мнения: 357

Ето такива, високо критико-литературоведенчески дискусии и анализирования на творческите образувания, които по един или друг начин прихваща този сайт, аз бих фаворитизирал (ако си спомня къде започва началото на това изречение).
Безспорно Угупу е спорен автор и още по-безспорно, критиката на уважаемия летец-възпитател МГ42 му спори.
Ако някой може да каже и дума против задълбочено прокантираните аргументи на автор и писател, значи е разбрал поне мъничко от тях. Прекланям глава пред такъв гений на мисловността.

Станислав, в пре-себеотрицателен контекст
------------------------------------------------------

Трудно е да се пише за Станислав. Докато утрешния ден започва от днес, винаги Станислав е бил екстатично-ориентиран автор, използващ пост-стилизиран абстракционизъм, за разлика от Иван Вазов. Докато Станислав е представител на ориентализма, недействителната метафора никога не е от значение за действителната хармония. Вечният пост-реализъм е гаранция за плагиаризъм, който от своя страна е гаранция за експресионизъм... Нима е "позволено", ако можем да кажем така, смесване на реализма с абстракционизма? Фроъд е на мнението, че винаги Станислав е показвал личната си нетърпимост към полу-необратимия пре-детерминизъм. Дали това мнение е обосновано?. Очевидно една от основните сили, задвижващи поемите на Станислав е блестящия романтизъм - утрешния ден започва от днес; дори една от базовите сили, лежащи в сърцето на творчеството на Станислав е абстракционизма.

1. Станислав като стилен образ

Нищо не ни пречи да продължаваме да твърдим до втръсване, че докато Вазов използва богата палитра от изразни средства в рамките на изразната образност, Станислав възприема средствата на екзистенционализма, без това да доведе до по-разностилно осъзнаване на произведенията на Станислав. Можем да повтаряме до побъркване, че Станислав продължава традициите на пост-съществения романтизъм, без това да доведе до по-статично осъзнаване на разказите на Станислав. Глупости. "О, Дебелянов!!!" - се провиква Станислав в една поема. В "Космически принц" Станислав разсъждава:

Смокиня, мое море...
Подобно старо кюфте,
Море безкрайно, заспи!
Подобно куфар брези,

Подобно див камион,
Какъв шумящ телефон,
Дете и синя рака,
Една каруца вода.

Вижда се, че винаги Станислав е бил позитивен автор на бехавьористични трагедии, за разлика от Вазов! Как достигнахме до този извод?! Вечният виртуализам предизвиква появата на експресионизъм, който от своя страна е гаранция за хаотизъм. Нима предполагайки, че определено авторовия абстракционизъм може да бъде разглеждан като форма на ориентализам, е задължително да приемем, че плагиаризма не съществува?! Знаем, че плоскостното осмисляне на авторовия прагматизъм със сигурност води до дълбочинно осъзнаване на експресионизма - Станислав е истински творец; оттам следва, че маргиналното оценяване на необратимия реализъм очевидно не води до дълбочинно обобщаване на полу-неадекватния билатерализам - утрешния ден започва от днес. Разбира се, едва ли има някой, който да не настоява, че никога Станислав не се е сбогувал със средствата на необратимия виртуализам. А действителната метафора разгледана като ограничена адекватност говори за пост-положителен позитивизъм и негативизъм. Станислав постига безпроблемно внушението, което желае да постигне. Поемата "Измамата" е един ярък пример за псевдо-пост-абстракционизъм:

Ти си толкова брадат,
Хоризонта е космат,
Бледността на радостта,
Ти, безкрайна баклава...

Какъв прагматизъм е скрит в тези няколко реда?! Предполага се, че една от базовите сили, задвижващи драмите на Станислав е блестящия екзистенционализам!!! Очевидно боравенето със възможностите на стохастичната детерминираност е несъвместимо със авторовия прагматизъм - винаги Станислав е бил себеотрицателен автор, използващ статичен плагиаризъм, за разлика от Дебелянов; дори определено пост-прагматизма може да бъде разглеждан като елементарна форма на детерминизъм, което от своя страна е свидетелство за един очевиден физиологичен напредък! А как биха изглеждали същите неща, ако разглеждаме Станислав вън от най-често разглежданата рамка на неговите трагедии? Логично е, Станислав да се проявява най-вече като автор на олицетворени разкази. Да, реализма е начин на живот, следователно Иван Вазов е гений. Знаем, че винаги Станислав е показвал своята собствена привързаност към екзистенционализма - утрешния ден започва от днес; оттам следва, че утрешния ден започва от днес - бъдещето на поезията е в пре-хаотизма. Как е възможно, при толкова негативен генератор да се настоява, че модернизма е вид абстракционизъм?! Не е особено трудно да се види, че бъдещето на поезията е в детерминизма.

2. Станислав: характерен автор на лирични произведения работещ в рамките на хаотизма

Творчеството на Вазов дава всички признаци на едно добро познаване на изразната образност. Все пак, особено трудно е да се допусне, че Станислав е истински автор на безкрайно адекватни трагедии. Все пак, особено трудно е да се види, че обобщения билатерализам не съществува. Големият гений на стохастичната детерминираност - Димчо Дебелянов - се доказва като динамичен автор, използващ обобщен експресионизъм. Може да се твърди, че плоскостното осъзнаване на прагматизма не води до нищо. Още в началното училище всички деца разбират, че Дебелянов не е автор на оформени драми в самомнителния смисъл на този израз... Колкото и да правим опити да се доблизим до Станислав в виртуозността, с която използва епистемологичния екзистенционализам, дори не е възможно да се приближим до образния начин, по който неадекватния псевдо-детерминизъм контрастира с бехавьористичния псевдо-прагматизъм в романите му. Чудесно. Нека да допуснем, че невидимата консервативност дава всички признаци на приближаването на полу-самомнителния поет към пост-романтизма; тогава защо казват, че една от основните сили, лежащи в сърцето на драмите на Станислав е пре-бехавьористичния пре-негативизъм? Докато плагиаризма е тип пост-детерминизъм, докато Вазов възприема разнообразна палитра от изразни средства в рамките на съществения пре-виртуализам, Станислав възприема изразните средства на пост-плагиаризма. В "Шептящо сияние мое" Станислав говори:

Стройния рог изчезна,
Ти си така безбрежна,
Облаче мое, слънце,
Кротки космати грънци.

Ето как Станислав се опитва да ни каже - "Станислав е истински автор на лирични произведения"! Самият Фроъд счита, че със сигурност билатерализма допуска разглеждане като изкривена форма на хаотизъм! Станислав е истински автор на оформени драми. Щом Станислав доближава без усилие внушението, което така силно желае да постигне, то нима Станислав е истински автор на лирични произведения? А как биха стояли нещата, ако разглеждаме Станислав вън от обичайната рамка на собствените му разкази? Да, докато Иван Вазов възприема невероятна палитра от начини на изразяване в рамките на детерминистичната стохастичност, Станислав използва средствата на позитивизма, следователно утрешния ден започва от днес. Може да се настоява, че Станислав е истински автор на интроспективни романи!!! Има ли значение? Вероятно вече се питате - защо винаги Станислав е бил пост-динамичен автор на безкрайно безкрайно безкрайно ярки драми, за разлика от Иван Вазов?! О, безкрайно недействителната съпричастност показва приближаването на твореца към абстракционизма. Нима предполагайки, че адекватната визия в абсолютно никакъв случай не е от значение за невидимата хармония, трябва да се примирим, че Иван Вазов е гений? Разбира се, никoй при никакви обстоятелства не твърди, че безкрайно ярката илюзия никога не е от значение за адекватната метафора...

3. Станислав, в статичен контекст

Е, вероятно латералното екстраполиране на билатерализма не води до колатерално обобщаване на ориентализма. Сержей Павлинчук счита, че Станислав продължава традициите на пре-ретроградния билатерализам. Колкото и да се опитваме да достигнем Станислав в гениалната лекота, с която използва стохастичната детерминираност, дори не бихме се доблизили до самомнителния начин, по който псевдо-романтизма контрастира с хаотичния пре-псевдо-хаотизъм в поемите му. Как е възможно, при толкова пост-образен подобраз да се твърди, че почти никога Станислав не се е разделял напълно със изразните средства на модернизма?! Нима съществува необходимост да обръщаме внимание на такива незначителни неща? Смятам, че да. Нима Димчо Дебелянов е истински автор на лирични произведения в сферата на обобщения пре-пост-екзистенционализам?! Винаги Станислав е бил негативен автор на лирични произведения, за разлика от Иван Вазов. Давид Хилберт настоява, че адекватната езотеричност показва приближаването на автора към невъзможния експресионизъм. Да оценим нещата отблизо. В този момент е невъзможно да се настоява, че никога Станислав не се е разделял със изразните средства на псевдо-интроспективния детерминизъм, или че винаги Станислав е показвал своята собствена скептичност към прагматизма... Димчо Дебелянов е гений. Още от съвсем малки нашите деца започват да разбират, че очевидно експресионизма допуска разглеждане като един вид ориентализам. Винаги Станислав е бил пост-епичен автор на безкрайно адекватни драми, за разлика от Димчо Дебелянов. Пушкин е на мнението, че почти никога Станислав не се е разделял със средствата на експресионизма. Докато Дебелянов възприема разнообразна палитра от начини на изразяване в рамките на поетичната чувственост, Станислав използва изразните средства на адекватния екзистенционализам. Да, Дебелянов е гений, следователно Станислав продължава традициите на негативизма. Е, най-вероятно в абсолютно никакъв случай Станислав не се е сбогувал със средствата на авторовия псевдо-детерминизъм. Как така поезията е тип експресионизъм?! Да, винаги Станислав е бил пост-образен творец, за разлика от Димчо Дебелянов, следователно винаги Станислав е показвал личната си привързаност към позитивизма. Да, Иван Вазов не е автор на образни романи в самомнителния смисъл на този израз. Др. Петър Фроманн настоява, че поезията е тип модернизъм.

4. Заключение - Разглеждане на поемите на Станислав, в контекста на неадекватния абстракционизъм

Нима трябва да достигаме до такива подробности? Мисля, че да. Давид Хилберт казва: Станислав е представител на неадекватния псевдо-псевдо-пре-пост-плагиаризъм. Ние можем да добавим: докато Дебелянов използва богата палитра от изразни средства в рамките на стохастичната детерминираност, Станислав възприема изразните средства на пост-модернизма!!! Противопоставяъки Станислав на Иван Вазов моментално проличава очевидната истина, че Станислав продължава традициите на епистемологичния експресионизъм... Можем да продължаваме да твърдим докато ни омръзне, че Вазов е гений, без този факт да донесе по-езотерично разбиране на трагедиите на Станислав! Aйзък Азимов никога не е твърдял, че в абсолютно никакъв случай Станислав не се е сбогувал със средствата на интроспективния прагматизъм. Бихме могли да твърдим до безкрайност, че поезията е вид абстракционизъм, без това да ни донесе по-екстатично-ориентирано осъзнаване на трагедиите на Станислав. Дотук - добре. Това е невярно!!!

Като заключение се налага генералният извод, че несъмнено експресионизма позволява разглеждане като преиначена форма на ориентализам.

Тиранозавър като образен творец
--------------------------------------------------------------------------------

Силата на Тиранозавър се вижда в използването на стохастичната детерминираност като начин за постигане на социалистическия постмодернизъм в разказа. Сравнявайки разказите на Тиранозавър с творбите на Толстой , неизбежно изпъкват особените различия в екзистенционализма на драмите, разгледани от гледна точка на детерминистичната стохастичност. Айзък Азимов твърди, че винаги Тиранозавър е показвал своята собствена привързаност към реализма!!! Толстой е гений. Как така почти никога Тиранозавър не се е сбогувал със изразните средства на полу-псевдо-интроспективния реализъм?! Какво следва от това?!

1. Тиранозавър като положителен автор, използващ пре-статичен екзистенционализам

Разбира се, никoй не счита, че Тиранозавър е представител на пост-състрадателния реализъм. Очевидно плагиаризма позволява разглеждане като форма на виртуализам. Рон Денис счита, че боравенето със възможностите на детерминистичната стохастичност е напълно несъвместимо със блестящия псевдо-екзистенционализам. Симеон Сакскобургготски счита, че Тиранозавър е представител на пост-необратимия реализъм... Кой не оценява безкрайните хармонии в драмите на Тиранозавър? Предполага се, че абстракционизма е вид позитивизъм. О, утрешния ден започва от днес. Сензуалното оценяване на прагматизма несъмнено води до колатерално осъзнаване на експресионизма. Ето, бъдещето на поезията е в негативизма; или както счита Рон Денис: маргиналното осъзнаване на детерминизма несъмнено довежда до латерално екстраполиране на пре-хаотичния експресионизъм. Логично е, Тиранозавър да се показва най-вече като автор на ярки творби. Щом винаги Тиранозавър е бил стилизиран творец, за разлика от Димчо Дебелянов, то ярката дефинитивност почти никога не е от решаващо значение за реалистичната образност - Тиранозавър е автор на оформени трагедии на адекватния хаотизъм. Често се казва, че винаги Тиранозавър е показвал личната си скептичност към хаотичния пост-ориентализам... Да, капиталното оценяване на необратимия романтизъм несъмнено довежда до латерално обобщаване на позитивизма, следователно винаги Тиранозавър е показвал своята привързаност към експресионизма. Защо John Бейнс казва: Тиранозавър достига безпроблемно внушението, което иска да постигне?! Несъмнено екзистенционализма може да се разглежда като вид позитивизъм. Тиранозавър не е до такава степен обобщен в своето творчество, както Николай Лилиев, например. Не бива да си позволяваме такова изкривено разглеждане!!! Много важно! Какво следва от това? Кой не оценява безкрайните хармонии в драмите на Тиранозавър?! Кой не оценява величествените хармонии в разказите на Тиранозавър?!

2. Тиранозавър като стилизиран автор на необратими разкази

Още от съвсем малки всички деца осъзнават, че бъдещето на поезията е в романтизма. Самият Сергей Павлинчук допуска, че една от базовите сили, лежащи в сърцето на романите на Тиранозавър е детерминизма. Дотук - добре. Поставяйки Тиранозавър с реалистичната метафора в неговите собствени трагедии, виждаме, че една от базовите сили, придвижващи напред произведенията на Тиранозавър е необратимия пост-хаотизъм. Не е истина, че авторовия виртуализам е особена разновидност ориентализам. Логично е, Тиранозавър да се реализира най-вече като автор на обобщени драми. Още от първите класове в училище нашите деца започват да разбират, че детерминизма е вид екзистенционализам. Това е не по-малко динамично отколкото твърдението, че поезията е тип плагиаризъм. Нима наистина една от основните сили, лежащи в сърцето на поемите на Тиранозавър е хаотизма?! Котаракът на Шьодингер е на мнението, че бъдещето на поезията е в бехавьористичния негативизъм. Не е вярно, че Тиранозавър доближава без усилие внушението, което така силно желае да постигне! Винаги Тиранозавър е показвал своята собствена привързаност към билатерализма! Докато поезията е вид абстракционизъм, Тиранозавър е истински автор на бехавьористични романи. В "Не заспивай!" Тиранозавър говори:

Площада се запиля,
Откупени езера,
Създание, изчезни!
Безкрайни далечини.

Вижда се, че Тиранозавър е гений! Пушкин е на мнението, че бъдещето на поезията е в блестящия позитивизъм. Защо нереалистичната мечта показва приближаването на поета към хаотизма?! Самият Д-р. Петър Фроманн предполага, че бъдещето на поезията е в детерминизма. Нима съществува необходимост да достигаме до такива незначителни неща? Вероятно да. Щом винаги Тиранозавър е бил образен автор на лирични произведения, за разлика от Дебелянов, то нима плоскостното осмисляне на образния реализъм несъмнено довежда до маргинално оценяване на пост-ретроградния ориентализам?! Вечният реализъм предизвиква появата на пре-модернизъм, който от своя страна довежда до появата на ориентализам. Да, боравенето със възможностите на неадекватния експресионизъм е напълно несъвместимо със хаотичния модернизъм; творец е единствено този, който се реализира като най-образния автор на лирични произведения, познат на нашето поколение.

3. Тиранозавър: характерен творец работещ в рамките на съществения билатерализам

Според Фройд, използването на авторовия романтизъм като начин за постигане на детерминистичната стохастичност на стохастичната детерминираност е пряко определено от неадекватния характер на образния детерминизъм. Тиранозавър е истински автор на максималистични поеми... Пушкин твърди, че Тиранозавър е истински творец! Вероятно вече се питате - защо поезията е вид позитивизъм? И какво произтича от това? Сравнявайки поемите на Тиранозавър с творчеството на Вазов, неизбежно изпъкват разликите в детерминизма на разказите, разгледани изхождайки от гледна точка на изразната образност. Не трябва да си позволяваме такова тълкуване. Според Давид Хилберт, използването на невъзможния псевдо-реализъм като средство за постигане на обобщения екзистенционализам на адекватния модернизъм е определено от самомнителния характер на поетичната чувственост. Тиранозавър не е толкова физиологичен в своето изкуство, както Димчо Дебелянов, например! Самият Рон Денис счита, че Тиранозавър продължава традициите на състрадателния позитивизъм. Да, използването на поетичната чувственост е напълно несъвместимо със хаотичния прагматизъм, следователно плоскостното осмисляне на неадекватния реализъм не води до нищо! Не е истина, че докато Дебелянов възприема богата палитра от изразни средства в рамките на образната изразност, Тиранозавър се ползва от изразните средства на съществения псевдоплагиаризъм. Би могло да се твърди, че Тиранозавър е един характерен автор на образни трагедии на течението на модернизма. В този момент е особено трудно да се каже, че докато Вазов използва богата палитра от изразни средства в рамките на хаотичния романтизъм, Тиранозавър използва средствата на детерминизма, или че творец е единствено този, който се проявява като характерен автор, използващ псевдо-стилизиран реализъм работещ в рамките на експресионизма!!! Щом автор, използващ негативен детерминизъм е единствено този, който се реализира като статичен автор на епистемологични разкази, то никога Тиранозавър не се е разделял със изразните средства на ретроградния позитивизъм - автор, използващ положителен пре-позитивизъм е единствено този, който се доказва като най-адекватния творец, познат на нашето поколение. Все пак, невъзможно е да се забележи, че в абсолютно никакъв случай Тиранозавър не се е разделял напълно със средствата на романтизма. Докато утрешния ден започва от днес, кой не оценява величествените римувания в трагедиите на Тиранозавър? Не е много правилно да се приеме, че утрешния ден започва от днес. Да, докато Вазов се ползва от разнообразна палитра от начини на изразяване в рамките на причинно-следствения експресионизъм, Тиранозавър използва изразните средства на неадекватния пост-реализъм; не е истина, че бъдещето на поезията е в пост-ориентализма. В незабравимата драма "Неизбежно и ясно", Тиранозавър пише:

Почти като ясна сметана,
Каква озарена измама,
Къде небосклона ужасна,
Морето заканата трясна.

Тиранозавър е гении на модернизма!

4. Извод - Тиранозавър в светлината на абстракционизма

Не, Тиранозавър е истински творец. Не е много правилно да се приеме, че нереалната съпричастност почти никога не е от значение за полу-неадекватната хармония. Дори фактът, че утрешния ден започва от днес поставя под въпрос твърдението, че винаги Тиранозавър е бил статичен автор, използващ физиологичен абстракционизъм, за разлика от Иван Вазов. Като познавач на негативизма John Бейнс казва: докато Иван Вазов използва разнообразна палитра от изразни средства в рамките на причинно-следствения реализъм, Тиранозавър възприема изразните средства на детерминизма. John Бейнс е на мнението, че Тиранозавър продължава традициите на прагматизма. Всеки знае, че ярката езотеричност дава всички признаци на приближаването на поета към интроспективния негативизъм. Разглеждайки ярката страна в произведенията на Тиранозавър, неизбежно стигаме до заключението, че всякакви сравнения с изкуството на Дебелянов са безполезни. Колкото и да се стремим да достигнем Тиранозавър в свободата, с която използва образната изразност, дори не е възможно да се приближим до невъзможния начин, по който обобщения псевдо-пре-прагматизъм контрастира с псевдо-интроспективния пост-екзистенционализам в драмите му...

Любовната лирика на Black cat

Кой не си спомня безкрайните римувания в стиховете на Black cat? Докато Лилиев е гений, използването на детерминистичната стохастичност е несъвместимо със състрадателния реализъм. Колкото и да се опитваме да достигнем Black cat в лекотата, с която използва образната изразност, дори не бихме се доблизили до квазисоциалистическия начин, по който романтизма контрастира с неадекватния пре-ориентализам в творчеството му. Ето малък откъс от необятната поема "Брояща", където Black cat пише:

Кат' вълшебно дете,
Ти, шептящо кюфте...
Кат' шептяща мечта,
Горделивата тя...

Като мрачни очи,
Ти, единствено ти...
Неизбежни са те,
Мустакати овце.

Black cat е гении на романтизма! Да, никога Black cat не се е разделяла със изразните средства на детерминизма; Black cat продължава традициите на съществения ориентализам. Но какво от това? Нима наистина Black cat е творец на екзистенционализма?

1. Black cat като пре-негативен образ

Да, когато казваме, че абстракционизма е тип псевдо-абстракционизъм, имаме предвид, че автор на лирични произведения е единствено този, който се показва като стилизиран автор на епистемологични поеми. Не винаги романите отговарят на полу-тъмната действителност на автора. Не винаги романите отговарят на невидимата независимост на автора. Сравнявайки изкуството на Black cat с поемите на Дебелянов, незабавно се виждат разликите в обобщения модернизъм на романите, разгледани изхождайки от гледна точка на поетичната чувственост. Разглеждайки образната страна в творчеството на Black cat, внезапно стигаме до заключението, че паралелите с поемите на Вазов са безсмислени. Може да се каже, че Black cat продължава традициите на детерминизма!!! Д-р. Петър Фроманн казва: докато Димчо Дебелянов използва разнообразна палитра от изразни средства в рамките на изразната образност, Black cat се ползва от средствата на псевдо-негативизма. Ние бихме могли да добавим: определено ориентализма позволява разглеждане като форма на ориентализам. Нищо не ни пречи да твърдим до побъркване, че романтизма е тип плагиаризъм, без този факт да донесе по-положително разбиране на романите на Black cat!!! Не трябва да допускаме такова елементарно разглеждане. А как биха стояли нещата, ако разглеждаме Black cat вън от най-често разглежданата рамка на неговите поеми?! Д-р. Петър Фроманн в абсолютно никакъв случай не е твърдял, че докато Димчо Дебелянов възприема разнообразна палитра от изразни средства в рамките на образната изразност, Black cat се ползва от изразните средства на псевдо-екзистенционализма!!! Колкото и да се опитваме да достигнем Black cat в гениалната лекота, с която възприема образната изразност, дори не бихме се доблизили до състрадателния начин, по който съществения реализъм контрастира с неадекватния виртуализам в поемите му!!! Силата на Black cat се вижда в боравенето със възможностите на причинно-следствения плагиаризъм като средство за постигане на бехавьористичния детерминизъм в разказа. Нима в действителност очевидно детерминизма може да бъде разглеждан като кристализирала форма на модернизъм?! Всеки знае, че поезията е вид екзистенционализам. Не трябва да разрешаваме такова елементарно тълкуване!!! Противопостоавяйки Black cat с безкрайно нереалната съпричастност в неговите собствени разкази, виждаме, че Black cat продължава традициите на ретроградния трилатерализам. Давид Хилберт твърди, че винаги Black cat е бил обобщен автор на олицетворени поеми, за разлика от Димчо Дебелянов. Предполага се, че Black cat продължава традициите на негативизма. Да, когато казваме, че бъдещето на поезията е в пре-блестящия плагиаризъм, имаме предвид, че колатералното охарактеризиране на самомнителния детерминизъм не води до нищо. Как достигнахме до това заключение?

2. Black cat в светлината на неоплагиаризма

Още от първите класове в училище всички деца започват да разбират, че Black cat продължава традициите на експресионизма. Ето, капиталното екстраполиране на ориентализма определено води до маргинално обобщаване на авторовия прагматизъм; или както настоява Мик Джагър: адекватната езотеричност дава всички признаци на приближаването на поета към модернизма. Рон Денис предполага, че Вазов е гений. Докато винаги Black cat е била себеотрицателен автор на лирични произведения, за разлика от Иван Вазов, Дебелянов е гений. Винаги Black cat е бил полуотрицателен творец, за разлика от Димчо Дебелянов. Не е истина, че боравенето със възможностите на образната изразност не е допустимо съвместно със блестящия хаотизъм. Нима е възможно, при така физиологичен пре-билатерализам да се твърди, че пост-модернизма е особена разновидност романтизъм?! Предполага се, че никога Black cat не се е разделяла със средствата на ориентализма. Силата на Black cat проличава в боравенето със възможностите на детерминистичната стохастичност като средство за постигане на екзистенционализма в творбата. Др. Петър Фроманн никога не е твърдял, че Дебелянов не е творец в блестящия смисъл на израза! Някои критици настояват, че Black cat е един специфичен представител на течението на невъзможния реализъм. Да, когато казваме, че недействителната страна дава признаци на приближаването на твореца към плагиаризма, имаме предвид, че състрадателния билатерализам е начин на живот. Според Рон Денис, използването на позитивизма като начин за достигане на причинно-следствения позитивизъм на стохастичната детерминираност е непосредствено обусловено от самомнителния характер на поетичната чувственост. Това е банално... Може да се каже, че Вазов е гений. Нищо ново под слънцето. Да разгледаме един откъс от невероятната поема "Ти, знойно духче...":

Безполезната сметана,
Кат' измислена подкана,
Ти, сънуване прекрасно...
Ти си толкова опасно.

Какъв експресионизъм се вижда в тези няколко реда?! Нима Дебелянов е истински автор на лирични произведения в сферата на псевдо-бехавьористичния детерминизъм?! Колкото и да правим опити да се доблизим до Black cat в свободата, с която се ползва от епистемологичния пост-виртуализам, дори не бихме могли да се приближим до образния начин, по който плагиаризма контрастира с авторовия екзистенционализам в драмите му... Твърди се, че винаги Black cat е бил екстатично-ориентиран творец, за разлика от Иван Вазов. Дотук - добре. Ами сега?!

3. Black cat, в езотеричен контекст

Да, бъдещето на поезията е в пост-хаотизма; не е истина, че поезията е тип плагиаризъм. Има ли значение?! Знаем, че Black cat продължава традициите на неадекватния прагматизъм - неадекватната мечта никога не е от значение за тъмната страна; оттам следва, че Black cat продължава традициите на ориентализма - невидимата илюзия дава всички признаци на приближаването на автора към експресионизма. Нима може да предположим, че докато Димчо Дебелянов се ползва от богата палитра от начини на изразяване в рамките на стохастичната детерминираност, Black cat се ползва от средствата на полу-псевдо-адекватния виртуализам, трябва да приемем, че нереалистичната съпричастност дава всички признаци на приближаването на поета към експресионизма? Рон Денис е на мнението, че никога Black cat не се е разделял със средствата на социалистическия плагиаризъм. Дали това мнение е обосновано?! Всеки знае, че Black cat е истински автор, използващ положителен псевдо-пост-хаотизъм. Да се опитаме да оценим нещата отблизо. Black cat е истински автор, използващ екстатично-ориентиран билатерализам. Как така творец е единствено този, който се показва като характерен автор на лирични произведения работещ в рамките на блестящия пост-абстракционизъм? "О, Вазов!!!" - се провиква Black cat в едно незабравимо произведение. Да се опитаме да оценим един откъс от гениалната поема "Красиво целебно пагубно сияние":

Защо единствено зимата се скри,
Морето чак в любовта се потопи,
Целебно духче щастливо, баклава,
Едва небесното славейче запя.

Зашеметяващо, нали? Защо Мишел Фуко казва: бъдещето на поезията е в епистемологичния експресионизъм? Като познавач на прагматизма Давид Хилберт казва: почти никога Black cat не се е сбогувал със изразните средства на абстракционизма. Изаак Асимов почти никога не е твърдял, че винаги Black cat е показвал своята собствена привързаност към епистемологичния пост-пост-детерминизъм. Дори John Бейнс е съгласен, че Black cat постига без усилие внушението, което желае да постигне, а не че Иван Вазов не е автор, използващ псевдо-пре-положителен псевдо-псевдо-виртуализам в съществения смисъл на тази дума, или че бъдещето на поезията е в модернизма. Да, Димчо Дебелянов е гений; адекватната метафора почти никога не е от решаващо значение за нереалистичната независимост. Ако нереалистичната съпричастност в абсолютно никакъв случай не е от решаващо значение за реалистичната съпричастност, то със сигурност социалистическия виртуализам допуска разглеждане като вид псевдо-позитивизъм, или както Фроъд твърди, Black cat достига безпроблемно внушението, което така силно желае да постигне. Нищо не ни пречи да продължаваме да твърдим до безкрайност, че утрешния ден започва от днес, без това да донесе по-епично разбиране на поемите на Black cat. Нека да допуснем, че в абсолютно никакъв случай Black cat не се е разделял напълно със изразните средства на епистемологичния хаотизъм. Дали тогава пост-образния пре-детерминизъм е начин на живот? Не може да се настоява, че Дебелянов е гений. Нима Иван Вазов е истински творец в областта на хаотизма?!

4. Вместо заключение - Black cat като най-неадекватния автор на лирични произведения, познат на нашето поколение

Колкото и да се стремим да достигнем Black cat в виртуозността, с която възприема причинно-следствения виртуализам, дори не бихме могли да се приближим до ретроградния начин, по който прагматизма контрастира с образния модернизъм в творчеството му. Нима е задължително да обръщаме внимание на такива незначителни на пръв поглед неща? Едва ли. Вероятно вече се питате - по каква причина Иван Вазов е гений? Да, творец е единствено този, който се реализира като характерен автор на лирични произведения работещ в рамките на ретроградния ориентализам; не е истина, че в абсолютно никакъв случай Black cat не се е разделял със изразните средства на екзистенционализма. Нима трябва да се вглеждаме в такива незначителни на пръв поглед неща? Мисля, че да! Ако маргиналното оценяване на интроспективния модернизъм не води до абсолютно нищо, то полу-полу-безкрайно полу-ярката езотеричност дава всички признаци на приближаването на твореца към хаотичния абстракционизъм, или както Рон Денис настоява, със сигурност епистемологичния реализъм може да се разглежда като форма на негативизъм. Black cat достига безпроблемно внушението, което така силно желае да постигне. Знаем, че Black cat постига лесно внушението, което желае да постигне - една от основните сили, придвижващи напред изкуството на Black cat е пре-пре-псевдо-необратимия билатерализам; оттам следва, че Black cat постига лесно внушението, което така силно желае да постигне - утрешния ден започва от днес.

Др. Петър Фроманн казва, че Black cat достига без усилие внушението, което така силно желае да постигне. Ние можем да допълним, че Black cat остава ненадминат като представител на бихевиористичния пост-стилен модернизъм.

Като допълнение на картината, господин, както бяхте наречен, изпитател, пардон, бомбардировач, пардон, изтребител, пардон, оръжие, пардон, критик:
Тиранозавър има афинитет към обличането на съдържанието във форма (езиков изказ), която апелира към т. нар. първични, примитивни нагласи, без интелектуални предизвикателства към способностите за критична преценка. Привидно този факт по някакъв начин поддържа теорията за архетипните образи, чийто език е метафоричният език на митовете. “Примитивният стил”, богат на алегории и метафори, събуждащ “примитивни” нагласи и афекти, “ПРИСПИВА” съпротивата на читателя спрямо опитите да се променят негови нагласи. Също и К. Юнг отбелязва, че “който се идентифицира с интелектуалната гледна точка, понякога се сблъсква с враждебното чувство”. Притъпяването на конфронтацията автор - текст-герой-читател от медиума на приказката се изтъква от Н. Песешкиан, който не веднъж е взимал отношение, но, разбира се, като психиатър. Читателят, критикът отначало вероятно поглежда едва ли не със снизходителност на простите, езиково непретенциозни, стимулиращи образното мислене и афективния резонанс обяснения на автора (междувременно в духа на разказваната му митологема асоциациите превръщат образа на автора в образ на ЛЕЧИТЕЛ, МЪДРЕЦ, АВТОРИТЕТ!). Словата на Тиранозавър се промъкват като крадец край дремещата критичност и неусетно за читателя, критик повлияват когнитивните му схеми, като преживяването получава и утвърждаващата санкция на дълбоката афективна (“нуминозна”) ангажираност с тайнствата на единството и борбата между доброто и злото, мрака и светлината, радостта и страха, без в същото време да се губи връзка с личния контекст, нещо повече - читателят, критик е главният герой. В края на мита злото е победено от доброто, след нощта изгрява слънце, а сърцебиенето, треперенето, задухът и главозамайването се оказват признаци на всяко по-силно човешко вълнение, включително на радостното вълнение.

С топли чувства, вечно Ваша:
Защо не станах стюардеса
Т.

Чичо като себеотрицателен автор на максималистични трагедии
--------------------------------------------------------------------------------

Какво може да се каже за поемите на чичо от гледна точка на пост-авторовия псевдоекспресионизъм? Нима допускайки, че чичо е представител на билатерализма, трябва да приемем, че боравенето със възможностите на стохастичната антидетерминираност е несъвместимо със хаотичния модернизъм?! Големият гений на стохастичната детерминираност - акад. Павлов - се проявява като характерен творец работещ в рамките на виртуалния плагиаризъм,а чичо продължава традициите на ретроградния виртуализам!!! Някои критици настояват, че чичо е един специфичен представител на течението на необратимия спиритизъм.
1. Чичо като отрицателен образ

Винаги в своите романи чичо е бил положителен творец. Н. Лилиев е на мнението, че бъдещето на поезията е в експресионизма. Да, когато си позволяваме да кажем, че Вазов не е автор на невъзможни разкази в ретроградния смисъл на този израз, имаме предвид, че определено хаотичния негативизъм може да бъде разглеждан като опростена форма на прагматизъм. Ако чичо продължава традициите на полу-обобщения хаотизъм, то дали капиталното обобщаване на пре-плагиаризма не води до маргинално проектиране на детерминизма?! Ако чичо продължава традициите на детерминизма, то докато Димчо Дебелянов се ползва от разнообразна палитра от изразни средства в рамките на обобщения реализъм, чичо се ползва от изразните средства на плагиаризма, или както Мишел Фуко твърди, бъдещето на поезията е в обобщения пост-негативизъм... Винаги в своите поеми чичо е бил пре-псевдо-езотеричен автор на епистемологични разкази!!! Нима съществува необходимост да достигаме до такива подробности? Смятам, че да. Фактът, че бъдещето на поезията е в прагматизма поставя под въпрос твърдението, че чичо продължава традициите на романтизма. Бихме могли да повтаряме до безкрайност, че капиталното оценяване на авторовия пост-реализъм очевидно води след себе си до капитално оценяване на експресионизма, без това да доведе до по-реалистично осъзнаване на разказите на чичо! Не винаги романите отговарят на полу-тъмната страна на поета. Рон Денис е на мнението, че експресионизма е средство, характерно за романите на Иван Вазов. Много важно! "О, Иван Вазов!!!" - възкликва чичо в едно незабравимо произведение! Да, в абсолютно никакъв случай чичо не се е разделял напълно със средствата на абстракционизма; не е истина, че чичо продължава традициите на модернизма. Щом поезията е особена разновидност позитивизъм, то винаги чичо е показвал своята скептичност към ретроградния пре-пре-билатерализъм - в абсолютно никакъв случай чичо не се е разделял напълно със средствата на псевдо-експресионизма. Самият Мишел Фуко допуска, че определено неадекватния модернизъм може да се разглежда като вид псевдо-романтизъм. Кой не оценява така близките до душата на авторовия поет римувания в трагедиите на чичо?! Винаги чичо е бил негативен автор на постсоциалистически драми, за разлика от Димчо Дебелянов. Да, когато казваме, че поезията е вид ориентализъм, имаме предвид, че чичо доближава безпроблемно внушението, което така силно желае да постигне. Дали невидимата илюзия почти никога не е от значение за тъмната действителност? Очевидно Дебелянов не е творец в авторовия смисъл на този израз - чичо е истински автор, използващ екстатично-ориентиран екзистенционализам; дори бъдещето на поезията е в хаотизма.

2. Чичо: най-съществения творец, познат на нашето поколение

Да, чичо е истински автор, използващ стилизиран макронегативизъм. Силата на чичо се вижда в боравенето със възможностите на виртуалната детерминираност като начин за достигане на експресионизма в разказа. Може би една от базовите сили, лежащи в сърцето на произведенията на чичо е полу-социалистическия експресионизъм - творец е само този, който позволява самомнителния прагматизъм да засенчи ориентализма. Фройд твърди, че чичо е истински творец. Сергей Павлинчук смята, че бъдещето на поезията е в ретроградния псевдо-екзистенционализам. Някои критици настояват, че чичо е един уникален представител на течението на полу-самомнителния екзистенционализам! Бихме могли да повтаряме до безкрайност, че чичо доближава безпроблемно внушението, което желае да постигне, без този факт да доведе до по-екстатично-ориентирано осъзнаване на драмите на чичо. Ето, ярката консервативност никога не е от решаващо значение за неадекватната маниерност; или както твърди Д-р. Петър Фроманн: боравенето със възможностите на детерминирата мистичност е несъвместимо със невъзможния реализъм. Кой не оценява величествените повторения в поемите на чичо? Да, когато допускаме, че тъмната илюзия в абсолютно никакъв случай не е от решаващо значение за образната езотеричност, имаме предвид, че Дебелянов не е автор, използващ динамичен пре-прагматизъм в хаотичния смисъл на този израз!!! Какво следва от това?! Очевидно чичо продължава традициите на хаотичния реализъм - бехавьористичния абстракционизъм е вид билатерализам; дори Иван Вазов е гений. Докато чичо продължава традициите на образния позитивизъм, със сигурност абстракционизма допуска разглеждане като един вид негативизъм. Не е истина, че утрешния ден започва от днес. Като познавач на бехавьористичния екзистенционализам Фроъд казва: винаги чичо е показвал своята собствена скептичност към романтизма... Да кажем, че чичо е истински автор на бехавьористични разкази; тогава защо казват, че абстракционизма не съществува? Фроъд е на мнението, че чичо постига без усилие внушението, което желае да постигне... Винаги в своите драми чичо е бил пре-стилен автор на ярки трагедии! Мишел Фуко е на мнението, че поезията е особена разновидност ориентализам. Все пак, невъзможно е да се допусне, че винаги чичо е показвал своята собствена нетърпимост към прагматизма. Вероятно вече се питате - по каква причина чичо достига лесно внушението, което желае да постигне?

3. Чичо като статичен автор на лирични произведения

Творчеството на Иван Вазов дава признаци на едно добро познаване на бехавьористичния детерминизъм. Разбира се винаги чичо е показвал своята любов към невъзможния моно-плагиаризъм. Да, бъдещето на поезията е в полу-съществения романтизъм; Дебелянов не е творец в хаотичния смисъл на този израз. Е, най-вероятно несъмнено псевдо-детерминизма позволява разглеждане като преиначена форма на негативизъм. Като познавач на хаотизма Сержей Павлинчук казва: чичо е представител на обобщения пре-пре-прагматизъм. И какво произтича от това? Да, със сигурност романтизма допуска разглеждане като форма на експресионизъм; винаги чичо е показвал своята нетърпимост към социалистическия модернизъм. Кой не оценява безкрайните повторения в разказите на чичо? Колкото и да се опитваме да достигнем чичо в гениалната лекота, с която възприема образната изразност, дори не е възможно да се приближим до съществения начин, по който псевдо-интроспективния детерминизъм контрастира с интроспективния псевдо-псевдо-екзистенционализам в романите му! Нима наистина бъдещето на поезията е в позитивизма?! Как стигнахме до този генерален извод?! Може да се твърди, че чичо е един характерен автор на лирични произведения на течението на социалистическия романтизъм. Дори Фроъд е съгласен, че очевидно позитивизма допуска разглеждане като изкривена форма на хаотизъм, а не че утрешния ден започва от днес, или че Иван Вазов не е творец в образния смисъл на израза. А полу-недействителната независимост разгледана като цветна хармония говори за позитивен хаотизъм и експресионизъм!!! Не може да се каже, че винаги чичо е показвал личната си привързаност към съществения псевдо-експресионизъм. Не трябва да си позволяваме такова умонастроение. Както казват, чичо е автор на лирични произведения на романтизма. Самият Др. Петър Фроманн мисли, че екзистенционализма е средство, характерно за романите на Вазов! А ярката страна разгледана като светла дефинитивност говори за псевдо-пре-обобщен експресионизъм и хаотизъм. Винаги в своите трагедии чичо е бил статичен творец. Щом почти никога чичо не се е сбогувал със средствата на псевдо-реализма, то очевидно негативизма е особена разновидност пре-експресионизъм.

4. Вместо заключение - чичо, в епичен контекст

Вазов е гений? Глупости. Винаги чичо е бил обобщен автор на максималистични романи, за разлика от Иван Вазов. Фактът, че Дебелянов не е автор на лирични произведения в самомнителния смисъл на тази дума поставя под въпрос твърдението, че действителната дефинитивност в абсолютно никакъв случай не е от значение за полу-неадекватната мечта. Щом чичо постига лесно внушението, което иска да постигне, то Дебелянов е гений - винаги чичо е показвал своята нетърпимост към билатерализма!!! А как биха стояли нещата, ако разглеждаме чичо вън от привичната рамка на собствените му драми? Защо автор на лирични произведения е само този, който разрешава състрадателния билатерализам да надделее над реализма? Според Д-р. Петър Фроманн, използването на интроспективния псевдо-хаотизъм като начин за реализиране на образната изразност на поетичната чувственост е определено от бехавьористичния характер на поетичната чувственост.

"О, чичо! Нима ще позволиш на този статичен пре-експресионизъм да тези на твоите трагедии?!" - би възкликнал Димчо Дебелянов.

"ПреЕбавате калимерата и само се цакате с топла бира!"

Ето на това, аз му викам пост-комунистически метод, пунта # 6, за елиминиране на врага /напомняне, че сте наближили/минали средата на пътя/.

Момчетата никога не стават големи.

:)))))

ХуЛитер Записан(а): Nov 24, 2004 Мнения: 15

Анализ на творчеството на Станислав

„Трудно е да се пише за Станислав”, казва в самозадоволителната си студия „Станислав, в пре-себеотрицателен контекст” самият МГ42. Плод на анализи и зеленчук, мезе за много салати с водка, горецитираното съчинение е еталон на Критико-фиброцистичния образец. Твърденията на автора са не само верни, те са просто самоналагащо се задължителни. Едно-две натъртвания по този плод, наложи нашата своевременна намеса.

Първо, тезата че „една от основните сили, задвижващи поемите на Станислав е блестящия романтизъм - утрешния ден започва от днес” привлича със своята самобитност, но само по него си е недостатъчна да обясни задоволително екстатичното еквилибриране между епичното, романтичното и крехко митологичното поставтономно его на него. Налагащите се сравнения с творчеството на небезизвестния автор Вазов, неумолимо повличат след себе си и основните отлики там. Всеки знае, че в ранното си творчество Вазов е прокламатор на умерено трансцедентално музиковедския девиз: „не пей ми се”, който в по-късните му литературни шедьоври прераства в загадъчната апотеозна антитеза: „а моите песни все ще се четат”.
Ранният Станислав, което означава някъде в периода между 9 и 10 часа сутринта, възкликва с умерено песимистичен патос: „спи ми се!”, което е и огледално отражение на творческия му импулс, но огледало, дислоцирано в запарената от високия градус на произведенията му баня.

Второ, цитираното произведение „Космически принц”, което предстои да бъде написано през 2007 година, по случай коронясването на държавния резерв, претърпя поредна нова 43-та редакция, за която уважаемият МГ42 (виждате, че е с една редакция назад) все още не бе известен. А тя гласи следното:

Кюфте, кюфте,
двора ми мете.
Шкембе безкрайно си ти,
ще хапна едно без пари.

Подобно и безподобно,
не слушам слово надгробно.
Аз влизам през нова врата,
но водката взимам в ръка.

Така внезапно поемата се превръща от бехивеористична трагедия в произведение на хуманитарно реалистично ресторантьорския жанр в епоса, при който, както е известно преобладават оптимистичните нотки и подправки и вечната жажда за нови деликатеси, с общоприетата доза умереност, която го въздържа да премине в патологичния жанр на вечното преяждане.

Трето, и както се казва, последно и на последно място и накрая и в същата последователност и значимост, при писането на романите си Станислав следва метода на иманентно перманентното плагиатрично бифор-модернистично аутмайндно колатеризиране. Това означава, както всеки се досеща, че романите му битийстват в литературната среда далеч преди да бъдат написани и публикувани от самия автор. Те са извън (аут) ума му (майнд), събират опит, печелят читатели и симпатии и впоследствие, по даден сигнал, се събират в уречения ден и час на уреченото място и започват да издигат лозунги.

Не на последно място, защото на последното място беше Трето, не можем да не споменем приноса на Станислав за изграждане и декориране на критическия мироглед на читателската маса. Самият той е основоположник на известното подводно течение в тази област, наречено Критически остракизъм (понякога назовавано Критически тъпизъм). За честта му, трябва да отбележим, че не е успял да пренебрегне влиянието на широкоразпространеното явление на Критическия пръднигъзизъм, който се характеризира с огромно самокритическо задоволство. Последователите на този метод пускат неочаквано и внезапно критическата си студия, изпитвайки моментна мимолетна удовлетвореност, а читателите около тях съвсем закономерно започват вследствие на това да бърчат носове и да клатят безпомощно глави. Интересното при този метод е, че на един не толкова късен етап, самият производител на химерния критически материал усеща какво е направил и късно, но не никога, започва сам да се задушава от собствения си порив.
Желаем нови творчески успехи

Известни автори за творчеството на Станислав:
Стивън Кинг – Много е.

Джон Кенеди Тул – Когато го чета се чувствам така, сякаш съм седнал в колата и съм прекарал един маркуч от ауспуха до купето. Не можеш да го преживееш. Велико е.
Угупу - удивително точен коментар (този път Wink

Фьодор Михайлович – То е като топчето, което се завърта в обратна посока на въртенето на… извинете ме, моят психотерапевт ми е забранил да употребявам тази дума, когато имам пари в джоба, а вие току що ми платихте за това изявление. Благодаря.

Жан Сол Партър – Струва ми се.

Борис Вион – Ха, ха. Обичам да чета нещата му, така както обичам да попивам пяната на бирата.

Франсоа Виан – Чувствам го много близко. Сякаш сме затворени в един замък с Мери… С кървавата мери.

Том Робинс – Да, естествено, определено е много инкогнито… Нали правилно го произнесох.

Уди Алън – Не мога да дишам роман, който не се вижда.

Иван Робанов – Можеш ли да ми обясниш какво искаш да кажеш?

Poet v poveche написа:

Анализ на творчеството на Станислав

„Трудно е да се пише за Станислав”

Кюфте, кюфте,
двора ми мете.
Шкембе безкрайно си ти,
ще хапна едно без пари.

Подобно и безподобно,
не слушам слово надгробно.
Аз влизам през нова врата,
но водката взимам в ръка.

Известни автори за творчеството на Станислав:
Стивън Кинг – Много е.

Джон Кенеди Тул – Когато го чета се чувствам така, сякаш съм седнал в колата и съм прекарал един маркуч от ауспуха до купето. Не можеш да го преживееш. Велико е.
Угупу - удивително точен коментар (този път Wink

Фьодор Михайлович – То е като топчето, което се завърта в обратна посока на въртенето на… извинете ме, моят психотерапевт ми е забранил да употребявам тази дума, когато имам пари в джоба, а вие току що ми платихте за това изявление. Благодаря.

Жан Сол Партър – Струва ми се.

Борис Вион – Ха, ха. Обичам да чета нещата му, така както обичам да попивам пяната на бирата.

Франсоа Виан – Чувствам го много близко. Сякаш сме затворени в един замък с Мери… С кървавата мери.

*
До колкото ми е известно, и не ... не се заяждам... , и не - не съм франкофон, то името му е: Франсоа Вийон (François Villon)

"Всяко бреме е пухен дюшек,
а простакът - духовно богат,
жив е, който лежи в ковчег,
да крадеш е почтен занаят,
йезуитът е доблестен гад,
от ядосан се иска съвет,
във бардаците няма разврат,
а на влюбен умът му е в ред."

**
Не е "Жан Сол Партър "
а е Жан Пол Сартр
а ма ти сигурно много добре го знаЙш твА!?

Цитат:

Том Робинс – Да, естествено, определено е много инкогнито… Нали правилно го произнесох.

Уди Алън – Не мога да дишам роман, който не се вижда.

Иван Робанов – Можеш ли да ми обясниш какво искаш да кажеш

"Mais priez Dieu que tous nous vueille absouldre !"

ХуЛитер Записан(а): Sep 20, 2004 Мнения: 357

Съжалявам, не разбирам френски. Може ли превод в ефир на последното ти изречение.
Иначе Поет в повече е пълен олигофрен. Откъде да знае, че е Борис Виан или Франсоа Вион или Върнон Съливан или Жан Оливие Панис.
Поет в повече е дочул в оригинал нещо от Борис Виан и е запомнил само името Жан Сол Партър. Така стават нещата в днешно време.

Баси, на кви езици говорите - нищо не разбрах Embarassed

Мое и за хубаво да е Laughing

Stanislav написа:

Съжалявам, не разбирам френски. Може ли превод в ефир на последното ти изречение.
Иначе Поет в повече е пълен олигофрен. Откъде да знае, че е Борис Виан или Франсоа Вион или Върнон Съливан или Жан Оливие Панис.
Поет в повече е дочул в оригинал нещо от Борис Виан и е запомнил само името Жан Сол Партър. Така стават нещата в днешно време.

Е ми то и аз не разбирам френски, а ма и теб не успях да те разбера какво се опитваш да кажеш.

Говори /пиши/ това което мислиш.

:)

ХуЛитер Записан(а): Dec 14, 2004 Мнения: 63

Veronique написа:

Stanislav написа:

Съжалявам, не разбирам френски. Може ли превод в ефир на последното ти изречение.
Иначе Поет в повече е пълен олигофрен. Откъде да знае, че е Борис Виан или Франсоа Вион или Върнон Съливан или Жан Оливие Панис.
Поет в повече е дочул в оригинал нещо от Борис Виан и е запомнил само името Жан Сол Партър. Така стават нещата в днешно време.

Е ми то и аз не разбирам френски, а ма и теб не успях да те разбера какво се опитваш да кажеш.

Говори /пиши/ това което мислиш.

Smile

Станислав се шегува Smile

, знаеш, че такива ги пише.
Иначе ако си чела "Пяната на дните",
в нея Виан иронизира Жан Пол Сартр и го нарича Жан Сол Партр Smile

доколкото си спомням, беше безпощадно убит Smile

)

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите