Заветът на Кана - втора книга от трилогията на Христо Милков

ГАЛЕРИЯ "АРТ МАРКОНИ"

ПРЕДСТАВЯ

"ЗАВЕТЪТ НА КАНА "

втора книга от историческата трилогия „Заветът на Кана“

на
ХРИСТО МИЛКОВ

18.30 часа 28.01.2016 г.

Историческият роман навлиза в своя като че ли нов ренесанс. В началото на 2015 г Христо Милков представи първа част от своята трилогия „Заветът на Кана“ – „Синовете на планината“ и вече е готов с втората книга. Екатерина Митева заяви в декември първа част на своята трилогия „Царят на Тракия“. Визирам историческата тема само в тази малка извадка, представени в галерията книги, без да проследявам излезлите въобще на национално ниво. Връщането към героичното ни и славно минало вероятно е не случайно. Липсата на силни личности в съвремието ни, обяснимо препраща към епохи, в които тяхното съществуване е безспорно. България преживява трудни моменти. Губим не само своята численост, но и духовност. Точно такива книги, създадени на базата на историческата документалистика и развити чрез въображението на автора, използвайки липсващите части в пъзела, могат да възвърнат самочувствието ни.
Така започва втората част на трилогията. Силно, размислящо, категорично:
„ Народ със своя Държава ще пребъде,
Ако няма Държава – ще загине.
Пази своята душа от зависимост,
Своята Държава – от врагове.
Народният човек се грижи за народа,
Който е верен на своята клетва е герой,
Който е верен на своята Държава е народ.
Подкупният разрушава Държавата.
Предателят погубва народа.
Ако народът се обедини – ще стане Държава.
Ако не се обедини – ще се превърне в стадо.
Ако владетелят на страната е разумен,
Ще бъде празник!

Водачът на народа излиза от народа.
Водачът герой – целия народ ще обедини.
Глупавият водач – целия народ ще опозори.
Който не жали народа си, водач не може да бъде!
На народа е нужен водач, на водача – народ.
Думата на водача е закон.

„... –– Сега искам да обърна вниманието ви на подбора, който трябва да извършите при определяне на военачалниците.
Разбира се способностите не са еднакви – могат да бъдат големи и незначителни. От вас зависи кого ще назначите.
Ще обърна вниманието ви първо на положителните, а след това и на отрицателните качества.
• Този, който открива измяната и предвижда опасността, умее да привлича хората, е способен да командва десетина конника.
• Този, който става рано и си ляга късно, говори обмислено и проницателно, е способен да командва сто конника.
• Този, който действа решително, но внимава, смел е и изкусен в боя, може да командва чарда – хиляда конника.
• Този, който е страшен на вид, а в душата си не знае що е страх, познава страданията на другите и пази хората си от глад и студ, е способен да командва тумен – десет хиляди конника.
• Този, който дружи с достойни мъже и издига способните, не губи напразно ден, честен е, внушава на всички доверие, великодушен е и се пази в спокойни и смутни времена, може да командва сто хиляди конника.
• Този, който разпростира обичта си върху всички свои подчинени, чиято искреност и честност прави от съседните племена съюзници, разбира небесните знамения, събитията около себе си и устройството на земята долу и който смята целия свят за свой дом, той се способен да възстанови Империята на предците.
А сега ще обърна вниманието на пороците, които не трябва да притежават нашите военачалници.
Първо – ненаситна алчност.
Второ – завист към достойните и способни хора.
Трето – склонност да вярват на клеветниците и да дружат с изменниците.
Четвърто – мерак да съдят другите и неумение да видят собствената си вина.
Пето – плахост и нерешителност.
Шесто – пристрастие към виното и жените.
Седмо – любов към злонамерена лъжа и душевен страх.
Осмо – просташки език и груби маниери.
Вие познавате мъжете по-добре от мен. Затова определете най-достойните и им поверете командването. В хода на обучението, което ще започнем с тях може някой командир да не се окаже на нужното ниво. Не се притеснявайте да коригирате избора си към по-добро... ”

Из глава 31 на "Заветът на Кана", автор Христо Милков, художник Пламен Монев, Книгоиздателство "Фрувег-ПЗП" - Варна, 22.12.2015 г.

www.facebook.com/hristo.milkov.90?fref=ts
„ Белетристика, история, езотерика, духовни практики за каляване на волята и духа. Едно рядко срещано съчетание в съвременната литература, което ще остави без дъх читателя и ще го накара да се замисли за начина си живот и този на обществата през XXI век. И да добие поне малко самочувствието на наследник на един от най-старите народи на земята – българите.“ Марин Бояджиев. / един от редакторите на книгата/
Христо Милков Христов е роден на 30.04. 1946 г. в село Новградец (Суворово) в родолюбиво семейство, проследяващо корените си до 1780 - 1790 г
По време на службата си в Сухопътните войски в Айтос Милков е първият войник - първокласен радист в Трета армия. След уволнението постъпва на кадрова служба в създаващото се поделение (63-МСРО) на Тихина и му остава верен точно четвърт век. За този период (1970-1995 г.) той изпълнява последователно три длъжности - отначало е помощник-командир на група, после отговаря за парашутната подготовка на поделението, след това е командир на група; на раменете му се сменят всички звания от старшина І степен до мичман; прави точно 700 скока с парашут: на суша, в прости условия, на летища, в гори и планини, денем и нощем; на вода, в море и езеро; с въоръжение и снаряжение; зиме и лете. Прекарва документално 4 702 часа под вода (и още толкова нерегистрирани), преминали в обучение на бойни плувци и морски десантчици, индивидуални тренировки и „подривяване” на отделни бойни кораби и елементи на военноморските бази.
Има литературни публикации във вестници и списания. Автор на книгите: „Тихина” (сборник с документални разкази, І издание - 2004, ІІ изд.- 2011, книгоиздателство „Фрувег-ПЗП”), „Казармата” (разкази, 2006 ), „По пътищата към Дома” (дневникова проза, 2008) , „През времето”(разкази, 2010), „Легенда за Яснооките” (исторически роман, 2010). Автор с дълбоко, философско виждане за род, традиции и кауза, на която да се служи. Посещението на планината Тян Шан дълбоко го разтърсва и дълго време не може да се освободи от усещането си, което се е породило тогава. Трилогията „Заветът на Кана“ е своеобразен отдушник на събралата се енергия, впечатления, размишления и проучвания относно местата и събитията свързани с тях. Живее във Варна.

Сърцето ще ти подскаже как да постъпиш по-нататък, но аз искам да напомня как са постъпвали дедите ни при такива обстоятелства. За да съдиш за държавата, трябва да погледнеш властника. Ако съдиш за рода, гледай юк боила. Онзи, който е способен да действа в полза на държавата, може да бъде владетел. Онзи, който е способен да действа в полза на рода, може да бъде юк боил...
Наблюдаваш ли държавните дела, трябва да имаш предвид шест съперничества: такава е борбата между син и баща, управник и поданици (мъж и жена). Ако владетелят е могъщ и велик, няма да бъде истински управник, докато в империята му съществуват този вид съперничества. Ако сред съветниците му, посветени в държавните дела има такива, които служат на чужди интереси, положението му няма да бъде стабилно.
–– Ами това са Ван Ди и Лю Сюн – отново не се стърпя Богатур.
Той винаги се учудваше на спокойствието и хладния ум на по-малкия от него Дуло. За съжаление не можеше да каже същото за себе си.
–– Ако владетелят не познава най-подробно положението на нещата в държавата, опорите на духовността му ще бъдат поругани.
–– Както земята с пирамидите – отново не се стърпя канартикинът.
Дуло само го погледна и продължи:
–– Ако управникът бъде лишен от положението си, в империята му няма да има стабилност. Ако съветниците не бъдат сваляни от постовете им, низините може да се разбунтуват, държавата ще бъде сполетяна от нещастие, но ще оцелее.
Ако управникът бъде лишен от положението си, империята му ще западне. Ако съветниците бъдат лишени от постовете им, заповедите няма да се изпълняват. Ето какво се нарича разпадане на държавата.
Ако в държавата има двама владетели, господарят ще загуби разума си, мъжете и жените ще се борят за власт, а войската лесно може да се разбунтува. Ето на какво казват гибел за държавата.
Ако големият син се държи като баща си, това се нарича унижение на високопоставения. Ако съветниците на кана пренебрегват задълженията си и заместват владетеля, това се нарича плътна преграда. Ако това се случи в могъща империя, тя губи могъществото си, ако се случи на някое средно царство, то се разпада на части, ако се случи в някое малко царство, то престава да съществува.
Ако сред съветниците, посветени в държавните планове има такива, които служат на чужди интереси, това се нарича предел на противодействието. В такава държава няма мир. Ако това се случи в могъща империя, тя ще е изложена на опасност, ако се случи на някое средно голямо царство, то ще изгуби силата си, ако се случи в някое малко царство, то ще загине неизбежно.
Когато владетелят бъде лишен от положението си, но съветниците не бъдат лишени от своите постове, това се нарича пренос на основата навън. Тогава очаквайте нещастия. Ако такова нещо се случи в могъща империя, то ще бъде сполетяно от неуспехи, ако се случи в средно голямо царство, то ще изпадне в беда, ако се случи в малко царство, то ще изгуби силата си.
Ако управникът бъде лишен от положението си, но и съветниците му изгубят постовете си, това се нарича липса на основа или липса на основа и във върховете, и в низините. Тогава държавата ще претърпи големи загуби. Ако това стане в могъща империя, тя ще се разпадне на части, ако се случи в средно голямо царство – то ще загине, ако се случи в малко царство – очаква го забрава.
Ако владетелят своеволничи, а съветниците му са непокорни, на това се казва велика разруха. Ще започнат войни както вътре в държавата, така и със съседите, а Тангра ще изпрати бедствия. Ако такова нещо се случи – всяка държава, голяма или малка, ще бъде сполетяна от гибел и забрава.
Когато държавата има двама владетели, тъй че мъжът и жената да делят властта, това се нарича велика заблуда, а в държавата ще избухнат размирици. Ако такова нещо се случи в могъща империя, тя ще се разпадне на части. Ако се случи в средно царство – ще загине. Ако се случи в малко царство – очаква го забрава.
Ако приемеш присърце делата в държавата, трябва да помниш за шестте съответствия. Ако управникът не бъде лишен от положението си, държавата няма да изгуби основите си. Ако съветниците бъдат лишени от постовете си, властта няма да има опора долу. Такава държава ще бъде преследвана от нещастия, но все пак ще оцелее. Когато владетелят е милостив, а съветниците му – предани, държавата ще благоденства. Когато владетелят се държи като владетел и съветниците му ще се държат като съветници, и върховете и низините не се борят едни с други, държавата е силна. Когато владетелят съблюдава нужната мярка, а съветниците му спазват правилата, държавата ще придобие положението на хегемон. Когато владетелят пази положението си, а съветниците са привързани към него като спиците на колелото, управникът ще бъде истински владетел.
Шестте съответствия и шестте съперничества определят разликата между съществуване и гибел, разцвет и упадък. Като се опре на тези шест разлики, най-добрият сред управниците дава живот или умъртвява, дарява милост или неотвратимо наказва. Тогава в света настъпва Великото спокойствие, управникът влиза в триединство с Върховното Единство и Земята, обгръща всичко и всичко подкрепя без лични пристрастия. Тогава той е способен да осъществи Пътя на истинския владетел. В него се събират силите на Върховното Единство, и на Човека, и на Земята. Той участва с всички тях и владее целия свят.
Повелителят на хората седи на трона с лице на изток. Поданиците му са почитателни и не се осмеляват да подменят своя господар със себе си. Техните подчинени са покорни и не смеят да подменят със себе си своите началници. Обикновените хора живеят в мир и съгласие и се радват, че имат такъв господар. Владенията на империята са обширни, жителите ù са многобройни, войската – силна, и по целия свят няма да намериш негов противник.
В основата на благото управление е силата на учтивостта, достигаща до най-долните слоеве на народа и силата на оръжието, което се използва, когато е необходимо. Този, който не владее изкуството да управлява, не може да стане истински господар. Владеещият това изкуство е такъв – дори ако на лов препуска с конете, той няма да навлезе в далечни пустинни земи, дори ако похапва вкусно, пийва и обича да се весели, не става необуздан и безгрижен във веселбата си; дори ако обича забавите и шегите, сърцето му ще избегне помръкването. Ако започне война, ще постигне победа с малки загуби. Тогава държавата му ще бъде богата, а хората ще благоденстват.
Този, който не владее изкуството да управлява, като подгони конете на лов, ще навлезе в далечни пустинни земи, когато седне на пир, да яде и пие, става необуздан и безгрижен във веселбата си, когато наблюдава различните забави и шеги, сърцето му помръква. И започне ли война, губи много, а не може да победи. Дори да надделее в боя, заповедите му не се изпълняват. В такъв случай държавата запада, а хората се разоряват. Ако попадне в такова положение и не умее да цени служителите си, нито призовава колобри, владеещи знанията на предците, канството му ще попадне в други ръце.
Този, който е истински владетел на света, притежава Съкровеното съвършенство. Той е истинският владетел на света, но никой не знае защо това е така. Този, който управлява света като истински владетел, се отнася с пренебрежение към областите и царствата, но уважава служителите си, поради което почитат канството му и нищо не го заплашва. Той пренебрегва богатствата, но цени мъжете, притежаващи знанието, поради което успява да постигне целите си и богатствата му непрекъснато се умножават. Той е лишен от горделивост и уважава онези, които са съхранили духовността на предците и затова го ценят самия него, а нарежданията му изпълняват безпрекословно. Поради това той управлява света като истински владетел и целият свят го има за пример.
Владетелят, станал хегемон има голяма войска и наказва непокорните. Той наказва извършилите престъпления и не мисли да извлече изгода за себе си. Затова заповедите му се изпълняват и никой по света не смее да не му се подчини...” Из глава 31 на "Заветът на Кана", автор Христо Милков, художник Пламен Монев, Книгоиздателство "Фрувег-ПЗП" - Варна, 22.12.2015 г.

Този, който управлява света като истински владетел, се отнася с пренебрежение към областите и царствата, но уважава служителите си, поради което почитат канството му и нищо не го заплашва. Той пренебрегва богатствата, но цени мъжете, притежаващи знанието, поради което успява да постигне целите си и богатствата му непрекъснато се умножават. Той е лишен от горделивост и уважава онези, които са съхранили духовността на предците и затова го ценят самия него, а нарежданията му изпълняват безпрекословно. Поради това той управлява света като истински владетел и целият свят го има за пример. "
Позволявам си да подчертая този цитат от книгата на Христо Милков, който съдържа онова, което мисля и аз.

"Слагам ръка на сърцето си и казвам:
Ние никога не сме били беден народ;
Никога не сме били забравен народ;
Никога не сме били слаб народ;
Винаги сме били велик, горд, красив народ, помнещ миналото си и вярващ в бъдещето. Нека тази ИСТИНА да достигне до всеки българин!
Мишиши Юхма
Академик Юхма е виден чувашки историк, писател, поет, драматург, автор на повече от 200 книги. Автор на фундаменталнит изследвания по древна и средновековна история...Една от книгите му е "Златна България"...Удостоен с Международна премия и златен медал на ООН.

въвеждам ви в ситуацията.

Пратеници на вожда на дунху искат от младия кан Богатур първо личния му "небесен кон" / специална порода/. Всички съветници са против и са готови да обявят война, но Богатур дава коня си. Втория път те се връщат с искане Богатур да даде любимата си жена / тя е родила сина му и все още е единствена/. Боилите отново са готови да воюват, но Богатур ги възпира с думите:
"И най-любимата жена, на който и да е хун, па бил и самия кан, не струва колкото една война!
Трети път пратениците се връщат и искат парче земя, което е близо техните граници и стои неизползваемо. Всички очакват, че и този път канът ще се съгласи. Той изслушва мненията на боилите си и отсича:
...."но земята, макар и кърмилница на всичко живо, самата е мъртва, защото не се размножава и не расте. Като загубим част от стадото, чрез размножаване можем пак да го възстановим. Отстъпената на врага земя, обаче няма как да върнем.
....Като загуби земята си, човек губи всичко: гробниците на предците са една трета от неговата сила; свободната степ, табора, където живее - това е втората трета от силата му; шатрата, къщата, където той отглежда своето потомство, това е останалата трета от силата му....
...Народ, който веднъж се съгласи да даде макар и парченце родна земя и да се примири с това, може следващия път да я предаде цялата!
...Запомнете: Земята е коренът, основата на държавата и дори мисълта да бъде отстъпена заслужава смъртно наказание!"

Много размислящи думи и постъпки. Бях потресена, когато предаде жена си, не го разбирах. Но после се сетих за думите на бащата на Карайбрахим от "Време разделно", когато го пита защо него е дал за еничар, а не Манол, който не му е син. "Свое се дава чедо".. Като истински държавник кан Богатур е готов да жертва свое, но да спаси народа си, защото държавата е неукрепнала и няма да издържи война в него момент. Враговете точно са преценили предизвикателството, разчитайки на гордостта му и залагайки капана в избрано време от годината, в което те имат предимства. Странно беше усещането ми. Още не съм сигурна до колко съм съгласна с тези решения, но не мога да не се възхищавам на силата на този човек да ги вземе, показвайки, че НАРОДЪТ И ЗЕМЯТА МУ СА НАД ВСИЧКО!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите