Въведено на:
25 Мар 2007 11:50:21 » Пролетна поезия
Здравейте всички!
Днес е Благовещение и мисля, че това е хубав ден за начало на една тема като "Пролетна поезия".
Откривам я с едно любимо мое стихотворение, в което дори откривам и послание към всички ХуЛитери. Очаквам и вашите любими пролетни стихове.
НО ПАК Е ПРОЛЕТ!
Ужасно! Но пак е пролет.
(Така се случи и лани.)
И пак в градинките бродят
малки престъпни желания.
Искам да тъпчем тревата!
Искам да кършим клони!
Не ни ли тъпче средата,
дето сме й околни?
Не рухна ли клон – пословичен,
дето сме много на него?
Кой от нас беше в повече –
излишен като Онегин?
Искам безумства! Чу ли ме,
стара досадна етика?
Не чува...И вятърът брули
душичката на небето.
И само на сантиметри
звезда се търкулна. (Pop-star.)
И малко ми стана ретро,
сякаш се влюбвам в по-стар.
По-младите страстно бродят
и диво цъфтят липите.
Не трябваше да е пролет...?
Добре, че мене не питат.
Миряна Башева
BlackCat Модератор
Записан(а): Nov 22, 2003
Мнения: 1974
Място: Горещ ламаринен покрив
Въведено на:
25 Мар 2007 12:10:42 »
Браво, съцветнико Тъй като ме накара да се разровя из паметта си, се сетих за страшно много пролетни настроения. Но тона, който даде... Първо ще започна все с хора, които пишат в сайта. Не ме бийте, цитирам ви! )) Просто съм запомнила тези ви пролетни стихотворения
Пролетта
Най-невъзможно, така разбираемо
навън пролетта шета —
за нея ли сложиха масите
пред разните там кафенета? —
за нея ли пеят птиците нощем
и по човешки въздишат,
и любовта става пак всемогъща,
като едното нищо...
Цъфтят дърветата, опиянени
от алкохола слънчев,
повече хората се усмихват,
кожата става по-тънка,
зеленият цвят се разпростира
като агресор страшен,
друг даже днес е вкусът на водата
в тази пукната чаша,
заедно с всичко лети суетата
и с добродушна насмешка
вмъква с в тоя и оня (което
си е напълно човешко!),
а из смутения град триумфира
страшният завоевател —
сама пролетта, амазонката дива,
знакът-ключ на свободата,
нейното тяло е тайно оръжие,
страшният взрив древен,
и като някаква бомба от трепет
е този свят нощен и дневен...
Просто напразни са всички усилия —
нещо убягва в портрета —
неразбираемо и разбираемо
навън пролетта шета.
Пламен Павлов
Пролет
Поетът се разсърди, че не мога
пиянските му стихове да слушам.
Повтаряше ми: "Пратеник на бога съм!"
От богове ми е дошло до гуша.
Художникът по тъмната ми бемка
се замечта и го налегна дрямка.
А аз сред всичките му светлосенки
не станах светла — станах само сянка.
Актьорът с мен си проигра късмета —
препъна се на сцената и... падна.
Напих се вече на любов, момчета!
Напих се, казвам, никак не съм жадна.
На всичките любови — много здраве.
Не искам по горите да се губя.
Обаче щъркелите продължават
на моя покрив точно да се любят.
Камелия Кондова
Пролет
През лъчите се цеди
сянка на мъглица, бледа.
Кални, твоите следи
зад гърба ти тъжно гледат.
Ситен като дар дъждец
уж те милва, а те мокри.
Любопитничък гледец
дебне те от важни локви.
Тази странна мълчина
иска те като момиче.
И се бялва бъднина
от цветеца на кокиче.
Още малко — и отпред
ще те сбори дъх на славей.
Капчица умиращ лед
в корените се прославя.
Искалите да умрат
виждат, че е невъзможно.
Ако ти се пада път,
и покоят те тревожи.
Упоритият Живот
бавно в себе си те връща.
Червей в бъдещия плод
почва да си прави къща.
Старци слънцето брои
с тропвания на бастуни.
Все по-силно те боли.
Как ли сам да се целунеш?
Александър Белчев
_________________ BlackCat
Marta ХуЛитер
Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1552
Място: България
Въведено на:
25 Мар 2007 12:16:23 »
Здравей! Добре си се сетил! Пролетен поздрав и от мен на всички!
Пролетни дни
В зори зефири светли прилетяват
на тънки пеперудени крила
и с жизнен сок и сили напояват
заглъхнали долини и поля.
В предчувствия за радост непозната
пред златна рожба в светла бъднина
бдят в сочните прегръдки на земята
покълналите вече семена.
А минзухари край потоци чисти
във сладострастна дрямка се топят
и в чашите им янтарно-златисти
предутренни моления кипят.
И щом издъхне пламенна зорница,
от изток, празнично заруменен,
на лучезарна росна колесница
пониса се на път чаровний ден.
Нетленна младост в погледа му свети,
от устните му блика аромат,
а ранни утринни мъгли, обзети
от страх пред възхода му се топят.
И тръгват в упоение лъчите
да търсят нецелунати листа,
и пълни бездните и висините
потокът свеж на жизнерадостта.
Димчо Дебелянов
BlackCat Модератор
Записан(а): Nov 22, 2003
Мнения: 1974
Място: Горещ ламаринен покрив
Въведено на:
25 Мар 2007 12:17:51 »
Хубаво напомняне, Марта На 28-ми март се навършват 120 години от рождението на Димчо.
_________________ BlackCat
Black_dog ХуЛитер
Записан(а): Nov 02, 2005
Мнения: 38
Въведено на:
25 Мар 2007 12:29:43 » И пак Валери
Благодаря ви, BlackCat и Марта(с тоя ник си само за тук )
Аз пък продължавам с един стих на Валери Петров
ПРОЛЕТ В ПЛАНИНАТА
Ледът в тръбите се размръзва,
навън чешмата пръска пак.
Бруррум! – по покрива се плъзва
огромна плоча мокър сняг.
Топят се белите камили,
прокапва тъмната ела.
(И ето где в снега се крили
загубените очила!)
И как е свежо! Порцеланът
на изолатора блести
и сякаш сам блестиш, обхванат
от свежи мисли и мечти:
Какво му трябва на човека?
Едно приятелство добро,
една шишарка на пътека,
един бял лист, едно перо,
една случайна песен птича,
един нелош човешки път...
Бруррум! – как весело се свлича
по ламарината снегът!
Валери Петров
lost_enchantress ХуЛитер
Записан(а): Jul 19, 2006
Мнения: 1
Въведено на:
25 Мар 2007 15:14:43 »
Едно великолепно стихотворение на Райнер Мария Рилке по темата, може ли? Колкото пролет, толкова и любов...
БЛАГОВЕЩЕНИЕ
Бог е далеч от теб и нас.
От своя трон висок
ръката ти в прекрасен час
благословил е Бог.
У никоя с по-нежна плът
ръката не блести.
Аз съм росата и денят,
дървото тук си ти.
Пребит от път, сега не знам
какво ми нареди
Той, който в златна риза там
на своя трон седи,
за теб, вглъбена и до днес
в безименни мечти.
Чуй: аз пристигам с блага вест,
дървото тук си ти.
Безропотно прострях крила,
изминах дълъг път
и плащът ми с лъчи обля
самотния ти кът.
Ти си сама дори и с мен:
невидим съм почти.
Чуй: аз съм повей в лес зелен,
дървото тук си ти.
Помни, че развълнувани
са ангелите там,
че тръпнат от ликуване,
но и от смут голям.
Ще стане нещо, може би,
ще почне нов живот.
Аз те приветствам - не скърби,
защото носиш плод.
Ти си прославена врата
и се разтваряш днес.
Ти си ухо за песента,
която пея - в тебе тя
се губи като в лес.
Аз дадох лъх живителен
на твоите мечти.
Бог чака, ослепителен...
Дървото тук си ти.
Narnia ХуЛитер
Записан(а): Apr 09, 2006
Мнения: 10
Въведено на:
25 Мар 2007 21:22:38 »
ПРОЛЕТНО
Гледай ти, отново птиците пеят!
И цъфтят дърветата.
Хората както преди се смеят.
Хайде, мое момиче превзето,
да тръгнем с теб по улицата.
Може в парка или с колелото.
Да забравим напълно лудницата
наоколо, пък и писмото.
Днес е ден само за влюбване.
Точно днес светът е чудесен.
Хайде в гората да се загубим
просто така - до есен.
Матилда Йорданова
* * * * *
Цъфнала черешка - бяла вест
и ручей от светлина в планината,
когато отварям прозореца,
благодаря ви, че правите красива
моята самота:
като птица да пея,
като дъжд да падам,
като пчела да събирам на тревата дъха.
Какво, че между пръстите ми
на кладенчето смехът ще избяга.
Иван Тренев
_________________ Нарния
Marta ХуЛитер
Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1552
Място: България
Въведено на:
26 Мар 2007 09:48:18 »
Пролетен вятър
Моя майко и моя кръщелнице,
полудяла и огнена пролет,
дето весело биеш в кепенците
и лудуваш над влажните клони!
Аз съм луд и аз язда през нивите
и по сивите улици тичам,
и разправям на моите биволи
с колко нежна любов ги обичам.
А танцуват запалени къщите
от безспирния бяг на земята,
ний със всяко дръвче се прегръщаме
и лудуваме с лудия вятър.
Падат, стават и хора, и улици,
и дървета, и гробища черни
от безкрайните смели приумици
на вечерния ветър неверен.
Моя майко и моя кръщелнице -
полудяла и огнена пролет,
дето весело биеш в кепенците
и лудуваш над влажните клони.
Никола Фурнаджиев
Marta ХуЛитер
Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1552
Място: България
Въведено на:
10 Мар 2008 20:08:13 »
Пролетен шум
Чуйте водосточните тръби.
Чуйте шепот радостен от капки.
Тази нощ, когато вятър нямаше,
сливата във двора разцъфтя.
Ти разтвори стария прозорец
и забърза, оживен, часовникът.
Златен облак дремеше над къщите.
От небето слизаше разсъмване.
Този ден ще бъде много радостен.
Стаята ти цялата ще свети.
Ще вали и с малките момичета
ще стоиш на сушина под стряхата.
Слънцето ще слезе на земята
и ще се измокри под капчуците.
Шепота на капките послушайте,
чуйте водосточните тръби.
Навън трептят и слънце, и лазур.
И вятърът - о, тоя топъл вятър -
облизва мокрите,
окъпани във свeтлина дървета
и блесналите, черни покриви
под чистото, бездънното небе.
Шуми навън и слънце, и лазур.
Блестят избистрени стъклата.
Блестят стените в тихата ми стая.
А под стрехата разтревожени
цвърчат врабци под веселия вятър
деца играят с викове навън.
О, тоя топъл, неспокоен вятър!
Изплакнатите в слънце
просторни мокри улици!
Капчуците! -
Със тях се ражда пролетта в града.
О, пролет, пролет, колко много бодрост
и колко нови, неспокойни сили
ти вливаш във спокойното сърце
от безтревожната си самота,
от тишината в ледената стая
ще тръгна, пролет - с вятъра и слънцето
надолу из измокрените улици.
Днес вярвам, вярвам в бъдещето на света!
И в свойто бъдеще, просторна пролет!
И между тия бледни, мълчаливи хора,
които пълнят улицата с неспокойни стъпки,
със тия хора
обнадеждени - пак -
тревожна пролет, ще се боря!
Навън трептят и слънце, и лазур.
Дърветата блестят
и чистите стъкла
изпълват със лазурна светлина
разтворената ми, спокойна стая.
АЛЕКСАНДЪР ВУТИМСКИ
_ _ _ _ _ _ _ _ _ Редактирано от: Marta на 11 Мар 2008 20:20:44 - общо 1 път.
seso-sms-o ХуЛитер
Записан(а): Jun 09, 2006
Мнения: 113
Място: rousse
Въведено на:
11 Мар 2008 16:27:36 »
КАРТИНА
Надигат се овцете от баирите
и руното от сняг събличат,
копривата избива през оградите
и сок в подкорията тича.
В очакване на къси нощи
жребците сейват стара шума.
А недоплетеният слънчов кошник
ракитите разперва лудо.
И все по-вероятен ти се струва
звънът на приближаващите хлопки.
Капелата си нанадолу хвърляш
и се търкулваш презглава да я догониш.
ххх
Мои разлюлени, пролетни градини –
с люляците бели, с люляците сини,
с бухналите ружи, с тръпните божури,
със пчелина жужнал, с роя пеперуди…
Вятър теменужен кротко ме понася –
с него дълго-тихо из тревите газим,
и стоя захласнат, с поглед ненаситен,
а сърцето бие сякаш в други ритъм –
песен в него трепва, птици я запяват –
колко обич има – в цветен дъжд изгрява.
Цветан ТОДОРОВ
vitsavia ХуЛитер
Записан(а): Jan 07, 2004
Мнения: 124
Място: http://gerganna.blogspot.com
Въведено на:
11 Мар 2008 16:47:35 »
Пролет
Стопи се мартенския сняг
и селската речица, до вчера заледена,
облива с пяна своя бряг,
от топъл вятър съживена.
От ранно утро още грей
високо птичката се рей
разпаленото слънце на модър свод небесен,
и пролетта здрависва с песен.
Навсякъде живот и шум.
Нивята се пробуждат за своите юнаци:
препълнени с утъпкан друм
от работливите селяци...
Пейо Яворов
Marta ХуЛитер
Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1552
Място: България
Въведено на:
11 Мар 2008 20:31:09 »
И стихотворение без което не си представям пролетната тема за поезия.
Пролет
Повярвали в лудия смях на петлите,
в звъна на камбана с нестройно сърце,
взривяваме зимната броня на дните
с момичешки устни, с момчешки ръце.
Мокрее стопеният сняг по косите.
Красиви сме в джинсите от кадифе.
И чувствам как огън на кръгове скрит е
в очите ни с тежкия цвят на кафе.
Мостове, задрямали сфинксове, дюни...
Със наш седемнайсетгодишен размах
възсядаме, будим... Но кой ли целуна
косите ми светли от слънце и прах?
Дали ме докосват по светлото чело
смутените устни на дръзко момче?
А може би просто задъхана радост
в косите ми блика, в кръвта ми тече...
Пролет е.
Шлифери.
Шлифери.
Шлифери.
Лъч по часовници.
Пламък по пръстени.
С бяло и жълто отрупани,
вишните
сякаш са фелдшерски четки за бръснене.
Шляят се хората.
Радват се.
Живи са!
Поздрави.
Поздрави.
Поздрави.
Градските покриви плуват в оливия.
Авиотрясъци.
Зрелище.
Позиви.
В чувството:
мухъл,
досада,
безлистие.
Вятърът търси из кофите гаменче:
фас да поиска,
да каже две истини,
череп да тресне
в студените камъни.
Кукиш!
Поникват по слънцето лишеи.
Сбогом на шлифера! Сбогом на пръстена!
С бяло и жълто отрупани,
вишните
сякаш са фелдшерски четки за бръснене.
Иван Динков
Marta ХуЛитер
Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1552
Място: България
Въведено на:
12 Мар 2008 15:23:31 »
Ранна пролет
Не е завършил още февруари,
а сякаш сме към края на април
и мърлявите зимни тротоари
дъждът на пролетта не е измил,
но в клоните на дървесата голи
се чувства вече сокът да пълзи
и в дворчето, високи, са наболи
познатите ти момини сълзи,
като че ли незнайно духче, скрито
във дън земя, след зимния си сън
кове отдолу гвоздеи, които
излезли са през почвата навън
и вече във липите цвъркат птички,
и сводът е тъй свеж и подмладен,
и тъй замаяни се движат всички
във този първи сух и топъл ден,
и детският рояк тъй весел яха
блестящите от слънце колела,
че мислиш: тези нерви да не бяха,
каква чудесна пролет би била!
Валери Петров
rainy ХуЛитер
Записан(а): May 27, 2004
Мнения: 885
Място: Лондон
Въведено на:
12 Мар 2008 16:15:40 »
Пролет
На път за работа убиецът
спира да се полюбува
на една глициния,
рамкираща посоката му
и помахва на
ококорените азалии.
Доротея Гросман
И оригиналът...
Spring
by Dorothea Grossman
The murderer,
on his way to work,
stops to admire the wisteria
framing his doorway,
and waves
to the bug-eyed azaleas.
P.S. Марта, уникална си! Колкото неща съм прочела във времето благодарение на теб...
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума