капитан Румен Търев представя "Кафене "Бодега"

ГАЛЕРИЯ "АРТ МАРКОНИ"

ПРЕДСТАВЯ

"КАФЕНЕ „БОДЕГА"

Втора поетична книга
на

кап. РУМЕН ТЪРЕВ

18.30 часа 19.01.2016 г.

„Кафене „Бодега“, нова среща с поезията на капитан Румен Търев
Той е завинаги белязан от морето – като белег от любов. Колкото и да си мислиш, че раната е зараснала и най-малкото вълнение може да я накара да прокърви.
Очаквах че новата стихосбирка на капитана ще е по-плътно привързана към кея и ще е преодоляла онази типично морска люшкаща се походка. Четейки встъпителните стихове/ свободна подредба, така се бяха случили/ очакванията ми почти се оправдаха, докато в тихите есени не започнаха да се прокрадват солени пръски. Отначало леко небрежно, после все по осезателно, докато онази стихия, разтворила се завинаги в кръвта на морските хора не заля стиховете му. След морето никой вече не е същият, ако истински му се е случило. В много от стиховете прозвучава викът от самота, но погледът е неизменно вперен към морето така, като че ли от него очаква отговорите на хилядите си въпроси:
...И силует на кораб идващ от далече,
в пристанището търсещ временна закрила,
пресича залеза на тихата привечер.
А вътре в мене нещо тъжно се е свило.
Есен!“
Понесъл „солта в брадата и косите“ капитанът отново е готов да пътува, макар и в спомени.
“... развързвам вървите на старата торба и почвам да разказвам за морето , за света...“
И само там, в предчувствието за далечно плаване настроението се променя и зазвучават радостните нотки на очакваното приключение:
„ ...И всеки ден ще се разтваря като цвете,
ухаещо на слънце и море,
и ще оставя нови бръчки на лицето ми
и белези по загрубелите ръце –
Един своеобразен календар,
по който ще измервам времето....“
Той не носи морето само в синьото на очите си, в дрезгавия глас и отчетливите откоси на пръстите по китарните струни, в леко олюляващата се походка, в безкрайните истории за далечни брегове. Той го е разтворил в себе си и част от него е отпътувала с последния кораб. Само в спомените с морските си приятели и тук, в стиховете, той успява да се събере в себе си. Заповядайте на поредната среща в „Кафене Бодега“
Ваня Маркова/ Маркони

Да бъде!

В поезията на България има един Капитан, и той се казва Иван Пейчев. Всички останали са каракапитани.
http://big5.bg/obshhestvo/kultura/ivan-pejchev-%E2%80%93-kapitant-na-knizhnite-korabi.html
Туй то.
Алби

Не споря кой, кой е? Не казвам че този е единствен капитан. Просто е капитан, не в литературата, но пище и има свои фенове тук. Алби, не ми се спори с теб, не ставай груб, не обиждай човек, когото не познаваш.

Markoni55 написа:

Не споря кой, кой е? Не казвам че този е единствен капитан. Просто е капитан, не в литературата, но пище и има свои фенове тук. Алби, не ми се спори с теб, не ставай груб, не обиждай човек, когото не познаваш.

Нищо обидно не съм казал за човека, Ваня, върни се и прочети отново думите ми?
Алби

[quote="Albatros"][quote="Markoni55"]Не споря кой, кой е? Не казвам че този е единствен капитан. Просто е капитан, не в литературата, но пище и има свои фенове тук. Алби, не ми се спори с теб, не ставай груб, не обиждай човек, когото не познаваш.[/quote]
Нищо обидно не съм казал за човека, Ваня, върни се и прочети отново думите ми?
Алби[/quote]

Разбира се, че няма нищо обидно, приятели и градски, просто единият е поет и капитан, и другият е капитан и поет... Idea

Аз също съм доктор и поет, някои казват, че съм поет и доктор Rolling Eyes

а пък аз знам: съм от никоя непоет Laughing

Айе, со здраве и малце кьотек, рекъл Стоят Бъчваров и ролята я дали на...то е ясно, в Народния...навремето Razz

Док диксит Embarassed

Не зная какво е имал предвид Алби. Да , ще ми е интересна трактовката му.
Каракапитаните , според моите скромни познания на моряшка съпруга, са онези капитани, които нямат завършени академии, но усещат морето със сърцето си, с всичките си сетива и безпогрешно определят курса на кораба във всякакви ситуации - бих казала индианците в корабоплаването. Те са истински морски хора, усещащи морето, но и умеещи да направят екипаж и да подчинят хората на своята воля, така че в критични ситуации всеки да изпълнява задълженията си. Което означава, че казаното е комплимент, ако не беше поднесено по този категоричен начин - един е....а всички останали са...
Прав си Док, оти ке се косим, като ке ми мине.... Laughing

Мина ми през... та отатък..

[quote="Markoni55"]Не зная какво е имал предвид Алби. Да , ще ми е интересна трактовката му.
Каракапитаните , според моите скромни познания на моряшка съпруга, са онези капитани, които нямат завършени академии, но усещат морето със сърцето си, с всичките си сетива и безпогрешно определят курса на кораба във всякакви ситуации - бих казала индианците в корабоплаването. Те са истински морски хора, усещащи морето, но и умеещи да направят екипаж и да подчинят хората на своята воля, така че в критични ситуации всеки да изпълнява задълженията си. Което означава, че казаното е комплимент, ако не беше поднесено по този категоричен начин - един е....а всички останали са...
Прав си Док, оти ке се косим, като ке ми мине.... Laughing

Мина ми през... та отатък..[/quote]

Е, и аз не знам какво е имал на ум, нашия градски приятел, но...
Ти си точно в десетката, Д,АРТ, Повелителко на Оазиса "АРТ Маркони" , мда!

Моряци
Наричат ни мъже
защото ходиме разгърдени.
Наричат ни моряци
и в овехтялото си целомъдрие
ни виждат да стоим на мостика захапали лула.
Ех вие, сухоземни същества!
Наричат ни какво ли не
и търсят някаква романтика
в живота ни, изпълнен с приключения.
Но те не знаят за коварните течения,
за ледовете във Баренцово море,
за страшните тайфуни в океана,
за бременните от умора часове,
когато всичко се превръща в ад,
когато няма граници между вода, небе и суша,
когато идва ти до гуша
и псуваш и умората, и всичко в този свят!
Та, значи, вие брат
за нас измисляте какво ли не?
Добре!
Но разберете -
моряшкият живот не е тропично цвете!
Моряшката съдба е нещо сложно.
Тя има груби, грапави ръце.
На нея никой, никога не е останал длъжен.
Тя се заплаща със цената на сърцето!

стихотворението е отличено с първа награда в националния конкурс "Диря в морето" 2014 г.

ХуЛитер Записан(а): Apr 28, 2010 Мнения: 630

Попътен вятър на книгата, Капитане!

Знам, че поне половината ще я изпееш! И завиждам на онези, които ще присъстват! Но на другия край на морето и на снимки ще се радваме!

Smile

В тази книга, както и в предишната има стихове на френски и английски, негови разбира се, не преводни. Странно е, но всички песни, които е композирал по свои текстове са все на френски. Наистина е много мелодичен този език.

"Зимно завръщане

Аз ще дойда със зимния, северен вятър,
с неизсъхнали капки вода по лицето,
с нестопени кристалчета сняг по брадата,
аз ще дойда донесъл дъха на морето.

Аз ще дойда при теб със соления мирис
на ръцете, опъвали здрави въжета,
на сушената риба и свежите бризи.
Ще се върна донесъл дъха на морето.

Ако зная, че чакаш с трепет мойто завръщане,
аз ще дойда при теб да те стопля в ръцете си,
да разсмея със песен небето намръщено.
Ще се върна донесъл топлина от морето."

www.facebook.com/events/1514731945493693/ Laughing

ЛА БОДЕГА - ХАНЪТ

Razz

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите