Боже, пази ни от модерна поезия!

ХуЛитер Записан(а): Aug 09, 2004 Мнения: 839

Не се стремете да анализирате поезията, а прочетете това:

http://eklekti.com/%d0%b7%d0%b0-%d0%bf%d0%be%d0%b5%d0%b7%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b0-%d0%b8%d0%bb%d0%b8-%d1%82%d0%b0%d0%b9%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b9%d0%b5%d1%80%d0%b0%d1%80%d1%85%d0%b8%d1%8f-%d0%bd%d0%b0-%d0%b4%d1%83/

Ха сега да ви чуя!

Прочетох го. И какво - нищо ново. Мистика.
Истината е само една, а извращенията й - много. Поезията е една - а извращенията й - много.
И в тази статия (или есе, както и да го наричат) се лансира тезата, че поезията е нещо мистично, че тя е елитарно изкуство, че в поезията не трябва да се говори за нещата от живота и с говоримия език, че поетите са необикновени хора, хора отнесени и живеещи в различни реалности, и пр. и пр. празни философствания. Че в поезията главното е формата, най-важното са необикновените оригинални думи, а не съдържанието.
Докато истинската поезия е само една - такава каквато я знаем от великите, популярните поети, от класиците. Каквито за България са Ботев, Вазов, Яворов, Дебелянов, Смирненски, Вапцаров и др. Поезия, свързана с живота! Поезия агитация, поезия пропагандираща и възпитаваща, поезия отразяваща реалния живот.
Поезията не е витаене в облаците, или ако има и част от нея да е такава, то е само колкото за отдих, за релаксация. Същноста й е друга - тя е и бойно, и приложно изкуство. И затова е толкова важна.
А модерните поети (а няма съмнение, че в статията се възхвалява нещо авангардно), като нямат нищо за казване, казват едно нищо. Но така го замотават, така го омотават и завоалират, че да заприлича (в очите на слепите) на нещо елитарно.

ХуЛитер Записан(а): Aug 09, 2004 Мнения: 839

Нищо не казваш за Лилиев, Ангаре.

Гост

Сайтът Бинар продължава да се подиграва с модерната поезия.
Този път с тия гениални поети, които си събират приятелите във Фейсбук да ги лайкват и се изживяват с лайковете като новите Славейков и Мара Белчева Very Happy

http://binar.bg/31923/septemvrin-gospozhinov/

ХуЛитер Записан(а): Sep 16, 2010 Мнения: 346

Лео, а ти какво ще кажеш - не е ли "върхъ" коментара на това мАнгаре? Wink

Ranvir, надявам се, че правиш разлика между "модерна" и "съвременна"

поезия... както и че нямат прилика с поезията, популярните ърбан

мастурбации. Smile

Интереса и очакванията ми са оптимистични, когато чета смислени и

талантливи млади поети като Иван Ланджев, Ивайло Добрев, Стефан

Радев, Мартин Спасов, Венцислав Василев... които не въртят кръгове по

пясъка на манежа, въобразявайки си вечност!

"Божето" няма да ни "пази" - дал ни е възможности за "опазване" -

крайността и времето са едни от многото.

Пожелавам на теб, на Ангар и на Лео, спокоен и симпатичен ден! Smile

...(.)

Гост

Чак сега прочетох есето на Роман Кисьов и съм съгласен с неговите размисли.И по-горе посочих, че двата полюса на антипоезията са може би еднакво отблъскващи - и ърбън извращенията, и перфектно римуваната , ритмизирана и мелодизирана словесна паяжина от скука, баналност и празнословие, когато т.нар. поетеси и поети с превземките си унищожават всичко красиво и създават апотеоз на фалша, кича и антипоезията.И тук има доста такива розови мехурчета.
Лично моето мнение за добра поезия е - класичеки стих по форма, но съвременна, в смисъл на нестандартна, ексцентрична, парадоксална, алогична, по съдържание. Very Happy

LeoBedrosian написа:

Нищо не казваш за Лилиев, Ангаре.

За Лилиев съм казал в един друг форум, и тук ще го повторя:
"Николай Лилиев е известен не защото е символист, а защото е много нежен лирик. Кои са най-познатите стихотворения от него: "Тихият пролетен дъжд", "Тихата бащина стряха", "Светло утро":

"Тихият пролетен дъжд / звънна над моята стряха,
с тихия пролетен дъжд / колко надежди изгряха!..."

"Тихата бащина стряха!
Тамо шумяха някога тъмни лози;
своята тайна мълвяха сънни брези...."

"Светло утро, ти прокуди / всяка пара и мъгла —
пеперуди, пеперуди, / тънки сребърни крила...."

Какво символистично има тука? От символистичните му стихове аз лично нищо не помня."

Но като питаш, да кажа още нещо.
Без съмнение Лилиев е много талантлив. Талантът му е почти като на Пенчо Славейков, а е съзвучен и с Вапцаров - "Тихият пролетен дъжд" например е съзвучен с "Пролет моя, моя бяла пролет".
Но защо Лилиев не може да се нарече класик? Защо не е станал "народен поет", не е познат на народа, познат е само на литературните общности?
Според мене по две причини.
Първата може би е действителното му увлечение по символизма, поради което не е успял да напише достатъчно "народностни", разбираеми и близки на народа стихотворения.
А втората може би е, че го обявявате за символист. Казвате - Николай Лилиев е символист. И хората не се интересуват от него, защото каква поезия наистина може да се очаква от един символист.

ХуЛитер Записан(а): Aug 09, 2004 Мнения: 839

angar написа:

Защо не е станал "народен поет", не е познат на народа (тук ангар фиксира Николай Лилиев), познат е само на литературните общности?
Според мене по две причини.
Първата може би е действителното му увлечение по символизма, поради което не е успял да напише достатъчно "народностни", разбираеми и близки на народа стихотворения.

Чак сега ще поспорим, уважаеми Ангаре. Защо някой, пък бил той и най-даровития поет или писател е длъжен да пише за някого въобще? Кой му вменява това обществено задължение? И ако иска да пише за някого, защо това трябва да бъде "народа"? За лично удовлетворение, за обществено такова или за материална изгода? Славата ли трябва да бъде водеща, когато искаш да кажеш нещо?

Аз не смятам, че онези писатели, които ценим и препрочитаме са писали за някого, лично или априори. Ако беше така, то те щяха да се ограничат до потребностите и разбиранията на конкретно общество, условия или нечии изисквания. Това би ги фрустрирало и изкривило в свободата на изказа и творчеството. Най ценните творби са излезли от дълбините на свободната душа и са личностни изживявания, болки, стремежи и възприятия.

Разбира се всеки творец е суетен и не би имал нищо против да получи общественото признание, но това си е чисто човешка черта, която излиза от рамките на творческия процес.

Не ме разбирай погрешно, нямам нищо против "народа" и неговата култура, стига да не ми я натрапва безпардонно, както и аз нямам болезнената нужда да бъда разбиран и оценявам от всички слоеве на тоя народ. Достатъчно ми е един съмишленик, но искрен и честен.

Благодаря ти за диалога.

Не спорим, Лео.
Поетът пише това, което чувства, което мисли и което го вълнува. По темите, които го вълнуват. Ако пише с някаква користна цел или по поръчка, няма да е искрен, и това ще си личи.
И ако той е много талантлив, и ако темите, които го вълнуват, чувствата и мислите му съвпадат с проблемите, чувствата и вълненията на народа, само тогава става народен поет.
Вапцаров ЗА СЕБЕ СИ е написал "Огняроинтелигентска". И това - "работехме каквото хванем, работехме като добитък" пак за себе си го е написал, той така си е изкарвал хляба.
И после - важна е идеологията, убеденоста в някакви идеали. Без това цикълът стихотворения "Песни за една страна не би го имало. Дори приказката му за деца - "Врана лакома и стара ..." - е идеологизирана, и там симпатиите му към слабите, бедните и нещастните са силно изразени.
А можеше ли Вапцаров да стане велик поет, макар че и тези му стихове са шедьоври, ако се беше ограничил само в "мъничкия свет" на любовта и лириката, както Николай Лилиев? Или както например Тютчев (за разлика от Пушкин) - от руските поети? Не!
Човекът, а още повече поетът, е богат с проблемите, които го вълнуват.

ХуЛитер Записан(а): Aug 09, 2004 Мнения: 839

angar написа:

Не спорим, Лео.
Поетът пише това, което чувства, което мисли и което го вълнува. По темите, които го вълнуват. Ако пише с някаква користна цел или по поръчка, няма да е искрен, и това ще си личи.
И ако той е много талантлив, и ако темите, които го вълнуват, чувствата и мислите му съвпадат с проблемите, чувствата и вълненията на народа, само тогава става народен поет.
Вапцаров ЗА СЕБЕ СИ е написал "Огняроинтелигентска". И това - "работехме каквото хванем, работехме като добитък" пак за себе си го е написал, той така си е изкарвал хляба.
И после - важна е идеологията, убеденоста в някакви идеали. Без това цикълът стихотворения "Песни за една страна не би го имало. Дори приказката му за деца - "Врана лакома и стара ..." - е идеологизирана, и там симпатиите му към слабите, бедните и нещастните са силно изразени.
А можеше ли Вапцаров да стане велик поет, макар че и тези му стихове са шедьоври, ако се беше ограничил само в "мъничкия свет" на любовта и лириката, както Николай Лилиев? Или както например Тютчев (за разлика от Пушкин) - от руските поети? Не!
Човекът, а още повече поетът, е богат с проблемите, които го вълнуват.

И да искаме на можем да спорим, Анги, защото мненията ни по много въпроси съвпадат, но това не изключва и различията.

Съгласен съм, че Вапцаров е велик поет, аз много го харесвам и не рядко препрочитам. Но това не омаловажава лиричното творчество и на не толкова "народни" творци. Тук визирам Дебелянов, който за мен е изпял една от най-нежните български лирики. Но може би сравнението с него не е най-подходящо, въпреки, че през соца Димчо не бе толкова възхваляван и издиган в почит и прочит.

Хората са различни и чувствителността им е различна. Да не говорим за разликите в изразните средства. Затова е много трудно, ако не невъзможност да ги подредиш по качество или друга стойност.

Да, има по-четени и получили по-голямо обществено признание и такива, които са непознати на широката публика, но това съвсем не означава, че първите са по-стойностни. Може вторите просто да не са търсели творческа слава. Примери има много.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите