Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Erin
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13904

Онлайн са:
Анонимни: 454
ХуЛитери: 7
Всичко: 461

Онлайн сега:
:: kameja
:: rady
:: DanielKing
:: Albatros
:: Elling
:: LeoBedrosian
:: Khanas

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Ноември 2020 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30           

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - Оправдание на Русия (философски очерк)
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаТази тема е заключена: не може да се отговаря или редактира.
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Автор Съобщение
ehnaton
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Sep 26, 2013
Мнения: 13

МнениеВъведено на: 07 Мар 2015 13:42:12 » Оправдание на Русия (философски очерк) Отговори с цитат върни се горе

Публикувам този текст във форума в раздел "Есета, Пътеписи", тъй като по преценка на администрацията на сайта, той не може да бъде публикуван като художествено произведение, понеже се падал "леко вляво от предназначението на сайта", каквото и да значи това. Тъй като критериите за литературност са нещо изключително относително, но все пак се намираме на територията на този сайт с тези конкретни администратори и техните литаратурни съображения, ще се съглася с техния отказ да публикуват текста като произведение и ще го пусна във форума като някаква аморфна маса от думи. На това поне би трябвало да имам право. Ако ли не може и това, можем само да се досещаме, какви биха могли да бъдат причините за отказа на администрацията да публикува този текст.
Все пак - по мое мнение текстът е философско-исторически очерк, тоест жанрово заема място някъде между белетристиката, публицистиката и философския текст. При все това текстът е представен изцяло като лична позиция, говоря в първо лице, изхождам от позиции на различни руски литературни и философски светила, като Н. Бердяев, Ф.М. Достоевски и А. Солженицин и в това си качество текстът спокойно би могъл да мине и за най-обикновено есе. Тъкмо такъв раздел му бях подбрал при опита ми да го публикувам, поради липсата на други опции. Въпросната междинна позиция на текста (защото самият очерк е междинен жанр, който стои между белетристиката и публицистиката) може действително да предизвика разнородни реакции, още повече темата е "гореща", но при всички положения този текст е по-скоро литературен, отколкото публицистичен, религиозен или политически. Така че, според мен, той има място, ако не в сайта, то поне във форума към него, където след справка, видях, че има и много по-откровено политически еднозначни текстове от предложения тук. Пожелавам ви приятно четене и ще се радвам да чуя отзивите ви.


Оправдание на Русия


Досега винаги съм се чудил как е могъл комунизмът да пусне най-здрав корен тъкмо в православна Русия (с изключение на Северна Корея, разбира се). Едва след като прочетох почти целия Достоевски и се захванах със Солженицин започнах да схващам сложната психологическа авантюра на руския народ със Запада и духовните феномени, довели до такова зловещо разгръщане и развитие в историческата съдба на Русия.
Развитие, което, както се оказва, е само видимо противоречиво, а в крайна сметка, след едно по-внимателно вглеждане в нещата, излиза, че е напълно обяснимо и дори заложено като бомба в самите недра на руската душа.
Всичко това е продиктувано от най-съкровеното ми желание да оправдая Русия, по-скоро за себе си, отколкото за другите. Сърцето ми винаги е подсказвало, че грешим по отношение на Русия, подценяваме я, съдим я без да я познаваме добре, разсъждаваме с европейския аршин за нея, виним я освен това и за собствената си историческа съдба, яд ни е на нея и даже и не щем да я разбираме. Всъщност не е и лесно да я разберем, защото Русия е сфинкс. Не е лесно да разгадаеш руския сфинкс. Самите руснаци не разбират сами себе си добре и това е водещ мотив на тяхната чисто руска трагедия. Мотив станал повод да бъдат написани едни от най-великите произведения в световната литература - като започнем от Пушкин и стигнем до Солженицин. И щом е така какво остава за нас, външните? Как ние ще разберем правилно Русия, след като тя самата с мъки и само в мислите на най-великите си гении успява да се погледне сама себе си? Европейците никога няма да разгадаят Русия и именно това ги вбесява, те само инстинктивно чувстват нейното надминаващо разбиранията им величие и потръпват от ужас. Но ние, единородците и едноверците на Русия, можем по-лесно да вникнем в Русия, тя не ни е толкова чужда. И сме длъжни да го правим, длъжни сме да вникваме, да изучаваме, да четем Русия, а не да повтаряме като папагали продиктуваните от кардинално неразбиране на материята и страх европейски клишета за Русия в стремежа си същевременно да спечелим благоразположението на клуба на богатите.
Пиша това и защото в крайна сметка аз обичам Русия, обичам този руски сфинкс, а когато човек обича, той вниква, разбира, оправдава и прощава. Пиша, за да оправдая и простя не зверствата на комунистическите лидери, разбира се, а самия руски културен тип, който сякаш понася незаслужено и до днес презрението на целия свят, за това че е сътворил ужасите на комунизма, при все че самите руснаци са си изпатили най-много от него. Виним ги за това, че едва ли не самото руско сърце е комунистическо по природа. А то не е такова. То е православно. Светът не разбира това, той няма ни най-малка прадстава какво е Православието и днес гледа Русия с все същото подозрение. Всички тайно или явно мислят, че Путин всеки миг ще се превърне в Сталин, а хомосексуалистите утре ще потекат към каторгите. Нищо подобно. Русия изкупи грешките си, Русия е опростена от Бога, Русия сама изстрада атеизма си, Русия се утвърди с мъченичеството на собствените си чеда и сега се връща към Бога. И част от това връщане е именно в нейното дръзновено отричане на ширещия се на Запад и протягащ пипалата си по цялото земно кълбо разгул. Никога не съм можел да се съглася и примиря с това непрестанно оплюване на Русия, с това ширещо се и сред нас, славяните, освободените, неблагодарните, мнение за Русия като за някакъв "мрачен северен гигант" по думите на Достоевски. Дълбоко в сърцето си винаги съм чувствал и знаел, че в появата на Съветска Русия има някаква фатална историческа необходимост и неотвратимост, някаква странна колосална и заплетена грешка, която не ни дава право да виним еднозначно руснаците. Винаги съм знаел и вярвал, че православна Русия по-скоро е станала жертва на някакъв необясним исторически фатум, отколкото да е сама по себе си звяра, чиито зъби гризяха тялото на човечеството през почти целия XX век. Най-малкото повърхностно е да разглеждаме нещата само в тяхната видима откъм нашия времеви бряг страна и на плоскостта на простото историческо регистриране на събитията. Без да се опитаме да опознаем историята на Русия, без да се опитаме да проникнем в нея, без се опитаме да почувстваме и разберем Русия и руснаците, не можем да претендираме за изчерпателност и истинско разбиране. А ние дължим подобен опит за разбиране на Русия. Поне това.
Достоевски в своите "Дневници на писателя" нашироко разглежда проблемите на руската действителност през XIX век, славянофилството и западничеството, Източния върпос, част от който е и България, православието, католицизма, германския протестантизъм, реформите на Петър I и пр. и пр. Но само от там човек не може да си направи сметката как всъщност сетне, след Достоевски, Русия, носителката и пазителката на Православието в света (именно като такава я възприема Достоевски и това го превръща в световен рупор на Православието, а който не го разбира като такъв, изобщо не разбира Достоевски), достига до безчовечния атеистичен комунизъм. Това противоречие просто не ми даваше мира. Мечтаех си да прочета как Достоевски би обяснил събитията в Русия, които се случват в началото на XX век и след това. Едва с прочита на "Архипелаг ГУЛАГ" на Солженицин можах да хвърля поглед и от другата страна, следреволюционната и така да придобия що-годе ясна представа за това как! как се е случило всичко това... Ето как:

Наивността на правдолюбието на русина стоят в основата на всичко, неговата простичка народна вяра в доброто, в истината, в Христа... И на второ място неговата всечовечност (по Достоевски), способността на руския гений да цени и изживява като свои, като близки и родни постиженията на всички предходни и настоящи култури, различни от неговата собствена. Тази комбинация между наивност, правдолюбие и всечовечност се оказва фатална. Защото тази руска всечовечност е толкова дълбоко вкоренена в сърцето на русина, та чак води до захласване по чуждото, до копиране, до обезличаване и в крайна сметка до неспособността на руснака да оцени собствения си културен тип и заложби, нещо повече - дори да се самопрезре. Тази всечовечност всъщност е собственото, особено и неповторимо сърце и лице на руския културен тип и именно тук се крие огромният руски парадокс, тук е и разгадката на сфинкса - руснакът е руснак, особен културен и национален тип и именно като такъв, дълбокото в сърцето си той е всечовек, той е ценител, радетел и изразител на всичко най-дълбинно човешко. Той е най-вече себе си, когато е всички. Тази руска черта се запазва винаги, тя е неизличима и в комунизма тя продъжава да съществува, но вече изопачена като чисто политическа идеология или комунистически интернационал.
И съдба... Европа се паднала най-близо до Русия, тя е била най-непосредствено близкия до Русия цъфтящ (дори малко прецъфтяващ вече) плод на човешкия гений, който Русия възлюбила горещо и приела за свой. Това именно съдбовно разположение на нещата - географско и духовно - води до Петровоте реформи и прословутото интелигентско европейчене на висшите руски кръгове, което цели двеста години гледа към Европа с влажен поглед като към обетована земя, създавайки у русите въобще чувство за непълноценност и желание за догонване на Европа. За резултат - Френската революция, желанието народът да вземе властта от монарха, идея изконно европейска, у русите-всечовеци бива приета, разбира се, присърце, но това все пак става някак външно, без вътрешната историческа необходимост за това, просто като копиране на свещените за руснака европейски достижения и ценности. Социализмът, нека винаги го имаме предвид, е европейско изобретение, не руско. Но приет радушно от русите, той е вече опит за пряко, дейно вмешателство в естествения исторически ритъм на Русия, а не просто творчески израз на нейната душевна способност да откликва на другите култури и техните вълнения. Стремежът за догонване на Европа, става политика, не просто руски творчески гений.
Отмяната на крепостничеството през 1861 г. от Александър II, която му донася прозвището Цар Освободител, някакси не успява да задоволи тази изкуствено присадена руска жажда за френските "свобода, равенство, братство" и ето как след повече от половин век идва времето на Октомврийската революция. Не знаейки колко чуждо на самите тях е това мнимо преобръщане на стойностите и ценностите (мнимо защото отмяната на крепосничеството вече е била сама по себе си достатъчно феноменално и нечувано решение за един монарх, което русите недооценили в желанието си да бъдат като европейците), русите не предположили изобщо, че освобождаването от монархизма, при тях няма да доведе до свобода за народа, а точно напротив - до безпрецедентна тирания. Както впрочем се е случило и в Европа след Френската революция с Наполеон, но европейците са преживели деспотизма на новия император като свой вътрешен момент, а не копирайки някого. Тяхното отвращение от абсолютната монархия е било истинско, било е крайно време за промени. А руският народ обича царя, винаги го е обичал, руснакът е едно със своя земен цар, както е едно със своя небесен Цар, тук има едно сцепление между народ и цар, каквото можем да срещем само във Византия, тъкмо защото Православието е онази духовност, която умее да проектира вярата си в Бога Вседържител ефективно и на земята в помазания свише цар. И желанието на руснаците да премахат монархията (и то не на целия руски народ, забележете, а само на прогресивните проевропейски социалисти, които се кланяли на Маркс като на Бог) е било само и единствено плод на желанието им да са в крак с времето, било е земна суета, отклонение от пътя на собственото им сърце, грешка, която ще коства впоследствие живота на милиони още от първите пукоти на революцията до 1989г. Защото ако няма земен цар, руснакът ще си издигне сам вожда и ще го следва сляпо. Такава е природата му. Той не може без да бъде воден. Русия е женска стихия. Духовната сила на Русия е нейната способност да се смирява, да се вглежда в себе си, да осъзнава непрестанно своите недостатъци, да се кае и да се покорява; духовната сила на Русия е Православието. И ако водачът на русите не е православен, тежко на русите, слепец води слепците, майка изяжда децата си... Защото тази руска православна сила е сила пред Бога и сила пред православния цар. В условията на земния, вълчи политически живот, който католическият Запад е усвоил технически до съвършенство, тази духовна сила се явява недостатък. В този свят властват вълците. Агнетата ги колят.
В Европа Наполеон са го гледали накриво от самото начало, той е бил възприеман като деспот, завоевател, самопровъзгласил се император, който е кажи-речи пак монарх. Имало е горчивина в Европа от неосъществените "свобода, равенство, братство", но поносима, това е бил техният личен път, тяхното собствено културно движение, без неестествени примеси, просто временно неразположение.
В Русия не станало така, в Русия този европейски ход на политиката дал съвсем друг резултат, взривоопасен - век по-късно, когато се разразила Октомврийската революция на новия следреволюционен лидер, дошъл да смени царя, се гледа съвсем естествено като на месия, като на Бог! Но Ленин не е Бог, не и водач, благословен на Бога, а тъкмо напротив. И ето ти БЕЛЯ. Така започва най-злощастният период в цялата човешка история - ходенето по мъките на Русия и периферните ѝ народи.
А Европа ли? Европа си е отдъхнала, че най-страшният ѝ, според нея, враг, неразбираемият сфинкс, заразен с нейния тумор, се е заел да се самоизяжда. Дори е била доволна.
И днес след края на всичко това Европа отново трепери.

Не претендирам да съм изчерпал темата с това изложение. Тя е твърде сложна. Тук можем да включим много други елементи като католицизма, Първата Световна Война, особеният трети полюс, който представлява Германия, ционизма и пр. и пр., но целта ми не е да правя исторически очерк (макар да излезе нещо такова), а, както става ясно от заглавието, да оправдая Русия. Намираме се на прага на една нова световна война, която чука на вратата и в която правилният, неизопачен от погрешни, повърхностни интерпретации на миналото поглед, евентуално би могъл да спомогне за една по-добра и по-трезва ориентация в настоящето.


_ _ _ _ _ _ _ _ _
Редактирано от: ehnaton на 07 Мар 2015 19:38:54 - общо 4 пъти.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Ranvir
Гост





МнениеВъведено на: 07 Мар 2015 14:24:37 » Русия няма оправдание Отговори с цитат върни се горе

Все едно какъв е като същност този текст и кой е авторът му/понеже не можах да открия такъв/, опитът да се оправдае руския империализъм, колониализъм и експанзионизъм / чак и рима се получи Very Happy/ е съвършено неубедителен.
Русия всъщност е някаква историческа, политическа и етническа грешка. Тя не е била управлявана от държавници, а от кръвопийци, начиная от Иван Грозни, не е била населявана от гражждани,а от безропотни мужици, които и днес дават 85 процента одобрение на един тиранин, и никога не е спасявала света, а го е застрашавала - империя на злото е най-същностната й дефиниция.
Когато днес с неонацистката си политика застрашава световния мир, нахлувайки в Украйна и анексирайки Крим, Русия не може да бъде оправдана от никого освен от русопатите. Тези, за които тя е истинската родина, които нагло я наричат братска и които са си затворили очите ето за това:
"“Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г.Раковски, Л.Каравелов, В.Левски, Хр.Ботйов, А.Кънчев, П.Волов, Г.Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския….”

Русчук, 1-й Март 1886 г.

З.Стоянов

hixxtam написа:
Цитат:
Когато цитираме, е хубаво да го правим от няколко гледни точки, затова си позволявам и друга с думите на Чърчил, когато е наблюдавал как българската делегация подписва Ньойския договор през 1919 г.: «Така се пада на народ, който вдига оръжие срещу своите освбодители!»
ehnaton
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Sep 26, 2013
Мнения: 13

МнениеВъведено на: 07 Мар 2015 14:59:47 » Отговори с цитат върни се горе

Благодаря за това мнение!
То всъщност е най-красноречивото доказателство за необходимостта от оправдание на Русия, която в последните 25 години разгеждаме точно от насадената ни от Запада едностранчива позиция, която и вие изказвате - позиция незадълбочена, ограничена, реваншистка, почиваща на пълно неразбиране и непознаване на Русия и в крайна сметка позиция омразническа. От казаното от вас става ясно, че никак не сте вникнали в смисъла на текста и дори не сте се опитали да вникнете, а просто механично сте изказали вече приетото за аксиома "свое" отношение към Русия. Но аз трябва да съм ви благодарен за изказното отношение, защото то се явява необходим момент от моето собствено изложение. А слагам "свое" в кавички, защото това е мнение, което не почива на познаване на фактите и историята, а на онази насадена отвън площадна, медийна предубеденост, която за да се препотвърждава пак и пак винаги вижда само онази страна на нещата, която спомага за това й препотвърждаване, а за другата остава напълно сляпа. Тъкмо срещу тази избирателна аксиоматичност, граничеща с най-лошия вид догматизъм, написах въпросния текст.
Ще го кажа пак - не оправдавам "руския империализъм, колониализъм и експанзионизъм" (нито гръцкия, нито римския, нито османския, нито американския, нито английския, нито германския, нито който и да било). Възможно ли е те да бъдат изобщо обвинявани или оправдавани? Империализмът (колониализмът, експанзионизмът) е културно-историческа закономерност, която всяка висша култура изживява в своя цивилизационен етап, следващ нейния разцвет и предвещаващ нейния упадък. Безсмислено е да даваме оценки за това. То е почти природен закон, който можем само да изследваме, докато разберем, че си имаме работа с културно-историческа константа (по Шпенглер). Но не това е темата и целта на очерка. Това, което се опитвам да направя е да обясня и оправдая самия руски културен тип, който незаслужено бива разбиран и определян (и съответно обвиняван) като изцяло варварски, точно защото на него се гледа през очите на западната едностранчивост и дълбоко неразбиране (при това това непрестанно обвинително сочене към Русия обикновено става при пълно умълчаване на зверствата на американския и британския империализми, които вършеят из света от половин хилядолетие и не Крим, ами цели континенти са турили под чехъла си). Точно това правите и Вие. Но руснаците на са варвари, а тъкмо напротив - сложен и парадоксален висок културен тип, който в много отношения превръзхожда западноевропейците и от който можем да научим много - ние и целия останал свят, ако само се опитаме да преглътнем националното си самолюбие и подходим с необходимата за всяко обективно изследване непредубеденост. Естествено Русия не е лъжица за всяка уста. Далеч съм от мисълта с моя нищо и никакъв очерк да кажа някаква последна дума по въпроса и всички изведнъж да разберат и обикнат Русия. Не мен самия ми бяха нужни години четене и размисъл, докато си съставя въпросното гореизложено мнение, което все пак си остава просто един опит за една различна от общоприетата, лична гледна точка. Нищо повече.
Иначе - моето име Геро Иванов, на 31г. от гр. Добрич - в личността ми няма нищо секретно, не съм бил член на никаква партия, никога. Smile


_ _ _ _ _ _ _ _ _
Редактирано от: ehnaton на 07 Мар 2015 16:05:06 - общо 5 пъти.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Markoni55
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2497
Място: Варна

МнениеВъведено на: 07 Мар 2015 15:11:19 » извинявай сбърках темата Отговори с цитат върни се горе

Laughing

_________________
За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
anonimapokrifoff
Модератор
Модератор


Записан(а): Nov 30, 2007
Мнения: 1051

МнениеВъведено на: 07 Мар 2015 18:27:31 » Отговори с цитат върни се горе

Допадна ми този текст, Ехнатон. От моя гледна точка комунизмът съвсем не е най-страшният бич за човечеството, преживяло много по-големи ужасии. Да, може би днешна Русия прокарва имперска политика, но какво тогава да кажем за САЩ и за ролята им на световен агресор? Много си прав, че разглеждаш руската душа в светлината на православието. Руснаците вярват в Христа много повече от нас и им личи - когато се кръстят, правят дълбок поклон, а рускинята влиза в черква забрадена. В Русия е напълно възможно странник да позвъни посред нощ на чужда врата и да получи подслон и храна. Широки души са.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
ehnaton
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Sep 26, 2013
Мнения: 13

МнениеВъведено на: 07 Мар 2015 19:19:57 » Отговори с цитат върни се горе

Благодаря, Аноним, за оценката!
Широки, да, това е точна дума, дори твърде широки, неконтролируемо широки бих казал. И именно тази необятна широта на руската душа позволява да видим побрани в тях, както най-низките падения на човека, така и най-светлите възвисявания на духа, понякога дори в един и същи конкретен човек. Това съчетание на противоположностите ни обърква в Русия и ни кара да заемаме така характерните крайно противоположни позиции, когато се изказваме за нея. А истината за руската душа е тъкмо в нейната православност - в потреса и покаянието, в които човекът, съизмерващ се непрестанно с Христа, съзира своята собствена греховност и немощ. Такова самоосъзнаване, проглеждане за самия себе си и своето духовно състояние, в другите култури е по-скоро изключение, докато за руснака е национална черта. И доколкото това проглеждане е проглеждане не просто на руснака, а проглеждане на човека за самия себе си по принцип, можем спокойно да се съгласим с Достоевски, че руският човек е всечовек. Руската трагедия е всъщност универсалната човешка трагедия. Най-знаменателните герои на Достоевски като започнем от Разколников и стигнем до братята Карамазови (без Альоша, който е идеален типаж, впрочем монах, комуто не се налага да се очиства през огън като другите) това е водещата душевна динамика - падение, угризение, покаяние и възкресение. И светът определено има, какво да научи от Русия, ако само съумее да погледне зад политическите баналности (с които ни засипват масмедиите, че и учебниците) към духовния облик на руснака.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
starozagorez
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Mar 23, 2011
Мнения: 98
Място: Москва

МнениеВъведено на: 07 Мар 2015 22:33:37 » Отговори с цитат върни се горе

Геро,аз съм Петър Пенчев, на 73 години, който от 1970 година периодически, а от 1984 г.постоянно живее в столицата на Русия Москва,венчан в Руска православна църква, женен за рускиня и само родната българска кръв, националния ми дух и патриотизъм не ми позволяват да приема руско гражданство.
Искам да изразя пълна подкрепа на изразените мисли в твоето есе. Единствената ти грешка е, че започваш да разгреждаш руския национален феномен едва от средата на 19 век, а трябва да се започне от зараждането на Русия като държава, покръстването на Киевска Рус, превръщането на Москва в Трети Рим, реформите на Иван Грозни и Петър Първи, внасянето на европейския културен дух от Екатерина Велика и обединяването й в съществуващите граници за сметка само на отбранителни войни. Едва тогава може да се разбере душата на руския човек, която обединява любовта с разума.
Сегашната информационна война желае да я превърне в империалистически агресор, като малкограмотните ръководители на САЩ и европейските им НАТОвски сателити искат да прехвърлят псевдодемократическите си грехове върху нейния гръб, а такива лишени от национален суверинитет лилипути като България им пригласят, за да получат временни, погубващи народите им измамни изгоди.
Благодаря ти за откритата тема във форума. Бих могъл да я допълня, но не искам да дразня зараждащите се и у нас националистически фанатици.
Щастие и успехи!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
Ranvir
Гост





МнениеВъведено на: 07 Мар 2015 23:35:36 » не се оправдава неоправдаемото Отговори с цитат върни се горе

Допуснах грешка, мислейки че препечатваш нечий текст, а не видях, че е твой. Абсолютно несъгласен съм с типичните за някои прикриващи се зад сладките приказки за русофилия българофоби да издигат в култ една реакционна и антибългарска по същността си кремълска политика, за която България е просто задният двор. Теези българофоби намират за естествено да се марщирува на 7 ноември и в петък да има советское телевидение през т.нар.. народна власт.Те искаха да сме съветска республика.
Българофилията е русофобия Русофилията е българофобия.
И тази тема се внписва отлично в руската хибридна и информационна война на Адолф Путин срещу Европа и в частност бившата НРБ. Very Happy Very Happy
ehnaton
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Sep 26, 2013
Мнения: 13

МнениеВъведено на: 07 Мар 2015 23:41:29 » Отговори с цитат върни се горе

Напълно приемам забележката, г-н Пенчев. И в самия текст казах в заключение, че нямам претенции да съм изчерпал темата, тя е огромна по обем и световна по значение. Малцина от нас разбират истинското място на Русия в световно-историческия процес, нейната духовна обвързаност с Византия, с целия християнски изток, сетне с многосъствната католическа и протестантска Европа, отношенията й с Османската империя, азиатските й стремежи и свързаните с тях проблеми и цялото това сложно преплитане на самата неедносъставна отвътре Русия с всички култури, до които крупното ѝ географско и духовно тяло се докосва. Но съм склонен и да оправдая това "късогледство", съдейки по себе си и това колко ми е коствало на мен да опозная Русия по начина, по който я виждам днес и разглеждаме тук. Всъщност това си е направо къртовски труд. Оказваме се захвърлени на такъв отдалечен бряг на времето и с толкова пъти прекрояван и стесняван по отношение на Русия хоризонт, че за мнозина от нас е напълно невъзможно да съзрат в Русия нещо повече от предмет на злободневно политиканстване и плюене по нея.
Истината е, че аз лично опознавам Русия отзад-напред, от съвременността към средновековието, така само мога да проследя заплетената нишка. И засега погледът ми е стигнал някъде до началото на 19 век, като имам представа и за крупните събития от 18 век. За което моля да бъда извинен и оправдан - материалът е наистина обемен, а не бих искал да го изчета просто като суха история (от такъв прочит идват най-големите проблеми и неразбирането всъщност). Затова предпочитам да се запознавам със самото движение на руската мисъл, да се вживея в нея, да усетя вътрешната проблематика и преломите й. Мисля, че това е единственият начин да се разбере Русия в същината си - не просто като исторически или политически субект, а като душа. Та затова и обхватът на този текст исторически се простира назад до Петровите реформи - до там съм стигнал. Но пък, от друга страна, духовно познавам сърцето на Русия и русите, знам за духовно начало - православното начало. И то е най-добрата изходна позиция, когато разсъждаваме за нея. То е и наше сърце, слава Богу.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
CheGuevara
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Aug 08, 2007
Мнения: 659
Място: за момента-Калифорния,а постоянно-В.Търново

МнениеВъведено на: 08 Мар 2015 09:57:24 » Поздравления за позицията! Отговори с цитат върни се горе

Напълно подкрепям твоите разсъждения!
Може ли да ги публикувам в дневника си във Фейсбук?
Ще зарадвам много от моите приятели там!И те мислят като теб и мен!
Поздрави от старопрестолно Велико Търново!
Ружа Велчева/ЧЕ

_________________
Танцуваща с гарвани

Перо от гарван кацна на дланта ми -
небето ме докосна...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя Посети сайта на потребителя
ehnaton
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Sep 26, 2013
Мнения: 13

МнениеВъведено на: 08 Мар 2015 13:20:45 » Отговори с цитат върни се горе

Разбира се, няма никакъв проблем.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Solara
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jan 29, 2011
Мнения: 188

МнениеВъведено на: 08 Мар 2015 18:08:51 » Оправдание пред кого? И защо се оправдаваме? Отговори с цитат върни се горе

Ами те и мюсулманките ходят забрадени, и то не само в църква. Това прави ли ги по-вярващи от нас? Безспорно, безспорно! Rolling Eyes
Моето мнение...Не може да има оправдание за насилствено завладяване на народи, прикрито зад религиозна благочестивост!
Затова по-добре по-малко религиозни, но по-далеч от мнимата ни освободителка! Това е пътят на независимостта и родолюбието ни.
По мое мнение текстът няма нищо общо с философско-исторически очерк, а си е ачик-ачик политически-манипулативна помия.
Не прави чест на сайта, че се цапа по подобен начин. А пред твърдението, че "комунизмът не бил най-голямото зло" немеят "земя и небо, звяр и природа". Exclamation
Бъдете живи и здрави, и се занимавайте малко повече с литература, отколкото с политика, е моят съвет!
P.S. Време е някои хора да понаучат езици, което би разширило кръгозора им отвъд руските автори.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
ehnaton
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Sep 26, 2013
Мнения: 13

МнениеВъведено на: 08 Мар 2015 18:44:48 » Отговори с цитат върни се горе

Солара, коректно би било да се коментира отделно основния текст от коментарите към него, защото те имат различни източници. Разбирам идеално позицията ви, тя е взета предвид в текста и по същество не се отличава от позицията изразена по-рано от Равнир, на когото вече отговорих. Мога, но не бих желал да коментирам коментари и коментари към коментари, защото кашата ще стане пълна и ще излизем от основната тема, която текстът задава.
По същество от написаното от вас, което има отношение към написаното от мен - смятате текста за "политически-манипулативна помия". Позволете ми да не се съглася. Първо с циничния тон и, второ, с онова, което все пак казвате, отвъд недобронамереността. Текстът далеч не е политически - ако се опитате да го прочетете внимателно и непредубедено (сиреч вън от вашите собствени политически пристрастия) ще намерите в него и философия, и история, и културология и чиста есеистика, както и публицистика. Разбира се, за да ги намерите, трябва да имете предварителен опит с въпросните сфери на познанието, за да можете да познаете техните семена. Иначе просто погрешно ще разчитате в текста антипода на вашите собствени политически схващания и нищо повече, тоест ще спорите с ваше собствено привидение. Тъкмо това и правите, впрочем.
Освен това, по мое мнение, подчертавам, текстът съдържа и особена емоционалност, която се докосва до художествеността, но да приемем, че не съм се справил с израза на емоциите си и художствеността не ми се е удала, с това нямам проблем.
Второ по същество - казвате:

"Не може да има оправдание за насилствено завладяване на народи, прикрито зад религиозна благочестивост!"

На това вече отговорих в коментарите по-горе - не оправдавам ничий империализъм, в т.ч. и руския. Тук оправдавам руския, културен тип, който несправедливо се счита за варварски.
По другите въпроси, казах, нямам желание да навлизам в полемики.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
angar
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Apr 13, 2004
Мнения: 1194
Място: София

МнениеВъведено на: 08 Мар 2015 19:58:02 » Глупост някаква Отговори с цитат върни се горе

Една много глупава статия - като се започне от заглавието й, та до края.
А също толкова глупави и извращаващи истината са отзивите на онези, които я одобряват и хвалят.
Да започнем от заглавието: "Оправдаване на Русия".
За какво ще я оправдаваш - да не би в нещо да е виновна?
Цялата американска и ЕС пропаганда е насочена към това - да внуши, че Русия в нещо е виновна. Че руснаците са виновни.
Че руснаците не са нормални хора, че те са някакъв уникум, че руската душа не може да бъде разбрана.
А защо да не може да бъде разбрана, защо смятат руснаците за ненормални хора, от кого те не могат да бъдат разбрани?
Не могат да бъдат разбрани те от ненормалните хора. Защото в страната на голите облечения го считат за ненормален.
И мозъкът на автора на това неясно какво произведение (а неяснотата на жанра винаги е резултат от неяснотата в главата на автора), явно е промит от тази десетилетия повтаряна мантра.
Докато руснаците са си най-нормалните хора, много човечни, притежаващи много по-висши морални и нравствени добродетели от тези, които ги критикуват и поучават, и които се стремят да им натрапят своя в много отношения извратен морал.
И да се смята православната вяра като най-ценно качество на един народ (думата православие в този текст се повтаря прекалено често), не е нищо друго, освен попщина. Такава възхвала от автора на религията само показва, че той не е прогресивен човек. Религиозните добродетели колкото са добродетели, толкова са и не добродетели. Религиозността не е положително качество, а ретроградност, глупост. Оглупяване на народа. Навсякъде в света свещениците се стремят да превърнат хората в роби.
"А руският народ обича царя, винаги го е обичал, руснакът е едно със своя земен цар, както е едно със своя небесен Цар." Също глупост, бълнуване на болен или промит мозък. Ако беше така, руският народ, още от времето на Чаадаев и Пушкин, нямаше да се бори против царизма, и по-късно нямаше да извърши социалистическата революция.
Няма да се спирам и на останалите философствания, те не заслужават никакво внимание, но не мога да отмина коментара на Ранвир.
"Руснаците са безропотни мужици, които и днес дават 85 процента одобрение на един тиранин, и никога не е спасявала света, а го е застрашавала - империя на злото е най-същностната й дефиниция."
Хайде де - Русия застрашавала света! Та Русия ли започна Първата световна война, Русия ли започна Втората световна война? Единствената война, която РУСИЯ е започнала, е Руско-турската ОСВОБОДИТЕЛНА война. Русия ли нападна Наполеон, или Наполеон я нападна? Русия никога не е нападала, нея са я нападали. "Хотят ли русские войны ..." - има такава песен, не я ли я слушал?

"Когато днес с неонацистката си политика застрашава световния мир, нахлувайки в Украйна и анексирайки Крим, Русия не може да бъде оправдана от никого освен от русопатите." Пак лъжа, пак американска и на ЕС пропаганда. Русия ли организира неонацисткия майдан? Тя ли анексира Крим, или населението на Крим се присъедини към Русия? Защото Крим винаги си е бил и трябва да бъде в Русия. И ако възникне нова европейска или световна война, пак не Русия, а НАТО ще я разпали.

"Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г.Раковски, Л.Каравелов, В.Левски, Хр.Ботйов, А.Кънчев, П.Волов, Г.Бенковски и проч., са били против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския….”

Аз не знам колко вярно е това твърдение. Но ако е било така, историята показва, че това е било погрешно. Защото не те, не и някой друг, не и със собствени сили сме се освободили, освободи ни Русия.
Сега много се тиражира някакво писмо на Васил Левски, в което той уж пише до Ботев и Каравелов, цитирам по смисъл: "Научавам се, че вие сте за Русия. Ако е така, аз със собствените си ръчонки ще ви извия топките."

Ако това писмо наистина го има, толкова по-зле за Левски. Защото то би било единственото петно върху личността на Левски.
Но, каква наглост от страна на русофобите, те без съмнение са го измислили това писмо. Къде, в кой музей се пази оригиналът на това писмо? Какво му е останалото съдържание - само от едно изречение ли е било то? Засега никъде не се пази, и останалото му съдържание е неизвестно. Защо доскоро това писмо не е било известно? Защото такова писмо просто няма, то му е приписано от русофобите. За да се харесат на САЩ, готови са да опозорят и Левски.

Русия няма за какво да се оправдава - с цялата своя история, като се започне от това, че тя "можа да разгроми Мамая хан и Бонапарта", че на Чудското езеро разгроми шведските-рицари завоеватели, с Октомврийската си революция, със социалистическото си строителство, с героизма на народа си и победата над фашизма във Втората световна война, и с културата си, и с науката си, и с днешната си политика в защита на правото на народа на ДНР и ЛНР на самоопределение, с безстрашието си пред заплахите и провокациите от страна на НАТО, с всичко руснаците могат само да се гордеят!
Както се казва, "Так держать!"
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя Посети сайта на потребителя
ehnaton
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Sep 26, 2013
Мнения: 13

МнениеВъведено на: 08 Мар 2015 20:18:18 » Отговори с цитат върни се горе

Ангар, може би правите много лоша услуга на темата като пригласяте на политизиращите я, заемайки диаметрално противоположна на тяхната позиция. Но пък същевременно доизяснявате страните по въпроса.
Аз обаче искам да се разгранича рязко и от вас, и от тях, да се издигна и над двете страни и твърдя, че моят текст Е над тях. На светлинни години над тях, нека звучи нескромно, твърдя го. Съжалявам, че и вие и те не го разбирате. Да говориш за Русия, без оглед на православността й е все едно да говориш за Дарвин без оглед на еволюционизма.
Не споделям нищо от казаното от вас, Ангар - държа да го кажа, защото на някой, който чете незадълбочено тази дискусия, може да се стори, че макар и да се изказвате рязко отрицателно за текста, в крайна сметка в един момент в крайните изводи на места вашите думи зазвучават в тон с моите. Разликата обаче помежду ни е огромна - докато вие цените в Русия предимно нейното земно могъщество и постижения (част от които са по-скоро за упрек, отколкото за хвалене), аз я ценя най-вече като душевност, като висок културен тип, като носителка на православната духовност, като последното земно Христово пристанище и от този ракурс умея прекрасно да виждам също така и нейните слаби места. Затова и никога няма да оправдая комунизма. Обаче държа да кажа и че мненията на Ранвир и Солара, които виждат пък само недостатъците, виждат само "империята на злото" в Русия и които мнения са насочени всъщност по-скоро срещу вас, срещу вашата идеализация на Русия, срещу вашата прокомунистическа материалистическа позиция и трактовка на Русия, а не толкова срещу моя текст, който те откровено явно не разбират (както и вие), и тях не споделям. Не споделям накратко и двете ви крайности.
Всъщност вие, Ангар, точно вашето смразяващо становище и разбиране за Русия, е причината Русия да се нуждае от оправдание пред хората с позиция като на Солара и Ранвир. Вие, Ангар, позорите Русия и я превръщате в оня призрак, който светът все още не може да забрави и прости, че Русия беше в най-уродливото си съветско превъплъщение, неразбирайки историческата грешка, което е и основната тема на моя текст. Изпитвам известно отчаяние, че изобщо ще разберете какво казвам, както в самия текст, така и сега.
Ще направя последен опит да го обясня - именно повърхностното разбиране за Русия като комунистическа и империалистическа, като каквато я утвърждавате вие, а не като православното царство, което тя от памти века е, е причината днес в България мнозина да гледат враждебно на нея от позициите на зоологическия си национализъм.
Предполагам, че темата с вашето мнение, Ангар, ще претърпи крах, защото сваляте летвата невъобразимо много. Нямам за цел да ви обиждам с това, отвръщайки на вашия тон, който е тенденциозно пренебрежителен и надменен. Просто това е самата истина - по-ниска летва от това да говорите за "Октомврийската революция и социалистическото строителство" като за нещо градивно от което руснаците трябвало да се гордеят(!), изпускайки при това из очи милионите човешки животи, които революцията и периода след това са отнели, както и нечовешките извергства, на които е бил подложен руския народ, та по-ниска летва от тази няма.
Радвам се, че все пак успях да намеря съмишленици. И изпитвам срам и гняв, че все още съществуват хора с виждания като вашите, Ангар.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаТази тема е заключена: не може да се отговаря или редактира.
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com