Когато Бог подава ръка...

Въпрос: Къде можеш да завлечеш приятелка с бебе, живееща в чужбина и идваща си буквално за дни да надзърне насам? Естествено, на скитане на Кънда в Дивия. Естествено не насила, щото и въпросната приятелка е луда за връзване като иде реч за подобни идиотии. Естествено, без бебето, което не е много естествено, доколкото познавам умствения багаж и на двете...
Smile

Защото когато иде реч за началото на месец Май и Стара Планина с масива Триглав, запознатите с района и нрава им леко ще понастъхнат, а когато иде реч и за обикаляне като гламав по 12 часа на ден сами при първо излизане за сезона, съвсем спокойно се дава направление за психиатър.

За сведущите баир-будали: идеята беше Пловдив – с. Тъжа – х. Русалка – Смесите – вр. Росоватец – х. Мазалат – обратно по Пеещите скали – вр. Росоватец – вр. Малък Кадемлия – вр. Пиргос – вр. Мазалат – Танас тепе – х. Соколна и по някоя пряка пътека (черен път) до с. Тъжа, за да си заберем возилото.
За несведущите поети: откачен с обема, дължината и тежестта си маршрут, но пък за сметка на това дяволски привлекателен, хеле пък за особи с литературни патологични отклонения...

След порядъчно размазване първия ден и темпо в стил народна песен в посока Смесите, ситуацията лееееееко се попромени вследствие на комбинация от здрав баир – драпане към Кадемлиите и Росоватец – и смрязяващ вятър, барабар с настъпваща мъгла. Разменихме информация с единиците откачалки, които срещнахме. Особено ценна беше тази за пряспата сняг на Росоватец, която трябваше да се заобиколи от север.

Отварям скоба – точно горе мъглата става изключително гъста и без подобно указание щяхме да берем здрави, ама здрави ядове. Само преди дни момче беше загинало, подсичайки снежен улей на връх Ботев. Ние разум че нямаме – нямаме, но някоя и друга мозъчна клетка се намира. Затова внимателно прецапуркахме опасния участък. Всичко беше наред, спуснахме се безопасно, мъглата се вдигна впоследствие, и скок-подскок започнахме да припкаме по Пеещите скали.

До следващата мъгла...

Тя, обаче, в анекс със бръснещ вятър. Започна да брули дъжд, после и град. В рамките на десетина минути температурата сериозно под нулата... Последва едно изключително елегантно изгубване и въртене в кръг.
Не знам как ще прозвучи, но имах усещането, че ми беше натрит носа свише. Щото час преди това особено дълбокоумно философствах на глас как е възможно да се обърка човек на Росоватец и да се отправи към Кадемлиите, а не към Тъжа – коментирахме по повод широко коментираното изгубване на голяма група деца в региона. Пикла такава. Смотла! Нафукано копеле! Без извинение. Ами на, може! И още как. Видя ли как? Видя. Хак ти е. Изпускаш един колец по билото – съвършено умишлено държа да отбележа, защото по билото е изключено да се върви в ураганен дъжд и вятър, и то по скално ръбче, и се озоваваш в нищото. Друга история е, че никой не се беше погрижил за кьорава маркировка, кьораво значе дори. А трябваше. Мърляшка история! После ме упрекват в национален нихилизъм. Млъквам по темата.

Но друга скоба отварям – на следващия ден, на връщане, видяхме колко близо сме били до хижата, ама МНОГО близо. Спомних си групата до хижа Амбарица и техния случай – много загинали хора на крачка от топлото и живота. Просто асоциация. Не можеш да се ориентираш в такива атмосферни условия, това е истината. И на всеки, който много му знае устата – не задължително на тема Планина, рано или късно му я затварят. Често не особено лицеприятно...

Последва атака на приятели-планинари за телефона на хижата (други непланинари-приятели не биха зацепили за важността на въпроса, а тези пичове от една дума разбират, без да се плюнчиш излишно). Свързахме се с хижата на магия. Отделно не успявахме да държим телефона в ръка, замръзнали сме. „Къде сте?“ Особено умен въпрос. Преглъщам репликата си. Докерите ряпа щяха да ядат. Стана ясно, че не чуваме камбаната. Поне това направиха за нас. Бяхме в абсолютното нищо, а наоколо само скали. Скоро едни приятели бяха спасени в Алпите. Няма да казвам след колко минути хеликоптерът е бил на скалите. Ние трябваше да се оправим сами. И се оправихме. Без никой да ни потърси изобщо.

Истината е, че ако не се беше вдигнала мъглата, не съм убедена какво щеше да последва. Не че щяхме да пукнем, но вероятността да се остане навън в жестокия студ, без подслон и с неясни последици си беше реална. Не се сбъдна. Планината (и Бог) ни подаде ръка. Спря дъжд, градушка, вятър. Вдигна се мъгла. Видяхме къде сме, на кои скали сме се покатерили. Макар и умрели от студ, справихме се със себе си. Хубаво, че имаше патронче с ракия, което спаси положението. Не мога само да си спомня как се спуснахме по последното много яко ръбче, но това са подробности.
Mr. Green

Не искам да захващам темата с хижата – бях яко набрала да ги направя на създърма, но не мисля, че ще щеше да има смисъл. Затова си овладях гадния характер. Изводите от грешките ми са за мен самата. Както и никого не бива да упрекваме, освен нас си. И да разчитаме само на себе си, но това е дълга тема. Без обяснение рискувам да обидя хората, които ни подават ръка, а те не го заслужават.

На следващия ден обратно и нагоре по скалите, само че на Росоватец зацепихме на юг и нагоре

към Малък Кадемлия, Пиргос и божествения Мазалат.

Ох, не е истина каква красота е този маршрут! Ох, какво драпане... Имаше още едни кандидати от хижата за същото направление, но информацията за дължината и тежестта на прехода

ги отказа и отпрашиха към хижа Тъжа. Ние обаче – нъц! Юруш до откат.

После една седмица се движих като пате в паници. Има и друго сравнение, но не е особено стилизирано.
Very Happy

Финалът изби рибата, естествено. В наш стил. Провиране по един скален масив, с аерофобично охкане, суркане по задник и теглене на майни в мой стил.

Което не ни попречи на следващия ден ни лук яли, ни лук мирисали да зяпаме невинно в небето и да си направим малка фотосесия на фона на уникалната Соколна. Синините по дупетата, разтропаните кокали и менталните поражения от поетичните забежки не се виждат.
Mr. Green

май, 2010 г.

P.S. За любителите на пътеписи - целият фотоалбум

http://picasaweb.google.com/daring.rain/2010#

ХуЛитер Записан(а): Jun 22, 2007 Мнения: 404

Голяма терца си, обичам "гламотиите" ти (в превод от езика на карловския регион значи щуротии)

Прегърната си за удоволствието да прочета и нагледам, ако въобще може човек да се насити на хубостите...

ХуЛитер Записан(а): Sep 02, 2007 Мнения: 791

Галка, ама ти си била страшна бе, момиче!!! Very Happy

Свалям ти шапка, преди да я е духнал старопланинския вятър! Very Happy

Еваалла ти!!!
Като дете, да не казвам преди колко години, съм минавала по част от твоя маршрут. Бях по-смела, по-млада, по-слаба, по безрасъдна... е,сигурно още нещо ми е липсвало, но спомените ми оживяха с твоите снимки и разкази! Достави ми истинско удоволствие!
Прегръщам те с обич и възхита!!! Very Happy

РР/ А бебето ще става турист като майка си?
Кога ще го кръщавате по
планинските върхове? Very Happy

... _ми то, за много завиждане си е! Laughing

Дълбайш с длетОто тънко... и не питаш к во им е на *любителите* Wink

... _ми то си иска голямо драпане, да додрапаш до предверието на рая...

А после?... _ми има пътека*нагоре* и пътека*надолу*... Laughing

коят_уцелиш Rolling Eyes

)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
(сто години да скиториш по тия красоти! А ний -да въздишаме Smile

ХуЛитер Записан(а): Dec 26, 2004 Мнения: 1015

!!!

ХуЛитер Записан(а): Oct 07, 2006 Мнения: 397

Това че акъл няма да ти дойде, вече е ясно на всички. И Слава Богу. Smile

Хайде, давай следващия пътепис, че кислородната недостатъчност не е шега работа!

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 589

Страхотия си, Рейни!!!
Шапката ми си хвръкна сама Smile

)

Поздравления и за фотосите, и за стремителния полет на духа, и за страхотното чувство за хумор, и не на последно място за устоичивостта на материята ти - да си жива и здрава!!! Smile

)

лудички!

ама добре че сте такива, щото кога ще видя тези хубосии! Smile

дайте още, сладурки! Smile

Много са изкусителни и забавни тези твои пътеписи и кога ли ще метна на гръб и аз бебето, и... раницата и...
Very Happy

Бог на всеки подава ръка и няма как и на теб! Просто ти си от тези, които трябва постоянно да държи под око.. Laughing

Знаеш колко ти се радвам на пирключенската и щура природа и с кеф следя репортажите! Very Happy

:*

ХуЛитер Записан(а): Sep 14, 2008 Мнения: 90

Видях всичко, яд ме е на теб, така и не ме
заведе нито веднъж никъде,
направо ме заряза Crying or Very sad

Страхотно е, Галка!...
Very Happy

ХуЛитер Записан(а): Apr 11, 2008 Мнения: 556

Рейнище, ни един чукар не би ти се опрял, в това отдавна съм убедена, ама и ти им изпиваш силиците (на чукарите, де, от чукарясване Smile

))

dandan написа:

Голяма терца си, обичам "гламотиите" ти (в превод от езика на карловския регион значи щуротии)

Прегърната си за удоволствието да прочета и нагледам, ако въобще може човек да се насити на хубостите...

Не може. Но явно затова са „измислени“ спомените – да се зареждаме с тях, когато нещо ни липсва.
Дани, благодаря ти, слънчева! Не само за тези думи, а изобщо...

pastirka написа:

Галка, ама ти си била страшна бе, момиче!!! Very Happy

Свалям ти шапка, преди да я е духнал старопланинския вятър! Very Happy

Еваалла ти!!!
Като дете, да не казвам преди колко години, съм минавала по част от твоя маршрут. Бях по-смела, по-млада, по-слаба, по безрасъдна... е,сигурно още нещо ми е липсвало, но спомените ми оживяха с твоите снимки и разкази! Достави ми истинско удоволствие!
Прегръщам те с обич и възхита!!! Very Happy

РР/ А бебето ще става турист като майка си?
Кога ще го кръщавате по планинските върхове? Very Happy

Их, страшна... Надявам се, не по-страшна от старопланинската мечка?
Mr. Green

Ето за такова удоволствие на читател е целия труд. Аз благодаря!
А на бебока няма да му се размине. Нека още малко си поживее на спокойствие без мазохизмите на майка му и на кръстницата му, а и ще ни подведат под съдебна отговорност.
Smile

RockAround_theC_l_ock написа:

... _ми то, за много завиждане си е! Laughing

Дълбайш с длетОто тънко... и не питаш к во им е на *любителите* Wink

... _ми то си иска голямо драпане, да додрапаш до предверието на рая...

А после?... _ми има пътека*нагоре* и пътека*надолу*... Laughing

коят_уцелиш Rolling Eyes

)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
(сто години да скиториш по тия красоти! А ний -да въздишаме Smile

Обикновено нацелвам дивата пътека. И в пряк, и в преносен, и в какъвто смисъл там му хрумне на издълбаното ти сърце.
Smile

Пишман професионалистите благодарят сърдечно на любителите, щото ако не са те, кой ще им охка на простотиите...

rajsun написа:

!!!

На теб винаги вярвам...

templier написа:

Това че акъл няма да ти дойде, вече е ясно на всички. И Слава Богу. Smile

Хайде, давай следващия пътепис, че кислородната недостатъчност не е шега работа!

Ако не са „такива като теб“, как ще оценя това „Осанна“, като останалите от другия сой – а те са наистина много – все ми крещят „Разпни го“.
Smile

zinka написа:

Страхотия си, Рейни!!!
Шапката ми си хвръкна сама Smile

)

Поздравления и за фотосите, и за стремителния полет на духа, и за страхотното чувство за хумор, и не на последно място за устоичивостта на материята ти - да си жива и здрава!!! Smile

)

Зинич, като прочета такива думи, една топлинка ме облива... Точно с цел предизвикване на подобни емоции го пиша. За финал единствено мога да кажа Амин!

Mia2442 написа:

лудички!

ама добре че сте такива, щото кога ще видя тези хубосии! Smile

дайте още, сладурки! Smile

Тъй, тъй. И без преглед сне анамнезата ми. Затова не смея да отида при твоего брата докторята, да не ме освидетелстват официално.
Mr. Green

Така да бъде, лейди. Ще...

secret_rose написа:

Много са изкусителни и забавни тези твои пътеписи и кога ли ще метна на гръб и аз бебето, и... раницата и...
Very Happy

Айде! После само да не ме търси любимия ти да ме гърми...
Very Happy

pc_indi написа:

Бог на всеки подава ръка и няма как и на теб! Просто ти си от тези, които трябва постоянно да държи под око.. Laughing

Знаеш колко ти се радвам на пирключенската и щура природа и с кеф следя репортажите! Very Happy

:*

Това с окото беше попадение в десятката. Млъквам, да не ти цапам готиния коментар, но преди това с кеф ти благодаря, Индиано!
Smile

sia написа:

Видях всичко, яд ме е на теб, така и не ме
заведе нито веднъж никъде,
направо ме заряза Crying or Very sad

Страхотно е, Галка!...
Very Happy

Хъх, ай не ме карай да си отварям голямата уста, че срам ще ме хване къде ще се набуташ от упреците ми. Аз да не съм рейнджър да те гоня като започезнеш от погледа на хората, бе!
Mr. Green

Благодаря, съкровище. И това ще стане. Знаеш, че си спазвам обещанията, дори да пукясам.

mariq-desislava написа:

Рейнище, ни един чукар не би ти се опрял, в това отдавна съм убедена, ама и ти им изпиваш силиците (на чукарите, де, от чукарясване Smile

))

Напротив, напротив. Не тая такива илюзии. Връщала съм се пет метра под триангулачната точка на един здрав чукар. Просто не ме искаше Планината. За мен върховете са страстна, но споделена любов, но не завоевание и секс насила.
Всъщност, те ми връщат силите, отнети от хората.
Smile

Радвам ти се, М-Д.

Гост

Ох... Стана ми мъчно за двете ви! Дано вече ги няма синините по дупетата, а кокалите ви да са на място си. Все пак, от месец май досега бая време се е минало... Бе, ти коя от двете си? Бялата или червената? Smile

Малка забележка имам. "Нещото" с ракията, му казват "пич". Не знам защо...

breg написа:

Ох... Стана ми мъчно за двете ви! Дано вече ги няма синините по дупетата, а кокалите ви да са на място си. Все пак, от месец май досега бая време се е минало... Бе, ти коя от двете си? Бялата или червената? Smile

Малка забележка имам. "Нещото" с ракията, му казват "пич". Не знам защо...

Иххх, какво било хубаво да му стане на някого мъчно за теб. Сякаш ме погали по главичката...
Smile

След тази изцепка няма да ти казвам още колко синки по какви ли не абсурдни места си причиних лично аз. Прихнах с цветовия въпрос... хаха... Все едно черната или русата Златка коментираме, но боя се ние не сме толкова атрактивни за мъжете. Смея се на глас просто... Червената съм, с опашките като Пипи.
Smile

Относно забележката – пищовче, пич, пластмасово бърдуче или каквото там, важното е, че ракийката ни спаси кожите. Аз не се боя от смъртта, както и да звучи, но от осакатяване – да. И винаги имам запас от огнена течност горе. Няма да ти казвам какво весело ни стана после, обаче. Щото цялото го изпихме, за да се съживим. Един сладък и необходим непукизъм...
Very Happy

Ей, благодаря!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите