Отрочето Yar-dane

и дойдох в Йерусалим
при Стената на Плача
и писмо тук Му писах
с кръв и сълзи
и преди да го прочете
дотичаха чорлавите
с оскотелите души
и се скупчиха
на ръба на светлото
и само глад видях
в опустелите им очи
и пуснаха бесните кучета
на дивите си желания
и им давах сочни парчета небе
и резени слънце им давах
и не се наситиха
и нямаше къде да се скрия
и разкъсаха сърцето ми
и носеха на чорлавите
осквернени късчета
и виждах кръвта си
струяща по жълтите зъби
и него Го нямаше
и остана ми само душа
и подпалих я плачейки
и замесих бялата пепел
и отидох на брега на Йордан
и пуснах хляб по водите

Този стих - който ми бърка и в черния дроб, и в хипоталамуса - е написан от българска поетеса - използваща псевдоним Nika - и който стих исках да оставя на река Йордан. Преди години планирах скитане през Турция, Сирия, Йордания и Израел и имах навика да окичвам чуждоземията с българска поезия... За съжаление, политическите изроди унищожиха и великолепната Сирия, Израел е буре с барут (а и ако отида до там, печатът ще ми попречи да влизам в Близкия изток, а това е свързано с професията ми - не че някога няма да има и там. И ще оставя този стих...) Това лято успях да боцна за седмица време едната вкусна хапчица - Йордания. Не по начина, който планирах преди години - сама и на стоп. Точно противоположния - пак сама, но с много реномирана английска пътешественическа агенция. Смятам, беше за добро. Има райони в света, в които реализирането на подобни идеи дори да не е опасно - както в Йордания - не е комфортно за душата. Но по-късно за това...

Yar-dane - така наричат на Hebrew река Йордан. Силната река е друго наименование - чуто от местния ни водач в Йордания, нает от агенцията, чрез която заминах. Всъщност, обикаляне с агенция не е в моите приоритети. И не ме кефи. Грубата истина е, че в случая не сгреших. Не бива да сме крайни и да отсъждаме, че винаги единият избор е добър. Светът се крепи на баланс. Всъщност, отсега си давам дума, че Израел ще го обиколя с наистина разбиращ водач. Само да спрат да се стрелят. Следващото скитане в Индонезия ще ме прати в другата - нецивилизованата - крайност, но ук попивах световната история от изключително информирани гидове и се наслаждавах да не мисля за битовизмите. Освен за бира и вино. Голям дерт! Грхххххх... Предлагам да млъкна и да започна отначало, защото ще се загубя в собствените си философии. Началото - терминал 1, Лондон, Heathrow, British Airways и луксозият им гейт за Близкия изток.

Летенето, по-точно пилотирането - една от моите детски мечти. Нереализирани. Лекар не мога да стана вече, но пилот - мога. На мъничък самальотчик. Някога, когато имам ‘излишни’ пари - оксиморон... грххххх... Бе с една дума - луда съм за летене. И да зяпам през прозореца. Отдолу се редува цяла Европа. Плюс кошмарната турбуленция над Алпите. България. Анталия. Залези...

Чат-пат като ми припишкаше, или сервираха вечерята, или като притъмнеше навън, поглеждах съседите. Очевидно мюсулманска двойка - мъж и жена, ако следваме логиката на арабското облекло. За поведението не говоря, защото много християни го имат същото, макар и с други одежди... Всъщност, за пръв път прекарвам толкова много часове до хора от тяхната култура. Аз съм много отворен човек, в смисъл очочорена съм за чудесата на света и признавам, много културна в общуването си. Светът не винаги е такъв, обаче. Изобщо не ги заговорих, но и без тези опити ми направи впечатление как жената - седнала до мен - ми беше обърнала леко гръб. Пълен игнор. Мъжът сякаш беше по-любезен. Но и също толкова любезно трупаше празните си съдове от чай, кофе или вечеря пред съпругата си, за да е свободно неговото пространство. Тя, обърнала ми гръб, приемаше онова, което аз трудно бих. И обратното. Шарен свят. Чудех се какво пречи поне общуване културно и цивилизовано да се употребява. После разбрах защо. В Аман.

Всъщност, аз се допрях до Аман на следващия ден вечерта - след като „скъсах въжето“ и хукнах сама по сокаците. Пъстри, оживени, ухаещи на подправки - ориентът в пълната му сила. Имах съвсем почтените намерения да се омешам с местната култура и мимоходом да хапна някъде вкусотия с бира. Наивница... Аз и не намерих подходящо място да си паркирам дупето, но и слава Богу. Когато прелистих пътеводителя на Lonely Planet, разбрах че е силно непрепоръчително. Аман е наистина сигурен град, цялата Йордания е такава, но ако седна сама някъде в този град - хеле пък с питие, давало много неприятен подтекст... С неприятния подтекст се сблъсках и без да хапвам и пийвам никъде.

Аз много, много обичам да говоря с местни хора, да попивам атмосфера. Много ми е интересно всичко, бетер децата. И винаги с усмивка... Държа да подчертая - никъде и никога в тези държави - а и не само в тях - не си позволявам неприлично облекло. По никакъв начин поведението ми не е провокативно. Да, ама тук се оказа че ако - съм сама жена - отговориш на непознат, пък ако и се усмихнеш, доста неприлични изводи следват. Следват и предложения, на които гледам тъпо. Затова йорданката просто ме игнорира в самолета - това е нейното възпитание. Разбирам я...

Усмивката, всъщност, е част от моето ежедневие в Обединеното Кралство и ми е трудно да я променя. Да, но тя стана причина да се завърти една камара народ - мъже, разбира се - около мен. Агрххххх... Доста бързо ги напъждах, но един, обаче, направо се залепи след мен. Опитвам да хвана такси - той дава акъли. Щото това в Аман е кауза пердутта. Аз благодарих учтиво и с усмивка, и край. Аз вървя 100 метра до другото кръстовище - той след мен. Аз тук - и той така. Ей, завря ми кръвта! И като се обърнах, и като му креснах - бе стига си ме следвал, бе! Божей, тоя човек да не мисли, че няма да вдигна гюрултия до небесата... Пффф... Разгеле, успях да хвана едно такси, набързо се спазарих - и като хлопвам вратата, арабинът е усмихна и каза: „Госпожо, вие сте луда.” Никаква идея нямам какво имаше предвид, и не държа да знам, но но шапка му свалям - няма друг човек, който по-бързо да ме е категоризирал, и то напълно вярно!
Shocked

За съжаление, този свят е ужасно сексистки. Единствено жена, която е пътувала сама, може да разбере. Мъжете са страшно привилегировани и няма как да разберат тази гледна точка. Беше ми трудно да обясня на иначе много интелигентен мъж - също пътешественик, защо се отказах от кола под наем в Южна Африка. Това отношение трябва да се преживее, не може да се обясни. За съжаление, след този придобит опит се наложи да сложа маска на лицето си и да бъда глуха и няма на всяка реплика, отправена към мен на улицата. Но... Културни различия. Които културни различия не ми попречиха да се цопна на една опашка -ама огрооооооооомна!, само от местни. Чудех се какво по дяволите продават. Оказа се някаква уникална вкусотия - сладко със солена плънка. За съжаление не успях да разбера името. Мегито от Турция даде предположение за нещо като „нашето тук кюнефе, то прилича на кадаиф и се прави с обезсолено сирене или извара“. Напълно възможно. За разлика от уникалната храна - в хотела - иначе приличен - само безалкохолна арабска бира. Няма такава отврат! Гррррр...

Ох, бира. Защо не си купих едно стекче от летището, беее! Както винаги, който не си приготвя домашното и не чете за алкохолните дертове в тази страна, страда. Която страна съм приемала за цивилизована относно чужди култури - и тя Е цивилизована, просто има огромни мита за алкохол и лицензи и малко места рискуват да ги предлагат. Плюс религията. Нищо, за следващата дестинация ще знам. Кой пък не си напълни куфара за Индонезия с разни елексири, пък на!
Twisted Evil

Време е за културните различия, които ти бъркат в мозъка - и като градове. И така - Джераш (В описанията си надолу съм използавала текстове от „Насам Натам“, за да бъда по-точна фактологически. Боя се, че в Йордания повече зяпах, а не записвах...)

Древна култура и съвременна жега. Всъщност, не е чак такава жега - дори в края на Август. Поне за мен - живяла 20+ години в Пловдив - беше поносимо. Защото жегата е суха. Виж, при Мъртво море ми беше трудно, но това друга история... Искрено благославям Кременчето от Швейцария - да е жива и здрава, за две препоръки: ветрило (там няма) и освежител с минерална вода за лице. Когато въздухът не помръдва - пловдивчани знаят за какво говоря, тези две аксесоарчета спасяват мозъка ти. Моя милост беше се накиприла с една шапка - умопомрачително красива, но подходяща за надбягванията в Ascot, не и за пустинята в Йордания. Една кърпа може да ти попие бликащата отвсякъде пот, а това красиво чудо - тцъ. Но стоически и геройски издържах, за да се фотна на някои култови места.
Smile

Както казва народа, умри, но тежкар бъди. Агрххххх... Признавам си, един ден тежкарлък ми бяха достатъчни, после пак си нахлузих бойните кърпи Wink

Спирам с егото и се връщам към Джераш. Смятан от мнозина за най-добре запазения римски провинциален град в Близкия изток – ако не и в света, – Джераш (древният Гераса) е археологически шедьовър, разположен сред плодородните хълмове на Гилеад. Основан от войниците на Александър Македонски през ІV в. пр.н.е., Джераш се присъединява по-късно към процъфтяващите и космополитни градове на римския Декаполис конфедерация от десет римски града], достигайки своя зенит около 150 г.

Неговият просперитет се основава на търговията с кервани, земеделието и рудодобива, а неговите граждани харчат с широка ръка, издигайки разкошни сгради в един характерен „ориенталски бароков“ стил. Златната му епоха е през ІІ и ІІІ в., а впечатляващите петнайсет църкви в града датират от вековете след това. Римските руини включват триумфална арка, форум с необикновена овална форма, стадион, монументален фонтан, топла и студена баня и безброй храмове...

От Джераш маршрутът ни заведе до планината Небо. Признавам, силно ми въздейства това място... Според текстовете в Библията мястото, на което Мойсей се изкачва, за да види за първи път с очите си Обетованата земя, е планината Небо. Днес планина с това име е едно от най-посещаваните места в Йордания. Учените все още спорят дали планината Небо в Йордания е същата от библейските сказания.

Пак според свещените текстове самият Мойсей умира в планината и е погребан от самия Бог. Според ислямската традиция пророкът Муса (аналог на Мойсей) е погребан на няколко километра от планината, отвъд коритото на река Йордан. От върха се вижда цялата Обетована земя и част от долината на река Йордан. В ясен ден могат да се видят и Йерихон и Йерусалим.

Регионът е свещен за християни, евреи и мюсюлмани, свързан е с предания и легенди, обвити в тайнственост. Планината обаче се посещава не само от поклонници, но и от обикновени туристи, които откриват красотата на суровата природа на азиатската държава. На върха на планината са открити останки от църква и манастир. Църквата е от средата на IV век и е изградена в памет на мястото, където умира Мойсей. В следващите векове е разширявана, а в нея са запазени красиви мозайки. Когато през 2000 г. папа Йоан Павел II посещава храма по време на пътуването си до Светите земи, той засажда в двора й маслиново дръвче в името на мира. В момента църквата е в ремонт - от 2008 година. Надяват се да я пуснат тази Коледа...

На върха на планината има кръст с увита около него бронзова змия, дело на италиански скулптор. Митът за Мойсей и бронзовата змия, поставена върху кръст символизира Кабала, означава „Мъдростта на Змията”. Змийската форма била известна още като Нехущан или „Бронзова (медна) змия” и левитите поставяли златни и бронзови образи на тяхното божество в олтарите на еврейските храмове (тежкареено с шапката е в предпоследна фаза)

На път за Аман спряхме на едно от най-удивителните места в страната – Мадаба, Градът на мозайките. Най-прочут със своите византийски и омаядски мозайки, Мадаба пази уникална карта от мозайка на Йерусалим и Светите земи от VI век. Над 2 милиона парченца камъни в ярки цветове са използвани за изобразяването на хълмове и долини, села и градове чак до делтата на река Нил. Мозаечната карта се намира на пода на гръцката църква „Свети Георги“, малко встрани от центъра на града.Този храм е изграден през 1896 г. върху основите на по-древна византийска църква от VI век. Оригиналната карта е била с размери 6 на 15,6 метра, като в наши дни е запазена само около четвърт от нея.

Свети Георги носи изключително мистично очарование, което е трудно да бъде предадено. За мен беше истинско свещенодействие за запаля свещичка за здравето на хората, които обичам... Всъщност, обикалянето нагоре надолу този ден успя да съсипе старите ми високопланински сандали - горките те... Умно се чудех да измисля опция за заменка, когато изведнъж попаднах на обущарска работилничка на Главната на Мадаба, където развях гащи за мъничко. Не бях виждала обущарско ателие от ... емнайсет години. В Англия не знам дали има изобщо такива вече... Почти без да говорим един език, успяхме да се разберем с чирачето в работилницата. Каза ми - 5 минути - и наистина ги изпълни! Събра ми очите...

Омагьосвам се да гледам работата на ръцете на такива хора. Тогава разбирам кое наистина вади хляба и носи стойност. Вика ми накрая чирачето: 50 цента. Агрххххххх... Със зор му оставих 2 евро (в местна малута). Ми то по-малко срамна работа бе! Сигурно пак ще ми кажат - това е много за там, но на мен ми е неудобно. Удобството ми струва много повече от мършавите 2 евро. Всеки с разбиранията си...

На следващия ден посоката беше изключителната Петра. Но преди нея видях чудеса, от които ми настръхна мозъка. По пътя на кралете попадаме на изумителен, ама изумителен каньон! Ал Мухеб...

Нищо не мога да говоря за него, трябва да се види. Но аз лично бях обездумена...

Ако човек обича историята, със сигурност би бил обуздумен и от крепостите, които бяха част от този великолепен маршрут. Първата - Керак.

Крепостта е на 7 (седем) етажа и е последния бастион на кръстоносците по тези места , превзета след много опити и дълга обсада от прословутия Салах ад Дин (Саладин). Всичко е поразително запазено, включително вграден в скалите барелеф на кръстоносец, дискове за мелене на брашно и грозде, гюллета за катапултите.... Две неща ме усмихнаха: ниските отвори за вратите, правени с една цел - да се отсече лесно главата на всеки нежелан посетител; и дупки в пода и тавана - комуникационната им система чрез викане. Веднага се сетих за филма Топло. „Момиценце, момиченце, дай си ми дзъбките...“
Smile

Вечерта достигнахме тайнството Петра... Всъщност, каквото и да се каже за Петра, малко е. Розово-червеният град Петра... Петра е всеизвестният каменен град - почти всички сгради в него не са строени, а са дялани в скалите, скрит сред извисяващите се пясъчникови планини на Йордания. В миналото той бил главен град на набатеите, които населявали Ханаан в Южна Йордания и сверната част на днешна Саудитска Арабия. Намирайки се на важен търговски път, Петра дълги години процъфтявал. През столицата на царството на набатеите постоянно преминавали кервани за Гиза на юг, Босра и Дамаск на север, за Акаба на Червено море и на изток за Персийския залив. Преди да се установят в Петра набатеите водели номадски начин на живот. Те основали скалния град през 6 век пр. н.е. и го управлявали до 106 г. сл. н.е. , когато Петра влиза в териториите на Римската империя.

Въпреки, че губи автономията си градът още около стотина години продължава да процъфтява. Упадъкът на Петра започнал след промяната на търговските маршрути. През 363 г. земетресение разрушава града и поврежда водопроводна система. Градът остава в руини до 12 век, когато е превзет от кръстоносците и те изграждат там своя цитадела. След като го напускат, Петра остава владение на своите коренни жители. За пръв път градът попада в полезрението на европеец през 1812 г., когато швейцарският изследовател Йохан Лудвиг Бурдхарт го открива. Името на града идва от латинската и гръцката дума за камък "petrae". Това е модерното име на античния град и е избрано заради това, че градът всъщност е изваян от трошливите скали, чиито цветове преливат в различни нюанси на кремаво, охра, розово, пурпурно до тъмно кафяво.

Отделните скални пластове формират спирала от цветни вариации, които набатеите са "вградили" в своите здания. Учените не могат да постигнат съгласие за античното име на Петра, макар че сред най-често споменаваните е Рекем. Последната е местност, която се споменава в Кумранските писания, която по направеното описание прилича на Петра. Градът е известен като Петра от времето на римската окупация. Сик -виещия се каньон или дефилe със своите многоцветни скални пластове. Сик - буквално шахта - е тесен проход, който води към Петра. Всъщност Сик е естествено природно образувание-дълбок процеп в пясъчниковите скали. Как набатеите са успели да оцелеят при суровите климатични условия, в които са живеели... Те изградили язовир, в който да събират водата от близкия поток и използвали водата, за да създадат изкуствен оазис в Петра. Тази водна мрежа също така ги предпазвала и от евентуални наводнения. По пътя се минава покрай резервоари за вода, канали за отвеждането й до града, олтари за жертвоприношения на набатейските богове. Признавам, луднах по това дефиле...

Веднага след края на Сик, първото нещо, което те удря в слепоочието, е една от най-известните в Петра - прословутия Ел- Казнех или Ал-Казнех, което на арабски ще рече "съкровищница".

Наречен е така, защото по-късните жители на Петра вярвали, че в нея набатеите са складирали своите богатства. Най-вероятно обаче това е било храм или гробница, а най-вероятно и двете. Построен между 100 г. и 200 г. сл. н.е. и подобно на много други постройки в Петра, цялата сграда е изцяло издялана от пясъчниковите скали. Ел-Казнех се извисява на цели 40 метра над земята...

След Ал-Казнех в подножието на планината, известна като en-Nejr се намира амфитеатър, който може да побере до 8 000 човека.

Зад скалните стени зад него има още много гробници. Най-вероятно, когато е бил издялан амфитеатърът, той е обхванал и някои от съществуващите гробници. Макар да не е известно кой е погребан в тях, те са наречени Кралските гробници заради величието, което излъчват. Първата и изключително внушителна гробница, Urn Tomb, се счита, че е била гробницата на цар Аретас IV. След завземането на Петра от византийците, тази гробница е била използвана за византийска църква (около 447 г.). Следва малката Silk Tomb (Копринената гробница), Коринтската гробница, приличаща много на Съкровищницата и Дворцовата гробница, която прилича много на римски дворец.

Трудът, който е хвърлен за възстановяването на всички тези чудеса, е феноменален. И със сигурност струващ огромни суми. Ще си позволя един леко публицистичен коментар в контекста...

Попадало ми е мнение на родна пътешественичка за отричане на туристите като напаст Божия и прокламиране на безплатно ползване на всички природни блага. Това да се отделят едните посетители като привилегировани, щото не били туристи, а другите, които реално реализират местната икономика - не, за мен е цинизъм. Видях гордостта и апломба, с който мацката разказва как се промъква без пари в Петра, например (останалите места не ги коментирам). Знам, че и други защитават подобна позиция. Моята е категорично противоположна. За възстановяването на тези блага е положен изключително квалифициран труд. За поддържането им се полага не по-малко квалифициран труд и се инвестират страшно много средства. Хората, които живеят около тези блага, си вадят хляба чрез тях. Апропо, един факт - всички бедуини в Петра са живели в самата Петра. За да я освободят за посетители, правителството им изгражда безплатно селище и им дава право да работят в нея - единствено и само те. Така че за мен промъкването тайно е жива кражба от поминъка на местните хора, прокламирането на такова действие - меко казано неуместно. Хипарлъкът има силно романтична окраска - и аз съм му подвластна, но си плащам сама сметките, както и безплатото използване на хората и техните ресурси наричам с една дума - тунеядство. Ще ме прощавате за лиричното отклонение...

И ето ме в подножието на пътеката за Манастира.

Като изключим надебелялото английско дупе, хъсът за катерене си е същия. Изобщо не се поколебах. Докато не ме нападнаха операторите на единица животинска тяга, демек магарета и мулета. Бях чела за тях и катеренето им по камънаците, и бях леееко изкушена - това че ми писнаха предложенията отделно, но изкушена само на теория. На практика - щеше да ме е много срам вътрешно аз - дето съм катерила какви ли не върхове, да си тръскам дупето на самара. Отделно вместо да зяпам красоти и да снимам, ще съм вкопчена в ужасно неустойчивото седло по тези стръмни камъняци. Благодаря... То решението лесно го взех, но изпълнението не беше от най-лесните. Нападаха ме като.... богата и мързелива европейска туристка Smile

То не беше кандърдисване, то не беше чудо. В общи линии с един отказ нещата се разминаваха, освен за един младеж.

Една покана, втора покана, кака му не кандисва. Ама и той не се отказва. Горкото магаре, побърка го от въртене по тия скали. При поредния подход като се почна едно ухажване... ‘Ама колко си красива!’ Агрхххх... Баш съм най-красивата - лъщяща от пот, раздърпана, самата красотност...

Мълча, муча нечленоразделно, ама младежът не се отказва, мамка му - пак завъртя магарето. ‘Много си хубава, без пари до горе ще те кача.’ Да му обяснявам ли, че безплатен обяд няма или да си катеря стъпалата мълчешком... Я да си затворя този очарователен фронтално-лицеви отвор, че само до беля ме води. Обаче реших - философии няма да му сервирам, даде ли камила, и аз ще се дам. Да, ама няма камила. Не съм толкова ценна, значи... Но замълчи сърце!
Rolling Eyes

Което наистина замълча при вида на Манастира...

Манастирът (ed-Deir) - най-големия паметник в Петра. Лично за мен - и най-въздействащия може би... Обстановката е зашеметяваща. Последвах пътеките на платото, водещи до разни връхчета с предполагаемо уникални гледки...

Съвършено уникални бяха!

Ще замълча, защото никакви думи не могат да охарактеризират видяното...

За следващия ден оставям другия пешеходно-вертикален вектор - Олтарът. Също няколко стотин стъпалца... Прецапурквам през любимия ми проход, пак покрай Съкровището и познайте на кого попадам - естествено, ‘моят’ бедуин.
Mr. Green

Бе с какво си боядисват тия очи, че така светят бе! И айде пак наново увещания. Директно се минава на безплатната оферта. Ох, като изпадна в депресия, ще идвам в Йордания да си повишавам самочувствието на жена... Аз, обаче, за момента не ща никакъв силикон за самочувствието си, а искам да си изкатеря планираното за деня, а после да се цопна в басейна, така че учтиво-усмихнато, но брутално-категорично се сбогувам с очарователния сваляч (когото все пак тайно подозирам в скрити финансови интереси - моралният ми цинизъм в действие) и хуквам нагоре.

За да попадна на следващия... Не сваляч, а любезен продавач на същата услуга. Айде пак наново. Не ща на магаре, бее! Да, ама не. Аз драпам, той си опява. И аз опявам - искам да ходя, бее! Тцъ. Последният аргумент влиза в сила: ‘Магарето има четири крака, а ти само два!’ Агрхххх, младежо, не се излагай - ти щото не си виждала кака ти как лази по урвите на Старопланинския Триглав бетер и твоя, и произволен пирински катър, взети заедно...

Всъщност, докато намеря Олтара, талантливо се изгубих няколко пъти. Талант бе, талант! Както вика таварищ Стаян от култовата ни планинарска група, след като висях над скалите на Триглав и после пак на скалите на Мазалат: Галеноооооооооо, бе как само теб те намират белите бе! Ми таварищ, талант бе, талант!
Smile

След откаченото маршируване цопнах като за световно в басейнчето на хотела - признавам съвършения релакс. Тук ще си позволя друг коментар. Повечето приятели знаят, че аз съм изключително непретенциозна спрямо битовизмите. Само че когато отивате в страна с изключително големи културни различия, която би могла да ви донесе дискомфорт по ред причини, изберете хубав хотел, не жалете пари. В случая моите хотели изобщо не бяха такива, но не бях ги избирала аз. Всъщност, аз може би и по-лоши щях да избера... Не правете тази грешка. Спестяването от личния комфорт не е добра идея при по-особени пътувания. Да казвам ли, че вечерта имаше местна бирааааааааааа... 7 евро парчето... грхххх... които изобщо не се поколебах да дам неколкократно.

Преди нея обаче - Петра през нощта. Голяма магия!

На следващия ден, преяли като попски деца на задушница с красоти, хукнахме към пустинята Wadi Rum с пет джипа и охрана - впрочем си имахме охрана още от Аман. Официално предприета мярка за охрана на чужденците туристи, посещаващи Йордания. Както споменах, войните в региона са ударили много тежко туризма на мирна Йордания и правителството се мъчи всякак да запази най-ценното за икономиката на държавата - туристите...

Пътят за пустинята ми трепе сетивата отвсякъде, а самата пустиня ме изпраща в сетивна орбита. Влизаме офроуд с джиповете... Ветровете и времето са изваяли най-изящните скални небостъргачи, описани по най-елегантния начин от Томас Едуард Лорънс (известен като Лорънс Арабски) като „огромни, отекващи и богоподобни“. С мои думи - скални чукари трепаччччччччччч!

Скалисти монолити, разхвърляни като зарове от божествена ръка, се издигат от нивото на пустинните пясъци до над 1700 м височина. В пустинята Вади Рум живеят няколко хиляди бедуини, които рядко се застояват на едно място. Те са единствените постоянни жители на тази негостоприемна среда. Всички останали са временни посетители. Тези постоянни жители ни осигуриха и изключително очарователното преживяване - няколко часов преход на гърба на кимили в пустинята по време на потресаващия залез.

Всъщност, качването и слизането на камилата са емоция. Като нищо можеш да се люснеш от наклона. Не помня толкова да съм се забавлявала с години...

Моята камила беше водач, но след това керванът яко се омеша и си беше луд купон. Водачът бедуин в почивката разказваше за камилите. Имаше две бременни - оказа се, че износват плода една година. След което дебело подчерта, че моята камила е бащата. Много породист камил бил Smile

И вика, и се усмихва под мустак: видя ли каква камила ти дадох да яздиш, баш за теб. Не е истина, баси... Да не излъчвам някакви феромони във въздуха, бе? Ако започна да страдам от липса на самочувствие, хващам първия самолет за Йордания. Агрхххххххххххх...
Twisted Evil

Но беше изумително.

Вечерта останахме в палатков лагер - не по-малък купон.

Очарователното беше, че имахме опция да нощуваме навън, така че аз веднага си издърпах такъмките навън и се настаних до една омагьосваща скала. Припомних си чувалуването от Пирин и Стара планина, а какви звезди има пустинното небе... Признавам бях съвършено и безпардонно омагьосана от Wadi Rum с нейните диви чукари.

Преди звездите, обаче, вечеря - специална. Zarb. Бедуинско барбекю, заровено в пясъка. Изумителна вкусотия! Пък да имаше малко винце... Което ми напомни за сухия щат Gujarat в Индия, където направо си страдах за една бира с изключителната местна кухня. Що не си взех предварително за Wadi Ruм, на знам... Патка! Не съм аз за този мюсулмански свят. Пфффф...

За сметка на това Акаба, която ни посрещна на следващия ден, предлагаше всичко, което ми липсваше в останалите части на Йордания. Както и време за друг купон - яхта за гмуркане - и шнорхелуване.

Признавам, Червено море е омагьосващо - с най-изумителния син цвят, който съм виждала. Заливът е обграден от Йордания, Саудитска Арабия, Израел и Египет. Всички на едно око разстояние. А гмуркането... Искрено съжалявам, че нямах подводен апарат. Изключително красиви подводни корали. Световно известно място. С неудобство признавам, че разложих като за световно, особено когато се оказа, че ще има барбекю на яхтата - и бираааааааааааааааа. Асан яде "баница" и много доволен.
Smile

Всъщност, докато се плациках в Червено море, в акъла ми беше какво ли ще е Мъртво море - за където поехме на следващия ден. Самият път лично мен силно ми въздейства - една пустиня, а отсреща Израел...

Мъртво море добави нюанси, които определено липсваха в сетивната ми палитра. - 427 метра надморска височина. Не е думата "не ми харесва" - всичко харесвам в природата, светът е уникален, обожавам да го опитвам, като децата! - но не е моето място.

Отварям една малко особена скоба. Всъщност, не мисля че има по-точно място от Мъртво море и поглед към Обетованата земя за уникалното перо на Ганка Филиповска - авторката не подозира, че й размъквам романа точно за да го чета ТАМ - мъката на този шибан живот може да те задуши повече отколкото най-ниската точка на тази земя - 427 метра под морското равнище. Само от теб си зависи дали ще издрапаш до Обетованата земя. Ей я де е отсреща...

По неведоми причини често се сещах за мама, светла й памет. Така и не успя да пообиколи света. В групата имаше една англичанка, живееща в Испания - едно бойно бабе, което направо ми пълнеше душата. А мама беше смачкана от живота. Исках да й подаря пътуване, но... Помня единствената ни екскурзия като дете - бившия социалистически лагер. Дали видях нещо? Не. Купихме плюш от Полша за холовата гарнитура. Жадни бяха за нещо хубаво моите родители, но беднотия... Просто асоциации.

Когато на следващия ден се приземявах на Хийтроу и пред очите ми се появи Лондон в цялото си великолепие - и вода, и свобода, и бира Smile

- си помислих: колко често оценяваме това, което имаме в ръцете си... Аз - да.

Галя Радева - Рейни
London - Amman - Jerash - Mount Nebo - Madaba - Petra - Wadi Rum - Akaba - Dead Sea - Amman - London

Целият албум: https://www.facebook...53895655&type=3

Модератор Записан(а): Nov 30, 2007 Мнения: 1068

Да си събереш уникалните пътеписи в книга! За кой път го казвам.

ХуЛитер Записан(а): Aug 23, 2009 Мнения: 65

Присъединявам се към Ано. Smile

До пристрастяване водят твоите пътеписи. Smile

Не спирай, пътувай и пиши! Smile

))

Благодаря за тави разходка! Благодаря, че се докоснах до тези красоти. Не мога да спра да гледам тези сгради, перфектно издялани в скалите. Много се смях за камилата водач Wink

Пожелавам т,и Гале, още много, много пътешествия!

И аз благодаря за удоволствието, Галя, радвам ти се...бях някога в Акаба и минах Мъртво море два пъти...към две обитавани земи хех
Жалко, други бяха времената, нямаше ги сегашните технологични чудеса...
Желая ти още силно емоционални пътешествия, например в Исландия... Rolling Eyes

За равновесие хех
Светъл ден, без дъждец!
Никос Laughing

извинявам се за грешките, то от бързина и смях , но и удоволствие Wink

ХуЛитер Записан(а): Feb 28, 2010 Мнения: 142

Съжалявам, че не съм познавала досега авторката. Уникален пътепис, уникално чувство за хумор. Съпреживях всичко, което е описала и благородно й завидях за емоциите! Ще съм щастлива да видя и ще посягам оттук нататък към всичко написано от тази талантлива ръка. Поздрави, мила Галя!

Благодаря за удоволствието да прочета това! Страхотно е, Гале! Very Happy

ХуЛитер Записан(а): Jun 01, 2010 Мнения: 216

Страхотни са пътеписите ти...
Поздравления и от мен!!!
Тази вечер си ги гледах за N- ти път..но разполагайки с време и на спокойствие...
Благодаря ти!!!
Very Happy

ХуЛитер Записан(а): Jun 22, 2007 Мнения: 404

Уникални - и ти, и пътеписите!

Прегръдки Smile

Все по- добри пътеписи, все по- добри пътища значи, значи все така да е!Голям кеф носиш, прегърната Дъждея! Smile

ХуЛитер Записан(а): Apr 28, 2010 Мнения: 630

Сигурно много пъти съм ти казвала, че твоите пътеписи са истински пътеписи и че ги обожавам, и ги чакам с нетърпение! Дано никога не се умориш да пътуваш, да снимаш, да разказваш, а ние, съответно, да съпреживяваме! Smile

Наистина е време да ги издадеш, Гал! Знаеш ли каква чудесна книга ще се получи?! Именно книга, а не албум, защото най-ценното в твоите пътеписи е талантът ти да разказваш и то как само!!! Smile

Талант бе! Да те заведе, да ти покаже, да те разсмее, да те натъжи. Не е от капелата! Very Happy

Здравей,
благодаря от сърце за разходката,
пожелавам ти да имаш търпението
да събереш и издадеш
тези прекрасни пътеписи Smile

anonimapokrifoff написа:

Да си събереш уникалните пътеписи в книга! За кой път го казвам.

Агрхххх... и ще се изтрепят да ми предлагат издаване само като сметнат себестойността, ако се включат снимки Wink

Много ти благодаря, ти си ми мярка за съизмерване...

Boryana написа:

Присъединявам се към Ано. Smile

До пристрастяване водят твоите пътеписи. Smile

Не спирай, пътувай и пиши! Smile

))

Слушам, лейди Smile

Сполай!

_katerina_ написа:

Благодаря за тави разходка! Благодаря, че се докоснах до тези красоти. Не мога да спра да гледам тези сгради, перфектно издялани в скалите. Много се смях за камилата водач Wink

Пожелавам т,и Гале, още много, много пътешествия!

С камилата беше яко Smile

Благодаря ти, чул те Господ!

doktora написа:

И аз благодаря за удоволствието, Галя, радвам ти се...бях някога в Акаба и минах Мъртво море два пъти...към две обитавани земи хех
Жалко, други бяха времената, нямаше ги сегашните технологични чудеса...
Желая ти още силно емоционални пътешествия, например в Исландия... Rolling Eyes

За равновесие хех
Светъл ден, без дъждец!
Никос Laughing

Ти ми четеш мислите - Исландия ми е в листата (то питай кое не е...), така че някога Smile

Късметлия си бил с корабите ти... Червено море наистина ме изкефи. Благодарности!

Rodenavlotos написа:

Съжалявам, че не съм познавала досега авторката. Уникален пътепис, уникално чувство за хумор. Съпреживях всичко, което е описала и благородно й завидях за емоциите! Ще съм щастлива да видя и ще посягам оттук нататък към всичко написано от тази талантлива ръка. Поздрави, мила Галя!

Усмихна ме, благодаря ти! Smile

Dimi написа:

Благодаря за удоволствието да прочета това! Страхотно е, Гале! Very Happy

Удоволствието е изцяло мое, лейди! Smile

zaltia написа:

Страхотни са пътеписите ти...
Поздравления и от мен!!!
Тази вечер си ги гледах за N- ти път..но разполагайки с време и на спокойствие...
Благодаря ти!!!
Very Happy

Това осмисля писането им... Благодарност! Smile

dandan написа:

Уникални - и ти, и пътеписите!
Прегръдки Smile

Връщам моменталически! Smile

pc_indi написа:

Все по- добри пътеписи, все по- добри пътища значи, значи все така да е!Голям кеф носиш, прегърната Дъждея! Smile

Их, ама как го извъртя, направо се разсмях Smile

Благодаря ти, слънчице.

zebaitel написа:

Сигурно много пъти съм ти казвала, че твоите пътеписи са истински пътеписи и че ги обожавам, и ги чакам с нетърпение! Дано никога не се умориш да пътуваш, да снимаш, да разказваш, а ние, съответно, да съпреживяваме! Smile

Наистина е време да ги издадеш, Гал! Знаеш ли каква чудесна книга ще се получи?! Именно книга, а не албум, защото най-ценното в твоите пътеписи е талантът ти да разказваш и то как само!!! Smile

Лейди, нали знаеш, че една снимка има хилядократно по-силен ефект от хиляда думи... Smile

Книгата - Божа работа, то какви ли не идиотии са ми се случвали, та колко му е... хах.. Дано особено за останалото, чул те Господ! Много ти благодаря! Следващите две скитания ще са особено интересни Smile

Marta написа:

Талант бе! Да те заведе, да ти покаже, да те разсмее, да те натъжи. Не е от капелата! Very Happy

Хахахахаххахаххахахааххахахахаха Smile

И твоето е талант да зарадваш...

Krasi_Yankova-Zvezdokril написа:

Здравей,
благодаря от сърце за разходката,
пожелавам ти да имаш търпението
да събереш и издадеш
тези прекрасни пътеписи Smile

Ако мен питаш, за предпочитане е физическото им събиране Wink

Господ си знае работата. Само здраве и работа да има. Сполай ти!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите