Преобразена

Модератор Записан(а): Apr 26, 2010 Мнения: 658

Светът не ме напуска, но друг изглежда вече,
щом всеки страх от ненужен, най-после е съблечен.
Щом устремът утихне през дните ми суетни.
И в плътните думани усмихнато просветне.
Тогава осезавам - телата заземени
са само барикади пред мъдрите вселени.
Прощавам се с представи и жажда глуповата,
смирено да се слея с дъха на Необята.
На утрото прегръщам уханията свежи,
в реалност претворявам несбъднати летежи.
Животът ме докосва с любов единосъщна
и в слънчеви брокати душата се превръща.
А нежност благотворна безмълвно ме понася
чезнея - и откривам отново същността си.
Попила неусетно всеистинност незрима,
че в този свят ме няма, но в целия - ме има.
Негата ми потича в дъгата цветнолика,
в съзвучие вълшебно с изящество трептика.
Застинала, а всъщност и полетът не спира,
и радостта нетленна изпълва с мир ефира.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите