Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: BBB
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13929

Онлайн са:
Анонимни: 420
ХуЛитери: 1
Всичко: 421

Онлайн сега:
:: Albatros

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - Какво пише в Именника на българските владетели и в
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Автор Съобщение
persian
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Mar 13, 2009
Мнения: 22

МнениеВъведено на: 09 Юни 2014 14:37:25 » Какво пише в Именника на българските владетели и в Отговори с цитат върни се горе

епоса Джагфар Тарихи за историята на древните българи

Ако запитате един обикновен българин,учил история в едно обикновено българско училище, кои са първите български владетели сигурно ще чуете:-Хан Аспарух,хан Крум,княз Борис,цар Симеон и толкова.Само някои по-просветени могат да добавят и хан Кубрат.Толкова се учеше в нашите училища.Началото на нашата държава се поставяше в 681 г,а за първи български владетел се посочваше хан Аспарух.Но дали това е така? Вероятно някои от вас са чували за Именника на българските владетели, неправилно наричан Именник на българските ханове.
Документът е намерен през 1861 г. от руския учен Алексадър Попов. Известни са три преписа – Уваров, Погодинов и Московски. Обхванат е период от около шестотин години на българското царуване в земите на север и на юг от река Дунав.
Именникът представлява поредица от имена на български владетели,годините на управление,техния род и годината на възкачване на престола по българския календар.Първият владетел
АВИТОХОЛ живя 300 години. Родът му Дуло, а неговата година (на завземането на властта) дилом твирем.
ЕРНИК живя 150 години. Родът му Дуло, а неговата година дилом твирем.
ГОСТУН 2 години. Родът му Ерми, а годината му докс твирем.
КУРТ управлява 60 години. Родът му Дуло, а годината му шегор вечем.
БЕЗМЕР 3 години, а родът му Дуло, а пък годината му шегор вечем.
Тези петима князе управляваха княжеството оттатък Дунава 515 години с остригани глави и след това дойде отсам Дунава Аспарух княз и досега.
АСПАРУХ княз 60 и една година (управлява). Родът му Дуло, а годината му верени алем.
ТЕРВЕЛ 21 години. Родът му Дуло, а неговата година текучитем твирем.
СЕВАР 15 години. Родът му Дуло, а неговата година тох алтом.
КОРМИСОШ 17 години. Родът му Вокил, а неговата година шегор твирем.
ВИНЕХ 7 години. Родът му Укил. А неговата година шегор алем.
ТЕЛЕЦ 3 години. Родът му Угаин, а неговата година сомор алтем.
УМОР (управлява) 40 дни. Родът му Укил, а годината дилом тутом.
Първите упоменати владетели в “Именика” Авитохол и Ирник, дълго време са отъждествявани с хунския владетел Атила и синът му Ирнак. Като години на управление за първия са посочени 300, а на втория - 150.Същите очевидно са легендарни и визират по-скоро управлението на династия (или род). В случая за нас по-важно е указаното начало на българската държавност. Според “Именика” то се поставя в 165 г.от н.е., от което време до преминаването на река Дунав от кан Аспарух са изминали 515 години. Ако приемем данните или част от тях за достоверни, те сочат онова историческо време, в което българите вероятно устройват първата си /а може би поредна/ самостоятелна държава. Къде е станало това е трудно да се каже, но по всяка вероятност тази територия се локализира северно от Кавказ между Черно и Каспийско море. Северната й граница е трудно определима, но може да се допусне, че достига до средното течение на реките Дон и Волга.В така посочения регион българите достигат след като напускат първоначалните си обиталища в Памир и Хиндокуш около планината Имеон.
Според П.Добрев и други, прабългарите се изселили от Памир към средата на II век. Но това е времето на разцвета на Кушанското царство. Какво би могло да накара един народ да зареже бащините си домове и да напусне една голяма и богата империя, която контролирала всички търговски пътища от Китай и Индия за Близкия изток и Европа? Точно тогава хуните биват разбити и прогонени на запад, но няма сведения тези събития да са засегнали и Кушанското царство.
.Последните изследвания на “Именика” показват,че той е написан по времето на кан Умор,във връзка с 600 годишнината от основаване на българската държава в Европа.Като първи владетел в Именника на българските владетели, е представен
Авитохол. Някои смятат, че става дума за алтернативно име на Атила, други дават тълкуване: син на сърната, на бащата син, на дедите син, баща на народа и т.н. търсейки обяснение в езиците на алтайските наросди (Б. Фон Арним, Г.Фехер, Х. Хаусиг, цитирани от Б.Симеонов, Прабългарска Ономастика, Фондация Българско Историческо Наследство, Пловдив, 2008, стр.137-138
Тези тълкувания са твърде спекулативни и необосновани. Антропологично проучване от 1938 г. доказа европеския произход на народа ни. Наскоро генетиците установиха, че ние не само сме европейци, но и наследници на траките. Няма абсолют-но никаква логика да се търси етимология на Авитохол в тюркските езици. Напротив, трябва да се търси обяснение в езика на траките понеже Св. Йероним, Л.Дякон,Н.Хони-ат, М.Аталиат, Й.Цеца, Фулко, Н.Грегорас, Н. Кантакиузин и др. многократно са отъждествявали българите с траки...но никога с тюрки.
За нас българите особен интерес представлява откритата наскоро в един литовски летопис легенда за произхода на родоначалника на българите Авитохол.В нея се казва:”Ромул и Рем –основателите на Рим са отхранени от върчица,Парис сина на Приам и троянски княз бил отхранен в пущинака от една женска мечка.Също така и малкото князче мисикийско,сиреч българско беше откърмено от сърна,след като е било отнесено в горския пущинак за да загине” Действително името Авитохол съдържа две старинни източни думи- АВИ-сърна и ТОХОЛ-син,които се срещат и до днес в района на Памир /Имеон/.Взети заедно тези две думи означават ЕЛЕНОВ СИН /син на сърна/.
За да разберем смисъла на името на древния български владетел трябва да обърнем внимание на някои детайли. Авитохол е от рода Дуло, а дул(о) е тракйска дума за род, семейство срещаща се в тракийски лични имена катоДулас,Дулес, Дулазенис,Дуле-порис.
Авитохол е сложносъставно име, т.е. изградено е от няколко части: Ави-тох-ол. Нека видим какво може да означава частицата ави? Често в тракийските двусъставни имена се изпозлва име на божество. Примери могат да се дадат с Епта-пор, Епта-кентос,Дерзи-тралис, Вити-тралис ( Епта, Витюс и Дерзала са древни тракийски божества).Да видим какво е положението при Авитохол. B древните извори е спомената тракийската нимфа Ава. Тя била дъщеря на Хеброс и майка на Ергиск. Нейното име дава добро обясение на частицата Ави. Ави означава– на Ава.Втората част е ток (предадено от преписвачите като тох). Тя се среща в тракийски имена като Скитоток, Спароток, Аматок, Сараток. Значението на ток е потомък,думата е сродна на старбългарската токъ-течение и потекло. Сродна е гръцката дума(пеласгийска
заемка) τοκεός – раждане, потомък, потекло.Следва наставка ол, срещаща се в тра-кийското лично име Орол и разбира се съвременните български имена Видол, Батол, Братол...Авитохол означава – потъмък на (тракийската нимфа) Ава. Виждаме, че както строежа, така и обяснението за името Авитохол има тракийски произход. Не само този български владетел притежава теофорно име. Атила е кръстен на Атис – древен тракийски бог. Името на Мундук / Муенчак/ (бащата на Атила) показва връзка с това на Мундрито – тракийска богиня. Името на древния български владетел Сабин е вариант на Сабазий – тракийския бог на слънцето. Аспарух, наричан още Еспор, носи вариант на името на тракийския бог Еспис (Вед Еспис). Гостун е поредния владетел, чието име е свързано с тракийско божество, това на Сургаст (почитан от фригите).
Истината понякога изглежда странно, но това не намалява стойността й. Дълго време от нас бяха укривани важни данни и ние бяхме принудени да вярваме на лъжи. Повечето от нас не знаеха, че още в началото на 20-ти век мащабно антропологическо изследване е доказало европейските ни корени. На широката публика не бе оповестено, че старите българи са отъждествявани с траките в продължение на хиляда години. Само специалистите бяха запознати с това, че типичната за старите българи изкуствена черепна деформация се среща още в Каменната ера в Тракия, че старобългарските оръжия са като тракийските, че жилищата на дедите ни са били като тези на мизите, наричани още българи. Същите тези мизи, от чийто воински качество Омир бе възхитен...Ние носим кръвта на Максимин Тракиеца, Максимин Дакът, Лъв Бесът, дарданецът Юстиниан (Сабазий) и роденият в Ниш Константин Велики. Никак не е случайно, че само три десетилетия след Освобождението българите нанасят край Одрин унизителна победа над вековният си окупатор Турция. Не е случайно, че точно българите смазаха при Дойран най-модерната за времето си армия, тази на Великобри-тания...За нашите деди Юстиниан Велики каза: “ Tова е важно и всекимо известно, че ако някой спомене името Tракия, веднага щом думите излетят от устните му, слушащия осъзнава благородните качества на този народ – невероятна мъжественост и страховита войнственост, изпитани по всякакав начин на бойните полета. Teзи качества са типични само за тях, те ги имат по рождени в кръвта си .’’
Докато обитават земите северно от Кавказ, част от българите са увлечени от придвижващите се с голяма сила към Европа хуни (ІІ в. сл.Хр.). По тази причина старите автори често пъти не разпознават българите като различни от хуните и ги отъждестявявят с тях. Зенитът на хунската мощ е по времето на Атила “Бичът Божи”, който създава огромна империя, чието ядро се намира в земите на Панония (дн. Унгария). След претърпяното поражение при Каталунските поля (днес Източна Франция) през 451 г. от западноримския пълководец Аеций, хунският военен съюз постепенно се разпада.Между напусналите го са и българите, по-голямата част от които се завръщат по родните си места.
През 455 г. гепидите убиват първородният син на Атила край р. Недао в Панония.
Така започва краха на великата Хуно-българска империя.
Другите двама сина на Атила – Денгиз и най-малкият Ернак, са отблъснати от готите в Малка Скития, дн. Добруджа.Това сведение дава готският историк Йордан през VІ в. През същият век Прокопий Кесарийски пише, че българите-утигури, заедно със „своя владетел“ се върнали на Дон.
Имайки пред вид, че през 469 г. вторият атилов син Денгиз е убит край Дунав, изследователите определят, че именно третият атилов син Ернак, е владетелят на върналите се на изток българи-утигури към 467 г. (Бъри, Макуарт, Рънсиман, Вернадски,
Артамонов, Мюсе).
През 1930 г. Стивън Рънсиман пише: „Атила заема такова видно място в нашата история само защото дейността му е била насочена предимно към завладяването на Запада. Ернак, който е бил определено източен владетел, може и да е водил завоевателни войни на изток, за които не знаем нищо, и може би е бил по-значителна фигура от Атила в източната традиция”.
Защо Рънсиман смята, че дейността на Ернак, третият син на Атила, не е била насочена на запад?Просто изворите са категорични: след смъртта на Денгиз през 469 г., всъщност никой от хуно-българите не притеснява Византия и едва император Зенон ги кани отново в Мизия към 485 г.
Ернак е забравен от историческата мисъл, просто защото не е водил войни за завладяването на Запада. А точно той след 465 г. съхранява източните земи на Хунската империя около Приазовието и Предкавказието, трансформирайки ги в „древна Велика България“.Тъжно е, че нито един български историк не се заинтригува от въпроса: за какви „местни войни“ на Ернак съобщава Приск Панийски и не биха ли могли да се намерят сведения за тях ?
По това време пристигнало, от синовете на Атила ,до император Лъв посолство, чиято цел била да разясни причините за съществуващите по-рано разногласия и да утвърди, че трябва да се сключи мир и на основата на старите обичаи да се възстанови търговския обмен на Истър (Дунав – бел.ред.) с римляните и те да предлагат свои стоки и да има взаимен оборот. Пристигналото с тази цел посолство се върнало без успех, защото императорът не искал хуните, причинили толкова много вреда на земята му, да се ползват от римските търговски услуги. Синовете на Атила, когато получили чрез посолството този отговор, се скарали помежду си: Денгиз при неуспешното завръщане на посолството решил да поднови войната с римляните, а Ернак се отказал от участие в нея, понеже бил зает от местни войни... „[Exc de leg., р. 44 Par., 160—161 .Nieb].
Стара Велика България
С кого воюва на изток Ернак ?
Най-значима опасност представляват по това време савирите, които са притеснени от аварите и мигрират на запад, като минават Волга и по северния каспийски бряг навлизат в териториите на хунската империя.
Но българите на Ирник не воюват със савирите, а с аварите. Тоест, можем да допуснем, че савирите, подгонени от аварите, са искали помощ от българите. Така пише и в Свидас.Свидас (на гръцки: Σουΐδας) или по-правилно Суда (на гръцки: Σοῦδα) е обемиста византийска гръцка историческа енциклопедия от 10 век. Тя е енциклопедичен лексикон с 30 000 статии, много от които черпят от древни източници, които по-късно са загубени. Името „Суда“ идва от византийската гръцка дума суда, означаваща „крепост“ или „укрепление“. Алтернативното име „Свидас“ произлиза от грешка на Евстатий, който взема заглавието за собственото име на автора.В Свидас под думата Άβαpις е поместен следния разказ:,„Българите нанесоха поражение на аварите, които изгонили савинарите, понеже сами били прогонени от народите, живеещи на брега на Океана (те пък напуснали своята страна по причина на облаците, надигащи се от приливите на Океана и от появилото се множество грифони: разпрострял се слух, че грифоните няма да изчезнат докато не унищожат целият човешки род. Аварите, подгонени от тези бедствия, нападнали на своите съседи, които пък не били в състояние да ги възпрат и се преселили в други страни). По този начин и сарагурите, притеснени от други народи, отишли при уните-акатири и им поискали земя.”
Оказва се, че данни за военни действия на Изток от пост-атиловите хуно-българи, има и в грузинското житие от V в. „Мъченичеството на Шушаник”, чийто автор е свещеник Яков Цуртавели.
Още през 467 година, както става ясно от грузинското житие от V в. „Мъченичеството на Шушаник” на свещенник Яков Цуртавели, грузинският васал на Персия Вараскен е повикан в столицата Ктезифон от персийския цар Пероз (459 - 484) и получава заповед да отблъсне появилите се около Дарялския и Дербентския проход в Кавказ хуни. „Това беше през осмата година на персийският цар”, пише Яков Цуртавели. Пероз извикал иберийският васал Вараскен в столицата и му дал указание да отблъсне появилите се на Кавказ врагове.
Вараскен решава да предприеме поход, казвайки преди тръгване на Яков Цуртавели: „Известно ти е, свещенико, че отивам на война с хуните” (VІІ). По-късно същият Вараскен посещава и Дербенд. „Скоро той се отправи към Чор” (Х). Тоест, очевидно първото появяване на пост-атиловите хуни към 467 г. е при Дарялският проход над Иберия. Но проблеми явно има и при Чор (Дербенд).
Това са два извора, които дават отговор на въпроса къде е бил Ирник след 467 г. и защо не успява да окаже помощ на войната на брат си Денгиз през 469 г., когато, както пише летописецът от V в. Приск Панийски, „Ернак се отказал от участие в нея, понеже бил зает от местни войни... „[Exc de leg., р. 44 Par., 160—161 .Nieb].“
Според "Именникът на българските канове" именно Ирник, третият син на Атила, създава след 465 г. "древна Велика България"
Твърде вероятно е отец Паисий Хилендарски да е срещнал, чел и цитирал посочения по-горе текст на Именника, около 100 г. преди неговото откриване и публикуване от А. Попов.
За написването на своята „История славяноболгарска”, отец Паисий Йеромонах (Хилендарски) е ползвал много източници. Някои от тях са посочени в заглавието на по-късно издадената преработена версия на Паисиевата История: Паисий Хилендарски. Царственик или История болгарская: която учи от где са Болгаре произошли, како са кралевствовали, како же царствовали и како царство свое погубили и под иго подпаднали из Мавробира Латинскаго, Барония, Иоана Зонара, Буефира Францужскаго, Теофана Греческаго, светаго Евтимия Терновскаго, светаго Димитрия Ростовскаго и других летописцев собрана. Издадено и преработено от Христаки Павловича. Будим. 1844. Ползвани са някои византийски хронисти, Цезар Бароний („Църковна история“), Мавро Орбини (Славянското царство), български жития и грамоти на български царе. Много по-подробната откъм дати, факти и цитати книга на Бласиус Клайнер (История на България от Бласиус Клайнер съставена в 1761 г.(Изд. на БАН. София. 1977) не му е била достъпна. Много от източниците му остават неизвестни.Ето какво пише Паисий:
„... Откакто българите излезли от Волга и дошли край Дунав, изминали 300 години. Имали много вождове и князе през тия години, но само пет от тях, които се наричали крале, се именуват до крал Батоя. Имали престола си във Видин и в Свищов покрай Дунав. В 678 г. се вдигнал в България отново силният и благополучен крал Батоя, тръгнал с голяма войска към Цариград, във времето на шестия събор, и направил цар Константина свой данъкоплатец. За един от тези източници можем да се досетим, прочитайки внимателно горния текст от три реда в неговото повествование (Паисий Хилендарски. История славянобългарска. 1762. Зографска чернова. Факсимилно издание. Издателство „Български бестселър” – национален музей на българската книга и полиграфия. Абагар АД. Велико Търново. 2012, с. 206) (Паисий Хилендарски - История славянобългарска).
Трите изречения буквално преразказват в по-подробна форма написаното в Именника:
НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ХРОНИКИТЕ
Djagfar Tarihi " (" История на Джагфар" )
Откриването на един стар ръкопис на волжките българи даде възможност да бъдат дешифрирани големи периоди от време обхващи историята на старите българи от 9-ти век преди Новата ера, до началото на 17 век от Новата ера. Това е епосът " Djagfar Tarihi "(Джагфар Тарихи) Има много противоречия и съпротива срещу публикуването на " Djagfar Tarihi " аналите . Водещите твърдения са , че епосът е композиран в офис на руското НКВД / КГБ / ФСБ в неопределено време, с цел разделянето на етническите групи тюрки в противоположни лагери , че е написан от неизвестен човек претендиращ да бъде само спасител на летописите , че това е фалшива компилация с никакви исторически стойности, че откривателят Ибрахим Мохамед-Каримович Нигматуллин е неизвестена, измислена личност.Тези твърдения се поддържат от реалността,че не е имало никакво систематично разследване за пълното унищожаване на книгите на аборигенните народности в продължение на първите десетилетия на съветскив режим Тъмните страници на културен геноцид никога не са били повдигнати , не са били признати , нито са някога отречени.За руснаците няма различна национална памет , тя просто никога не е съществувала .
Що се отнася до руския държавен и научен апарат , средствата за масово осведомяване и населението,за тях аналите не съществуват. Миниатюрните отпечатъци от Джагфар Тарихи (за обеми 2 и 3, 350 и 230 копия съответно, за обем 1 печатът не е показан , но се говори, че е около 500 копия ) показват, че няма широко разпространение и познаване на същността на компилацията Твърденията са подкрепени от факта, че не е имало разследване в разпореждането на иззетите книги. Все още няма публични архиви с протоколи за унищожаване или свидетели от персонала на Тайните служби.Дори играчите с много конкретни адреси, като оперативните работници в офиса на НКВД в Къзъл Яр, са безименни персонажи , сякаш те никога не са били във ведомостта на агенцията и никога не са оставяли никакви следи. Все още няма публични архиви с нито един запис върху разпределението на иззетите материали .Като се познава начина на работа на руската НКВД- система , може да се подозира , че отстраняването на едро и последващото разпореждане за унищожаването на иззетите материали е добре документирано в различни протоколи и офис доклади. Без публично оповестяване на събитията , свързани с държавен и културен геноцид , всякакви твърдения не могат да бъдат опровергани .Нещо повече, първичните документи на управляващия режим , водещи до глобалнто унищожаване на културното наследство на коренното население , както и за пълното премахване на техните азбуки и литература , остават запечатани и неизвестни .
В началото на 2000 -те години, мисълта за събиране на тези материали започва да назрява в главата на A. Лвова , старши изследовател в Ермитажа на Санкт Петербург.Тя публикува няколко статии през 2002 – 2006 г., където анализира някои конкретни събития , записани в аналите, сравнява ги с информация от гръцки , немски, еврейски , руски , както и други източници и установа, че аналите не само са съвместими с източниците , но в някои случаи дават смисъл на иначе привидно неразбираеми истории ( http://zlatalvova.narod.ru / index.htm , с библиография ) . Аналите спечелили известен брой последователи , но остават твърдо игнорирани от руската научна общност.С подкрепата и енергично настояване на някои академични среди, с високо служебното положение, издаването им е ограничено. В Русия , обаче , това работи обратно, колкото повече нещо се забранява ,толкова по-силно то се разпространява! Фурхат.Нурутдинов
Djagfar Tarihi " (" История на Джагфар" ) е единственият известен препис на древните български летописи , които е достигнал до нас . Както и много други български източници , " Djagfar Tarihi " има трудна и трагична история.
Колекцията е съставена през 1680 г. по нареждане на ръководителя на българската освободителното движение , Сеид Джагфар, от секретаря на кабинета му в източната част на България , Башкористан , на име Бакши Иман . Вероятно Сеид очаква да използва тази творба за патриотична пропаганда.Бакши Иман ( съдейки по името му , той е бил Башкористански българин ) брилянтно изпълнява поставената му задача , включвайки в сборника най-ценните български анали: " Гази - Барадж Тарихи " ( 1229-1246 ) от Гази - Барадж ",Праведният път , или Благочестивите актове на български шейхове "( 1483 ) по Мохамед Амин , " Казан Тарихи " ( 1551 ) от Мохамедяр Бу - Юрган , " Шейх - Гали Китаби " ( 1605 ) от Иш - Мохамед и някои други.Очевидно е, че събирането изиграва своята роля.В 1681 Сеид Джагфар вдига освобождително въстание в България , с цел възстановяване на независима българска държава. Но след поражението през 1683 г. от колониалните войски в Мензелинск , той се оттегля в дълбините на Башкортостан , където е бил издаден от продажни феодали ,които се присъединили към руснаците. По-нататъшната съдба на този изключителен българин е непозната за нас. ...
Също така са неизвестни за нас , съдбата на Бакши Иман и на оригинала на неговата великолепна колекция. Но ние знаем, как дори и най- популярните книги изчезват . По този начин, само едно копие на Мохамед Гали " Киса -и Юсуф"е достигнало до нас от 16 -ти век , но и то твърде мистериозно изчезва в 1920 -те години.

Ето какво казва за съдбата на летописа човекът,който го направи достояние на обществеността- Ф.Нурутдинов.

Що се отнася до " Djagfar Tarihi " , единственият екземпляр познат ни от тази събирка , написана през 19 век на" Български Турки " , се появи в началото на 20-ти век в Казахстан- град Петропавловск (Къзъл Яр на български турки " ) . Как е станало това ?В старите дни , Къзъл Яр е един от центровете на българската култура. През 19-ти век голям брой българи , които поддържат тесни връзки с Казахстан от незапомнени времена , са преместен там от България . Освен това, през Къзъл Яр минава просло-вутата Трансибирска железница, по която пътуват много от прокудените българи по пътя към населените места на тяхното заточение. И по време на Гражданската война (1918-1921) , )..чрез Къзъл Яр са евакуирани всички опозиционери на болшевиките , а сред тях са изключителни фигури на българското национално движение ( Гайаз Изкхаки и др.) Не е невероятно , че точно един от тях може да е оставил за съхранение в Къзъл Яр безценния ръкопис на " Djagfar Tarihi " колекцията. Ние не знаем кой пази колекцията , но през 1939 г. чичо ми Ибрахим Мохамед-Каримович Нигматулин (1916 - 1941 г.) записал текста на руски език в няколко тетрадки . Майка ми , Рашида Каримовина Нигматулина, сестрата на И.M-K Нигматулин, ми обясни причините за това:Според нейната история , в края на 30-те години е проведено пълното унищожаване на българските книги и ръкописи на националния български – написани на арабица.За да спаси " Djagfar Tarihi ", поемата на Микаил " Шан къзъ дастани " ( 865-882 ) и " Барадж дастани " епос ( 16 - ти век) , И.M-K Нигматулин преобразува текстовете на ръкописите на руски . И то съвсем навреме. Някой докладва за него, и той е извикан в отделението на НКВД ( Народния комисариат на вътрешните работи) Тогава, за укриване на ръкописи на " старата азбука" се давала присъда от най-малко десет години в концентрационните лагери на Сталин. Но чичото е бил освободен . Това показва, че " Djagfar Tarihi”е открита и унищожена от служителите по сигурността . Текстовете написани на руската азбука , не са били обект на унищожаване , така че служителите на НКВД , които работят " стриктно по инструкция " , не се конфискували текстовете на чичо от същата колекция на руски език. И слава Богу за това, както се казва През 1941 г.в надвечерието на Великата отечествена война ( Втората световна война ) ,. И.M-K Нигматулин е мобилизиран, за да служи в Балтийския регион, в граничния град Лида и изчезва скоро след началото на войната.Моята незабравима баба Латифа , която никога не е вярвала, в новината за смъртта на сина си, внимателно запазила всичките му книги и тетрадки . През 1966 г. , когато се готвех да вляза в университета, за първи път тя отвори малък килер и ми даде всичко, което е останало от книгите на чичо . В 14 или 15 тетрадки , пълни с дребен почерк , бяха текстовете на горепосочените български книги,записани
на руски език.
От този момент , при всяко мое посещение при баба , аз копирах големи фрагменти от тетрадките на чичо. През 1976 г. , баба Латифа умря. Според волята й , взех с мен в Казан архива на чичо ми. В началото на 1980-те години написах писмо до АН на СССР , където предложих да бъде дадена материална подкрепа за публикуване на написаното в " Djagfar Tarihi " ,но получих подигравателен отговор . Тогава реших да напиша и да публикувам най-малко резюмета на изложените текстове на всичките три документа.За това занесох тетрадките и част от своите записки на лятната вила на баща ми. Но скоро след това, всички тетрадки на чичо ми и някои от моите записки бяха откраднати от вилата. Само някои от моите записки останаха в дома ми . Те съдържаха приблизително половината от текстовете на " Djagfar Tarihi " и по-голяма част от текстовете на " Шан къзъ дастани" и " Барадж дастани " текстове.
На вниманието на читателя се предлага оцелялата след толкова премеждия част от " Djagfar Tarihi " Колекцията е написана на руски от И.M-K Нигматулин.Датировката е според съвременния календар. Читателят ще намери голям брой сведения за миналото на българите , техните предци и съседи.Надявам се, че с благодарност ще почитем нашите стари писатели ,както и И.M-K Нигматулин , който спаси тези светини за потомците .
И най-накрая , искам да спомена , че излизането на тези записки на бял свят , би било невъзможно без огромната помощ на родителите ми Г.-Кх.Н.Нурутдинов и Р.К. Нурутдинов , редактор на " Булгар Il " бюлетин Р.Сх.Шарипов и секретарите на клуб " българи ал- Джадид " Р.Кх.Ахмедзианов ,Ф.Кх. Ахмедзианов и Р.M. Кадиров , на които съм безкрайно благодарен .
Ф.Нурутдинов

ХРОНИКИТЕ Djagfar Tarihi "
дават възмовност да бъде проследена последователността на царуване на българските владетели за един значителен период от време.Описани са и някои по- важни събития през управлението на някои от тях. Показани са паралелно и имената и времето на властване на съответните римски императори.

СПИСЪК НА БЪЛГАРСКИТЕ ЦАРЕ /И Римски императори/
в периода 808 г. пр. н. е. – 668 г. от н. е.
Според “БЪЛГАРСКИ ЛЕТОПИСИ - ДЖАГФАР ТАРИХИ”, Том ІІІ,стр. 84-89.
АЛБУГА-БУЛГАР 808-755 пр. н. е. СИН НА БУРМА
Управлявал 33 години и династията му получила прозвището “САР-
МАТИ” Според българските предания, след неговата смърт Тангра превър-
нал душата му в крилат змиевиден дракон (барадж) и му заповядал
да покровителства земите на българите.
САМАР СИН НА ТУ ЙМАС
КАН АКБАЛ СИН НА САМАР
ТУ ХЧА СИН НА КАН АКБАЛ
БУРДЖАН 683-633 пр. н. е. СИН НА ТУ ХЧА
Победил кимерийците. Направил опит да възстанови българското гос-
под-ство на територията на бившата Самарска (Шумерска) държава.
АЗАК 633-611 пр. н. е. СИН НА БУРДЖАН
СОРЕН ЖЕНА НА КАТРАГ, ПО-МЛАДИЯТ СИН НА БУРДЖАН
ЛУТ
БУЛУТ СИН НА ЛУТ
Управлявал 10 години. Прославил се с добродушие и миролюбие. Раз-
решил на гърците да построят градове в северното причерноморие
срещу голям данък. Въвел правило да се води преписка с другите държави на гръц-
ки език с гръцки букви и за това получил прозвището Креш-Грък.
АСКАЛ СИН НА БУЛУТ
АСПАРИК 558-530 пр. н. е.
Роден е в 580 г. пр. н. е. и е известен и под името АСТИАГ. Воювал
сре-щу персийкия цар Кир. В една от битките Кир го пленил. Аспарик го
предупредил за пророчеството, според което, ако го убие, той също ще умре.
Цар Кир обаче убил кан Аспарик. В същата година цар Кир умрял, като
паднал от коня. Двамата владетели са родени, управлявали и умрели в едни
и същи години. Жена на Аспарик е масагетската принцеса Тамар-Бика,
из-вестна в историографията под името ТАМАРИС.
УНДУЗ 530-594 пр. н. е. СИН НА АСПАРИК И ТАМАРИС-БИКА
Разбил прсийския цар Дарий І. Неговият по-стар брат Колин (555-
486) му помагал във всичко и бил командващ на войските “център” и глава
на царския съвет.
МОСХА 494-488пр. н. е. СИН НА КУНДУЗ
Воювал срещу Персия. За своите чести нападения срещу Тимер капа
(Железните врати) получил прозвището “Тимер”. Неговата жена е Симбир-
Бика, дъщеря на вожда на племето на Ширак. Майката на Симбир-
Бика е била от рода Шан.
АСКАЛ 488-486 пр. н. е. СИН НА КУНДУЗ
След смъртта на неговия брат Мосха, той се оженил за вдовицата Сим-
бир-Бика. Умрял след пир в чест на гръцките посланици. Разпространил се
слух, че го е отровил третият брат Алвар, който похитил Симбир-Бика, и
наскоро след това бил убит от мълния на брега на река Днестър.
БОРИС
486-475 пр. н. е.
СИН НА КОЛИН- БРАТА НА КУНДУЗ Роден в 530 г. пр. н. е.
АУДАН СИН НА АЛВАРРоден в 486 г. пр. н. е. в семейството на Борис
ШИРАК 475-? пр. н. е. СИН НА КОЛИН
САУМАК СИН НА ШИРАК
БАЙТ
ТАЙГА
НАР
САНАР
КАРА
УГОР
БОЯР ІV в.пр.н.е.
Извършил нашествие в Македония и разгромил столицата Бал Бал
(Пела), но при завръщането, в един проход отрядът на неговия брат Етей
попаднал в за-сада и Етей загинал. Преди похода Етей сънувал алп Вълк,
който му казал : “Ако отидеш в този поход, ще загинеш, но българите ще
получат голяма придобивка. Ако не отидеш, ще останеш жив и ще живееш
дълго, но българите ще претърпят поражение. Етей тръгнал в поход, за да
победи неговия народ. В памет на това геройство, българите нарекли този
планински проход “Кам”.
ЕТЕЙ, АТ, АТИ 380-339 пр. н. е. ПОТОМЪК НА УФА
Внук на Кам-Етей. Не повярвал на предсказанието на кама (шамана),
че ще загине като дядо си, ако нападне владенията на Балбала (Македония).
Загинал в 339 г. в бой с цар Балиду Балбалам (Филип Македонски). В памет
на неговото геройство (а също и геройството на дядо му) българите
дали на Склан (българската държава) второ име Атил, а самият Балиду оженил си-
на Етей, Баламир, за своята приемна дъщеря Уран-Бика.
БАЛАМИР 339-320 пр. н. е. СИН НА ЕТЕЙ
Помогнал на Александър Македонски да покори Персия. (В историята
на Квинт Курций Руф е отразен с името Балакър, което вероятно означава
Българ).
АЛБУГА СЪГЕРКАН 339-310 пр. н. е. БРАТ И СЪУПРАВИТЕЛ НА БАЛАМИР
Разбил войските на Александър Македонски в 331 г. пр. н.е. заради
нарушение на условията за мир с Идел.
ТАРГИЗ 320-314 пр. н. е. СИН НА БАЛАМИР И УРАН-БИКА
Баща му го нарекал Таргиз в чест на разгрома на персийския цар Тар-
гиз (Дарий ІІІ). Потушил вътрешни вълнения в държавата и след шест го-
дини управ-ление доброволно се отказал от властта. Умрял на възраст 120
години (в 236 г. пр. н. е.)
АРБАТ СИН НА ТАРГИЗ
БАЛАК СИН НА АРБАТ ЧИБУК
СИН НА БАЛАК
КУР
КУБАР
АСКАЛ
АСПАР
КАШАН СИН НА КАНДЖАЛ
Потомък на Сигеркан. Неговата майка е кашанска (масагетска) прин-
цеса. В младостта си извършил поход на изток до река Хин (Инд) в Западна
Индия. На запад разгромил и подчинил даките, а на юг - Кавказ и Мала
Азия. Превзел Ми-дан (Азербейджан), Аряк (Армения), Барджил (Персия)
и подчинил държавата на селевкидите…Някои смятат, че той е съставил
кашанското писмо…
КУБАН СИН НА КАШАН
Владетел, който създал редица поеми и песни, отразяващи историята
на българите. От тях Кул Гали е запазил следните негови думи: ”…Иджик
събрал под своята власт седем племена. Благодарение на това създал един
народ бълга -ри . Таргиз заставил всички да мислят за запазване на единст-
вото, за запазване на властта. Кашан разширил териториите от Седемречие-
то (Бактрия) до Сула (Дунав). Те предприели тези действия по внушението
на Тангра - Аз, Кубан, съм по-томък на Иджик, Таргиз и Кашан. Аз моля
Тангра да ме вразумява както моите предци.
ЧИЛЯР 152-146 пр. н. е. СИН НА КУБАН
Бил свален от престола от племенните вождове (тархани).
АЛАН 140-107 пр. н. е.ВНУК НА КУБАН
След 6 години разпокъсаност отново обединил държавната власт.
По време на сватбата на дъщеря му Уз-Бика, край брега на река Кубан,
пируващите били неочаквано нападнати от войски на Бершуда (Боспорско-
то царство), които плени-ли малолетния син на Алан, Сакмар (Саумак). От
това се разразила дългогодишна война между Идел и Бершуда. В тази война
българските войски в началото огла-вявал Келбир, а след това Балак, синът
на Келбир и Уз-Бика. Бершудците били разбити и Саумак освободен, но ца-
рят на Дарбазан (Понтийското царство) дошъл на помощ на бершудците
и в 107 г. пр. н. е. отново пленили Саумак. Узнавайки за това, Алан умрял. По-
късно, в заточение в Дарбазан, умрял и синът му Саумак. Тялото на Саумак
било откупено за голямо количество злато от сънародниците му и той бил
погребан в родината си на брега на река Сакмар.
САРИЧИН 107-65 пр. н. е. СИН НА БАЛАК И ВНУК НА АЛАН
В неговото царстване Бершуд (Боспорското царство) попаднало под
власта на Римската империя Саричин водил първите сражения с римляните.
КОТРАГ 65-21 пр. н.е. СИН НА САРИЧИН
Роден е в годината на присъединяването на Бершуд (Боспорското цар-
ство) към Римската империя и затова неговият баща му дал името Бершуд.
За вой-ната с Рим той наел на българска служба племето катраги. Разгромил
много рим-ски градове в северното Причерноморие.
БАРДЖИЛ 21г. пр.н.е.- 5г. от н.е СИН НА КАТРАГ-БЕРШУД
СУВАР 5-23 от н. е. СИН НА БАРДЖИЛ
КУМУК 23-46 от н. е. СИН НА СУВАР
БАРИН 46-106 от н.е.
През 53 г. пр.н.е. Крас насочил армията на Изток... край Кавказкото
селище Синака бил убит, а войската му почти напълно унищожена.../И.Д.Р.
стр. 202/. През 35 г. пр.н.е Марк Антоний нахлул в Кавказ и пленил Армен-
ският цар Артавазд. /2/. стр. 219/.
КАН БАРДЖИЛ ИМПЕРАТОР ОКТАВИЯН
СИН НА КАН КОТРАГ 21-5 г. пр.н.е. 27 г. пр.н.е.- 14г. н.е.
За кан Барджил и Кан Сувар липсват сведения в българските летописи,
но за това пък свидетелства римската история, в която се отбелязват
вълнения в съседна Армения и изгонването на царете поставени им от римляните.
/И.Д.Р., стр.254/.
КАН СУВАР ИМПЕРАТОР ТИБЕРИЙ СИН НА КАН БАРДЖИЛ 14-37 от н.е. 5-23 от н.е. Драматични заддунавски походи на император Тиберий срещу сарматите, т. е. българите.
КАН КУМУК ИМПЕРАТОР КЛАВДИЙ
СИН НА КАН СУВАР 41-54 от н.е. 23-46 от н.е.
КАН БАРИН ДОМИЦИАН ФЛАВИЙ
СИН НА КАН КУМУК 81-96 от н.е 46-106 от н.е
В чест на своите победи в Сарматия = България в региона на Дол-
на Панония и Меотида (северното Причерноморие), в 89 година император
Домициан пуска в обръщение специални монети, но в 91 година сарматите
унищожават неговия легион заедно с легатите.
КАН КАВИЛ ИМПЕРАТОР ТРАЯН 98-117 от н.е.
Император Траян изградил мост през река Дунав и също воювал сре-
щу сарматите. На Траяновата колона в Рим са изобразени сарматски = бъл-
гарски бойни доспехи.
КАН КУБАР ИМПЕРАТОР АДРИАН 117-128 от н.е
КАН АРТАН ИМПЕРАТОР АНТОНИЙ ПИЙ
СИН НА КАН КУБАР 138-161 от н.е. ?-150 от н.е.
ДВУВЛАСТИЕ НА ИМПЕРАТОР МАРК АВРЕЛИЙ
КАН АГАРДЖА И КАН ШАДА БАНАТ 161-180 от н.е.
КАН АРТАН СИН НА КУБАР
Известен е също и под името ТАШ-БАШ. Неговото управление било
жестоко и разбойническо. Забранил търговията…много от българските тар-
хани били недоволни от него…мразели го всички, дори и сестра му… По
настояване на неговата сестра - Бояр Киз, той участвал и загинал в 150 годи-
на в еднолично сражение (дуел) с Агарджа, който имал хунски произход
и бил нает със своя хунски отряд от кан Артан да служи в българската войска
като командващ леко въоръжените, неопитните войни, а също така и опълче-
нието. След смъртта на кан Артан сестра му - Бояр Киз се оженила за същия
този Агарджа и той бил утвърден за кан на българите. Бояр Киз и Агарджа
поставили началото на династията Дуло . Синът на кан Артан, Шада Ба-
нат след смъртта на своя баща с част от свойте хора заминал в Кавказ.
КАН АГАРДЖА СЪПРУГ НА СЕСТРАТА НА КАН АРТАН 150-189 сл. н.е.
Чрез брака си със сестрата на Кан Артан, Бояр Киз, той, заедно с нея,
става основоположникна династията “ДУЛО”.
В чест на победите си над сарматите, император Марк Аврелий пуска
в обращение монети с титул ”Сарматски”- 177 г.
КАН БОРИС ИМПЕРАТОР КОМОД
СИН НА АГАРДЖА И БОЯР-КИЗ 180-192 от н.е.189-210 от н.е.
КАН БАРАК ИМПЕРАТОР КАРАКАЛА
СИН НА БОРИС 211-217 от н.е. 210-235 от н.е.
КАН БАРАНДЖАР ИМПЕРАТОР ДЕЦИЙ
СИН НА КАН БАРАК 249-251 от н.е. 235-271 от н.е.
В римската история е отразено, че “СКИТИТЕ” като преминали река
Дунав се втурнали в Долна Мизия. Император Деций избил 30 хиляди
врагове, но после при сражение самият той загинал (251г.).
В българските летописи това събитие е отразено по следния начин:
кан Баранджар, заедно с наетите на българска служба котраги в 251г. раз-
бил войските на император Деций. Самият император паднал убит в този
бой. След това войските на кан Баранджар разграбили римските владения
на Черно море и с щурм взели Дарбазан заради неплащане на данък.
ИМПЕРАТОР АВРЕЛИЯН 270 г. от н.е.
Издава емисия от монети, свързани с победите му в сраженията със
САРМАТИТЕ В ПАНОНИЯ. Той ги притиснал до Дунава и унищожил 5
хиляди човека заедно с вожда им кан Наб.
ИМПЕРАТОР ПРОБ
Също издал емисия от монети, свързани с победите му в сраженията
със сарматите и аланите, т.е. българите, при устието на река Дунав.
КАН КЕРМЕС ИМПЕРАТОР ДИОКЛЕТИЯН
СИН НА БАРАНДЖАР 284-305 от н.е
КАН БАРАДЖ ИМПЕРАТОР КОНСТАНТИН І
СИН НА КАН КЕРМЕС 306-337 от н.е.
КАН АЛТИШ ИМПЕРАТОР КОНСТАНТИН ІІ
СИН НА КАН БАРАДЖ 337-351 от н.е.
КАН БАЛАМБЕР ИМПЕРАТОР ЮЛИАН 363-378 от н.е. 361-363 от н.е.
Според българските летописи кан Баламбер от рода Дуло е извес-
тен и под следните имена - БОЛЮМАР-ШЕК, ШЕК-АЛП и БАЛАМИР. Той
има хунски произход. Нает е на българска служба от сина на кан Ал-тиш,
Кама Батир Маджар, който отговарял за западната част от държавата. Оже-
нил се за неговата дъщеря Туран-Бика, която в началото не го харесвала
заради ясно изразената монголоидност в лицето му. Българите-сармати
имали подчертано европеиден облик.Кан Баламбер извършил важни обществени и държавни реформи.Преместил столицата от река Атил (Волга) на река Бури-Чай (Днепър).Столицата е наименована Кара–Балин (днешния Киев). Сключил съюзен
договор с хуните. Разбил готите, които били против сключения договор с хуни-
те, и ги принудил да бягат към Констатинопол.
КАН АЛП-БИЙ ИМПЕРАТОР ВАЛЕНТ
СИН НА КАН БАЛАМБЕР 364-379 от н.е. 378-402 от н.е.
Алп-Бий извършил първия си военен поход с войски, състоящи се от българи и техни съюзници масагети и хуни. Като преследвал разбитите готи, той се натъкнал на войските на император Валент. Решителното сражение станало в 378 г. при Адрианопол, който българите наричали Кан-Дере. Войските на император Валент били разбити, а самият император се опитал да избяга, но при обсадата на двореца му хуните го подпалили и изгорили. В пепелищата на неговия дворец Алп-Бий намерил императорската му корона, която отнесъл в столицата на българите и я подарил на своя баща кан Баламбер. В същата година кан Баламбер умрял и бил погребан вБлиз-кия хълм, където му издигнали висок паметник с форма на тризъбец.Кан Алп-Бий поел неговата държавна отговорност, като в чест на победата си над император Валент, той е наименован “кан Дере” и “Арбат” (българското наименование на планината Родопи, в близост до която е станало сажението в 378 г.). В съвременната истори-графия той е представен като унски вожд под името Донат.
КАН КАРАТОН ХОНОРИЙ И АРКАДИЙ
СИН НА КАН АЛП-БИЙ З95г. 402-414 от н.е. РАЗДЕЛЯНЕ НА РИМСКАТА ИМПЕРИЯ
Кан Каратон е най-голямият син на Алп-Бий. Роден е в 380 година.Притежвал огромна физическа сила и в столицата кан Дере (сега Киев) организирал състезания по борба. При неговото управление велик тархан (глава на павителството) е бил него-виятбратМуенчак, баща на кан Бледа и кан Атила. В съвременната историография той е представен като хунски вожд подимето Харатон, а брат му Муенчак е представен под иметоМундзук.
КАН УРУС-РУЖ А БУРГАС 414-434 от н.е.
Син на Алп-Бий и масагетска принцеса от рода Урус-Ружа, росо-
мони. Наименован е на мястото “Бургас”, където Алп-Бий се е намирал в
378 година при похода си срещу император Валент. Управлявал 20 години.
Умрял на мястото на дунавския град, който получил неговото име Урус Бур-
гас (сегашния град Русе). В съвременната историография той е представен
като хунски вожд с име Роа (Роас).
КАН АТИЛА ИМПЕРАТОР ТЕОДОСИЙ ІІ
СИН НА БРАТА НА КАН КАРАТОН 379-451 г. от н.е 434-453 от н.е
На кан Атила от рода Дуло, кан Каратон е негов чичо. Баща му, бра-
тът на кан Каратон, Муенчак е бил глава на правителството. Муенчак, освен
двамата синове - Бледа и Атила, имал и дъщеря. Тази българска принцеса
омъжили за вожда на франките. Този варварин и езичник обаче я отровил.
При сключени договори с Източната и Западната Римска империя за
ненамеса в този морален проблем, кан Атила атакувал варварите фран-ки.
Нелоялното отношение на Източната и Западната Римска империя го прину-
дило да стане “БИЧ БОЖИЙ”. Той не превзел, не опожарил и не плячкосал
Константинопол като варварите готи, но написал на император Теодосий
следното писмо: “Теодосий е син на един почтен баща. Атила произхожда
също от един благороден род; и той е успял при всички свои дела да запази
унаследените от своя баща Мунзук чест и достойнство. Теодосий обаче пос-
рами честта на баща си и се унижи до положението на един роб, тъй че се
видя принуден да плаща данък. От това следваше, че той дължи почитание
на мъжа, когото щастието и заслугите му го бяха поставили над него; вместо
това той се опитва като недобросъвестен роб да устройва заговори против
своя господар” (Уелс,“Световна история”, том 2, стр.126,127).
ИЗТОЧНИЦИ:
1. Бахши Иман, Джагфар Тарихы, Свод булгарских летописей, том І, 1993,
том ІІ, 1994 и том ІІІ, 1997, Оренбург
2. История на древния Рим, В.И. Авдиев и др., С., 1997
3. Тема борбы с племеннами европейской сарматии и скифии в монетной
чеканке римской империи, М.Г. Абрамсон, М., 1999, Вестник Известия древности.
4. Упадок и гибел западной римской империи и возникновения германских
королевства, А.Р. Корсунский, Р. Гюнтер, М., 1984 г.
Списък на българските канове от периода V - VІІ в.
453-454 ИЛАК (Елак) - син на Тохол 451-474 ЛЪВ І
454 -469 ХУРСА (Дезингих, Тангиз) син на Тохол
463-489 ИРНИК (Керемек, Ернах) син на Тохол 474-491 ЗИНОН
463-489 АУДАН (Хин) - син на Илак 491-518 АНАСТАСИЙ
489-505 МАСГУТ (Ружа-Джураш) син на Ирник
505-520 МУНДО(Реан,Татра-Банат)син на Масгут 473-521 504-505 518-527 ЮСТИН І
520-522 БОЛГАР (Буляк, Джилки) син на Мундо 538-540
527-528 ГОСТУН (Гордас, Кущан) - син на Масгут с жена от род Ерми
534 527-565 ЮСТИНЯН І
528 МУГЕЛ (Могер) син на Масгут 534
528-531 АЙАР (Авар) - син на Масгут
520-535 БОЯРКИЗ вдовицата на Болгар
531-563 ЗАБЕРКАН (Катраг) син на Гостун 550-560 556-558 565-578 ЮСТИН ІІ
535-590 БОЯН (Сандилх) син на Мундо 550-560 578-582 ТИБЕРИЙ
563-593 АСКАЛ (Алвар) - син на Боян 582-602 МАВРИКИЙ
593-602 АЛБУРИ (Аспар) - син на Аскал 602-610 ФОКА
605-665 КУБРАТ (Курт, Хор) син на Албури 605-665 610-641 ИРАКЛИЙ
До пълнолетие на Кубрат е управлявал неговият вуйчо Юрген Телес от рода Кюнгарт
642-668 КОНСТАНТ ІІ
Синът на кан Боян, кан Аскал (563-569) и неговия внук, кан Албури (569-602), в съюз с аварите, водили поредица войни с Византия. В 602 година умира бащата на кан Кубрат, кан Албури. За неговата смърт са обвинени аварите. До навършване на пълнолетие на Кубрат, управлението на държавата било поето от неговия вуйчо Юрган Телес (602-605). Той прекратил съюза с аварите, а те, разбирайки заплахата, се изтеглили на запад в териториите на Панония.
Поемайки властта, кан Кубрат разпоредил на брат си Шамбат да подготви
войски, с които да разбие аварите. Шамбат изпълнил задачата и в централна Европа създал обширна държава Дулоба, която обхващала сегашните територии на Полша, Румъния, Унгария, Чехия, Словакия, Австрия и Югославия,като се обявил за само-стоятелен владетел.. Съвременната руска историография фалшифицира този български владетел като го представя за “Славянски княз”, а държавата му вместо “Дулоба” е наречена “Само”. Западната историография го представя пък за “Франкски търговец”.
След бързото разпадане на държавата ДУЛОБА под напора на съседите й и завръщането на Шамбат от неговите владения в централна Европа,той отново бил приет от Кубрат..Народният Събор не бил напълно съгласен с това решение на Кубрат, а обществените кръгове започнали вместо името на Шамбат, да употребяват нарица-телното “КИЙ”, което означавало “отхвърлен”. По този начин те изразявали отрица-нието си спрямо Шамбат, който в годините на управление на Дулоба,нарушил прин-ципа за единоначалие и подчинение на обща държавна политика.От там произлиза и наименованието “Киев”
Липсват исторически данни, в коя година и при какви обстоятелства е умрял владетелят на държавата Дулоба . Има основания да се предполага,че той силно е повлиял поне на трима от синовете на Кубрат - Аспарух, Кубар и Алцек за наследява-нето на неговите и на предците територии в западна посока.Кан Кубрат имал трима синове - Боян, Котраг и Аспарух (Атилеско).Кубар и Алцек, са внуци на неговия вуйчо Юрган. При едно сражение,техният баща, Билиг, пожертвал живота си за да спаси живота на кан Кубрат,а в знак на признателност кан Кубрат осиновил неговите синове Кубар и Алцек.Още приживе Кубрат установил особенната привързаност на Аспарух към неговия чичо Шамбат и затова го отпратил да отговаря за отдалечен регион на българската държава. След смъртта на Кубрат, управлението на държавата поел най-голямият му син Боян (кан Бат Боян 665-683), а Аспарух,Кубар и Алцек с верните на тях хора и войски, изпълнявайки препоръките на Шамбат, предприели поход на запад. Аспарух установил за своя столица Плиска,а Кубар, приемайки неговото върховенство, се установил около Охридското езеро. За петия син на кан Кубрат, Алцек няма доста-тъчно исторически данни къде се е установил със своя народ и войска. Известно е само, че след прехода в Панония и подкрепата на синовете на Шамбат, той се е установил в Северна Италия. От византийски и латински източници е известно, че кан Тервел (692-719) все още е разчитал на подкрепата на своите чичовци, а това са Кубар и Алцек.
Синовете на Кубрат си разделят голямото териториално наследство,като запазват взаимните си връзки.
Това, че прабългарите са имали своя държава преди Аспарух, вече е на път да бъде прието от "официалната" наука. Въпросът е откога датира тази държава. Някои се хващат за годината 632, когато Кубрат е признат за независим владетел от своя приятел от детските години – Ираклий-императора на Източната Римска империя. Но като признават държавата на Кубрат, ромеите я наричат "Стара Велика България". Може ли да бъде наречена "стара" и "велика" една току-що образувана държава? – питат други автори и си правят извода, че в случая става дума за възстановяване на независимостта на Българската държава, която е съществувала от доста по-рано. Както вече споменахме П.Добрев датира основаването на Стара Велика България през 153 год., когато българите се заселват в земите северно от Кавказ. Това мнение се поддържа и от други (виж например сайта на Ю. и Е. Генови - www.geocities.com/Athens/5209/d1.html ).


За съставяне на този материал са използвани следните литературни източници:
1. Кирил Милчев, http://letopisec.blog.bg/
2. Иван Танев Иванов Отец Паисий е познавал „Именника на българските владетели” http://protobulgarians.com
3. Боно Шкодров Ретроспекция на цивилизацията Издателство Славена, Варна 2006
4. Djafar Tarihi Volume 1 Prefac The tragic and dramatic story about rescue of the annals
5.Павел Серафимов-Спароток, http://sparotok.blogspot.com/
6. Бахши Иман, ДЖАГФАР ТАРАХИ, Свод булгарских летописей, т.І-1993, т.ІІ-1994 и т.ІІІ-1997г. Оренбург., http://bulgaria88.narod.ru/vladeteli.html

Целият материал и илюстрации и карти към него може да прочетете на адрес: http://persiangb.blogspot.com
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
Paisa
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Aug 14, 2004
Мнения: 580
Място: Пловдив

МнениеВъведено на: 21 Ное 2014 11:16:08 » Отговори с цитат върни се горе

Благодаря за статията, за вложените труд, старание и родолюбие!

Имам да добавя само нещо от себе си.
Несъмнено е важно всеки народ да познава добре историята си.
Но според мен, ние българите, като че ли прекалено много търсим великото в корените си от миналото. Охотно приемаме миналата си слава, обаче дали не е по-добре, да се вгледаме какво сме днес и сега. Защото живеем днес и сега.
И ако истината за нас е комплексна във времето, то настоящето ни май силно я вгорчава. А миналото - нека ни служи за сравнение със сегашното.

_________________
Хората се делят на умни и по-умни. Общуването с умните е удоволствие. С по-умните е загуба на време.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
papacot
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Apr 08, 2009
Мнения: 719

МнениеВъведено на: 21 Ное 2014 14:47:40 » Отговори с цитат върни се горе

Пеньо Пенев

ЗАЩО СЕ РАЖДА ЧОВЕКЪТ

Този, който е роб -
винаги тръгва на бой.
Който има крила -
само за полет е той.
Щом се раждат деца -
старите трябва да мрат.
Простор който мечтай -
друми на връх го зоват.
Успех който мечтай -
винаги е търпелив.
Щом се ражда човек -
трябва да бъде щастлив.
Но макар че до днес
малка му е радостта,
този беден човек
идва все пак на света,
за да предупреди
тез, що след него вървят,
че е още отвъд,
още далеко върхът
и че трябва напред
ден след ден
век след век
все така да вървят,
да вървят
в настъпление.
За щастие
тук се е раждал и ражда човек,
за щастие и предупреждение.

1956
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя Посети сайта на потребителя
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com