Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: BBB
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13929

Онлайн са:
Анонимни: 419
ХуЛитери: 1
Всичко: 420

Онлайн сега:
:: Albatros

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - За чичо Айзък и чичо Артър - Азимов и Кларк?
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Автор Съобщение
Legolas
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Nov 04, 2004
Мнения: 231

МнениеВъведено на: 21 Дек 2004 17:36:05 » За чичо Айзък и чичо Артър - Азимов и Кларк? Отговори с цитат върни се горе

Я кажете имат ли фенове тези чичковци тук? Smile

_________________
Никога няма да те забравя, Величко!
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
vendi
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Mar 17, 2005
Мнения: 1

МнениеВъведено на: 18 Мар 2005 14:33:24 » Отговори с цитат върни се горе

"Pu"-da sım pırvi ! Very Happy
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Rakanishu
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Oct 11, 2004
Мнения: 4

МнениеВъведено на: 26 Апр 2005 23:10:56 » Отговори с цитат върни се горе

Естествено!
Ще се запиша и аз само като почитател, че иначе ще го избия на идолопоклонничество Twisted Evil Embarassed ...

_________________
Porque manyana a lo me hor ay un entierro.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя Посети сайта на потребителя ICQ номер
6ureia
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 21, 2003
Мнения: 38

МнениеВъведено на: 26 Апр 2005 23:43:42 » Отговори с цитат върни се горе

предпочитам Бредбъри на 100%! Very Happy
иначе Азимов е стабилка... Cool
за другия учтиво ще си замълча... Rolling Eyes Embarassed
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Spiegel
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Mar 02, 2005
Мнения: 38
Място: Bg

МнениеВъведено на: 26 Апр 2005 23:51:00 » Отговори с цитат върни се горе

6ureia написа:
предпочитам Бредбъри на 100%! Very Happy
иначе Азимов е стабилка... Cool
за другия учтиво ще си замълча... Rolling Eyes Embarassed


Бредбъри и Лем
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка ICQ номер
6ureia
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 21, 2003
Мнения: 38

МнениеВъведено на: 27 Апр 2005 01:18:58 » Отговори с цитат върни се горе

[quote]Бредбъри и Лем[/quote]

бе едно време ного му се кефех на Лем ама наскоро се опитах да прочета пак "Кибериада" (едно време много й се кефих) и умрех от прозявки и скука... Embarassed
за съжаление повечето фантастични книги които едно време обичах, сега изобщо не могат да ме изкефят... Sad
само Стругацки (донякъде) и Бредбъри (изцяло!)...
другите верно си ми останаха "юношески любимци"...за съжаление вече не съм юноша... Embarassed
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Spiegel
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Mar 02, 2005
Мнения: 38
Място: Bg

МнениеВъведено на: 27 Апр 2005 07:58:42 » Отговори с цитат върни се горе

6ureia написа:
Цитат:
Бредбъри и Лем


бе едно време ного му се кефех на Лем ама наскоро се опитах да прочета пак "Кибериада" (едно време много й се кефих) и умрех от прозявки и скука... Embarassed
за съжаление повечето фантастични книги които едно време обичах, сега изобщо не могат да ме изкефят... Sad
само Стругацки (донякъде) и Бредбъри (изцяло!)...
другите верно си ми останаха "юношески любимци"...за съжаление вече не съм юноша... Embarassed


е аз за съжаление си останах девойка, въпреки възрастта и Лем ми е нещо като първата любов /шести клас/, а Бредбъри ... да речем, че се омъжих за него Very Happy /в осми клас/ и досега сме заедно
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка ICQ номер
Spiegel
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Mar 02, 2005
Мнения: 38
Място: Bg

МнениеВъведено на: 27 Апр 2005 08:03:13 » ей така ме свали Бредбъри Отговори с цитат върни се горе

Том – обади се Дъглас, - искам да ми обещаеш само едно, може ли?
- Може, какво?
- Нищо, че си ми брат, и нищо, че по някой път ме е яд на тебе – обещаваш ли никога да не ме изоставяш?
- Искаш да кажеш, че вече ще ми даваш да идвам с теб и с другите, като тръгвате някъде, така ли?
- Ами ... да ... дори и това. Но най-вече искам да кажа да не ме изоставяш изобщо, разбираш ли? Да не те сгазва кола и да не падаш в пропасти.
- А няма, разбира се! Ти мене за какъв ме смяташ?

***********************************************************************

Дъглас вдъхна и сетне изпусна въздуха изведнъж със стенание. Не чу кога майка му се втурна в стаята. Една муха, като жив огън от цигара, се удари о безчувствената му ръка, зажужа, и сетне отлетя.
Четири следобед. Мухи капят мъртви по плочниците. Кучетата са мокри парцали в колибите си. Сеникте са се скупчили като овце под клоните. Магазините в центъра са затворени и заключени. Брегът на езерото е пуст. Езерото гъмжи от народ, до шия в топлата, но благодатна вода.
Четири и четвърт. По тухлените улици в града преминава вехтошарския фургон, на капрата му пее мистър Джоунъс.
Том, избягал от дома, за да не гледа безнадежното измъчено лице на Дъглас, се бе запътил надолу към клуба, когато фургонът спря до него.
- Здравейте, мистър Джоунъс.
- Здравей, Том.
Том и мистър Джоунъс бяха сами на улицата, във фургона имаше купища от чудесни вехтории, но никой не поглеждаше нататък. Мистър Джоунъс не каза нищо, запали лула и запуши, като поклащаше глава, сякаш знаеше, преди още да е чул, че нещо не е наред.
- Какво има Том? – запита той.
- Брат ми – каза Том – Дъглас не е добре.
Мистър Джоунъс погледна към дома им.
- Много е болен – каза Том. – Издъхва!
- О, не, това не може да бъде – възкликна мистър Джоунъс и огледа околния, много истински свят, където в този ден не се виждаше нищо, което поне мъничко да напомняше смъртта.
- Издъхва – повтори Том. – А докторът не може да познае какво му е. Разправя, че било от жегата. От нищо друго, само от жегата. Това възможно ли е мистър Джоунъс? Може ли жегата да убие човека, дори и в тъмна стая?
- Виж ти – рече мистър Джоунъс и замълча.
Защото Том се беше разплакал.
- А пък аз мисля, че го мразя ... това си мислех ... нали вечно се караме ...И сега ... сега ... Ох, мистър Джоунъс, дали ...
- Дали какво, моето момче?
- Дали във вашия фургон там няма нещичко, което да помогне? Нещо, което да взема, да му занеса и да го излекувам? – Том пак се разхълца. – Отвратително лято – рече Том. – Какво ли не му се случи на горкия Дъглас.
- Я ми разкажи – подкани го вехтошаря.
- Добре – Том си пое дълбоко дъх, защото продължаваше да хълца. – Първо, загуби най-добрия си приятел, чудо момче. На това отгоре някой му открадна бейзболната ръкавица, за нея беше дал цял долар и деветдесет и пет. Сетне стана оная идиотска сделка с Чарли Удман – той му даде старинните си камъчета и сбирката си от ръковини, а взе глинената статуетка на Тарзан, от ония, дето се печелят срещу купончета от макарони. Изпусна статуетката на тротоара на другия ден, след като я взе!
- Брей, че беля! – и наистина си представи парченцата, разпръснати върху цимента.
- Сетне за рождения си ден вместо книгата с фокуси, за която мечтаеше, получи някаква си риза и един панталон. Само това му стигаше да му утрепе цялото лято.
- Понякога родителите забравят какво е било – въздъхна мистър Джоунъс.
- Така е – потвърди Том и продължи тихичко – после взе, че забрави през нощта на влагата истинските старинни окови от Лондонската кула и те ръждясаха. А най-лошото стана, когато аз израснах с цял един инч и сега съм почти колкото него.
- Това ли е всичко? – кротко запита вехтошаря.
- А, мога да се сетя за още двайсетина неща, все такива ужасни, че и по-страшни. В някои лета всичко върви наопаки. Сбирката му от комикси я изядоха буболечките, а новите му гуменки пък плесенясаха, и все такива работи, откакто е свършило училището, че досега.
- Спомням си и аз години като тази – потвърди вехтошарят.
Той вдигна поглед към небето и видя там всичките онези лета.
- Сеха вече знаете, мистър Джоунъс. Това е. Затова сега умира...
- Ще трябва да помисля – каза мистър Джоунъс.
- Можете ли да му помогнете, мистър Джоунъс? Можете ли?

**************************************************************************
Седем часът. Градът представляваше огромно огнище, над което трептяха горещите вълни, прииждащи откъм запад. Сенки с цвят на изгорели въглени играеха пред всеки дом, под всяко дърво. Под тях крачеше един червенокос човек. Том, виждайки го осветен от умиращото, но свирепо слънце, съзря една главня, която гордо се носеше напред, съзря една огромна лисица – съзря дявола да се разхожда в своите владения.
В седем и половина мисиз Споулиднг излезе от задната врата да изхвърли динените кори в кохата за боклук и забеляза там мистър Джоунъс.
- Как е момчето? – запита мистър Джоунъс.
Мисиз Споулиднг остана като закована, отговорът трептеше на безмълвните й устни.
- Бих ли могъл да го видя? – запита мистър Джоунъс.
Тя все още стоеше безмълвна.
- Аз съм приятел на момчето – обясни мистър Джоунъс. – Виждам го всеки божи ден, откакто е проходило. Нося му нещо във фургона.
- Той не е ... – тя искаше да каже “в съзнание”, но каза – буден. – Той не е буден, мистър Джоунъс. Докторът не позволява да го безпокоим. О, как да разберем какво му е?!
- Макар и да не е “буден” – настоя мистър Джоунъс, - бих искал да му поприказвам. Понякога нещата, които чуваме в съня си, са по-важни, човек слуша по-мнимателно, разбира по-добре.
- Съжалявам, мистър Джоунъс, но не смея да ви пусна – Благодаря . Благодаря ви все пак, че дойдохте.
- Няма нищо, госпожо - отвърна мистър Джоунъс.
Но не помръдна. Остана там, загледан нагоре, към прозореца. Мисиз Споулдинг си влезе и затвори мрежестата врата.
Горе в леглото си Дъглас дишаше. Звукът напомняше на остър нож, бавно вкарван и изкарван от ножницата.

В осем часа докторът дойде и пак си отиде, като поклащаше глава, хвърлил сакото, развързал си връзката, с вид на човек, отслабнал трийсет фунта, само за един ден. В девет часа Том, майка му и баща му изнесоха навън едно походно легло и пренесоха Дъглас долу, за да спи в двора под ябълката, където ако излезеше вятър, щеше да го облъхне по-скоро, отколкото в ужасните стаи на горния етаж. Сетне се щураха насам-натам до единайсет и навиха будилника да ги вдигне в три, за да напълнят пак торбите с лед. Най-сетне домът притъмня и стихна. Те заспаха.
В дванайсет и трийсет и пет клепките на Дъглас трепнаха.
Показала се бе луната.
И някъде далече някой беше запял.
Беше тънък и тъжен глас, той ту се извисяваше, ту стихваше. Беше глас ясен и пееше мелодично. Думите не се различаваха.
В своята трескавост Дъглас се обърна на другата страна и дълбоко въздъхна.
Беше може би час преди луната да разпилее целия свой светлик върху земята, а може би беше и по-малко от час. Но сега гласът звучеше по-отблизо, съпровождаше го и друг звук – сякаш туптеше сърце, а всъщност беше тропот от конски копита по тухлените улици, заглушаван от гъстия листак на дърветата. Отдолу, по улицата, озарен от луната, се появи конят, който теглеше фургон, а горе на капрата, отпуснал блажено мършавото си тяло, седеше мистър Джоунъс. Фургонът бавно се спускаше по улицата, мистър Джоунъс пееше своята песен, а в съня си Дъглас сякаш за миг спря да диша и се заслуша.
“Въздух, въздух, ... купете си въздух ... Въздух като капка, въздух като лед... Не купиш ли днеска ... ще ме търсиш вред ... Дъх априлски пръска ... есеннни прохлади ... аромати южни ... шум от водопади.... Въздух, въздух, хладен лъх в шише ... чист, кристален, с дъх на индрише ... Свежест във бутилка, с мента – за разкош ... толкова наслада, за колко? .... За грош!”
Когато отзвучаха думите, фургонът бе вече до бордюра. Някой се беше промъкнал в двора, прокрадваше се напред в собствената си сянка и носеше две бръмбарно-зелени бутилки, които просветваха като очи на котка. Мистър Джоунъс се спря пред походното легло и с тих глас повика момчето по име – веднъж, дваж, три пъти. Мистър Джоунъс се поолюля колебливо, погледна към бутилките в ръцете си, взе решение и пристъпи, за да седне на тревата и да погледа това момче, смазано от огромната тежест на лятото.
- Дъг – започна той, - лежи си спокойно. Не се мъчи нито да проговаряш, нито да ме поглеждаш. Не е нужно дори да се преструваш, че ме слушаш. Но аз зная, че тука, вътре, ти чуваш думите ми и разбираш, че това съм аз, стария Джоунъс, твоят приятел. Твоят приятел – повтори той.
Сетне се присегна, откъсна една ябълка от дървото, превъртя я в ръката си, отхапа, сдъвка парчето и продължи.
- Някои хора униват твърде млади – каза той. – Причина като че ли няма, просто, изглежда, такива се раждат. Уязвяват се по-лесно, уморяват се по-бързо, разплакват се от малко, мъчно забравят и, както вече казах, опечаляват се на по-ранна възраст, отколкото всички останали на този свят. Зная го, защото аз съм един от тях.
Отхапа още едно парче от ябълката и започна да дъвче.
- А сега я да видим къде се намираме? – запита той.
- Гореща нощ, ни полъх от ветрец, месец август – сам си отговори мистър Джоунъс. – Убийствена жега. Безкрайно лято и безброй беди, нали? Прекалено много беди. Наближава един часът, а ни следа от вятър или дъжд. След миг аз ще стана и ще си тръгна. Но като си отида – моля те, не забравяй това – ще оставя тези две бутилки на твоето легло. След като си отида, искам да почакаш малко, сетне бавно да отвориш очи, да седнеш, да се присегнеш и да изпиеш това, което е в тях. Но не, не с уста. Изпий ги с носа си. Наклони бутилките, отпуши ги и остави онова, което е вътре, да нахлуе бавно в главата ти. Естествено, първо ще трябва да прочетеш етикета. Я чакай, аз сам ще ти го прочета.
Той вдигна едната от бутилките към светлината.
“Зелен здрач от най-приспивателен студен въздух”, прочете той. “Извлечен от атмосферата на белия Арктик през пролетта на 1990, размесен с вятър от високата равнина Хъдзън през месдец април 1910, съдържащ прашинки, огрени от залеза по ливадите край Гринъл, Айова, в оня летен ден, когато се вдигна хладния полъх от езерото, рекичката и бистрия извор.”
- Сега да видим какво пише пък със ситните букви – вторачи се мистър Джоунъс. – Слушай:”Съдържа също молекули от аромата на ментол, лимон, папайа и пъпеш, както и камфора и билките изтравниче, а също и хладина от река Дес Планц. Гарантирано освежителен и разхлаждащ. Да се приема в летни нощи, когато температурата е над деветдесет градуса по Фаренхайт.”
Взе другата бутилка.
- И тази е такава, само, че в нея съм сложил по малко вятър от островите Ерън, малко бриз от Дъблинския залив, примесен със сол и повесмо мъгла от бреговете на Исландия.
Той остави двете бутилки на леглото.
- И едно последно напътствие. – Вехтошарят застана до леглого, новеде се над момчето и тихо изрече: - Когато ги пиеш, не забравяй следното: Напълнени са от верен приятел. Въздушна компания на С. Дж. Джоунъс, Грийн таун, Илинойс, август, 1928. Година на чудесна реколта.
Миг подир това долетя звукът от поводи, плеснати по задницата на кон в светлината на луната, разнесе се трополене на фургон надолу по улицата и после – тишина.
След миг клепките на Дъглас потрепнаха, а сетне много бавно той отвори очи.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка ICQ номер
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com