Вавилон

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Всички знаем колко е важно да знаеш чужд език. Колкото по-рано се започне с обучението на детето-толкова по-бързо проговаря. Затова още в детската градина записахме внука ми на английски език. Изучаваха различни песнички и римушки, като наблягаха на анималистичния репертоар. Покрай него научих,че английските кет казват миу, договете им лаят с английско произношение уф-уф, а пигитата казват ойнк. Сега разбрах, че и животните имат националност-в различните държави говорят на различен език.
В първи клас обучението продължи в най-реномираната школа в нашия град, в която преподавали англичани. Всъщност учителката съвсем не беше англичанка, но беше млада, усмихната и създаваше приятелски контакт с децата. Тя самата имаше дъщеря, по-малка от нашите, която понякога присъстваше на уроците и познаваше всички ученици.
В края на учебната година ни поканиха на тържество –драматизация на приказката за принцесата и жабока, който се превръща в принц. Трябва ли да казвам кой играеше жабока?! С този богат опит с животните ролята никак не го затрудни. Как само извиваше глас на крок-крок!- английските жаби квакаха така. Ролята на принцесата се изпълняваше от момиченце с кротко и одухотворено изражение, а гласчето й едва се чуваше. Знаеше се, че родителите й са адвокати, а бащата е общински съветник.
Децата се вживяха в ролите си и много се радваха, че говорят английска реч. Изведнъж по средата на пиесата вратата се отвори и на прага застана …още една принцеса! Сияеше с пластмасова златна корона, облечена в дълга бяла рокля и златисто наметало и си вееше със златно ветрило. Погледите на всички се заковаха в дрехите й, а някои от момиченцата тихо въздъхнаха. Възрастната жена с нея се извини за закъснението.
Мисиз Иванова хвана детето за ръка, остави го малко встрани от импровизираната сцена и тихичко й каза да не пречи.
За миг действието прекъсна своето развитие. Беше момента, когато царската дъщеря се инатеше да изяде обяда си. Адвокатското момиченце, смутено от неочакваната съперница, забрави репликите си. Децата се спогледаха и започнаха да й подсказват. Двойницата-принцеса пое нещата в свои ръце – избута я и зае мястото й на трона. Брадичката на оригиналната принцеса се разтрепери и като че ли всеки момент щеше да заплаче. Мисиз Иванова предотврати трагичния развой, като се намеси:
-Ту-у принсесиз!
Общинският съветник гневно промърмори:
-Може да са прекалено много, но моята дъщеря е истинската!
Учителката вдигна два пръста във въздуха и ни обясни, че принцесите са две - ту-у, не че са твърде много. След кратките ремарки спектакълът продължи. Моят внук се стъписа - не знаеше с коя точно принцеса да си партнира, но учителката го напъти, че трябва да играе и с двете. И така той най-напред се обръщаше към оригиналната принцеса, после към двойничката, която повтаряше чутите думи и изчакваше и двете да му отговорят по един и същ начин.
В края на театъра всички овации отидоха при учителската дъщеря. Толкова малка и сладка принцеса! Даже внукът ми започна да я гледа по-особено.
Мисиз Иванова благодари на децата, че са се справили блестящо и не само че говорят английски като роден език, но са истински артисти, защото бързо влизат в различни ситуации. Изведнъж на мен ми се стори, че тя се надува като пуяк и казва нещо като габъл-габъл, бащата- общински съветник отговаря с универсално ръмжене на лъвски език , децата се суетят и повтарят клак-клак, чу се съскане в речта на другите родители, а на мен откровено ми идваше да изцвиля на чист български език и да побягна далече-далече оттук. Всички говореха в един глас на различни езици - английски, български, животински, човешки и никой нищо не разбираше.
Но децата проговориха! А нали точно това беше целта?!

Хайде малко да живнеш! Confused

5

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите