Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 253
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/sessions.php on line 254
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 480
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 482
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/header.php:2) in /home/hulite/www/www/modules/Forums/includes/page_header.php on line 483 ХуЛите :: Виж тема - Изненада
Рожден ден на Тошко, няма и месец след сватбата!
Изнизвам се от вкъщи веднага след него, че хващам и такси, а пред офиса – народ! Надошли с нощните влакове. Не спите ли, бе хора? Август – най-натовареното време, колежката – в отпуск! Не мога да си тръгна по-рано, но без закъснение е просто задължително. Една добра фея ще се промъкне тайно в апартамента, ще направи всичко необходимо и ще изчезне, преди да се появи като гостенин на вечерта – мама! За мен остава само да срещна рожденика с: Из-не-на-даа!
Опашката – цял ден. Дано да не сбъркам нещо, че мисля само за това, как срещам Тошко с: Из-не-на-даа!
Край, затварям. Броя парите и… нещо халоса витрината. Тя се тресе, аз – повече от нея. Гледам: глава на мъж, залепнала на стъклото като нощна пеперуда. Опулени очи, вторачени в купчинката пред мен! Пиян. Когато си само на двадесет и страшното ти е малко смешно: пу-пу, поне ще изляза по-бързо. Обаче – пред вратата униформен! Другият – познайте кой! – още не се осеферил, но вече се жалва. Не му дали билет за Съюза. Ядосах се на служителя на реда: вместо да го прибере, той му ходатайства за билет за Република Коми (пияният повтаряше след него "кома, кома"). Дошъл късно, изплаши ме до смърт, говори глупости, а аз да го приема. След ден, когато не съм и обядвала, за да си тръгна навреме. Добре де, набързо ще го отпратя. Имате ли виза? Имам. Дай да я видя? Тя си е у назе. Дай ми паспорта! Зеха ми го в милицията. Как ще пътуваш без него! Кога ще си вземеш визата? Ама другарке, нали ти казах, тя си е у назе. Звъня в МВР, готова ли е визата на Петър... от еди-къде си? Да, но след половин час затварят. Кога се сдушиха с милиционера – ще ходят заедно. И да им дам билета, за да не се връщат. Но той иска да пътува днес, а места няма за седмица напред. Звъня да уточня... и да повторя на глас: ясно и категорично! Освободило се е място за тази нощ? Роди ме, мамо, с късмет, па ме хвърли на смет! Е, още пет минути: отпращам го и няма да го виждам не само в близките дни, но и месеци напред.
Тръгвам, този път наистина. Малко закъснявам, но празникът си е празник. Гледам, нещо паднало в чакалнята! Само да не е... Билета на последния клиент! Боже мой! Звъня на Задгранични. Заето, та заето. Хуквам да го гоня. Гишето още отворено, но Петър си е получил визата. Къде ли е сега? Адресът не ми върши работа: с толкова багаж няма да се връща до село! Знам, в 0.16 след полунощ трябва да бъде на гара Мездра. Но да не стигаме до там. Обикалям гарата, автогарата, стоянката на таксита. Няма как да не го позная: черен та черен, рошав та рошав. Или е заминал, или си допива някъде. Къде ще ходи, освен на гара Мездра, при това – рано-рано. Курдисан е там, шест часа преди влака. Значи отивам, давам му билета... Ще ми отнеме час. Но после съм с Тошко, на рождения ден: Из-не-на-даа!
Довлякох се до нас, Тошо и майка ми: ние сме готови! Вие – да, но аз… Как да го кажа? Опитвам. Рожденикът ме гледа без да мига. Мама – добрата фея! – разбра, казва: "Идвам с теб! Тръгваме веднага, за да има с какво да се върнем”. Но защо ли добавя: „Тошко остава тук, че утре е на работа”. Сякаш аз няма да съм. И преди това ще празнуваме! Добре, че не сме канили гости! Взима игли за плетене и прежда. Явно не вярва на бързото връщане. Но Петър е някъде тук. На гарата? На автогарата? Във влака, с който се каним да пътуваме? Няма го. И на гара Мездра го няма. Но трябва да дойде, всеки момент. Заплела нещо още в купето, майка ми продължава и в чакалнята. Плете и мълчи. А аз обикалям гарата. До кога? Наближава полунощ. Тихо, никакво движение. На перона – милиционер и железничар. Джан-джун няма. Ако не се броим ние двете. Мина дванадесет, скоро ще обявят влака. Обявяват го! И гръмва циганска музика! Компанията едва влиза в гарата, но аз вече знам кого изпращат. Имал сестра в Мездра, дошъл веднага, с такси, да се видят. Изкъпан, поизтрезнял. Давам му билета, а той само повтаря:”Леле, к’во щеше да стане...” Аз тичам към четвърти вагон, родата – по мен. Благодарности – нямат край. Ще изпуснеш влака, викам, качвай се. Гледам: в ръцете му – диня. Къде ти е билета? Остава пак да го е изръсил… В кармана, казва той, изважда го и го подава на слезлия до него проводник. Ухилен до уши, настоява да взема динята, динята... Влакът замина, а с него и последният... вчерашен клиент.
Вече е единадесети, рожденият ден беше вчера. Аз, докато се усетя, че мисията ми е приключила, изтървах таксито. Е, изненадата беше пълна, дори и за мен. Но динята – най-сладката в живота ми.
zinka ХуЛитер
Записан(а): Nov 05, 2007
Мнения: 588
Въведено на:
19 Фев 2014 20:19:14 »
)
УСПЕХ!
Marta ХуЛитер
Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1585
Място: България
Въведено на:
21 Фев 2014 17:16:31 »
Късметът на Петър!
vyatur ХуЛитер
Записан(а): Oct 22, 2011
Мнения: 1
Въведено на:
23 Фев 2014 20:22:07 » Изненада
Влака тръгна,.......Истинско !
rajsun ХуЛитер
Записан(а): Dec 26, 2004
Мнения: 1014
Въведено на:
26 Фев 2014 15:27:40 » !:)))
Хем сериозно, хем усмихнато)))
kristi ХуЛитер
Записан(а): Dec 19, 2005
Мнения: 729
Въведено на:
13 Мар 2014 00:50:26 »
Да му се не види и шантавият рожден ден. Ама то като животно в живота - непредсказуемо. Ей това ми хареса! Гротеска? Нееее... Живот толкова измислен, че чак истински.
Jenia ХуЛитер
Записан(а): Jul 31, 2011
Мнения: 321
Място: Германия
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума