Новите правила на сайта любим...до Админите с любов

В момента, на първа страница, освен поезията на Родена в лотос "Като Икар" нищо друго не виждам, колкото и да се "дцзверя", все едни римушки с привкус на мелодрама и сантимент, това ли е ефекта от новите правила, за по висока художествена стойност на текстовете, просто питам... Rolling Eyes

Ще се радвам ако някой ми отговори, сподели или поучително ми завърти пръст. Laughing

Док

Навремето, Док, поетът Кирил Гончев, когото ти добре познаваш, имаше един знаменит лаф:
- Пичове! - влизаше Киро с трясък в кафенето на СБП. - Кво прайте тука бе, бездарници? Бягайте вкъщи да си пишете стихотворенията, че да има народа кво да чете! Very Happy

И сетне допълваше:
- Аз, като искам да прочета нещо гениално, сядам - и си го написвам! Laughing

Сядай си на писалището, Док, и пиши!
Туй то.
Алби

Albatros написа:

Навремето, Док, поетът Кирил Гончев, когото ти добре познаваш, имаше един знаменит лаф:
- Пичове! - влизаше Киро с трясък в кафенето на СБП. - Кво прайте тука бе, бездарници? Бягайте вкъщи да си пишете стихотворенията, че да има народа кво да чете! Very Happy

И сетне допълваше:
- Аз, като искам да прочета нещо гениално, сядам - и си го написвам! Laughing

Сядай си на писалището, Док, и пиши!
Туй то.
Алби

Тъй, Поете, тъй... Wink

Прав си Алби,
като бях студент исках да слушам лекции по теория на игрите. Станах доцент и пак ми се прииска да чуя такива лекции.
Прочетох си лекциите, водех си подробни записки и сега искам да прочета учебник, ама изглежда ще стане като случаят със Сер - в предговора на книгата си ХХХ пише:
прочетох една книга с такова заглавие и реших да я напиша.
Та да завърша със забележката на Хайзенберг:
Идва докторанта му и носи някаква статия
- Професоре, тук са решили проблемите от дисертацията ми.
-Колко пъти ти казвах да престанеш да четеш, а да я напишеш!
Туй то.

ХуЛитер Записан(а): May 19, 2012 Мнения: 124

Като сме почнали с вицовете, господа, да ви кажа и аз един много стар. Той е за една котка, която се облизала под опашката и споделила, че е въпрос на вкус.

Сега, ако трябва да бъдем конкретни за качеството, ще се окаже, че би трябвало да минават само по една-две творби на ден, не повече. Първа страница ще замирише на мухлясало. Rolling Eyes

Като видях за новите правила, мигновено си помислих "гудбай, Гаргара Джобс 986250867444"! Кратко трая радостта ми, понеже едва няколко дни по-късно къснаха отново на Нейно Величество Главната.

Изводът, който си тегля, е, че критериите за качество на отделните администратори се различават. Не винаги съвпадат и с моите. Справка: първи параграф.

От друга страна, Док, забелязах, че твоят текст, който бе публикуван вчера, се радваше на по-дълго медийно присъствие от преди. Нормално е като има по-малък брой публикации. Не виждам ти защо се разстройваш.

Milvushina написа:

Като сме почнали с вицовете, господа, да ви кажа и аз един много стар. Той е за една котка, която се облизала под опашката и споделила, че е въпрос на вкус.

Сега, ако трябва да бъдем конкретни за качеството, ще се окаже, че би трябвало да минават само по една-две творби на ден, не повече. Първа страница ще замирише на мухлясало. Rolling Eyes

Като видях за новите правила, мигновено си помислих "гудбай, Гаргара Джобс 986250867444"! Кратко трая радостта ми, понеже едва няколко дни по-късно къснаха отново на Нейно Величество Главната.

Изводът, който си тегля, е, че критериите за качество на отделните администратори се различават. Не винаги съвпадат и с моите. Справка: първи параграф.

От друга страна, Док, забелязах, че твоят текст, който бе публикуван вчера, се радваше на по-дълго медийно присъствие от преди. Нормално е като има по-малък брой публикации. Не виждам ти защо се разстройваш.

Чак да съм се разстроил, о нее...просто критерий няма и субективизма на преценяващите и публикуващи админи, просто убива идеята за по-висока художествена стойност на текстовете, уж.
Милва, радвам се мило, че уважи старият Док с лъчезарното си присъствие и умно отношение към темата (чакам с нетърпение Балът, за да си видим очите). цунь

Приятелю мой

раздел: Поезия автор: missana

Приятелю мой, в тази болница
достигна животът ти днес.
Накуцваше той напоследък
и пристъп получи нощес.

А помня те горд и величествен
въртеше ти слънце с ръка.
Висилката гърбом възлизаше
и правеше кръст на халка.

Приятелю мой, зная трудно е -
достигна до своя предел.
Напред да вървиш е безумие.
А страшно е чак да си смел.

Ти качваше Кончето в Пирина.
Премина и Котешки чал.
Ала краката изстинаха.
Духът е сега отмалял.

Приятелю мой, зная страшно е,
когато си буден дори
и в своето минало - прашното
се ровиш до ранни зори.

Какво ще откриеш за себе си.
Навярно един кръстопът.
Рисунки от хиляди белези,
чертаещи твоята смърт.

Приятелю мой, стига вече.
Почивка си дай в този ден.
Представяй си колко далече
си стигнал без глас - вдъхновен.

И в твоите светли зеници
събраната с време тъга,
със полета волен на птица
нека да срещне снега.

Разбирам сантимента на автора на това "чудо чудесь", но това дори не е стихотворение, а римушка...а е на първа страница в раздел "Поезия" !?! Значи или аз не разбирам "бъкел" от поезия или съм трамвай във Варна хех

А това есе - приказно фентъзи:

Вселенски Хаос за начинаещи

раздел: Есета, пътеписиавтор: doktora

От обратната страна на Отвесното време потегляше на път Керванът на Изпепелените Души, Хотел Калифорния не беше още изпята, Стаята на Призраците се отваряше точно в три сутринта, а Къщата на Изгряващото Слънце бавно потъваше в ранения виолетов залез. И безнадеждно влюбен в ниските северни фиорди плачеше самотен викинг. Две луни и три слънца създаваха усещане за току-що отминал Апокалипсис.
Големият звезден кораб, който минаваше обикновено в пет следобед, осветяваше светещите мазни фекалии по вълните, както и пречупените криле на млади и зелени Пегаси. Душите Камбани звънтяха в Ноктюрно на Шопен, и целите ноти на петолинието се пръскаха по шевовете си така, както пиратки фъстяха в Алюзията си за Свобода през Новогодишна нощ.
С пепел в душата, прокъсани рибарски мрежи и пустинни миражи в ръката, тихо се отдалечаваше силует на Непозната Жена в Червено.
На Изток от Рая музеите още не бяха отворили. Валяха тежки сребърници над опустелия морски град. Мостът още не беше МирабО, там спяха навремето пияндетата клошари. Пътят, големият бял Път, водеше за Галата и то само през Аспарухово...
Белите Скали на Миналото отразяваха себе си. Идеално Огледалното и Времево Пространство се разтегляше между два Хоризонта и един Отвесен Свят. На дъното на който вързан за строшените мачти на дървени кораби пееше фалшиво с дискант един призрачен Циклоп.
Зорбас Гъркът играеше пиян сиртаки, Ел Греко рисуваше на тъмно и понеже Светлината го разрушаваше, той псуваше на развален италиански. Кралят надничаше иззад тежките вишневи плюшени завеси. И почесвайки добре фризираната си брада, плюеше позлатени топлийки, карфици и кламери.
На Балканите една Евридика търсеше своят Орфей, за да му каже че го обича да му поднесе своето "Мерси".
А самият Дявол в Ада помагаше усърдно на Алигиери със съвети и палеше сяра за скъпи и очаквани гости....
Впрочь, Одисей още не бе тръгнал за Златното руно, защото И/ТАКА се знаеше, че е измислен от Начало до Край.
Омир, белобрадият сляп Аед от Бъдещето, посрещаше Миналото с усмивката на празните си очи. И самотен ПлАтон разхождаше сенките си от пещерите заедно с една тъпа булонка.

А на Кръстопътя на Вселените чакаше Междузвездният Галактически Стопаджия. И никой, разбира се, не спираше да попита:

Аджеба, френд, какъв е този Вселенски Хаос?

Никола Анков,
от брега на морето...

ХуЛитер Записан(а): Apr 27, 2011 Мнения: 158

Слава Богу, изкуството не е абсолютна величина. Току що дочитам "Тенекиеният барабан". Прекрасна книга. В този ред на мисли би трябвало не две произведения на ден, а едно на две години да се публикуват Smile

))).

Всичко в света на Хулите е относително /субективно/, но все пак за всички има място под Слънцето щом тук ни е събрала обща страст.

shrike написа:

Слава Богу, изкуството не е абсолютна величина. Току що дочитам "Тенекиеният барабан". Прекрасна книга. В този ред на мисли би трябвало не две произведения на ден, а едно на две години да се публикуват Smile

))).

Всичко в света на Хулите е относително /субективно/, но все пак за всички има място под Слънцето щом тук ни е събрала обща страст.

Ами, така си е шрайк... няма лошо, но остава една отсянка на съмнение в...!

Всичко в света на Хулите е относително /субективно/, но все пак за всички има място под Слънцето щом тук ни е събрала обща страст.

Русофил

раздел: Поезия автор: PeterVan

Все още аз млад съм,
със ум хвърковат.
И канят ме в НАСА
за астронавт!

Но аз към Русия
имам свой сантимент.
Искам тя да открие,
че съм млад и левент.

Че отказах на НАСА
и какъвто съм щур
със пегас ще довтасам
някой ден в Байконур.

А след туй - сред звездите
със Есенин в дует...
Нека глухите чуят,
че съм светъл поет.

А това е в раздел "Поезия"...и нищо против автора русофил хехех

ХуЛитер Записан(а): Jan 18, 2008 Мнения: 240

Преди време по-компетентни от нас тук констатираха, че в сайтовете поезията е само 0,001.

И нека по-смело се пресяват творбите - на Първа да намират място наистина добрите - и по съдържание, и по форма.
Какво обидно има да попаднеш в раздела "Всички творби"?
И каква полза от изкуствено завишаване на оценката?

( И без това го правим в коментарите си.)

Добре е Екипът да си изработи единни изисквания, за да се ограничи субективизмът.

Елица

Добре е Екипът да си изработи единни изисквания, за да се ограничи субективизмът.

Елица

Мда... Rolling Eyes

Идеята - на първа страница да се появяват само стойностни произведения, всъщност не е нова, и друг път се е подхвърляла и коментирала. И дори, макар и по-рядко, се е прилагала.
И за по-строгото й прилагане има причини, и всички ги виждаме. Нека се въведе, нека се експериментира.
А мене, нас, потребителите, как ни засяга?
Тъй като не стоя по всяко време в сайта, периодично преглеждам какво е публикувано по раздела "Последни хули".
А често, при влизане за кратко, прочитам и стихотворенията от първа страница.
И, по своите си критерии и чувства, преценявам за себе си кое е хубаво и кое лошо, кое е силно и кое е слабо.
Сега кое е добро и кое слабо вместо нас до голяма степен ще го определят админите. На първа страница ще са само произведения, преминали през техния, наистина пръв и доста по-широк филтър за "избрано" или "Екипът си хареса".
А произведения, които не се показват на първа страница, за голяма част от нас ще остават незабелязани - за да се видят те, ще трябва да се влиза в профила на автора.
Това явно не е в наш плюс - показва недоверие в способността ни сами да преценяваме; и няма да имаме пълна представа един за друг - кой колко често и какви ги пише. И много от новорегистрираните в сайта никове дълго ще остават незабелязани.
А за опасността от това - слаби, но много продуктивни автори да задръстват първа страница с творенията си, достатъчно е правилото "На ден не-повече от едно произведение".

Това е за обикновените потребители.
А как е за админите?
И за тях работата и отговорноста, психическото натоварване, се увеличава.

Искам да кажа, че на мен сайтът ми харесваше и такъв, какъвто си беше.
А ако след тази промяна стане още по-добър - само ще се радвам.

angar написа:

Идеята - на първа страница да се появяват само стойностни произведения, всъщност не е нова, и друг път се е подхвърляла и коментирала. И дори, макар и по-рядко, се е прилагала.
И за по-строгото й прилагане има причини, и всички ги виждаме. Нека се въведе, нека се експериментира.
А мене, нас, потребителите, как ни засяга?
Тъй като не стоя по всяко време в сайта, периодично преглеждам какво е публикувано по раздела "Последни хули".
А често, при влизане за кратко, прочитам и стихотворенията от първа страница.
И, по своите си критерии и чувства, преценявам за себе си кое е хубаво и кое лошо, кое е силно и кое е слабо.
Сега кое е добро и кое слабо вместо нас до голяма степен ще го определят админите. На първа страница ще са само произведения, преминали през техния, наистина пръв и доста по-широк филтър за "избрано" или "Екипът си хареса".
А произведения, които не се показват на първа страница, за голяма част от нас ще остават незабелязани - за да се видят те, ще трябва да се влиза в профила на автора.
Това явно не е в наш плюс - показва недоверие в способността ни сами да преценяваме; и няма да имаме пълна представа един за друг - кой колко често и какви ги пише. И много от новорегистрираните в сайта никове дълго ще остават незабелязани.
А за опасността от това - слаби, но много продуктивни автори да задръстват първа страница с творенията си, достатъчно е правилото "На ден не-повече от едно произведение".

Това е за обикновените потребители.
А как е за админите?
И за тях работата и отговорноста, психическото натоварване, се увеличава.

Искам да кажа, че на мен сайтът ми харесваше и такъв, какъвто си беше.
А ако след тази промяна стане още по-добър - само ще се радвам.

Отлично боец, Чортов! Много добронамерена оценка и анализ, приятелю и колега! Наистина забравихме за админите, на тяхната глава се струпват тези изисквания, да не говорим, че даренията са си направо "мижави", а всеки влязъл в сайта си начесва "крастата" и после се ослушва...дори и пенсионер или безработен, което се съмнявам че са, не им е до писане, камо ли до четене хех , дори два лева с СМС не отделя.
Да бъде така както са решили нашите 4родители" - админите!!!

angar написа:

...

А произведения, които не се показват на първа страница, за голяма част от нас ще остават незабелязани - за да се видят те, ще трябва да се влиза в профила на автора.
Това явно не е в наш плюс - показва недоверие в способността ни сами да преценяваме; и няма да имаме пълна представа един за друг - кой колко често и какви ги пише. И много от новорегистрираните в сайта никове дълго ще остават незабелязани.
...

Не само за Ангар, а за всички:

На първа страница има списък с всички произведения, без значение къде са публикувани. Приемете, че първа страница не е основна и че тя не е даденост, а трябва да се заслужи. Основния поток произведения е в блок "Последни ХуЛи" и зад линковете "всички текстове".
Критериите за оценяване са субективни, защото литературата не е производство, в което има стандарти и ОТК, а творчество, но това не значи липса на отговорност и самокритичност. Никой не е поставил някакви свръхизисквания, както е видно от публикуваните текстове на първа страница.
Отговорността за качеството на произведенията - и за ниското, и за високото, е на авторите, не на администраторите, но някой трябва да се нагърби с отговорността и негативите на правото да прецени как да изглежда лицето на сайта. Зад нашите права седи една кауза и куп задължения. Какво седи зад вашите права на потребители, решава всеки сам за себе си - пред собствената си литературна /а и не само литературна/ съвест.
Няма да поощряваме внушаване на съзаклятия и конспирации, колкото и да изглежда удобно. Всички имаме общ интерес - по-добра атмосфера и по-добра литература.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите