Курабийки

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Не мога да меся тесто. Мисля, че тази дисциплина е дарба – нещо като свиркането с уста – или можеш, или не. Майка ми и баба ми месеха и дори разточваха кори за баница, но точно този талант мен ме е подминал. Или просто моят ген за тесто е мутирал. В малкото случаи, в които съм опитвала, резултатите бяха така плачевни и нищожни, щото граничеха с абсолютната нула.
Ето защо, когато щерката заяви, че иска да прави курабийки, положих сизифовски усилия да я разубедя. Нямах причини да смятам, че е унаследила гена за месене на тесто от баща си.
- По-добре купи готово тесто! - вложих ноу-хау аз.
- А-ааа, не! Без лигавщини! Аз ще го омеся ръчно – храбро заяви тя.
- Но ние дори нямаме точилка! – изтъкнах подводния камък аз.
- Ще купя точилка! – парира удара щерката.
Хм, този разход определено ми се видя разточителен, при положение, че пакет курабийки струват два лева. Но никакви разумни доводи не могат да спрат един тийнейджър , обладан от патологично желание за месене.
- Пък и ние нямаме плот за разточване! – изиграх последния си коз аз.
Това е истина – в кухнята нямаше достатъчно място да се вихриш с точилка, а единствената друга възможност беше холската ми маса – от бяло, лакирано дърво, разтегателна и покрита с ръчно плетена покривка, наследство от баба ми.
- Все ще измисля нещо! – успокои ме щерката, което въобще не ме успокои. Вярно, Пипи Дългото Чорапче разточваше курабийките на пода, но това, съгласете се, не беше пример за подражание.
И в деня за курабийки със свито сърце тръгнах за работа. Там се залисах доволно и едва следобяд звъннах на щерката:
- Поканих една приятелка, която е виждала как се правят курабийки и работим двете, та пушек се вдига! – докладва щерката.
Това с пушека не исках да го възприемам буквално, но все пак…
Денят ми беше напрегнат и едва на влизане се сетих, че имаме ден за курабийки. Но и нямаше как да не се сетя - още в асансьора бе посипан бял прах, който идентифицирах като брашно. Двете девойки се бяха разположили на дивана, пиеха бира /надявам се, безалкохолна/ и гледаха някаква суперкомедия на лаптопа. По пода имаше брашнени стъпки в изобилие, любимата ми лакирана холска маса бе цялата в брашно и тесто, а в хола се стелеше дим и мирис на прегоряло.
- Малко тънки станаха първите и прегоряха! – информира ме щерката.
- Добре, слепете ги две по две с конфитюр. – вложих творчество аз.
- Ох, не сега, мам, изморихме се, нека си догледаме филма – каза щерката и аз се отпуснах безпомощно.
Аха, значи те се били изморили – а чистенето е за чистачката, а? Седнах до тях:
- Какво ти е мам, ние замисляме сладкарски цех да отворим? A утре ще правим тирамису! – информираха ме двете девойки.
Как мислите, дали да не се изнеса на хотел - тирамису ми звучи доволно зловещо или поне като още много брашно по пода, сметана по полилея и аларми на пожарни коли...

много ми е познато

Гост

E, лирическата не може да меси, аз меся от малка, но пък не мога да пиша стихове- всеки със своите дадености!
У нас курабийките не ги точим, а ги оформяме в дланите на малки топки, които леко се сплескват като се наредят в тавата- поместила съм снимка и рецептата на страницата си във Фейсбук Idea

"Тирамису" се прави с готови бишкоти "Савоярди", които стават за лесна торта с обикновен крем от нишесте и мляко Very Happy

Успех на автора в конкурса и на лирическата в кулинарното изкуство!

Гост

Лееелеее... ама колко цветно ми изплува пред очите гледката в кухнята, след някоя гениална идея на голямата ми дъщеря, която все се отрива със специалността "Кетъринг", която учи в професионалната гимназия. И големите, пълни с обидени сълзи очи: "Нали все разправяш, че не ща да се науча да готвя..." А за намеците ми, че не ще да се научи да мие след това, удобно я хваща амнезията...
Laughing

Да са ни живи и здрави де. Нали знаеш- шеф-готвача само готви. Мивката е грижа на Пепеляшките. Дай Боже пък наистина да станат шеф-готвачки вашите щерки, а не да им поникнат ципи между пръстите от ежедневно досадно миене... Very Happy

Развесели ме доста уверението, че приятелката е виждала как се правят курабии...Прозвуча страшно успокоително. Изобщо весел и празничен разказ. Радвам се на такива очи към себе си (и другите). Добри и весели. Имам незабравими моменти в изпълнение на курабиени прасенца ( бяха придобили лек глигански тен) и лястовици (те пък доста напомняха врабчетата на Радичков) с участието на дъщеря ми Very Happy

Поздрави на авторката и майсторките! Very Happy

ХуЛитер Записан(а): Mar 03, 2010 Мнения: 125

Ако във вашия хол има място, бих се включила и аз в месенето и точенето. Хем ще усъвършенствам ръчните си умения, хем ще цапаме само у вас.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите