Малък адронен разказ

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Седя си аз на пейката в парка. И е пекнало едно слънце – зимно, ама слънце. Чета си вестник и се наслаждавам.
Не щеш ли, до мен спират двама старци. Чистички, спретнатички – единият е с очилца в стил Джон Ленън, а другият – с каскет, който е видял и по-добри времена./ Каскетът, пък сигурно и дядката./
- Свободна ли е пейката, госпожа? – пита този с очилцата.
Видно е, че не е свободна, но се поотмествам и им сторвам място. Те се паркират и почват да ми надничат във вестника. Там с големи букви пише, че американците ще строят адронен колайдер. Като подзаглавие напомнят, че в сегашния (швейцарския) е открит Хигс-бозонът. Дядото с очилцата се размърдва и започва тихо да мърмори:
- Еееех, какви бозони имаше едно време...За два дни ставаше един такъв резлив бозонът, а сега всичко е химия и физика – наблъскали са бозоните с едни Е-та и аспартам – за нищо не стават!
- Така е, наборе – подхваща другият дядо с каскета. – Когато китайците построят адронен колайдер и пуснат евтини бозони, ще си купя и аз няколко за вкъщи, ама сега – само баровците имат собствени бозони. Другият вариант е да си взема бозон-втора употеба, ама де да ги знам – може да има нещо изгоряло или да ме излъжат...
Поглеждам ги онемяла, но дядките са напълно сериозни.
- Е, виж, бозоните се варят в Радомир. Там е столицата на бозоните. Това са стари традиции, не чакай ти на китайците – отпочва дядото с очилцата, но Каскетът го прекъсва:
- Пернишките бозони са два пъти по-добри и по-бързи – кълнем се!
Напушва ме смях, но дядкото с очилцата е набрал инерция:
- Ясно е, че китайският колайдер ще е с размери като Великата китайска стена, пък за македонския – не ми се мисли! А за японския – нормално – ще бъде нано-колайдер...
Тук вече се усещам, че съм гост на представление и се разхилвам с глас:
- Хей, това да не е „Скрита камера”?
- О, не, госпожа! – двамата дядковци се смеят доволни. – Аз съм професор Сивиков и съм участвал в българската разработка за колайдера, а това е доцент Димитров – не ни гледай, че сме неугледни – в БАН не са ни плащали от половин година...Ама ние не се предаваме!
- Да, даже се забавляваме! – добавя доцент Димитров. – А и като се замислиш какви блузони имаше едно време, а под тях...
- Ееееех, спомени, спомени!- включва се Професорът.
Сега се смеем и тримата. Слънцето, което се беше скрило зад облак, пак се показва и май и то се смее. Зимно, ама слънце...

ХуЛитер Записан(а): Nov 05, 2007 Мнения: 589

Уф....!
./ Каскетът, пък сигурно и дядката./ - ето заради това допълнение спрях да чета.
Смятам, че то е много излишно и донякъде обижда читателя.
Мои си усещания...
Няма да оценявам.
Желая попътен вятър! Smile

Разказ с неочакван край! Smile

Харесах много!!!!!

Успех! Smile

и аз харесах! Успехи! Very Happy

Зарадвах се на чувството за хумор на старите зевзеци. Много ме кефят такива образи! Успех!

Това с "дядката" е доста профанско, груба дума, с негативна оценъчност!Затова ще ти подрежа малко крилете, уважаема...Нищо лично, както се казва! Confused

Приятно ми бе да ги видя -
любимите си Х-бозони,
със очилца, по панталони,
на пейката във моя град.

А аз си мислех, че безспир
кръжат в котела в РадомИр.
В някогашния огромен завод за нестандартно оборудване.

Оригинална случка с интелигентни старци-шегобийци; макар разговорът им да надхвърля моя интелект.
Но и мадамата на пейката и тя интелигентна - старците затова са я загледали.

Приятно е, но това е скеч от "Шоуто на Канала"

Тъй като не можах да намеря аргумент, за да потвърдя по-горе казаното от мен, се извинявам на автора!!!

по принцип уж системата проверява дали нещо е вече показвано някъде. Харесах този разказ и не ми се ще да се окаже някаква присвоена историйка. Дано не си права Кати.

Аутопсия на един малък разказ

Аз съм авторът на този разказ – нарушавам анонимността си, с което го „дисквалифицирам” и оттеглям от състезанието. Но аз пиша за удоволствие, а не за „победа” на всяка цена и тези подхвърлени съмнения ме оскърбяват. А щом и Маркони написа „ Дано не си права Кати”...

Не мога да стискам зъби и да мълча анонимно – трябва да имам право на отговор!

И така, понеже Катерина написа, че е имало такъв скеч по телевизия, най-отговорно заявявам, че не гледам комедийни шоу-програми. Не за друго, но не харесвам хумора им –циничен и неинтелигентен. Но, разбира се, няма как да докажа, че не гледам, затова, Кати, много те моля, спомни си кога си гледала този скеч – много е важно. Ако е СЛЕД публикуването на разказа – тогава е ясно – чувала съм, че много сценаристи захлебват, ровейки в нета. Пък и темата за колайдера е актуална, така че вероятно е имало много шеги и скечове на тази тема. Аз пуснах през Гугъл Шоуто на канала и адронен колайдер, но не ми даде съвпадения, което не значи, че те не са правили скечове за колайдера.

А ето и самата аутопсия:
1. Идеята се роди в един разговор на моята стена във Фейсбук – прилагам линк:
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10201167888863864&set=a.1442383304126.208919.1369397089&type=1&theater

В коментарите ще прочетете моя реплика за бозоните, натъпкани с Е-та, както и други реплики, използвани в разказа. Постингът е 30-ти ноември миналата година, а стената ми във Фейсбук е достъпна за всички.

2. Имам познат с много свежо чувство за хумор и с него винаги се смеем. Неговата рода е от Перник, беше ходил да вари ракия при тъст си. Каза ми, че пернишкият „Бейлис” е ракия с боза. Пошегувах се, че сигурно и бозони могат да сварят, а той каза, че пернишките бозони са по-яки от китайските и тн. Не мога да възпроизведа целия разговор, но от него също дойдоха идеи и реплики.

3. Имах още един –два постинга с готини дискусии във ФБ – единият беше нещо, че Миналото не е това, което беше и какво Минало имахме едно време. Там също имаше идейни коментари. За съжаление, не мога да ги намеря. / Ако знаех, че ще ми трябват, щях специално да ги запазя!/

4. Бях чела, че българи имат разработки в колайдера, знаех, че в БАН не плащат от месеци и дядковците си ги измислих. / Към Зинка – дядка, дядко за мен е умалително, а не пренебрежително/

И така, след като разпарчетосахме скромната ми творбица, само ще кажа, че прекарах изречения от разказа през Гугъл и никъде не ми даде съвпадения, освен към собствения ми текст.

Ще добавя, че много се забавлявах, докато го пишех и тези дни ще го пусна в страницата си, защото аз си го харесвам.

Извинявам се на админите, ако съм причинила неудобства, но не искам да влизам в Хулите с горчивина...С този конкурс имам най-готини изживявания, предстои ми издаване на сборник с мои смешни разкази и не желая да има и сянка на съмнение. Мисля, че така е по-достойно.

П.П. Кати, приемам извиненията ти, но все пак, спомни си кога си го гледала това шоу – виждаш, че семената са посети, нека се изчистят нещата.
Успех на всички участници и не забравяйте, че конкурсът е за смях, а не да си образуваме нерви! Smile



Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

E, хубава работа... Confused

Обясненията, ако изобщо има нужда от тях, можеха да почакат още три дни.

Произведението е декласирано.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите