Мишел Онфре, Гастрономическият разум и Хедонистичният ангел

Авторът на „Гастрономическият разум” е явление. Той олицетворява една безгранична и ненаситна потребност от знание, която се дублира от желанието му този факт да бъде в полза на колкото се може повече хора.
Пространството, в което се движат тялото и неговият дух е изпълнено с философия, етика, естетика, пътешествия, религия, история, гастрономия.
Мишел Онфре, мъж на 58 години, роден на 01.01.1959 г., е един прекалено забързан човек. Явно има много да казва, а Кронос е самоволен и жесток властник, който не позволява пилеене на време. Бернар Ревел – журналист, автор на редакционни статии за „Индипендант” и шеф на Журито на „Литературни гроздобери” – описва бързането на Онфре по следния начин. „ Причините на такава една забързаност се изцеждат капка по капка от някои негови произведения тогава, когато автобиографични факти се смесват с философски понятия.” Едва десетгодишен Мишел е изпратен, по волята на майка си, в религиозно сиропиталище. „Загубен в множеството на останалите деца ( броят им можел да достига до 600 ), още първия ден, виждайки зашития номер върху дрехите си, малкият Мишел си мисли, че е изгубил името си. „В този ден, в този момент умрях – пише по-късно той. Поне детето в мен бе мъртво и в един миг станах възрастен.””
В сиропиталището в Жиел пребивава четири години. При живи майка и баща, а той „сирак” – явно, жесток старт в живота. Оттам наследява отрицанието на властта и подтисничеството. Но и вкуса към книгите. Познанието става път за спасение. Към последното никой не го е принуждавал. За свещенниците в сиропиталището значение има само ръчния труд , физическата сила, а интелетуалец може да бъде само момичето или педалът. За Мишел спасението е „чрез и заради книгите”. Влечението му към философията не е случайно: „...чисто и просто, защото тя ми говореше: Маркс ми напомняше за експлоатацията на родителите ми; Фройд засягяше въпроса за маструбацията при подрастващите, Ницше ме учеше да живея”. От Жиел ще излезе укрепнал морално и следващ ницшеанския принцип: „всичко, което не ме убива ме прави по-силен”. Да оцелееш – такова е житийското правило!
След сиропиталището учи в пансион, с диплома за средно образование на седемнадесет години се премества в Каен и посещава тамошния университет, става бакалавър, за да достигне до доктор по философия и ... през 1983 г. – учител в горните класове на частния технически лицей „Света Урсула” в същия град.
Но в края на 1987 г., той, който не пуши, не пие, не гони жените и не прекалявя с яденето – получава инфаркт. Смъртта напомня недвусмислено за себе си. „ Щях да ставам на 28 г. и този понеделник – 30 ноември, моето тяло направи експеримента от разсъждаващо да се превърне в хедонистично – стремящо се към удоволствието – пише Мишел Онфре в „Изкуството да се наслаждаваш”. И продължава: „ След този урок на мрака, ми оставаше да направя от тялото партньор на съзнанието, да помиря плътта и разума. Целият живот е построен върху пясъци, единствената сигурност, която притежаваме е смъртта. Работата е в това по-малко да я очовечаваме, отколкото да не я зачитаме. Хедонизмът е това пренебрежение.”
Явно, той действително няма време за губене. И пише. Първата книга, която го прави известен е „Коремът на философите” (1989). В нея противопоставя на вменяваните от лекари и диетолози хранителни режими, своята хранителна жизнерадостна наука.
Мишел Онфре е известен философ и прогресивен мислител. Публикуваните му творби са над 50, превеждан е на 21 езика. Неговият „Трактат по атеология” достига тираж от 209 700 екземпляра. Тематичните области на разсъжденията му са разнообразни, но те се центрират около стремежа да води философски живот. Или по друг начин казано от самия него „...няма философски занимания, откъснати или частично включени от и в живота, защото всяка минута от него може да бъде философски изживяна”.
Едно от тези философски занимания е гастрономията. И когато Мишел Онфре се интересува от нея, няма как да не се отдаде на хедонизма, на удоволствието на тялото и духа. Неговите текстове представляват истинско наслаждение, което трябва да се употребява без задръжки. Такъв е и текста на „Гастрономическият разум. Философия на вкуса”. Творбата излиза през 1995 г. и тиражът ù достига 13 000 екземпляра. Получава награда на Академията на виното в Бордо и приза „Литературна свобода” на гр.Женева. Преведена е на португало-бразилски, сръбски, румънски, кастилски, китайски и през 2011 г. на български език.
Целта на текста е пламенна възхвала и възвеличаване на удоволствието на ликуващото тяло спрямо безтелесните нематериални абстракции. Под разперените крила на хедонистичния ангел авторът се стреми да отговори на въпросите на Ницше: „Познаваме ли моралните въздействия на храните? Съществува ли философия на храненето?”; и доказва състоятелността на положителния им отговор. В този текст Мишел Онфре ни разкрива своите гастрономически пориви като извежда на сцената малко познати или изпаднали в забрава актьори – Лайбниц, Гримо дьо Ла Рениер, Брийа-Саварен, Антонен Карем, Морис Саян, наречен Кюрнонски, Чен Нунг, монасите от манастира Шеходет, Даниел Споери, Петер Кубелка и за кратко дори един българин – художника и архитект Николай Дюлгеров, изявен представител на футуризма. Естествено тук няма как да не присъстват Дом Периньон, Ной, Свети Патрик, Дионис, Аполон, Кронос, за миг Койрос, Хипнос и Танатос. На тази сцена авторът на „Гастрономическият разум” ни приканва към едно пътуване в хедонистични земи и далечни странствания, където човек ще види Лайбниц да обяснява на Дом Периньон теорията на балончетата на шампанското. Същият мислител ще разяснява на Ной своите виждания за незабележимите възприятия и подбуждането на прокълнатите, тъмни страни у човека. Ной пък, този капитан далечно плаване, любител на всякакъв вид двойки, който решава да стане лозар, ще ни докаже защо всъщност водата е божествено творение, а виното е дар от човека за човека. И този, несъмнено успешен превозвач ще покаже как алкохолът осигурява безпрепятствено пътищата, които водят към гениталиите. Брийа-Саварен ще дискутира афродизиакалните свойства на трюфела и ще бъде много по-малко магистрат, отколкото философ на достоверното тяло. Император Чен Нунг – велик повелител на питието на безсмъртните, ще поднася чай от случайно паднал лист в преварената за него вода. Свети Патрик ще бъде принуден да носи цял аламбик в багажа си, пристигайки в Ирландия от Египет, за да може да накара наемниците на Хенри ІІ да се чувстват като летящи стрели – to whisk. Тук трябва да се добави само една буква, за да се изясни всичко. Гримо дьо Ла Рениер ще стане баща на гастрономическата критика, ще превърне трапезата в сцена, тялото в действащо лице и на тази сцена ще се възпламеняват вкусове, ще се задоволяват желания и ще произтича удоволствие. За този хедонист, метежник, прогресист, човек, вярващ само в кулинарните революции, готвенето ще бъде изкуство на времето и неговото овладяване. А Карем, той пък ще ни покаже как може силното желание да бъдеш архитект е възможно да се осъществи, ставайки готвач и между другото да измислиш буржоазната кухня. Даниел Споери и Петер Кубелка, заедно с футуристите Маринети и Филиа ще демонстрират естетиката на мимолетното, общността на петте сетива и начина на ласкаенето им чрез кулинарните практики. Ще предложат възпитаване на тези сетива посредством гастрономия и ще докажат, че готвачът е скулптор на времето.
Дълъг спектакъл, който завършва с една разширена до тялото философия, истинска философия на човека и удоволствието, радостта от живота, тук и сега, с лице към рационалността от съществуването. Ето защо е необходим Дионис, когато Аполон триумфира безапелационно, какъвто е случаят с нашата цивилизация. Вкусването, храненето, сътрапезничеството, удоволствието от дегустацията на превъзходно вино или плато са тук, за да позволят едно повторно разглеждане както на философския, така и на естетическия и етически начин на живот на отделния човек. Мишел Онфре противопоставя на доминиращите в признатото изкуство – око и слух, гастрономическото изкуство, в което преобладаващи са вкуса и обонянието, защото тялото е налице, то е първостепенно и за него да се наслаждава е основно. По този своеобразен начин, авторът на „Гастрономическият разум” поставя доминираната от разума модерност срещу хедонизма – философията на удоволствието – който е може би постмодерен.
„ Ако тялото е специфично място, където се нанасят като на карта възгледите за света, очевидно е немислимо да се философства без да се задават въпроси за природата на мислещата материя.” Така явно мисли и хедонистичният ангел, надничащ в текста на Мишел Онфре и извезал на крилата си девиза: „Carpe diem!”
Tisserand.

Още не ми е останало малко време да хвърля поглед върху тази прекрасност. Но се радвам, че толкова хора, присъствали на Бала на поетите в Арт Маркони получиха като подарък, лично от издателя тази книга. Ваня Липке вече ме подгря колко изтървам че не съм я разгърнала. Благодаря на Издателя за подаръците и за страхотното попадение. Успех!

ХуЛитер Записан(а): Feb 13, 2012 Мнения: 5

Прочетох действително една интересна книга. И във времето на чийзбургери, дюнери и бързо хранене, време на генномодифицирани храни и месо, натъпкано с антибиотици, когато нямаме възможност да останем у дома, за да приготвим манджите на мама и баба, един хедонистичен ангел идва и ни напомня за гастрономическия разум. Има ли въобще в наше време такъв? И си представете - в тази книга става дума за философия на вкуса! Та има ли вкус нашето "бързо хранене"?...Но и на още много въпроси ни навежда творбата на философа Мишел Онфре "Гастрономическият разум". И ни разпъва между хедонизма и аскетизма, удоволствието от трапезата и строгите диети, диетолози и техните предшественици - кръстоска между свещеник и лекар; но в края на краищата съществуват ли в наше време категориите, които той представя?."Гастрономическият разум" е един успешен опит да се подреди света на чревоугодника – не на лакомника, лапача, тъпчещия се без всякяква умереност – а на чревоугодника-гастроном, на човека, умеещ да изпитва удоволствие от храненето, през вековете. За да можем да направим разлика между една вечеря, която поглъщаме, защото така е редно и удоволствието, което може да изпитаме чрез насладата от храната и пиенето. Разликата е огромна и за да я докажат векове наред са се трудили редица готвачи-творци и творци-готвачи, за които готвенето е изкуство, което не само носи наслада за умеещият да се храни, но в по-общ мащаб то засяга пазара, стопанството, икономиката. Тръгвайки от Дионис и Дом Периньон, минавайки през Гримо и Брийа-Саварен, авторът достига до корифеите на XX век, до различните етапи и течения в изкуството на храненето, до така наречената "нова кухня", която върви успоредно с новите течения в поезията, живописта, музиката. Защото кулинарното майсторство също е изкуство - но специфично - на мига, на насладата от този миг. Консуматорското ни общество отдавна е прескочило границите на насладата. Има го изкуството на добре, майсторски поднесената храна, украсена и рекламирана така, че веднага да поискаш да си отхапеш залък от нея, но насладата липсва. Това е храна, която се яде на крак. Използвайки сравнение на Онфре, че насладата от храната е като насладата от секса, бихме се запитали носи ли ни някакво удоволствие "секса на крак" - в някой ъгъл, в някое забутано кътче? Ефектът е само един - хранене заради самото хранене. Къде остава добре сервираната и украсена маса, порциите храна, всяка от които е произведение на изкуството, балончетата на шампанското, които ни издигат в един свят на блаженно спокойствие, глътките вино, които разпалват у нас кръвта и желанията...В поредицата от криминални, фентази и ред други какви ли не книги, "Гастрономическият разум" на Мишел Онфре стои малко встрани, като самотна красавица, която никой не знае откъде е дошла. Но прочетем ли редове от нея тя ще ни стане много близка, защото ни напомня за нашето минало, настояще и бъдеще, което е немислимо, или по-точно - ще бъде много сбъркано без удоволствието от самото хранене. Пред нас е една дълбоко философска книга, но и дълбоко човешка. Понякога авторът е грубо материалистичен, друг път хедонистичен, но винаги залагащ на удоволствието и естетиката, които ни издигат като хора с хилядолетен опит и разбира се - с бъдеще!

че с това зимно време и отлагането на балове и изложби не успях да организирам планираното представяне на това бижу. А тъкмо днешния празник щеше да му пасне ...ама на. Приятелю, не съм се отказала от хубавата идея, просто не успявам да наваксам зимните препятствия. Laughing

ХуЛитер Записан(а): Jan 09, 2004 Мнения: 2108

Четиво за ценители! Едно бижу. Щастлива съм да притежавам тази книга. Cool

Ето откъсче из четвърта глава "Утроба, трюфел и философ": "Дълго преди философиите на желанието, независимо дали са фройдистки или не толкова поетично биологични, Брийа-Саварен изтъква родството на сексуалността, обонянието, вкуса, храненето, храната - всичко смесено по странен начин; смес, която и до днес е уместно да се раздели на съставните си части. Знаем, че желанието се колебае между радостта и необходимостта, между желанието и нуждата... Няма апетит, във всички смисли на думата, без липса, без празнота за запълване. Същото важи за храненето като възможна метафора за задоволяване на нужда. Да се яде, означава да се утолява тялото, което ни осведомява до каква степен го измъчва намаляването на единосъщната с живота енергия, по възможно в най-сбит начин. Въз основа на тази естествена необходимост хората са изработили една културна възможност: изкуството на хранене."

Докато четях книгата, в една част от времето ми ставаше мъчно за мен самата, но през останалато време - радостно. Замислих се за инстинктите и си намерих отговор на въпроси, които съм си задавала преди (но смятах, че само аз си разбирам защо питам) от типа на "защо обичам да си държа кафето (смес от минимум две марки) в четвърткилограмова кутия от Лаваца, когато вътре никога не слагам Лаваца". Оказа се въпрос с понижена трудност.
Благодаря за отговорите!
Cool

Хубаво ще е да прочетеш и "Отвъд принципа на удоволствието", на Зигмунд Фройд, и ще ти стане ясно защо не си купуваш кафе "Лаваца"...
Ако ли не... утре вечер, на "Крали Марко" 11 бати Док ще ти помогне, ако ти се струва въпрос с повишена трудност, почти безплатно, само срещу усмивката ти... Rolling Eyes

http://dox.bg/files/dw?a=8ebfb32f5f

Колко много хубави думи за философа и писателя Мишел Онфре, без да се каже най-важното за него - цялата му философия, цялото му творчество е страстна битка срещу религията, този човек си е поставил сякаш за цел да унищожи религиите, църквата и теизма, и го прави изключително талантливо!
Аз, например, много се възхищавам на това, бих казал, въодушевявам се... за вас не знам.
Тъй че тази книга на Мишел Онфре, е, може да се каже, "десерта" в неговото творчество.
"Основното блюдо", обаче, е друго, това е неговата последователна борба с религията, с религиозната вяра във всичките и форми, и със сигурност знам, приятели, че мнозина от вас няма да могат да го понесат, прекалено люто ще ви дойде, или може би, прекалено сурово, и като го опитате, има опасност да си изповръщате червата...
Но все пак, както се казва, опитайте всичко от Мишел Онфре, четете го и дано да ви е сладко Smile

http://dox.bg/files/dw?a=8ebfb32f5f

tomatroev написа:

Колко много хубави думи за философа и писателя Мишел Онфре, без да се каже най-важното за него - цялата му философия, цялото му творчество е страстна битка срещу религията, този човек си е поставил сякаш за цел да унищожи религиите, църквата и теизма, и го прави изключително талантливо!
Аз, например, много се възхищавам на това, бих казал, въодушевявам се... за вас не знам.
Тъй че тази книга на Мишел Онфре, е, може да се каже, "десерта" в неговото творчество.
"Основното блюдо", обаче, е друго, това е неговата последователна борба с религията, с религиозната вяра във всичките и форми, и със сигурност знам, приятели, че мнозина от вас няма да могат да го понесат, прекалено люто ще ви дойде, или може би, прекалено сурово, и като го опитате, има опасност да си изповръщате червата...
Но все пак, както се казва, опитайте всичко от Мишел Онфре, четете го и дано да ви е сладко Smile

Ех, господин Троев! Защо така ?
Та произведението на Мишел Онфре, за което става дума тук е една от първите му творби. Какъв "десерт", бе драги! Десертът е винаги на края. Да, Мишел Онфре не е от тези, които обичат благочестивите. Затова той самият си има лична причина и си я отстоява с хиляди изписани и публикувани страници. В дадения случай, на страниците на този сайт представяме негова книга, която е възхвала на жизнеността, на радостта от живота, такъв какъвто го живеем всеки ден и за нещата, които трябва да си спомняме без никаква забрава - че сме смъртни, че не сме повече от една купчинка пепел, че никога и с нищо, по никакъв начин не можем да преодолеем смъртта. Че Танатос винаги тържествува, но ние точно като смъртни и либертианци можем да му се опълчим, така че, "когато той възтържествува да може да прибере в дисагите си единствено едно тяло, което е изгоряло до последната си прашинка".[/quote]

Ето пак. Измежду всички тези думи за Онфре, наднича срамежливо една, ето тази - "благочестивите".
Каква дума сте използвали само, господин Иванов! Много ще ми бъде интересно да обясните на читателя как точно да разбираме това, че М. Онфре не обичал много "благочестивите"...
За това, кое е "Основно блюдо" и кое "десерт", обяснявам. "Десерт", в смисъл, че тази книга прелива от сладост, тя е възхвала на насладата, която може да ни даде животът.
Но главният, да кажем така, "патос" в творчеството на Мишел Онфре, е друг, това е неговата битка с църквата и с религията, и тъкмо на тази тема са посветени, както казвате вие, "хиляди изписани и публикувани страници".
Тъй че "основното блюдо" в творчеството на Онфре, не сладни, не е захаросано, може да се сметне от някои за сурова и убийствено критична "храна".
Поздравления за това, че сте с заели с благородната задача да популяризирате творчеството на Мишел Онфре. Но щом сте казали "А", хубаво е да продължите и да кажете "Б". Няма страшно, просто кажете на хората в България, че във Франция името Мишел Онфре е символ на духовната, интелектуална битка срещу църквата и религията.
Аз не обичам думата "атеист", тя е измислена пак от теистите и цели да принизи противника. Но, ако няма друга дума с която да я замените, кажете, да Мишел Онфре е атеист и то войнстващ атеист, разбира се, в чисто духовен, идеен, философски план.
А за преведената на български негова книга, също поздравления, разбира се, и ние, българите, обичаме хубавата храна и хубавите питиета...радостта от живота, хедонизма, казва го това Мишел Онфре на хора, закърмени с поп-фолка, шопската салата и хубавата ракия! Що се отнася до виното, аз, господин Иванов, съм патриот и да Ви кажа, смятам, че нищо не струват вината на французите пред поморийския мавруд! А пък за оня гъст, тъмночервен елексир, който се прави в нашите балкански селца от невзрачният сорт грозде, наречен "алжирка", само ако започна да разказвам, ще Ви се замае главата Smile

ХуЛитер Записан(а): Feb 13, 2012 Мнения: 5

Tisserand написа:

Авторът на „Гастрономическият разум” е явление. Той олицетворява една безгранична и ненаситна потребност от знание, която се дублира от желанието му този факт да бъде в полза на колкото се може повече хора.
Пространството, в което се движат тялото и неговият дух е изпълнено с философия, етика, естетика, пътешествия, религия, история, гастрономия.
Мишел Онфре, мъж на 52 години, който на 1 януари ще стане на 53, е един прекалено забързан човек. Явно има много да казва, а Кронос е самоволен и жесток властник, който не позволява пилеене на време. Бернар Ревел – журналист, автор на редакционни статии за „Индипендант” и шеф на Журито на „Литературни гроздобери” – описва бързането на Онфре по следния начин. „ Причините на такава една забързаност се изцеждат капка по капка от някои негови произведения тогава, когато автобиографични факти се смесват с философски понятия.” Едва десетгодишен Мишел е изпратен, по волята на майка си, в религиозно сиропиталище. „Загубен в множеството на останалите деца ( броят им можел да достига до 600 ), още първия ден, виждайки зашития номер върху дрехите си, малкият Мишел си мисли, че е изгубил името си. „В този ден, в този момент умрях – пише по-късно той. Поне детето в мен бе мъртво и в един миг станах възрастен.””
В сиропиталището в Жиел пребивава четири години. При живи майка и баща, а той „сирак” – явно, жесток старт в живота. Оттам наследява отрицанието на властта и подтисничеството. Но и вкуса към книгите. Познанието става път за спасение. Към последното никой не го е принуждавал. За свещенниците в сиропиталището значение има само ръчния труд , физическата сила, а интелетуалец може да бъде само момичето или педалът. За Мишел спасението е „чрез и заради книгите”. Влечението му към философията не е случайно: „...чисто и просто, защото тя ми говореше: Маркс ми напомняше за експлоатацията на родителите ми; Фройд засягяше въпроса за маструбацията при подрастващите, Ницше ме учеше да живея”. От Жиел ще излезе укрепнал морално и следващ ницшеанския принцип: „всичко, което не ме убива ме прави по-силен”. Да оцелееш – такова е житийското правило!
След сиропиталището учи в пансион, с диплома за средно образование на седемнадесет години се премества в Каен и посещава тамошния университет, става бакалавър, за да достигне до доктор по философия и ... през 1983 г. – учител в горните класове на частния технически лицей „Света Урсула” в същия град.
Но в края на 1987 г., той, който не пуши, не пие, не гони жените и не прекалявя с яденето – получава инфаркт. Смъртта напомня недвусмислено за себе си. „ Щях да ставам на 28 г. и този понеделник – 30 ноември, моето тяло направи експеримента от разсъждаващо да се превърне в хедонистично – стремящо се към удоволствието – пише Мишел Онфре в „Изкуството да се наслаждаваш”. И продължава: „ След този урок на мрака, ми оставаше да направя от тялото партньор на съзнанието, да помиря плътта и разума. Целият живот е построен върху пясъци, единствената сигурност, която притежаваме е смъртта. Работата е в това по-малко да я очовечаваме, отколкото да не я зачитаме. Хедонизмът е това пренебрежение.”
Явно, той действително няма време за губене. И пише. Първата книга, която го прави известен е „Коремът на философите” (1989). В нея противопоставя на вменяваните от лекари и диетолози хранителни режими, своята хранителна жизнерадостна наука.
Мишел Онфре е известен философ и прогресивен мислител. Публикуваните му творби са над 50, превеждан е на 21 езика. Неговият „Трактат по атеология” достига тираж от 209 700 екземпляра. Тематичните области на разсъжденията му са разнообразни, но те се центрират около стремежа да води философски живот. Или по друг начин казано от самия него „...няма философски занимания, откъснати или частично включени от и в живота, защото всяка минута от него може да бъде философски изживяна”.
Едно от тези философски занимания е гастрономията. И когато Мишел Онфре се интересува от нея, няма как да не се отдаде на хедонизма, на удоволствието на тялото и духа. Неговите текстове представляват истинско наслаждение, което трябва да се употребява без задръжки. Такъв е и текста на „Гастрономическият разум. Философия на вкуса”. Творбата излиза през 1995 г. и тиражът ù достига 13 000 екземпляра. Получава награда на Академията на виното в Бордо и приза „Литературна свобода” на гр.Женева. Преведена е на португало-бразилски, сръбски, румънски, кастилски, китайски и през 2011 г. на български език.
Целта на текста е пламенна възхвала и възвеличаване на удоволствието на ликуващото тяло спрямо безтелесните нематериални абстракции. Под разперените крила на хедонистичния ангел авторът се стреми да отговори на въпросите на Ницше: „Познаваме ли моралните въздействия на храните? Съществува ли философия на храненето?”; и доказва състоятелността на положителния им отговор. В този текст Мишел Онфре ни разкрива своите гастрономически пориви като извежда на сцената малко познати или изпаднали в забрава актьори – Лайбниц, Гримо дьо Ла Рениер, Брийа-Саварен, Антонен Карем, Морис Саян, наречен Кюрнонски, Чен Нунг, монасите от манастира Шеходет, Даниел Споери, Петер Кубелка и за кратко дори един българин – художника и архитект Николай Дюлгеров, изявен представител на футуризма. Естествено тук няма как да не присъстват Дом Периньон, Ной, Свети Патрик, Дионис, Аполон, Кронос, за миг Койрос, Хипнос и Танатос. На тази сцена авторът на „Гастрономическият разум” ни приканва към едно пътуване в хедонистични земи и далечни странствания, където човек ще види Лайбниц да обяснява на Дом Периньон теорията на балончетата на шампанското. Същият мислител ще разяснява на Ной своите виждания за незабележимите възприятия и подбуждането на прокълнатите, тъмни страни у човека. Ной пък, този капитан далечно плаване, любител на всякакъв вид двойки, който решава да стане лозар, ще ни докаже защо всъщност водата е божествено творение, а виното е дар от човека за човека. И този, несъмнено успешен превозвач ще покаже как алкохолът осигурява безпрепятствено пътищата, които водят към гениталиите. Брийа-Саварен ще дискутира афродизиакалните свойства на трюфела и ще бъде много по-малко магистрат, отколкото философ на достоверното тяло. Император Чен Нунг – велик повелител на питието на безсмъртните, ще поднася чай от случайно паднал лист в преварената за него вода. Свети Патрик ще бъде принуден да носи цял аламбик в багажа си, пристигайки в Ирландия от Египет, за да може да накара наемниците на Хенри ІІ да се чувстват като летящи стрели – to whisk. Тук трябва да се добави само една буква, за да се изясни всичко. Гримо дьо Ла Рениер ще стане баща на гастрономическата критика, ще превърне трапезата в сцена, тялото в действащо лице и на тази сцена ще се възпламеняват вкусове, ще се задоволяват желания и ще произтича удоволствие. За този хедонист, метежник, прогресист, човек, вярващ само в кулинарните революции, готвенето ще бъде изкуство на времето и неговото овладяване. А Карем, той пък ще ни покаже как може силното желание да бъдеш архитект е възможно да се осъществи, ставайки готвач и между другото да измислиш буржоазната кухня. Даниел Споери и Петер Кубелка, заедно с футуристите Маринети и Филиа ще демонстрират естетиката на мимолетното, общността на петте сетива и начина на ласкаенето им чрез кулинарните практики. Ще предложат възпитаване на тези сетива посредством гастрономия и ще докажат, че готвачът е скулптор на времето.
Дълъг спектакъл, който завършва с една разширена до тялото философия, истинска философия на човека и удоволствието, радостта от живота, тук и сега, с лице към рационалността от съществуването. Ето защо е необходим Дионис, когато Аполон триумфира безапелационно, какъвто е случаят с нашата цивилизация. Вкусването, храненето, сътрапезничеството, удоволствието от дегустацията на превъзходно вино или плато са тук, за да позволят едно повторно разглеждане както на философския, така и на естетическия и етически начин на живот на отделния човек. Мишел Онфре противопоставя на доминиращите в признатото изкуство – око и слух, гастрономическото изкуство, в което преобладаващи са вкуса и обонянието, защото тялото е налице, то е първостепенно и за него да се наслаждава е основно. По този своеобразен начин, авторът на „Гастрономическият разум” поставя доминираната от разума модерност срещу хедонизма – философията на удоволствието – който е може би постмодерен.
„ Ако тялото е специфично място, където се нанасят като на карта възгледите за света, очевидно е немислимо да се философства без да се задават въпроси за природата на мислещата материя.” Така явно мисли и хедонистичният ангел, надничащ в текста на Мишел Онфре и извезал на крилата си девиза: „Carpe diem!”
Tisserand.

Изглежда, че в българското книгоиздаване все още има от какво човек приятно да се изненада. Жалко, че го открих чак сега, месеци след като прочетох книгата.Наред с любовните романи, криминалета, фентази и т.н., изведнъж философия и то на вкуса - си казах при първия прочит. От мои близки във Франция разбрах, че Мишел Онфре там е хит години наред, вероятно защото умее да балансира между строго научната материя и елементарните човешки чувства и усещания. Чете се леко. Сега за новата ми изненада - презентацията на книгата в интернет.Нещо, което до сега не бях срещал. Влезте на посочения адрес и вижте как се прави това, за което нито "Барт" нито "Хермес" нито други големи издателства са се сетили. Презентация и то на много високо ниво. Откъси от книгата, богати илюстрации към текста и добиваш пълна представа от "Гастрономическия разум" през вековете и това, което ни поднася самия Мишел Онфре. Там видях тонва, което ми липсваше, докато четох текста - илюстративния материал. Благодаря на издателя за това пълно удоволствие от книгата. Дай Боже да продължи по същия начин да представя и останалите книги, които предстои да издаде. И дано още някой се сети, че книгата не е само тираж и печалба, а и познание за света, от което читателите имат такава необходимост!

[quote="murin"][quote="Tisserand"]Авторът на „Гастрономическият разум” е явление. Той олицетворява една безгранична и ненаситна потребност от знание, която се дублира от желанието му този факт да бъде в полза на колкото се може повече хора.
Пространството, в което се движат тялото и неговият дух е изпълнено с философия, етика, естетика, пътешествия, религия, история, гастрономия.
Мишел Онфре, мъж на 52 години, който на 1 януари ще стане на 53, е един прекалено забързан човек. Явно има много да казва, а Кронос е самоволен и жесток властник, който не позволява пилеене на време. Бернар Ревел – журналист, автор на редакционни статии за „Индипендант” и шеф на Журито на „Литературни гроздобери” – описва бързането на Онфре по следния начин. „ Причините на такава една забързаност се изцеждат капка по капка от някои негови произведения тогава, когато автобиографични факти се смесват с философски понятия.” Едва десетгодишен Мишел е изпратен, по волята на майка си, в религиозно сиропиталище. „Загубен в множеството на останалите деца ( броят им можел да достига до 600 ), още първия ден, виждайки зашития номер върху дрехите си, малкият Мишел си мисли, че е изгубил името си. „В този ден, в този момент умрях – пише по-късно той. Поне детето в мен бе мъртво и в един миг станах възрастен.””
В сиропиталището в Жиел пребивава четири години. При живи майка и баща, а той „сирак” – явно, жесток старт в живота. Оттам наследява отрицанието на властта и подтисничеството. Но и вкуса към книгите. Познанието става път за спасение. Към последното никой не го е принуждавал. За свещенниците в сиропиталището значение има само ръчния труд , физическата сила, а интелетуалец може да бъде само момичето или педалът. За Мишел спасението е „чрез и заради книгите”. Влечението му към философията не е случайно: „...чисто и просто, защото тя ми говореше: Маркс ми напомняше за експлоатацията на родителите ми; Фройд засягяше въпроса за маструбацията при подрастващите, Ницше ме учеше да живея”. От Жиел ще излезе укрепнал морално и следващ ницшеанския принцип: „всичко, което не ме убива ме прави по-силен”. Да оцелееш – такова е житийското правило!
След сиропиталището учи в пансион, с диплома за средно образование на седемнадесет години се премества в Каен и посещава тамошния университет, става бакалавър, за да достигне до доктор по философия и ... през 1983 г. – учител в горните класове на частния технически лицей „Света Урсула” в същия град.
Но в края на 1987 г., той, който не пуши, не пие, не гони жените и не прекалявя с яденето – получава инфаркт. Смъртта напомня недвусмислено за себе си. „ Щях да ставам на 28 г. и този понеделник – 30 ноември, моето тяло направи експеримента от разсъждаващо да се превърне в хедонистично – стремящо се към удоволствието – пише Мишел Онфре в „Изкуството да се наслаждаваш”. И продължава: „ След този урок на мрака, ми оставаше да направя от тялото партньор на съзнанието, да помиря плътта и разума. Целият живот е построен върху пясъци, единствената сигурност, която притежаваме е смъртта. Работата е в това по-малко да я очовечаваме, отколкото да не я зачитаме. Хедонизмът е това пренебрежение.”
Явно, той действително няма време за губене. И пише. Първата книга, която го прави известен е „Коремът на философите” (1989). В нея противопоставя на вменяваните от лекари и диетолози хранителни режими, своята хранителна жизнерадостна наука.
Мишел Онфре е известен философ и прогресивен мислител. Публикуваните му творби са над 50, превеждан е на 21 езика. Неговият „Трактат по атеология” достига тираж от 209 700 екземпляра. Тематичните области на разсъжденията му са разнообразни, но те се центрират около стремежа да води философски живот. Или по друг начин казано от самия него „...няма философски занимания, откъснати или частично включени от и в живота, защото всяка минута от него може да бъде философски изживяна”.
Едно от тези философски занимания е гастрономията. И когато Мишел Онфре се интересува от нея, няма как да не се отдаде на хедонизма, на удоволствието на тялото и духа. Неговите текстове представляват истинско наслаждение, което трябва да се употребява без задръжки. Такъв е и текста на „Гастрономическият разум. Философия на вкуса”. Творбата излиза през 1995 г. и тиражът ù достига 13 000 екземпляра. Получава награда на Академията на виното в Бордо и приза „Литературна свобода” на гр.Женева. Преведена е на португало-бразилски, сръбски, румънски, кастилски, китайски и през 2011 г. на български език.
Целта на текста е пламенна възхвала и възвеличаване на удоволствието на ликуващото тяло спрямо безтелесните нематериални абстракции. Под разперените крила на хедонистичния ангел авторът се стреми да отговори на въпросите на Ницше: „Познаваме ли моралните въздействия на храните? Съществува ли философия на храненето?”; и доказва състоятелността на положителния им отговор. В този текст Мишел Онфре ни разкрива своите гастрономически пориви като извежда на сцената малко познати или изпаднали в забрава актьори – Лайбниц, Гримо дьо Ла Рениер, Брийа-Саварен, Антонен Карем, Морис Саян, наречен Кюрнонски, Чен Нунг, монасите от манастира Шеходет, Даниел Споери, Петер Кубелка и за кратко дори един българин – художника и архитект Николай Дюлгеров, изявен представител на футуризма. Естествено тук няма как да не присъстват Дом Периньон, Ной, Свети Патрик, Дионис, Аполон, Кронос, за миг Койрос, Хипнос и Танатос. На тази сцена авторът на „Гастрономическият разум” ни приканва към едно пътуване в хедонистични земи и далечни странствания, където човек ще види Лайбниц да обяснява на Дом Периньон теорията на балончетата на шампанското. Същият мислител ще разяснява на Ной своите виждания за незабележимите възприятия и подбуждането на прокълнатите, тъмни страни у човека. Ной пък, този капитан далечно плаване, любител на всякакъв вид двойки, който решава да стане лозар, ще ни докаже защо всъщност водата е божествено творение, а виното е дар от човека за човека. И този, несъмнено успешен превозвач ще покаже как алкохолът осигурява безпрепятствено пътищата, които водят към гениталиите. Брийа-Саварен ще дискутира афродизиакалните свойства на трюфела и ще бъде много по-малко магистрат, отколкото философ на достоверното тяло. Император Чен Нунг – велик повелител на питието на безсмъртните, ще поднася чай от случайно паднал лист в преварената за него вода. Свети Патрик ще бъде принуден да носи цял аламбик в багажа си, пристигайки в Ирландия от Египет, за да може да накара наемниците на Хенри ІІ да се чувстват като летящи стрели – to whisk. Тук трябва да се добави само една буква, за да се изясни всичко. Гримо дьо Ла Рениер ще стане баща на гастрономическата критика, ще превърне трапезата в сцена, тялото в действащо лице и на тази сцена ще се възпламеняват вкусове, ще се задоволяват желания и ще произтича удоволствие. За този хедонист, метежник, прогресист, човек, вярващ само в кулинарните революции, готвенето ще бъде изкуство на времето и неговото овладяване. А Карем, той пък ще ни покаже как може силното желание да бъдеш архитект е възможно да се осъществи, ставайки готвач и между другото да измислиш буржоазната кухня. Даниел Споери и Петер Кубелка, заедно с футуристите Маринети и Филиа ще демонстрират естетиката на мимолетното, общността на петте сетива и начина на ласкаенето им чрез кулинарните практики. Ще предложат възпитаване на тези сетива посредством гастрономия и ще докажат, че готвачът е скулптор на времето.
Дълъг спектакъл, който завършва с една разширена до тялото философия, истинска философия на човека и удоволствието, радостта от живота, тук и сега, с лице към рационалността от съществуването. Ето защо е необходим Дионис, когато Аполон триумфира безапелационно, какъвто е случаят с нашата цивилизация. Вкусването, храненето, сътрапезничеството, удоволствието от дегустацията на превъзходно вино или плато са тук, за да позволят едно повторно разглеждане както на философския, така и на естетическия и етически начин на живот на отделния човек. Мишел Онфре противопоставя на доминиращите в признатото изкуство – око и слух, гастрономическото изкуство, в което преобладаващи са вкуса и обонянието, защото тялото е налице, то е първостепенно и за него да се наслаждава е основно. По този своеобразен начин, авторът на „Гастрономическият разум” поставя доминираната от разума модерност срещу хедонизма – философията на удоволствието – който е може би постмодерен.
„ Ако тялото е специфично място, където се нанасят като на карта възгледите за света, очевидно е немислимо да се философства без да се задават въпроси за природата на мислещата материя.” Така явно мисли и хедонистичният ангел, надничащ в текста на Мишел Онфре и извезал на крилата си девиза: „Carpe diem!”
Tisserand.[/quote]

Изглежда, че в българското книгоиздаване все още има от какво човек приятно да се изненада. Жалко, че го открих чак сега, месеци след като прочетох книгата.Наред с любовните романи, криминалета, фентази и т.н., изведнъж философия и то на вкуса - си казах при първия прочит. От мои близки във Франция разбрах, че Мишел Онфре там е хит години наред, вероятно защото умее да балансира между строго научната материя и елементарните човешки чувства и усещания. Чете се леко. Сега за новата ми изненада - презентацията на книгата в интернет.Нещо, което до сега не бях срещал. Влезте на посочения адрес и вижте как се прави това, за което нито "Барт" нито "Хермес" нито други големи издателства са се сетили. Презентация и то на много високо ниво. Откъси от книгата, богати илюстрации към текста и добиваш пълна представа от "Гастрономическия разум" през вековете и това, което ни поднася самия Мишел Онфре. Там видях тонва, което ми липсваше, докато четох текста - илюстративния материал. Благодаря на издателя за това пълно удоволствие от книгата. Дай Боже да продължи по същия начин да представя и останалите книги, които предстои да издаде. И дано още някой се сети, че книгата не е само тираж и печалба, а и познание за света, от което читателите имат такава необходимост![/quote]

"Благодаря на издателя за това пълно удоволствие от книгата. Дай Боже да продължи по същия начин да представя и останалите книги, които предстои да издаде. И дано още някой се сети, че книгата не е само тираж и печалба, а и познание за света, от което читателите имат такава необходимост!!"

И аз благодаря...и се гордея, колкото и да е клише тази дума...че първата ми книжица бе издадена от един добър, ерудиран и отдаден на Идеята да се чете да се чете..., Човек, на който съм на път да стана и приятел хех
Бъди жив и здрав, приятелю!
А господин Мурин да се стяга за Варна, гиби...
Никос
от брега... Laughing

:

ХуЛитер Записан(а): Jun 13, 2012 Мнения: 18

Това не е ли книжка за поправяне на чревоугодниците?

bro написа:

Това не е ли книжка за поправяне на чревоугодниците?

Друже,
Виждам, че си отскоро наш "брат".
И по тази причина искам да ти кажа следното :
1. Винаги чета мненията за това, което съм написал тук много внимателно!
2. В тази връзка искам да ти обърна внимание на следните неща:
2.1. Окачествената от теб като "книжка" творба на един от най-четените
френски писатели-философи в момента, е с тираж, който не можем да си представим за нашите литературни селения.
2.2. За да си наясно какво значи чревоугодник в истинския смисъл на думата, ти препоръчвам да се запознаеш с мнението по този въпрос на Жан-Антелм Брийа-Саварен.
Ако не можеш да се справиш с тези неща по определени причини - задавай въпроси!
Ще просветяваме.

Tisserand.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите