Генка Петрова и "Пазачът на зимното вдъхновение"

ГАЛЕРИЯ „АРТ МАРКОНИ“
Представя
„Пазачът на зимното вдъхновение“
поетична книга
на
ГЕНКА ПЕТРОВА
18.30 ч – 25 октомври 2013 г

Вдъхновение изпод преспите
„ Всяко вдъхновение има нужда от своя верен пазач. А пазачът на зимното вдъхновение сигурно е най-упоритият - чупливи станаха напоследък душевните неща, изискват внимание и всеотдайност. И малко вяра, че небето винаги ще слиза достатъчно ниско, за да държи будни белите камъни със записаните по тях важни думи… Но има и друго за събуждането. За будуването и бдителността:
Стиховете на Генка Петрова държат будни и умът, и сърцето - за да бъде топло вдъхновението, да среща своите духовни провокации, да преодолява своите бури и да порасне. В тези стихове има скрити толкова нюанси на живота, че с един и два, че и с три прочита няма да „разбулиш Изидата“ и да разкриеш тайните на света. Но след първото безсилие, се доверяваш на случайността, наречена интуиция, която по-добре направлява сърцето и чуваш едно по едно посланията на авторката, промъкващи се през зимните спирали на живота. В преспите на всяко стихотворение се крие храбра мисъл, която пробожда читателското въображение и то звъни, звъни…
Разнолики са тези стихове – в някои словото се излива с водопадна енергия и те събаря, иска ти се да излезеш на брега и да дишаш, но когато вече си там – мокър, прогизнал до кости – виждаш по себе си блестящите капчици на познанието. Друг път кротко ставаш съпричастен с доброто, което е „свила гнездо в преддверието на Аз-а“, „защото човешката доброта е изначално състояние и като новородено пиленце се гуши под странностите и перипетиите житейски”. И не променя природата си, каквато и да изглежда фасадата. То – „доброто е и попивателна, доброто е синьо индиго, с което можеш да повториш Серафим безнаказано“… Тази мултиплицираност на добротата е всъщност оптимизмът на поетесата.
„Няма кауза пердута за оня, който върви срещу вятъра“, твърди още Генка Петрова, а през думите й като ехо отеква и: „няма власт над оная глава, която е обрекла себе си на Отечеството”... Но и „Пази Боже от разкаяна свобода“… Мога да измъкна от текста много почти афористични изречения, за да им дам право на пауза, на въздух, да ги извадя от конкретно поетичния им контекст и те ще звучат по новому всеки път.
Героинята в тези стихове е жена на 21 век, все още натоварена с красиви и ясни морални традиции, с нежност и вечност, но и с праженски страхове и комплекси. И същата тази жена крачи напред с една нова интернетна чувствителност, която общува на „ти“ с целия свят, съизмерва се с културни етикети от всяко време, обича Хайделберг, или пък не го обича…
Признавам, че този „Хайделберг“ ми е влязъл под кожата.
И особено въпросът: „Как да го обикна този Хайделберг, чийто език не зная, но пък и Хайделберг не знае колко страшно мълчи пианото в стаята, в която е отраснало моето момиче… А то е бялото лястовиче на света”! Чия е тъгата, която извира от тези думи на Генка Петрова? Не е ли моята, вашата, нашата, всемирната родителска тъга, с която изпращаме децата си по широкия свят, осъзнали, че повече няма да ги видим същите – малки, беззащитни, розови, родни. А светът дори не подозира, че сме му дали нещо толкова красиво и обичано. Той меси от всички ни общо тесто и в утрешния хляб на човечеството – ние ще сме само най-солената коричка, с която да се нахрани световната душа. И затова „нямаме вече време да живеем разделени! И да съществуваме между редовете си”!
Разбирането е седмият етаж на душата. И е синоним на любовта. А стиховете са като хората, трябва да се докосват с любов!
И така - „Пазачът на зимното вдъхновение“ е в ръцете на читателя си. Да бъде срещата!“ Виолета Христова

МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ

Нямаме време да живеем разделени.
Нямаме време да живеем -
аз оттук, на големия нос Надежда забола
бялото знаме,
ти – оттам, метнал ехото на отчаяни фасове
мъжка тъга,
да подхвърляме залъци здравословен придатък
/здравословен ли!/
на душите си, гладни отколе за пир.
Пир по време на разстояния,
тежки за тежки мъже на възраст,
дето знаят отдавна що е любов и след нея що е.
Разстояния нежни за нежни жени на зряла младост
/да им се чудиш и маеш на младостта/,
дето знаят що е любов и
в нелюбовна пътека самотно израстъче що е.
Нямаме време да живеем
със любов, по-тиха от нощ, скрита в острите ъгли -
провинциални кьошета за влюбени,
дето всичките черни мисли са светло табу
във часа за прегръдка на моята мисъл със твоята,
на километри , прехвърлени
сто пъти по сто във свирепи Мечтания
и по Шуман, и дълго след Шуман -
във света, дето все не е време
да си кажем предъвкани думи,
на простирите метнали
дългите сенки на мислите ни през плет.
В многоточията на прободени редове,
в бронхиалната астма на тихото им пришиване
в тихата ни любов,
не е време да ги загърбваме,
не е време да ни делят.
Нямаме време да живеем между редовете.

Генка Петрова е родена на 4 ноември 1952 г. в гр. Добрич.
Завършила е българска филология във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий".
Автор е на десет поетични книги:
"Хубав си, дяволе" (1991)- изд. „Е.Няголова“,
"Продиктувано от звездите" (1992 -изд.“Списание Пламък“,
"Спомен за живот" (1995),
"Отсрочен апокалипсис" (1999)- изд.“Слънце“,
"Внезапни думи" (2000)- изд.“Ангобой, "
Обичам думите за тебе" (2002)- изд.“Ангобой“,
"Докоснати антени" (2002; по есета, разкази и дневници на Николай Хайтов, в памет на писателя)- РА“Лидер“,
"България объркана приказка. Задочен разговор с Хайтов" (2007)- изд.“Ангобой“, „Любовни преселения“-2010 г.- изд.“Зах.Стоянов“,
„Пазачът на зимното вдъхновение”- 2012 г. изд.”Ангобой”.
Съставител и редактор на първия литературния сборник, посветен на Н.Хайтов - "Пътека за утре. Добруджанци за Николай Хайтов" (2003).
Участва в Антология "Сто години любов. Българска любовна лирика" (2000)- изд.“Зелена вълна“ .
Нейни стихове са публикувани в сп.“Пламък“, „Везни“, „Знаци“,“Антимовски хан“, в. „Труд“ , „Сега“, „Новият пулс“, “Словото днес“, „Кил“и др.
Носител на първа награда за поезия в IV национален конкурс на учители творци, 2012 г.
Освен стихове пише литературна критика и публицистика. Ръководител на детски литературни клубове. Работи като преподавател по български език и литература в родния си град.

Живот и здраве! Док Smile

Генка Петрова "Пазачът на зимното вдъхновение"
Всяка талантлива книга е опит да се открият невидимите кътчета в човешката душа.Такава е и десетата книга на Генка Петрова "Пазачът на зимното вдъхновение". Генка Петрова - поетесата от града на равнината - е един вечно търсещ, неспокоен, непокорен, съзидателен дух.
"Все тъй я кара душата ми - не миряса, не научи правилата за пресичане на хоризонта. кара я презглава, през червен светофар, през бариерите на гара разпределителна, през диспечери, през халета за пренощуване, през преклонена главичка сабя не я сече."
Тя е автор с поглед еднакво обърнат с любопитство към света, но и навътре към бездънните непредвидими селения на душата:
"Не тръгваха ли корабите ни от същото пристанище, в което всички утрини изпращаха с пореден рейс и слънцето и бялата пътека на разсъмване, разбиваха шампанското в околосветската ни вятърничава надежда след седем бала размисъл" /"Кораби в стария атлас по география"/
Тематиката й е пъстра и разнообразна - грижата и болката за България, всеотдайната майчина обич, устрема към любимия и много много други. За нея всяка тема е значима. Поезията й пленява с откровеност в интонациите на гражданин, социално ангажирана личност, у която патриотизмът не е патос, а е ту автентичен възторг от природата, ту неразбиране и неприемане на обществения хаос днес. Генка е обаче и космополит, свързан и реагиращ на света дълбоко със сърце и ум. Тя повежда читателя умело по множество маршрути - тези на любящото, отворено към целия свят сърце, прозряло и смисъла на движението и смисъла на живеенето. Поезията й е поезия на модерния човек, на душата, владетелка на времена, пространства, култури и идеи, трайно търсеща и намираща себе си. Както нейните кръжочници от литературния клуб "Николай Хайтов" дописват света с думи, така и тя, бидейки художник не по-малко от смайващо талантливия си син художника Георги Петров - рисува умело с думи, танцува със словото загадъчно, провокиращо, в присъщ като че ли само на нея задъхан водопаден ритъм.
Комуникативна и насърчаваща личност, тя е дар за читателя, но и за своите ученици. Творчеството й е платно, но и пример, пътека, но и огледало, действие и сън. Авторката е майстор на неочакваните поанти, нестандартен творец, за когото няма рамки. Зрял човек, зрял творец - Генка има невероятен усет за драматизма в живота, но акцентът в светоусещането й е все пак светлото, усмихнато, оранжево, влюбено в живота начало.
Нека станем пътешественици и откриватели на многобройни още истини в нейния удивителен поетичен свят! Приятели, заповядяайте на примиерата на "Пазачът на зимното вдъхновение" на 25. 10. /петък/ от 18.30 в Арт-клуб "Маркони"!
Галина Иванова

Гост

приятели!

ХуЛитер Записан(а): Jan 09, 2004 Мнения: 2108

Силно се надявам в този неистово натоварен за мен петък да успея да се "класирам" за представянето. Ще се радвам да послушам творбите на Генка и да се срещна с хубавата книга.
Попътен вятър!
Cool

Празната зала в галерия "Арт Маркони" беше срам за литературна Варна.
Прекрасната поетеса Генка Петрова дойде, плати 50 лева наем на прекрасната Ваня Маркова, видя, че няма никой, и си отиде.
Прощавай, Генке, за несъстоялата се премиера! Rolling Eyes

Туй то.
Алби

www.facebook.com/vania.markova.7/media_set?set=a.10202184000632127.1073741870.1552502377&type=1

малко снимки от "празната зала".

половин бутилка вино - песимистът "Полу-празна", оптимистът "полу-пълна".

Та това е мнението ми Валери, по повод "празната зала". Представянето на книги е повод хората да се срещнат с автора, да поговорят, да споделят и мисля че това се случи. Да, Генка е разочарова в очакването си събитието й да е споделено от повече събратя по перо. Но Валери, не сме във соца ,че да осигурявам публика под стой. Да бъдеш на едно или друго място е личен избор, както и това дали да пристигнеш навреме или да закъснееш, но все пак да почетеш госта, както това се случи с г-жа Анелия Атанасова. Тя пристигна с четирима свои приятели, след като Генка си тръгна, а е възможно да са дошли и други - все пак петък вечер е. Аз не мисля, че бройката дава качество на събитието, а хората. Аз не допускам в галерията пълнеж, хората, които се уведомяват от радио "Варна" къде могат да пийнат чаша вино на аванта. Те отдавна са разбрали, че при мен нямат шанс. Наемът включва, разходите за залата, но не публиката и рекламата, независимо, че аз коректно съм пуснала събитието и във ФБ и тук и на медиите/ както се увери от статиите във вестниците/ и лични имейли. Генка беше уведомена предварително за условията. Независимо от всичко аз й върнах 50 -те лева, тя остави толкова, колкото прецени че са направените от мен разходи и отделено време. Ако те не я устройваха можеше да избере друга зала. Ако толкова беше загрижен за приятелката си, можеше да окажеш съдействие за разгласата. Не ми се спори, нямам намерение да се доказвам. Октомври се оказа наистина преситен от премиери: Маргарита Стефанова - 11, Райчо Русев - 16, Твоя милост - 18-ти, Венцислав Василев - 19, Мартин Спасов - 23-ти. Това са премиерите за които знам, но в този град има и други събития нали!
Сещам се за един интересен разказ. Циолковски е бил изпратен в някакво селце да изнася лекция. В залата заварва само един човек, който си топлел ръцете на печката. Половин час след обявения час положението не се променило. Той решава въпреки всичко да си проведе лекцията пред този човек....След като приключил проявил интерес кой е слушателя - оказва се Каральов.
Аз лично бих се чувствала поласкана дори само от твоето присъствие.
Спомних си за представянето на "Кастинг за Месия" в книжарницата на Сиела. Петър Делчев започна пред пет човека, които в последствие станаха десетина, но говори като за пред хиляда. Близо час.
И в унисон с мисълта ми попаднах на споделено от Меги Гювенал, което си позволявам да цитирам.
"Понеже наскоро бях на представяне на стихосбирка...
Винаги оставям чувството да отлежи добре и после споделям, но днес, разлиствайки книжката, която слушах в мен се роди желание премиерите да можеха да преминават малко по-иначе. Несъмнено е безценно да послушаш творбите, рецитирани от самия автор, несъмнено... Но аз сякаш повече се вълнувам от душевността му в момента, от причините, вдъхновението.. Защо се е родила тази или онази творба, как и кога. Кое е онова, придържало перото му... Колко е стегнало душата му, към кого е отправено и навън ли лети или навътре потъва... Навярно за всеки от тях би било приятно да сподели, да разкаже, както и за нас - слушателите. Дар е възможността да седиш срещу любим автор, да потъваш в очите му и да можеш да го усетиш. Защото след време няма да можеш. Не мога да попитам Онегин за онази приказка, нито Никитин, защо В темной чаще замолк соловей и защо Дремлют розы в Эту ночь, полный грез золотых. Не мога. А на премиерите мога...
Би трябвало да има вечери за литературно четене - поезия/проза, но премиерите да не се ограничават само с написаните творби. Да има повече споделяне и общуване... Така мисля." И аз.
Laughing

50 кинта са си 50 кинта.
През пролетта бяха 30.
Пък иде зима, токът скача.
И в сметките има поезия.
В поезията сметки - не!
Не е ли редно "Арт Маркони" всеки месец да превежда процент от печалбата си по банковата сметка на сайта "ХуЛите" някой лев за реклама на галерията?
Very Happy

съм променяла цената и ти през цялото време подканяше хората да си купят книжки, че да можеш да си платиш наема. Залата е маркова, а марковите неща струват пари. Цената винаги си е била една и съща за всички.
Колкото до сайта сметките са ми изравнени, правя достатъчно за популяризирането му и админите са го оценили, нещо повече подариха ми сайт. Laughing

markoni.hulite.net
Не смятам да си изтъквам заслугите и не смятам да слизам на нивото ти в случая. Ако ти се дърли - дърли си се сам. Laughing

И на теб не ти отиваше да се "драчиш" пет минути след излизане на книгата ми, но го стори с голям кеф, и - ако си забравила как набързо ми "видя" сметката, че дори "откъсна" и процент за "ХуЛите", ще ти го припомня, Ваня Маркова.

Ето, прочети си отново милите думи:

http://www.hulite.net/modules.php?name=Forums&file=viewtopic&t=7174&postdays=0&postorder=asc&start=15

Сега сме квит, та, предлагам ти да си гледаш пеесетте кинта в "марковата" си галерия, аз да си гледам книгите.

Хубава нова седмица, мила Ваня! Very Happy

Туй то.
Алби

Модератор Записан(а): Nov 30, 2007 Мнения: 1068

Има неписано правило: когато двама си мерят... авторитета, да не се буташ между тях, но смятам самоотвержено да го наруша. Хора, целият ви спор опря до едни 50 лева - да бяха поне 5000, че да ви разбера. Сега това, вашето, дори не е цирк, а безвкусен сеир, който никой от вас не заслужава. Ние също.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите