Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: krvelkov
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13837

Онлайн са:
Анонимни: 302
ХуЛитери: 4
Всичко: 306

Онлайн сега:
:: doktora
:: LATINKA-ZLATNA
:: LeoBedrosian
:: rosy88

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2019 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
11 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
ХуЛите :: Виж тема - Генка Петрова и "Пазачът на зимното вдъхновение"
.: Търсене :: Списък на потребителите :: Групи :: Профил :: Влез и виж бележките си :: Вход :.

 
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Автор Съобщение
Markoni55
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2409
Място: Варна

МнениеВъведено на: 17 Окт 2013 17:45:46 » Генка Петрова и "Пазачът на зимното вдъхновение" Отговори с цитат върни се горе

ГАЛЕРИЯ „АРТ МАРКОНИ“
Представя
„Пазачът на зимното вдъхновение“
поетична книга
на
ГЕНКА ПЕТРОВА
18.30 ч – 25 октомври 2013 г

Вдъхновение изпод преспите
„ Всяко вдъхновение има нужда от своя верен пазач. А пазачът на зимното вдъхновение сигурно е най-упоритият - чупливи станаха напоследък душевните неща, изискват внимание и всеотдайност. И малко вяра, че небето винаги ще слиза достатъчно ниско, за да държи будни белите камъни със записаните по тях важни думи… Но има и друго за събуждането. За будуването и бдителността:
Стиховете на Генка Петрова държат будни и умът, и сърцето - за да бъде топло вдъхновението, да среща своите духовни провокации, да преодолява своите бури и да порасне. В тези стихове има скрити толкова нюанси на живота, че с един и два, че и с три прочита няма да „разбулиш Изидата“ и да разкриеш тайните на света. Но след първото безсилие, се доверяваш на случайността, наречена интуиция, която по-добре направлява сърцето и чуваш едно по едно посланията на авторката, промъкващи се през зимните спирали на живота. В преспите на всяко стихотворение се крие храбра мисъл, която пробожда читателското въображение и то звъни, звъни…
Разнолики са тези стихове – в някои словото се излива с водопадна енергия и те събаря, иска ти се да излезеш на брега и да дишаш, но когато вече си там – мокър, прогизнал до кости – виждаш по себе си блестящите капчици на познанието. Друг път кротко ставаш съпричастен с доброто, което е „свила гнездо в преддверието на Аз-а“, „защото човешката доброта е изначално състояние и като новородено пиленце се гуши под странностите и перипетиите житейски”. И не променя природата си, каквато и да изглежда фасадата. То – „доброто е и попивателна, доброто е синьо индиго, с което можеш да повториш Серафим безнаказано“… Тази мултиплицираност на добротата е всъщност оптимизмът на поетесата.
„Няма кауза пердута за оня, който върви срещу вятъра“, твърди още Генка Петрова, а през думите й като ехо отеква и: „няма власт над оная глава, която е обрекла себе си на Отечеството”... Но и „Пази Боже от разкаяна свобода“… Мога да измъкна от текста много почти афористични изречения, за да им дам право на пауза, на въздух, да ги извадя от конкретно поетичния им контекст и те ще звучат по новому всеки път.
Героинята в тези стихове е жена на 21 век, все още натоварена с красиви и ясни морални традиции, с нежност и вечност, но и с праженски страхове и комплекси. И същата тази жена крачи напред с една нова интернетна чувствителност, която общува на „ти“ с целия свят, съизмерва се с културни етикети от всяко време, обича Хайделберг, или пък не го обича…
Признавам, че този „Хайделберг“ ми е влязъл под кожата.
И особено въпросът: „Как да го обикна този Хайделберг, чийто език не зная, но пък и Хайделберг не знае колко страшно мълчи пианото в стаята, в която е отраснало моето момиче… А то е бялото лястовиче на света”! Чия е тъгата, която извира от тези думи на Генка Петрова? Не е ли моята, вашата, нашата, всемирната родителска тъга, с която изпращаме децата си по широкия свят, осъзнали, че повече няма да ги видим същите – малки, беззащитни, розови, родни. А светът дори не подозира, че сме му дали нещо толкова красиво и обичано. Той меси от всички ни общо тесто и в утрешния хляб на човечеството – ние ще сме само най-солената коричка, с която да се нахрани световната душа. И затова „нямаме вече време да живеем разделени! И да съществуваме между редовете си”!
Разбирането е седмият етаж на душата. И е синоним на любовта. А стиховете са като хората, трябва да се докосват с любов!
И така - „Пазачът на зимното вдъхновение“ е в ръцете на читателя си. Да бъде срещата!“ Виолета Христова

МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ

Нямаме време да живеем разделени.
Нямаме време да живеем -
аз оттук, на големия нос Надежда забола
бялото знаме,
ти – оттам, метнал ехото на отчаяни фасове
мъжка тъга,
да подхвърляме залъци здравословен придатък
/здравословен ли!/
на душите си, гладни отколе за пир.
Пир по време на разстояния,
тежки за тежки мъже на възраст,
дето знаят отдавна що е любов и след нея що е.
Разстояния нежни за нежни жени на зряла младост
/да им се чудиш и маеш на младостта/,
дето знаят що е любов и
в нелюбовна пътека самотно израстъче що е.
Нямаме време да живеем
със любов, по-тиха от нощ, скрита в острите ъгли -
провинциални кьошета за влюбени,
дето всичките черни мисли са светло табу
във часа за прегръдка на моята мисъл със твоята,
на километри , прехвърлени
сто пъти по сто във свирепи Мечтания
и по Шуман, и дълго след Шуман -
във света, дето все не е време
да си кажем предъвкани думи,
на простирите метнали
дългите сенки на мислите ни през плет.
В многоточията на прободени редове,
в бронхиалната астма на тихото им пришиване
в тихата ни любов,
не е време да ги загърбваме,
не е време да ни делят.
Нямаме време да живеем между редовете.


Генка Петрова е родена на 4 ноември 1952 г. в гр. Добрич.
Завършила е българска филология във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий".
Автор е на десет поетични книги:
"Хубав си, дяволе" (1991)- изд. „Е.Няголова“,
"Продиктувано от звездите" (1992 -изд.“Списание Пламък“,
"Спомен за живот" (1995),
"Отсрочен апокалипсис" (1999)- изд.“Слънце“,
"Внезапни думи" (2000)- изд.“Ангобой, "
Обичам думите за тебе" (2002)- изд.“Ангобой“,
"Докоснати антени" (2002; по есета, разкази и дневници на Николай Хайтов, в памет на писателя)- РА“Лидер“,
"България объркана приказка. Задочен разговор с Хайтов" (2007)- изд.“Ангобой“, „Любовни преселения“-2010 г.- изд.“Зах.Стоянов“,
„Пазачът на зимното вдъхновение”- 2012 г. изд.”Ангобой”.
Съставител и редактор на първия литературния сборник, посветен на Н.Хайтов - "Пътека за утре. Добруджанци за Николай Хайтов" (2003).
Участва в Антология "Сто години любов. Българска любовна лирика" (2000)- изд.“Зелена вълна“ .
Нейни стихове са публикувани в сп.“Пламък“, „Везни“, „Знаци“,“Антимовски хан“, в. „Труд“ , „Сега“, „Новият пулс“, “Словото днес“, „Кил“и др.
Носител на първа награда за поезия в IV национален конкурс на учители творци, 2012 г.
Освен стихове пише литературна критика и публицистика. Ръководител на детски литературни клубове. Работи като преподавател по български език и литература в родния си град.

_________________
За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
doktora
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jul 08, 2008
Мнения: 1996
Място: в Библиотеката

МнениеВъведено на: 18 Окт 2013 00:55:04 » На добър час! Отговори с цитат върни се горе

Живот и здраве! ДокSmile

_________________
Smile...аз идвам, а ти?
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
Markoni55
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2409
Място: Варна

МнениеВъведено на: 18 Окт 2013 18:38:03 » ето и вдъхновените слова на Галина Иванова Отговори с цитат върни се горе

Генка Петрова "Пазачът на зимното вдъхновение"
Всяка талантлива книга е опит да се открият невидимите кътчета в човешката душа.Такава е и десетата книга на Генка Петрова "Пазачът на зимното вдъхновение". Генка Петрова - поетесата от града на равнината - е един вечно търсещ, неспокоен, непокорен, съзидателен дух.
"Все тъй я кара душата ми - не миряса, не научи правилата за пресичане на хоризонта. кара я презглава, през червен светофар, през бариерите на гара разпределителна, през диспечери, през халета за пренощуване, през преклонена главичка сабя не я сече."
Тя е автор с поглед еднакво обърнат с любопитство към света, но и навътре към бездънните непредвидими селения на душата:
"Не тръгваха ли корабите ни от същото пристанище, в което всички утрини изпращаха с пореден рейс и слънцето и бялата пътека на разсъмване, разбиваха шампанското в околосветската ни вятърничава надежда след седем бала размисъл" /"Кораби в стария атлас по география"/
Тематиката й е пъстра и разнообразна - грижата и болката за България, всеотдайната майчина обич, устрема към любимия и много много други. За нея всяка тема е значима. Поезията й пленява с откровеност в интонациите на гражданин, социално ангажирана личност, у която патриотизмът не е патос, а е ту автентичен възторг от природата, ту неразбиране и неприемане на обществения хаос днес. Генка е обаче и космополит, свързан и реагиращ на света дълбоко със сърце и ум. Тя повежда читателя умело по множество маршрути - тези на любящото, отворено към целия свят сърце, прозряло и смисъла на движението и смисъла на живеенето. Поезията й е поезия на модерния човек, на душата, владетелка на времена, пространства, култури и идеи, трайно търсеща и намираща себе си. Както нейните кръжочници от литературния клуб "Николай Хайтов" дописват света с думи, така и тя, бидейки художник не по-малко от смайващо талантливия си син художника Георги Петров - рисува умело с думи, танцува със словото загадъчно, провокиращо, в присъщ като че ли само на нея задъхан водопаден ритъм.
Комуникативна и насърчаваща личност, тя е дар за читателя, но и за своите ученици. Творчеството й е платно, но и пример, пътека, но и огледало, действие и сън. Авторката е майстор на неочакваните поанти, нестандартен творец, за когото няма рамки. Зрял човек, зрял творец - Генка има невероятен усет за драматизма в живота, но акцентът в светоусещането й е все пак светлото, усмихнато, оранжево, влюбено в живота начало.
Нека станем пътешественици и откриватели на многобройни още истини в нейния удивителен поетичен свят! Приятели, заповядяайте на примиерата на "Пазачът на зимното вдъхновение" на 25. 10. /петък/ от 18.30 в Арт-клуб "Маркони"!
Галина Иванова

_________________
За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
WinterSky
Гост





МнениеВъведено на: 24 Окт 2013 07:38:08 » До утре, Генче! До утре, Отговори с цитат върни се горе

приятели!
Ufff
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Jan 09, 2004
Мнения: 2108

МнениеВъведено на: 25 Окт 2013 05:06:47 » Отговори с цитат върни се горе

Силно се надявам в този неистово натоварен за мен петък да успея да се "класирам" за представянето. Ще се радвам да послушам творбите на Генка и да се срещна с хубавата книга.
Попътен вятър!
Cool
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Albatros
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Feb 23, 2010
Мнения: 536
Място: Варна

МнениеВъведено на: 25 Окт 2013 20:31:04 » Отговори с цитат върни се горе

Празната зала в галерия "Арт Маркони" беше срам за литературна Варна.
Прекрасната поетеса Генка Петрова дойде, плати 50 лева наем на прекрасната Ваня Маркова, видя, че няма никой, и си отиде.
Прощавай, Генке, за несъстоялата се премиера! Rolling Eyes
Туй то.
Алби
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
Markoni55
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2409
Място: Варна

МнениеВъведено на: 26 Окт 2013 16:12:52 » За песимиста и оптимиста Отговори с цитат върни се горе

www.facebook.com/vania.markova.7/media_set?set=a.10202184000632127.1073741870.1552502377&type=1

малко снимки от "празната зала".

половин бутилка вино - песимистът "Полу-празна", оптимистът "полу-пълна".

Та това е мнението ми Валери, по повод "празната зала". Представянето на книги е повод хората да се срещнат с автора, да поговорят, да споделят и мисля че това се случи. Да, Генка е разочарова в очакването си събитието й да е споделено от повече събратя по перо. Но Валери, не сме във соца ,че да осигурявам публика под стой. Да бъдеш на едно или друго място е личен избор, както и това дали да пристигнеш навреме или да закъснееш, но все пак да почетеш госта, както това се случи с г-жа Анелия Атанасова. Тя пристигна с четирима свои приятели, след като Генка си тръгна, а е възможно да са дошли и други - все пак петък вечер е. Аз не мисля, че бройката дава качество на събитието, а хората. Аз не допускам в галерията пълнеж, хората, които се уведомяват от радио "Варна" къде могат да пийнат чаша вино на аванта. Те отдавна са разбрали, че при мен нямат шанс. Наемът включва, разходите за залата, но не публиката и рекламата, независимо, че аз коректно съм пуснала събитието и във ФБ и тук и на медиите/ както се увери от статиите във вестниците/ и лични имейли. Генка беше уведомена предварително за условията. Независимо от всичко аз й върнах 50 -те лева, тя остави толкова, колкото прецени че са направените от мен разходи и отделено време. Ако те не я устройваха можеше да избере друга зала. Ако толкова беше загрижен за приятелката си, можеше да окажеш съдействие за разгласата. Не ми се спори, нямам намерение да се доказвам. Октомври се оказа наистина преситен от премиери: Маргарита Стефанова - 11, Райчо Русев - 16, Твоя милост - 18-ти, Венцислав Василев - 19, Мартин Спасов - 23-ти. Това са премиерите за които знам, но в този град има и други събития нали!
Сещам се за един интересен разказ. Циолковски е бил изпратен в някакво селце да изнася лекция. В залата заварва само един човек, който си топлел ръцете на печката. Половин час след обявения час положението не се променило. Той решава въпреки всичко да си проведе лекцията пред този човек....След като приключил проявил интерес кой е слушателя - оказва се Каральов.
Аз лично бих се чувствала поласкана дори само от твоето присъствие.
Спомних си за представянето на "Кастинг за Месия" в книжарницата на Сиела. Петър Делчев започна пред пет човека, които в последствие станаха десетина, но говори като за пред хиляда. Близо час.
И в унисон с мисълта ми попаднах на споделено от Меги Гювенал, което си позволявам да цитирам.
"Понеже наскоро бях на представяне на стихосбирка...
Винаги оставям чувството да отлежи добре и после споделям, но днес, разлиствайки книжката, която слушах в мен се роди желание премиерите да можеха да преминават малко по-иначе. Несъмнено е безценно да послушаш творбите, рецитирани от самия автор, несъмнено... Но аз сякаш повече се вълнувам от душевността му в момента, от причините, вдъхновението.. Защо се е родила тази или онази творба, как и кога. Кое е онова, придържало перото му... Колко е стегнало душата му, към кого е отправено и навън ли лети или навътре потъва... Навярно за всеки от тях би било приятно да сподели, да разкаже, както и за нас - слушателите. Дар е възможността да седиш срещу любим автор, да потъваш в очите му и да можеш да го усетиш. Защото след време няма да можеш. Не мога да попитам Онегин за онази приказка, нито Никитин, защо В темной чаще замолк соловей и защо Дремлют розы в Эту ночь, полный грез золотых. Не мога. А на премиерите мога...
Би трябвало да има вечери за литературно четене - поезия/проза, но премиерите да не се ограничават само с написаните творби. Да има повече споделяне и общуване... Така мисля." И аз.
Laughing

_________________
За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
Albatros
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Feb 23, 2010
Мнения: 536
Място: Варна

МнениеВъведено на: 27 Окт 2013 21:12:14 » Отговори с цитат върни се горе

50 кинта са си 50 кинта.
През пролетта бяха 30.
Пък иде зима, токът скача.
И в сметките има поезия.
В поезията сметки - не!
Не е ли редно "Арт Маркони" всеки месец да превежда процент от печалбата си по банковата сметка на сайта "ХуЛите" някой лев за реклама на галерията?
Very Happy
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
Markoni55
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2409
Място: Варна

МнениеВъведено на: 27 Окт 2013 21:46:58 » Само по изключение за теб Валери Отговори с цитат върни се горе

съм променяла цената и ти през цялото време подканяше хората да си купят книжки, че да можеш да си платиш наема. Залата е маркова, а марковите неща струват пари. Цената винаги си е била една и съща за всички.
Колкото до сайта сметките са ми изравнени, правя достатъчно за популяризирането му и админите са го оценили, нещо повече подариха ми сайт. Laughing markoni.hulite.net
Не смятам да си изтъквам заслугите и не смятам да слизам на нивото ти в случая. Ако ти се дърли - дърли си се сам. Laughing

_________________
За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Изпрати e-mail на потребителя
Albatros
ХуЛитер
ХуЛитер


Записан(а): Feb 23, 2010
Мнения: 536
Място: Варна

МнениеВъведено на: 28 Окт 2013 06:28:37 » Отговори с цитат върни се горе

И на теб не ти отиваше да се "драчиш" пет минути след излизане на книгата ми, но го стори с голям кеф, и - ако си забравила как набързо ми "видя" сметката, че дори "откъсна" и процент за "ХуЛите", ще ти го припомня, Ваня Маркова.

Ето, прочети си отново милите думи:

http://www.hulite.net/modules.php?name=Forums&file=viewtopic&t=7174&postdays=0&postorder=asc&start=15

Сега сме квит, та, предлагам ти да си гледаш пеесетте кинта в "марковата" си галерия, аз да си гледам книгите.

Хубава нова седмица, мила Ваня! Very Happy Very Happy Very Happy
Туй то.
Алби
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка Посети сайта на потребителя
anonimapokrifoff
Модератор
Модератор


Записан(а): Nov 30, 2007
Мнения: 1038

МнениеВъведено на: 28 Окт 2013 09:45:24 » Отговори с цитат върни се горе

Има неписано правило: когато двама си мерят... авторитета, да не се буташ между тях, но смятам самоотвержено да го наруша. Хора, целият ви спор опря до едни 50 лева - да бяха поне 5000, че да ви разбера. Сега това, вашето, дори не е цирк, а безвкусен сеир, който никой от вас не заслужава. Ние също.
Виж профила на потребителя Изпрати лична бележка
Покажи мненията преди:      
Започни нова темаРепликирай в темата
Виж предишна тема Влез и виж бележките си Виж следваща тема
Не можеш да пускаш нови теми
Не можеш да отговаряш във форума
Не можеш да редактираш мненията си
Не можеш да триеш свои мнения
Не можеш да гласуваш във форума



Powered by phpBB version 2.0.21 © 2001, 2006 phpBB Group
Theme template LFS NewBoxBlue v.1.0.2 designed by LeoSoft © 2016 www.leofreesoft.com