Калурашмел и Лъчеразмон

ХуЛитер Записан(а): Aug 09, 2004 Мнения: 839

Калурашмел и Лъчеразмон
или историята на една незадоволеност

Имало едно литературно място, а според някои все още го има, където де що съществували пишман поети, писатели, есеисти, хумористи и всякакви други графоманстващи, или просто желаещи да излеят мислите си люде пишели. Твърде популярно било това място, много посещавано и всеки оставял там отпечатъка си под една или друга форма. Повечето творци били неопитни, думите им се раждали мудно, мислите им били неясни, а някои дори допускали елементарни правописни грешки. Но това никак не ги спирало и те пишели, пишели. Какво да правят, като желанието им за изява било по-силно от творческите им и литературни заложби?

Мястото си имало и управа, хора отговорни, добродетелни и с висока литературна съвест. Това били администраторите, които за краткост ще наричаме Админи. Мястото си имало правила и закони, които Админите следели зорко да бъдат спазвани. Следели, но това не им била основната и единствена работа и затова често пропускали на мястото да се промъкват и не дотам високо художествени творби. Често бял свят виждали посредствени работи, пълни бози и откровени простотии.

Сред цялото море от писано слово, поетични вопли, хитроумни главоблъсканици и всякакви четивни и непотребни текстове на своите добре подредени и лъснати до кощунство художествени яхти доплували двама титани на мисълта. Имената им никой не знаел, но те наричали себе си Калурашмел и Лъчеразмон . Двамата били твърде различни по своята литературна същност. По-достолепният и титулуван литературовед – Калурашмел бил подреден, ерудиран, пестелив и въздържан в думите си. За десет години пребиваване в мястото публикувал едва седем творби от най-високо художествено естество. Едва забележката на един от списващите го накарала за кратко време да пусне още четири произведения за да не го изгонят за пасивност.
Другият – Лъчеразмон бил с буен, невъздържан характер, блестял с остър интелект, думите му хапели като побеснял питбул и три пъти бил изритван от администрацията. Младият му, необязден нрав често му печелел противници и отнасял обилни ругатни от по-неталантливите драскачи. Но това не го спирало.

Общото между двамата било високомерието и пренебрежението към останалите, присмиването на грешките им, злобните коментари на превъзходство и надменност с които стреляли директно в елементарните сърца на търсещите слава графомани. Не, че нямали основание за това, напротив. Думите често отразявали самата жалка истина и безпощадно заковавали горките творци на заслуженото от тях място. Но това не било важното.

Всеки член или обикновен посетител на клуба идвал тук с ясното съзнание и цел да се разтовари. От делника, от празника, от хората, от самотата и знаел, или поне би трябвало да знае, че това не е елитно академично място за знаещи и можещи литературни корифеи. И не би трябвало да очаква най-високите и бляскави постижения в поетичната, прозаична и литературна мисъл. Това го знаели и нашите двама ерудити. Знаели го, но не можели да устоят на желанието да погосподстват над посредствеността, лишена от елементарен усет, художествени възможности и талант.Чувството за превъзходство е толкова вълнуващо. Възможността да стъпчеш в прахоляка на посредствеността някой жалко опитващ се да твори индивид им действала като най-качествена колумбийска кока и не била пропускана нито от Калурашмел, нито от идейния му приятел Лачеразмон.

Изпохулените клубни членове реагирали, всеки по своя си начин. Едни веднага тръгнали да се защитават. Други настъпили в атака и заваляли най-откровени ругатни към двамката. Трети пренебрегнали упреците и се направили, че не разбират. Админите ги попредупредили, колкото да не е без хич, пък му седнали да гледат сеир. И никой не прозрял причините за тая войнстваща агресивност. Никой не разбрал от къде и какво провокира гневната им реакция. Дали причината била в другите, или двамата блестящи решили тук да си разтушват свои лични неудачи и да оправдават неуспехите си чрез неуспехите на другите така и никой не разбрал.

Това продължавало така дълго докато двамата ерудити сами се отказали или просто били изхвърлени за системни обиди и откровено дразнене на администрацията. Литературният клуб бил виждал и други опити на други изтъкнати литератори да обсебят пространството му. Но своебразната местна демокрация не им го позволила.

На тях също не им го позволи.

Модератор Записан(а): Nov 30, 2007 Мнения: 1068

И каква е поуката от притчата?

ХуЛитер Записан(а): Aug 09, 2004 Мнения: 839

anonimapokrifoff написа:

И каква е поуката от притчата?

че бития си е бит, а обичания си е ... обичан, каква друга!?

ХуЛитер Записан(а): May 28, 2007 Мнения: 36

Витиевато, твърде витиевато Evil or Very Mad

ХуЛитер Записан(а): Jun 09, 2007 Мнения: 113

Страхотно е, Лео. Много ми допадна и стила и немалкото точни попадения, леко и може би преднамерено извън основната тема.
Мен ако питаш, описаният от теб клуб си е просто поредния сайт за социални контакти и е повече от нормално в него да се уреждат къде частно, къде публично понякога съвсем лични отношения Smile

, ако не беше живата и тъжна истина... Crying or Very sad

Допадна ми подходът ти към събития и личности от вчера и днес...
Idea

а и от утре. Wink

Леко пишеш, Лео, браво ти!

ХуЛитер Записан(а): May 19, 2012 Мнения: 124

егоцентрѝзъм
/тълковен речник/
м., само ед. Крайна форма в проявата на егоизъм, когато личното аз се поставя над всичко и всички.

/уикипедия/
Егоцентризмът е склонност да превърнеш себе си в център на света. (...)
Тази нагласа може да се запази у някои субекти с интелектуална недостатъчност или със забавено афективно развитие, при страдащите от неврози, които са неспособни на "децентриране" (да се поставят на мястото на друг човек).

Те бяха момче и момиче 1 курс социология в главният университет в столицата.
Влезнаха на шега в електронна общност "садизъм".
Скучаеха. Седяха пред компютрите поне по 8 часа (толкова ми бяха занятията).
Това беше живота им. Започнаха да се променят. Отвътре - борбата ги беше всмукала, отвън - изпила. Той избяга. Тя стана модератор, а после админ. Вече беше по 20 часа в сайта...
Когато не разбирах нечие поведение - питах я и тя знаеше какво ще стане.
Интелекта, амбицията, ерудицията, трезвостта,... са нищо
стафилококите се подреждат в гроздове

ХуЛитер Записан(а): Jun 04, 2007 Мнения: 177

Този текст требе да го озвучим с музиката от "Тухла в стената"

Хубаво си го написал Лео. Освен това ме подсети за няколко ярки незнайни анонимни хулитери, които блеснаха ярко и изчезнаха незнайно къде си... Имаше например едно сияйно творческо перо - казваше се Лъчистен! Спомням си, че хвърляше в потрес цялата творческа гилдия, включително и мен, но беше свежичък и провокативен с идеите Smile

))

ХуЛитер Записан(а): Aug 09, 2004 Мнения: 839

karabalak написа:

Витиевато, твърде витиевато Evil or Very Mad

Че те, думите сами се лееха на воля и идеха да покажат действителността, която си е баш "витиевата", балъче

ХуЛитер Записан(а): Aug 09, 2004 Мнения: 839

Iszaard написа:

Страхотно е, Лео. Много ми допадна и стила и немалкото точни попадения, леко и може би преднамерено извън основната тема.
Мен ако питаш, описаният от теб клуб си е просто поредния сайт за социални контакти и е повече от нормално в него да се уреждат къде частно, къде публично понякога съвсем лични отношения Smile

Аз не знам коя е основната тема, така, че не сувствам извън релсите ѝ. Колкото до точността на описанието силно ме съмнява, че съм бил особено прецизен. Не претендирам да съм документален, по-скоро своббодно интерпретирах отношенията и ислучките на онова място.

ХуЛитер Записан(а): Aug 09, 2004 Мнения: 839

doktora написа:

, ако не беше живата и тъжна истина... Crying or Very sad

Допадна ми подходът ти към събития и личности от вчера и днес...
Idea

а и от утре. Wink

Леко пишеш, Лео, браво ти!

Понякога кървавия смях е най-стойностен, не мислиш ли Док?

ХуЛитер Записан(а): Aug 09, 2004 Мнения: 839

Milvushina написа:

егоцентрѝзъм
/тълковен речник/
м., само ед. Крайна форма в проявата на егоизъм, когато личното аз се поставя над всичко и всички.

/уикипедия/
Егоцентризмът е склонност да превърнеш себе си в център на света. (...)
Тази нагласа може да се запази у някои субекти с интелектуална недостатъчност или със забавено афективно развитие, при страдащите от неврози, които са неспособни на "децентриране" (да се поставят на мястото на друг човек).

В медицински аспект същото може да звучи и така: Егоизмът е полезен за вашето здраве. Да си срещала в лекарствените листовки да се споменава някъде нещо за здравето на другите?

"Понякога кървавия смях е най-стойностен, не мислиш ли Док?"

Смешен плач през сълзи...кървави! Нали... Crying or Very sad

ХуЛитер Записан(а): Aug 09, 2004 Мнения: 839

doktora написа:

"Понякога кървавия смях е най-стойностен, не мислиш ли Док?"

Смешен плач през сълзи...кървави! Нали... Crying or Very sad

Това ми напомня на оня майстор дето забивайки пирон удрял палеца си при всеки замах. И се смеел неистово. Попитали го не го ли боли, защо се смее? "Абе боли ме ужасно, ама знаеш ли какъв кеф е между ударите." отвърнал стоически той.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите