Любимият ми автор, когато става въпрос за литератур, а не само за фантастика.Неговите романи са с най-изненадващия край и с герой обрисувани с голяма точност, наглед нормални и неразличаващи се по нищо от всеки друг човек.Техният характер се разкрива с развитието на действието, а да отгатнеш фабулата на негово произведение ще е наистина трудно.Нека всеки желаещ да остави няколко ( добри )
думи за него.
_________________ Не се страхувам от урбанистичният свят,в който живея и не търся спасение за моят ум в романтичен,нереален свят.Аз съм дете на бетона.
oziris ХуЛитер
Записан(а): Dec 10, 2005
Мнения: 210
Място: България
Въведено на:
13 Мар 2006 11:33:47 »
И на мен ми допада. Имам чувството, че не пише научна фантастика, защото почти никъде (да не кажа направо никъде, защото не съм чел всичко от него) не присъстват досадните дълги и широки обяснения защо това е така, пък как действа и т.н. Той се интересува не толкова от самите събития или процеси, колкото от влиянието им върху ХОРАТА. Когато един от героите му е робот, той просто казва - роботът ... еди-какво си и това е достатъчно. Не изследва законите, на които се подчинява мозъкът му (както Азимов), нито ни разкрива вътрешната му структура. Не казвам дали това е добро или лошо, но просто е факт... и на мен поне ми харесва, защото понякога техническата част започва да става леко досадна.
Освен това той безспорно има голямо въображение и просто си личи, че умее да събужда чувства у читателя, а това според мен е най-важното за един писател.
Ще завърша с това, че според мен този писател ще допадне на всеки, защото както по-малките, които още са на вълна приказки, така и възрастните, които търсят дълбокофилософски мотиви едва ли не във всеки ред, ще намерят в романите му нещичко за себе си. А и стилът му е лек и прятен, което значително облекчава онези, които не обичат да си дават много зор.
_________________ Насилието ражда насилие, а любовта ражда любов… само дето насилието е по-плодовито.
den ХуЛитер
Записан(а): Jan 23, 2004
Мнения: 19
Място: bg
Въведено на:
21 Авг 2006 10:59:21 »
Една от най-човешките книги, които съм прочитал многократно е "Резерватът на таласъмите" от Клифърд Саймък. Навлизането в неговия свят е много приятно и завладяващо. И аз мога да кажа, че е един от любимите ми автори. Напомням си да прочета нещо от него днес и нататък...
Razumna ХуЛитер
Записан(а): Jun 25, 2009
Мнения: 5
Въведено на:
26 Юни 2009 11:28:43 » "Резерватът на таласъмите"
За съжаление, преводът на книгата е много лош. Добре, че първо я прочетох на руски, за да не се дразня. Моята любима книга от Клифърд Саймък е "Всичко живо е трева", но харесвам всичките му произведения, вкл. разказите /които не знам превеждани ли са на български/.
La_ik ХуЛитер
Записан(а): Mar 26, 2007
Мнения: 64
Място: Дерето край Кратунци
Въведено на:
26 Юни 2009 14:55:01 »
На мен също ми е любимият "фантастичен" автор. И също считам, че българският превод на "Резервата.." е отвратителен. Добре, че първият ми прочит беше на руски. "Заповедник гоблинов" като че ли е съвсем друга книга. Но на върха на класацията ми е "Градът".
autumnsphere ХуЛитер
Записан(а): Sep 10, 2010
Мнения: 3
Въведено на:
10 Сеп 2010 19:06:37 »
Аз чета "Отново и отново" в момента и мога да кажа, че това е Моята Книга. Просто другояче не мога да го опиша. Много ми харесва как се свързват философия, метафизика, бъдеще, минало, природа и човек...
Ето малко цитати:
Цитат:
А самата смърт бе нежна, нежна и черна, хладна, мила и добра. Той потъна в нея като плувец, гмурнал се в прибоя, а тя го пое, обгърна го отвсякъде и той долови туптенето на пулса й и усети нейната необятност и невъзвратимост.
На земята психоиндикаторът замлъкна, а Кристофър Адамс за първи път през живота си отиде вкъщи, преди да е изтекъл работният ден.
Цитат:
Смъртта бе толкова приятна като меко и топло легло. А възвръщането към живота наподобяваше пронизително, настоятелно, влудяващо дрънчене на будилник в предутринния мраз на страшна, зловонна стая. Ужасяващо с жестоката си реалност и острото, болезнено напомняне, че трябва да станеш и заживееш отново.
Цитат:
— Когато се смрачи, земята вече не е същата като през деня — каза Сътън. — Ухае на нещо сладко, свежо и чисто, като че ли току-що е измита. А сред тишината дочуваш неща, които денем не се чуват. Вървиш, насаме със земята, и тя сякаш ти принадлежи.
Джон Х. поклати глава.
— Земята си е същата, Уилям, ти си друг, но понякога си мисля, че виждаш и чуваш неща, за които ние, останалите, дори не подозираме. Като че ли, Уилям… — той се поколеба, а после продължи, — като че ли мястото ти не е между нас.
— Понякога и аз си мисля така — каза Сътън.
Любимият ми автор, когато става въпрос за литератур, а не само за фантастика.Неговите романи са с най-изненадващия край и с герой обрисувани с голяма точност, наглед нормални и неразличаващи се по нищо от всеки друг човек.Техният характер се разкрива с развитието на действието, а да отгатнеш фабулата на негово произведение ще е наистина трудно.Нека всеки желаещ да остави няколко ( добри )
думи за него.
По-точно - неговите романи са с незавършен (отворен) край и оставят на теб да мислиш как точно приключва историята. Аз такива романи не обичам - или да е хепи енд, или да е кофти край, но да е край, а не да ме карат да завършвам историята в ума си. Единствено "Резерватът на таласъмите" ми харесва. Всичко друго, което съм чел на Саймък като действие не е лошо, но като завършек - тотален шит. Особено "Всичко живо е трева": действие - мудно, край - адски тъп. Същото се отнася и за "Децата на нашите деца" - няма по-тъпи романи.
sradev ХуЛитер
Записан(а): Aug 16, 2004
Мнения: 348
Място: влака (може и самолет)
Въведено на:
23 Ное 2013 22:05:01 » да
ами Писател.
Помня му книгите, значи нещо до мен е дошло. А от много други - отдавна си е отишло.
_________________ Славян
ladyinblack ХуЛитер
Записан(а): Nov 25, 2007
Мнения: 62
Въведено на:
24 Ное 2013 02:03:29 »
Чак не ми се вярва, че някой все пак е отворил тема за научна фантастика тук...Този жанр открих много късно в областта на литературата, преди около 5 години и почти с наркоманистична зависимост се отдадох на това ново за мен влечение. Тъй като не ми остана почни нищо от библиотека Галактика за четене започнах да преповтарям романчетата и разказите, а споменавайки за разкази - ще отбележа, че бях наистина очарована от италиански сай-фай автори, които не бях чувала, но наистина озариха много нощи от живота ми с таланта си. Саймък е великолепие за мен, наред с всички изброени книги ще добавя Гробищен свят и Братството на талисмана, знам че има и експерименти в областта на хумористичните разкази, но не съм попадала на тях. Заслужава си да споменем и колегите му Уиндъм /Чоки, Денят на трифидите, Какавидите/ и Айзимов, който няма нужда от представяне...
Хубава тема...Като се сетя ще кача и аз някой любим цитат.
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума