Принципи

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Всичко трябва да бъде красиво и в тон! - отсякох на 4, и смело мажех чисто белия заек с останалата, от оградата на клетката му, зелена блажна боя.
И се почна...Красота, вкус и симетрия – от дрехите и грима, през цигарите до неизменните шестици, които трябваше да са подредени брилянтно в бележниците ми. Естетиката беше първото верую в живота ми. Второто – каквото и да правиш , да го „заковеш”! Да заковеш успеха си, стила си, мечтата си, отношенията си с някого... Всичко трябваше да е много сигурно, стабилно и неподвластно на никакви сътресения.
(Докато пиша това, с доволство установявам, че петната от бебешко пюре върху тениската ми са в абсолютен унисон с останките от снощния грим... Принципи, изпитани във времето са моите, не празна суета!)
Устояха дори на студентството ми, през 90-те, в които се чудихме личния бунт ли да проявим, на националния ли да отидем, ще успеем ли да се придвижим до заветната дискотека, и кога между всичко това да изкълвем с голям бунт в сърцето всички права и задължения в тази страна (за които много добре знаехме, че тепърва ще се коват, за какво да ги зубрим?!). И разбира се, основното: какво да облечем за всяко от изброените?
Отлагах един изпит цели три пъти. Не защото нямаше какво да облека, а защото никога не се чувствах достатъчно подготвена. Да си облечен в коприна, а да не можеш да си вкараш една нищо и никаква тухла в главата е все едно да прикриваш варицела с фон дьо тен, нашепваше ми едно гласче нощем. И аз отлагах, отлагах, докато вече нямаше накъде. След седмици денонощно учене, подплатено с много кафета и много цигари, бях решена да щурмувам въпросника, както някои от колегите ми – Партийния дом. Трябваше да закова този изпит, да закова семестъра, годината и цялата тази борба със себе си.
Професорът, много ерудиран и интелигентен човек с железни принципи, не допускаше никой с неподходящо облекло на лекциите си. Като бъдещи юристи трябваше да уважаваме и материята, и него. Това му правило, още повече засили респекта ми, така че нямаше как да отида хем с варицела, хем по дънки. Изпуших последния Жетан, от който гласът ми придоби вещината на стар, печен юрист. Строг, черен костюм с панталон, копринена риза със седефени копчета, елегантни боти и кожена папка за документи в същия цвят. Къде ли е Гришам да ме опише? - си казах и тръгнах, въздъхвайки тежко. Пейзажът, за жалост, никак не беше красив и в тон с настроението ми – снежно, но вече разкаляно, редуващи се участъци лед и киша, през които вървях смело и уверено, за да не закъснея и минутка. Някъде на половината път, докато срещах практическата страна на всичко научено в изпотрошените стъкла на паркираните автомобили, се подхлъзнах, паднах с цялата си строга елегантност в една голяма преспа сняг, а в ръката ми като перфектното оръдие на престъпление, важно се остреше, откъртилият се 10-сантиметров ток. Недалеч от мен Гришам се заливаше от смях. Последва кратка, но съдържателна истерия, както и битка с преспата сняг, която методично и старателно се опитвах да убия с въпросния предател в ръката си. Всичко това приключи с непоколебимото решение да стигна до университета и да закова изпита, семестъра, годината... Все това си повтарях, докато счупила и другия ток, вървях по снега, с вирнати като на Малкия Мук върхове на прекрасните ми боти.Да закова изпита, семестъра, годината! Да закова...!
В коридорите на университета стъпвах на пръсти, опитвайки се да прикрия краха на моята естетичност. Краката ме боляха от напрежението, но поне нямаше начин да избягам панически. Едва когато заговорих по въпросите си, ме обзе пълно спокойствие, не мислих за суета, обувки и въргалящи се от смях писатели. Професорът вписа оценка, подаде ми книжката, аз понечих да пръстъпя, но не помръднах. Изтощените ми стъпала тръпнеха, отпуснати върху стария, изтъркан паркет, а стърчащите на мястото на токовете пирони, се бяха впили дълбоко в него.
Бях се заковала!

Закова ме и мен! Много добър текст! Laughing

Гост

Не се пише лесно хумористична проза. Тук макар да се предава някаква случка, не можа да ме разсмее.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите