Грешка в адреса

Модератор Записан(а): Mar 05, 2006 Мнения: 1152

Конкурсите не са ми по душа.
Не е за мен високата им класа.
Пък и докато да се престраша –
спечелилите вече са на маса.

Така и таз година. Рекох – не!
На римоавтоскеч не се подлагам.
Варя си боб, простирам си пране... –
на глупавите Господ им помага.

На мен поне помогна. Сряда бе.
Звъни се на вратата. Аз – по прашки.
От банята се върнах, та да не
събирам пред вратата си опашка,

че къпането ми отнема час –
та душ, та вана с ароматни соли... –
пък, не обичам да ме чакат аз.
Е, няма да показвам кълки голи!

Надникнах през шпионката – младеж –
красив, висок, с букет червени рози.
– Не бъркате ли? – а гласът ми – скреж.
– Не бъркам, не, адресът ми е този!

Дали от тъмно-аления цвят
на розите /на любовта цветята/,
от баса ли на пощальона млад –
отворих му, забързана, вратата.

По погледа му твърде изумен
се сетих, че съм в дрехи за под душа.
Бе късно и за него и за мен...
Гласа на разума, пък, кой да слуша?

Букетът падна и се попиля
на рози, венчелистчета и пъпки.
Мъжете са си истинска беля
когато във антрето ви пристъпят.

Че не е смешно – знам! Не е за смях –
сама жена във къщи и по прашки.
А пък за розите си беше – грях!
/В съседен блок съм имала адашка./

Е, рекох си, все пак да споделя
със някого за грешката в адреса –
на мен за розите ми дожаля,
макар че всичко друго ми хареса.

А с пощальона /не е Пейо, не/
живеем заедно година пета.
И ако не букетче, то поне
по средите ми подарява цвете.