konkurs
Модератор
![]()
Записан(а): Mar 05, 2006
Мнения: 1152
|
 Въведено на:
10 Мар 2013 20:56:34 » Да полеем наградата |
  |
- Алоооооо, едно пиленце ми каза, че си получила първа награда и не само – а подплатена с нещо си?
- Да, да...
- Следва да почерпиш, за което!
- Изразът ти е неправилен!
- Не се оттървай с израза! Да не забравиш!
Да, ама забравих! Минаха към две седмици и аз, стресната да не ме обвини приятелката ми с свидливост или, не дай боже, във високомерие, вчера хукнах към магазина, грабнах една бутилка някакво вино, което съдейки по цена би трябвало да е и хубаво, купих и една петала луканка и тръгнах на гости.
- Ау, какво ще правим, дамско парти ли, не е ли много раничко за вино?
- Давай – викам й на Вили – отваряй бутилката, да се чукнем за мое здраве,
че по обяд имам среща!
Тя извади един тирбушон от чекмеджето, огледа го изпитателно и се залови за работа. Аз като добро другарче пък се заех с нарязването на мезето.
Вили охка, пъшка, дърпа тоя тирбушон и на края се отказа:
- Не мърда, вика, я ела виж ти дали няма да можеш... Аз се предавам!
Аз, не стига, че съм по слаба от нея в ръцете, ами съм и по неука, вземам бутилката със забития в нея тирбушон и се опитвам да свърша нещо. Поглеждам по сериозно и викам:
- Ама ти си била по зле и от мен, бе жена! Що не обели бандерола поне, ами заби тирбушона в корковата тапа през него, как мислиш сега да я извадиш? А? И аз не мога!
Тогава тя, изведнъж осенена от внезапна мисъл, грабна от мене бутилката и хукна навън – отивам у комшията! Връща се след малко, вика – няма го, ей сега беше тук!
Мен вече ми се отпи! Не, няма да стане така , вика пак тя, дай да набутаме тапата вътре, кво толкова?
Ха сега, натискай обратно тапата дето я мъчехме да излезе! Пак нищо! Спогледахме се двете, унили и разочаровани. Тирбушонът се счупи.
- Не, рече твърдо Вили, ей сега ще видиш какво ще стане! И хукна към терасата.
Гледам я - иде с тесла в едната ръка и с бутилката в другата. Теслата, с малко засъхнала кал по нея, зер долу градинката й пред блока с нея е била копана, по липса на мотичка и веднага се сетих. Додето й река да внимава и тя пааат – гърлото на бутилката отхвърча в мивката.
- Чакай, викам, сигурно има стъкла вътре!
А тя тържествуващо казва – нищо му няма на виното! Наливай и другия път пак да почерпиш!
Викам й, аз на балкан, като си забравихме ножа в града, салам с конец съм рязала, консерва „Русенско“ с тъп нож съм отваряла, като съм чукала с една чиния от алпака отгоре, ама такова не бях ни чувала, ни виждала!
Пихме по чашка, хапнахме луканчица, смяхме се, после ни стана тъжно – и ние сме едни – две жени, пет пари не правят без мъж и мъжката му сила. |
|
|
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 408
ХуЛитери: 5
Всичко: 413
Онлайн сега:
))
