Въведено на:
04 Мар 2013 23:52:20 » Муха във Фейсбук
Да ви кажа: този Фейсбук съвсем деградира – от място за клюки, неточни цитати от този и онзи и важни събития от сорта на „Деси К. пи кафе” вече е на нивото на целодневна забавачка за средно развити дебилчета.
Ето и вчера – една мацка – журналистка, написа като статус „ Хи-хи-хи-хи-хи”, а после започна да се чуди дали не е много дълго и дали не трябва да махне едното „хи”.
Абе що за моди въвежда тази? Не може ли да използва старото добродетелно „ хо-хо-хо”? Или мощното, семантично ясно „ха-ха-ха” ? Или дори леко лукавото, със саркастични нотки „хе-хе- хе”? Вероятно изхожда от факта, че има глагол хихикане, а няма глагол хохоканe, ама нека се придържаме към традициите, моля ви!
Разбира се, веднага я коментираха, че винаги по-дългият е за предпочитане, защото по-късият не може да се удължи, но това не ми стана много ясно.
А какво да ви обяснявам за тагването? /Тагване – отбелязват те, че присъстваш на снимка, на която най-често те няма./ Лелеее, на какво ли не са ме тагвали – била съм и столче пред камина, дръжка на чайник, листенце от роза, нос на еленче и долно клонче на борче. Това, последното, много ме засегна – не че се мисля за върха на елхата, но поне по-горно клонче!
И също така – за последната половин година съм тагната в 123 снимки с котета и 74 с кучета. Котетата са различни: на чердже, без чердже, в чаша, в кошница, в букет и в пералня, от която се подава котешка муцунка, тоест аз. Разбира се, заедно с мен са тагнати и един вагон други хора – все непознати – и да се чуди човек няма ли кръчми за нас, та сме се напъхали в тази пералня.
А може би е крайно време социолози и психолози да отговорят защо превалират котколюбителите във Фейсбук. Дали не регресираме чрез някакви скрити едипови комплекси до архетипни конструкции от трансперсонални силогизми?
И последно: да ви се оплача от поезията – малеее, колко поезия се лее във Фейсбук, не е истина! Друг е въпросът кой нормален човек в 6,00 сутринта, преди даже да е пил кафе, ще седне да чете стихове.
Но ето и днес в 6,18 мой приятел се e похвалил, че е съчинил нелошо стихотворение:
Мухата ме вижда в клетка.
Гледа ме с очи от фасетки.
И само за час е събрал над 80 лайквания! Абе тези хора не забелязват ли, че римната схема е дисонансна, ритъмът понакуцва, а глаголите вижда и гледа намирисват на тавтология? Отделно, че трябва да проверя в Гуглето дали мухите имат фасетъчни очи. А и защо мухата го вижда в клетка – не би ли трябвало тя да е в клетка, а той – с мухоловка, респективно мухоубийка в ръка или поне да я захлупи с чаша и да я пусне навън, ако толкова не понася да му бръмчи на главата.
А може би пък прави много завоалирана алюзия с „Муха в ковчега” на Ърскин Колдуел или намеква за пилота от „Параграф 22”, който имаше киселици в бузите и мухи в очите?
Ето защо не бива да се чете поезия на гладен стомах – сега цял ден ще има да я мисля тази клетка: дали е метална с решетки или с гладки стоманени стени, или символична – от паяжини? Абе нали знаете, влезе ли ви муха в главата...
pagat Гост
Въведено на:
07 Мар 2013 12:15:07 »
Що пък не?
Marta ХуЛитер
Записан(а): Feb 23, 2004
Мнения: 1587
Място: България
Въведено на:
07 Мар 2013 20:14:34 »
Не мога да не го лайкна това мухестото букесто. Чист набук!
solecito Гост
Въведено на:
08 Мар 2013 13:21:15 »
Авторът да каже на приятеля с мухата да смени дилъра,
а колкото до отбелязването по чужди снимки(картинки), то има настройки за тази цел.
Jenia ХуЛитер
Записан(а): Jul 31, 2011
Мнения: 321
Място: Германия
Въведено на:
14 Мар 2013 16:00:40 »
посмях се
Markoni55 ХуЛитер
Записан(а): Dec 13, 2003
Мнения: 2983
Място: Варна
Въведено на:
17 Мар 2013 23:30:54 » Тъй тъй
ами така си е!
_________________ За съдбата на песен мечтая,
като надежда в нечия душа да се вселя...
Не можеш да пускаш нови теми Не можеш да отговаряш във форума Не можеш да редактираш мненията си Не можеш да триеш свои мнения Не можеш да гласуваш във форума