ОБОГ

Гост

Обединение за Борба с Организираната Графомания

Врагът е сред нас!

Дочувам аз, че в тия ХуЛи
таят се някакви цървули,
агенти все на себепето -
внедрили са се тук, където
тормозят нежните поети,
до смърт от музите обзети.
И ради тях във виртуала
отива просто към провала
поезията на лаици -
литературни баш къртици.
Ний крехки сме - тук няма поза, .
недей ни удря даже с роза!
Аз може да съм просто Лалка
в ръка с премъдрата писалка,
че моят, както ме заряза,
поетка да съм, най ми мяза.
А може да съм просто Пешко:
в живота съм нищожна пешка,
но тук се вихря като змея,
а пък да хленча как умея!
Човек излива си се в сайта,
но все ще се намери хайта,
която да го критикува.
Злобарчето дори не чува,
че ние всъщност тъй си пишем,
сополите взаимно бришем:
прегръдки, нежности и цунки
и с олигавени муцунки
на корена му сеем ряпа.
Гаднярът нека да си зяпа,
за висотите нека плещи:
изгаряме го дружно в пещи,
ще го направим на парчета,
за кучетата - куп мезета.
Нали двубоят ще е честен?
Тъй много сме, а той - известен,
и как така ще има книги,
а ний - незнайни шушумиги?
Не трябва да се откроява,
а той след нас да се строява
и не да души там, зад храста,
да го таковам в педераста!
Внимание! Врагът ни дебне
и се заканва да ни... еМне!

Източник: http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=122824

Very Happy

Ти от кои се пишеш, Калушар?
Поет лаик ли си, или си критикар?
Добри поети, според тебе, няма тука,
а и критиците са за боклука.
И те, нещастните,
се пишат за критици!
Бездарни графомани и лаици!

ХуЛитер Записан(а): Nov 30, 2007 Мнения: 199

много е добро това! Smile

ХуЛитер Записан(а): Apr 08, 2009 Мнения: 719

Темата за графоманите има място тук.
Години наред, от създаването на сайта, са се появявали подобни теми.
Доста време преди това са изписани безброй страници за Моцарт и Салиери. Smile

Но лицето Андриан Захариев (kallushar), което подема пак тази тема, просто си прави PR и иска да бъде "забелязан". Smile

Иска да бъде коментиран и да вдигне шум около себе си, като например споменава, че е участвал в програма на Българското национално радио заедно с Теодосий Спасов.
Това, че е печелил награди от конкурси за "млади поети" ли му дава право да се държи арогантно, като че ли хванал г-н Пегас за опашката?
Такива еднодневки като него дал Господ.
Но еднодневките, за да могат до доживеят още един ден в поезията, би трябвало да пишат поезия.
А не да се позовават на гении в изкуството като Теодосий Спасов.
Който го бил погледнал с влажни очи на сърна.
Пич, Андриане, имаш проблем с комуникативността.
Хлъзгаш се по плоскост, която не помага на таланта ти.

Бъди себе си и пиши колкото можеш.

Не обръщай поглед към онези, които ти казват, че твоят проблем е в липсата на препинателни знаци и в в липсата на "мерена реч".

Просто пиши истинска поезия.

Ако можеш.

Ако не можеш, не евтиней чак дотам...

Модератор Записан(а): Nov 30, 2007 Мнения: 1068

Ще ви припомня една приказка:
Върла, ама върла зима. Трепери си врабчето на клонче, замръзва и пада на земята. Минава една крава, изаква се отгоре му, то се стопля и се опитва да се освободи от фекалиите. Идва някаква котка, измъква го оттам и го изяжда. Поука: не всеки, който ти сере на главата, ти мисли злото, и не всеки, който те вади от лайната, ти мисли доброто.
Доста груб и миризлив пример, наистина, но житейски точен. От много време насам човек, ако чете повечето от коментарите в сайта, като нищо ще хване диабет, и то от долнокачествена захар. А авторът е полузадушен и олигавен от гушки, цунки и муцунки. Чешем нечие его и претаковаме литературата, защото, ако си кажем честно мнението, ще бъдем обявени за завистливи злобари и некадърници, ще си изгубим лобито и също ще бъдем критикувани. Омагьосан кръг, параграф 22 и пр. Какво предлагам ли? Преди всичко повече самокритичност и задължително ограмотяване: литературата нито започва, нито свършва с нас, а светът е широк и чужд, както казва един перуанец.

ХуЛитер Записан(а): Apr 08, 2009 Мнения: 719

anonimapokrifoff написа:

Ще ви припомня една приказка:
Върла, ама върла зима. Трепери си врабчето на клонче, замръзва и пада на земята. Минава една крава, изаква се отгоре му, то се стопля и се опитва да се освободи от фекалиите. Идва някаква котка, измъква го оттам и го изяжда. Поука: не всеки, който ти сере на главата, ти мисли злото, и не всеки, който те вади от лайната, ти мисли доброто.
Доста груб и миризлив пример, наистина, но житейски точен. От много време насам човек, ако чете повечето от коментарите в сайта, като нищо ще хване диабет, и то от долнокачествена захар. А авторът е полузадушен и олигавен от гушки, цунки и муцунки. Чешем нечие его и претаковаме литературата, защото, ако си кажем честно мнението, ще бъдем обявени за завистливи злобари и некадърници, ще си изгубим лобито и също ще бъдем критикувани. Омагьосан кръг, параграф 22 и пр. Какво предлагам ли? Преди всичко повече самокритичност и задължително ограмотяване: литературата нито започва, нито свършва с нас, а светът е широк и чужд, както казва един перуанец.

Хубав коментар, приятелко!
А какво ще кажеш за "стрелянето напосоки"?
Фен си на Андриан, това ми е ясно. Както, надявам се, на теб да ти е ясно, че съм твой фен
(Извинявай за чуждоезичната дума).

Каква, според теб, е причината Андриан да пише коментарите си единствено в полето за оценки, когато коментира текстове, които не са негови?

Много игри съм играл, миличка, но, когато са били нечистоплътни, съм се отказвал и съм си признавал загубата.

ХуЛитер Записан(а): Nov 30, 2007 Мнения: 199

Съгласна съм с приказкта, само че преди врабчето да стигне до клона,
някой трябва да го отгледа и да го научи да лети,
защото никой не се е родил научен. Критиката е нещо чудесно, което ти позволява да видиш тъмната страна на луната, но нека да е градивна, а не мачкаща типично по байганьовски.
От друга страна ценното на изкуството е в неговата уникалност и разнообразие, а не в поставянето му в рамки и подражателство на хора, творили в миналото. Нека се учим от тях, но всеки има право сам да избира учителите си.
Господин kallushar би трябвало да проумее, че добрия психолог
разбира, приема и не осъжда, защото за човешката душевност,
няма готови рецепти и правила - всяка душа е уникална и се изразява
по уникален начин. Ако не ни достига мироглед да приемем различностите, това не означава да налагаме едноличностното.
Що се отнася до отношенията между хората, смятам, че нито добрата дума, нито усмивката струват пари или големи усилия, за да ги пестим!

За всичко останало, времето ще си каже думата!

И аз съм обирала овации за текстове, които изобщо не са били четени... Very Happy

казват ми "браво" заради мен ли, знам ли. Не е хубаво така наистина, седим си тук и си чешем егото. Ама пък това его някой път става ЕГО и тръгва да мете наред.

Този сайт рискува да се превърне в нещо много отблъскващо. Любимият ми сайт. Жалко.

Омръзнало ми е да гледам един или друг силен на деня, до един еднакви в своята самовлюбеност. Папакот, Албатрос, Калушар, Боже, безбройни са, един друг се стрелят и мине не мине - скрият се, после наново. Не веднъж съм се чудила как е възможно такава великолепна поезия да излиза от същото място, от където и гореспоменатите фекалии, под... някаква си там форма Smile

Отвратителен е текста в най-горния пост, за мен това не е поезия, понеже съм от типа "птички, пеперудки, пчелички", имам меко сърце и не обичам да наранявам хората с неособено изразен талант, нито да пиша слаби оценки. Влизам в нета да се забавлявам и ми харесва да чета лирични текстове, добри текстове, приятни текстове. Не са ми приятни егоцентричните ви изцепки, но за съжаление ми липсват българските общества и се появявам чат-пат. Не си заслужава напоследък...
Не съм част от вашите псевдо групички, нито ви се бутам по литературните общности, събития, разпивки и конкурси, но посещавам други такива, извън България, и спокойно мога да кажа, че се срамувам от вас.
А, да, обичам си грешките. Да не ме емнат сега разни литературоведи и за правопис. Особено едни такива, дето вчера ми отбелязваха с червено запетайки, а сами не ги ползват.

И да ви поздравя, че измъкнахте всичко това от мен.

...Хипо, къде си?

ХуЛитер Записан(а): Apr 08, 2009 Мнения: 719

Вече не помня колко смрад се е изливала върху ми тогава, когато съм наричал графомана "графоман".

Андриане, начинът за борба с графоманите не е този.

С жълто около устата.

Ако подемеш този "бунт" и то с чисти намерения, първо покажи ти какво можеш. С какво си по-добър от тях. Изкуството е едно, "гражданската" позиция - съвсем друго.

Публикувай тук най-добрите си стихотворения и с тях запуши устите и писалките и клавиатурите на графоманите!

Така, както винаги го е правила Ганка Филиповска.

Модератор Записан(а): Nov 30, 2007 Мнения: 1068

Да си припомним, че едно е човекът и съвсем друго - творчеството му. Да слагаме между тях знак на равенство, е все едно да отъждествяваме любовта със секса. Ние сме тук, за да публикуваме свои произведения и да четем и коментираме чужди. Кой в живота е пич, кой е педераст, кой е леке, не е наша работа. Ако някой ни е критикувал - дори и да е грубо , - съвсем не означава, че не е талантлив. Не е толкова трудно да признаем чуждото можене, зная го от личен опит: високо оценявам последните разкази на човек, който нееднократно писа в друг сайт, че никога през живота си не е чел по-некадърна проза от моята.
Винаги си струва да се замислим над критиката, колкото и неоснователна да ни изглежда. Тук пише една авторка (не е етично да я посочвам), която години беше обект на отрицание и подигравки, но толкова много напредна, че с удоволствие я чета.
А колкото до Андриан Захариев - Калушар, не просто харесвам поезията му, той ми е приятел, но причината да пиша по темата е както първото, така и фактът, че всъщност авторът й е прав. Сайтът е за литература, а не за безплатна психотерапия, която да ни внушава колко сме велики. И за Андриан нека не бързаме - толкова е млад още, че е неподходящо да му лепим етикети с категорично и крайно съдържание.

ХуЛитер Записан(а): Apr 08, 2009 Мнения: 719

secret_rose написа:

И аз съм обирала овации за текстове, които изобщо не са били четени... Very Happy

казват ми "браво" заради мен ли, знам ли. Не е хубаво така наистина, седим си тук и си чешем егото. Ама пък това его някой път става ЕГО и тръгва да мете наред.

Този сайт рискува да се превърне в нещо много отблъскващо. Любимият ми сайт. Жалко.

Омръзнало ми е да гледам един или друг силен на деня, до един еднакви в своята самовлюбеност. Папакот, Албатрос, Калушар, Боже, безбройни са, един друг се стрелят и мине не мине - скрият се, после наново. Не веднъж съм се чудила как е възможно такава великолепна поезия да излиза от същото място, от където и гореспоменатите фекалии, под... някаква си там форма Smile

Отвратителен е текста в най-горния пост, за мен това не е поезия, понеже съм от типа "птички, пеперудки, пчелички", имам меко сърце и не обичам да наранявам хората с неособено изразен талант, нито да пиша слаби оценки. Влизам в нета да се забавлявам и ми харесва да чета лирични текстове, добри текстове, приятни текстове. Не са ми приятни егоцентричните ви изцепки, но за съжаление ми липсват българските общества и се появявам чат-пат. Не си заслужава напоследък...
Не съм част от вашите псевдо групички, нито ви се бутам по литературните общности, събития, разпивки и конкурси, но посещавам други такива, извън България, и спокойно мога да кажа, че се срамувам от вас.
А, да, обичам си грешките. Да не ме емнат сега разни литературоведи и за правопис. Особено едни такива, дето вчера ми отбелязваха с червено запетайки, а сами не ги ползват.

И да ви поздравя, че измъкнахте всичко това от мен.

...Хипо, къде си?

Меги, само искам да те помоля (и се надявам да го направиш) да кажеш кои са "членовете" на моята "групичка".
Бъди искрена и не се притеснявай!
Както бих искал да кажеш и с какво точно съм "силен на деня".
Ако не сториш това, ще ми бъде много мъчно за теб.

Ха, тамън тъй. Кое и е литературното на тази тема и безбройните и подобни?
Що не си говорите за Гогол, що не обсъждате Йовков или "Безплодна земя" на Елиът, що няма литературни теми, а сте седнали да си ги мерите. Много ми е безинтересно вече... А аз другаде регистрации нямам по литературни сайтове като вас, само тук.

И да "Кой в живота е пич, кой е педераст, кой е леке, не е наша работа.", само че и оценяването ви е по тази скала. Наши и ваши, интереса ви и подкрепата, или другото.
Лек ден и дано Хипо врътне ключа на поредната безплодна тема.

Папакот, не ме въвличай, няма да стане. Изброените никове бяха случайни, не ме карай да цвъкна тук всички, за които го мисля. Може да ти е мъчно за мен колкото искаш, не ме интересува.
Лек ви ден.

ХуЛитер Записан(а): Apr 08, 2009 Мнения: 719

anonimapokrifoff написа:

Да си припомним, че едно е човекът и съвсем друго - творчеството му. Да слагаме между тях знак на равенство, е все едно да отъждествяваме любовта със секса. Ние сме тук, за да публикуваме свои произведения и да четем и коментираме чужди. Кой в живота е пич, кой е педераст, кой е леке, не е наша работа. Ако някой ни е критикувал - дори и да е грубо , - съвсем не означава, че не е талантлив. Не е толкова трудно да признаем чуждото можене, зная го от личен опит: високо оценявам последните разкази на човек, който нееднократно писа в друг сайт, че никога през живота си не е чел по-некадърна проза от моята.
Винаги си струва да се замислим над критиката, колкото и неоснователна да ни изглежда. Тук пише една авторка (не е етично да я посочвам), която години беше обект на отрицание и подигравки, но толкова много напредна, че с удоволствие я чета.
А колкото до Андриан Захариев - Калушар, не просто харесвам поезията му, той ми е приятел, но причината да пиша по темата е както първото, така и фактът, че всъщност авторът й е прав. Сайтът е за литература, а не за безплатна психотерапия, която да ни внушава колко сме велики. И за Андриан нека не бързаме - толкова е млад още, че е неподходящо да му лепим етикети с категорично и крайно съдържание.

Ми, само бих се подписал под това, което казващ, Ганке.

ХуЛитер Записан(а): Apr 08, 2009 Мнения: 719

secret_rose написа:

Ха, тамън тъй. Кое и е литературното на тази тема и безбройните и подобни?
Що не си говорите за Гогол, що не обсъждате Йовков или "Безплодна земя" на Елиът, що няма литературни теми, а сте седнали да си ги мерите. Много ми е безинтересно вече... А аз другаде регистрации нямам по литературни сайтове като вас, само тук.

И да "Кой в живота е пич, кой е педераст, кой е леке, не е наша работа.", само че и оценяването ви е по тази скала. Наши и ваши, интереса ви и подкрепата, или другото.
Лек ден и дано Хипо врътне ключа на поредната безплодна тема.

Папакот, не ме въвличай, няма да стане. Изброените никове бяха случайни, не ме карай да цвъкна тук всички, за които го мисля. Може да ти е мъчно за мен колкото искаш, не ме интересува.
Лек ви ден.

Хипо, Меги пита къде си.

Гост

Тази тема трябва да се чете от хора с чувство за хумор. Който не го притежава, може спокойно да не я чете. Не виждам защо да трябва да бъде заключена.

Целта е да забавлява и да създава добро настроение. Смехът е нейната идея. Нищо повече.

ЧУК и ГЕК

По молба на никове различни,
за вкусове от плахи до цинични,
поема най-велика съчинихме
и графомански страсти укротихме:

Имам си червена връзка
да завързвам мръсни рими
на врата си необръснат.
Но са с особен гъдел тия
дето все ме укоряват,
че не е по пионерски.
Чук, но как да възклицавам
под пасквилите им бесни?!

Гек, давай вперед! Мы не писатели,
Мы это так… Но можно и когда-то
Будем!!!

Череши са ни думите
в арената за бикове.
Не е виновен Цезар,
че Рим не е Везувий
и Клеопатра е далеко –
череши не обича.
След битките
костилките събира...
Ще се възроди Египет!

Ей, Чук, обърка римите!!!
Ну мы-же не писатели! Но будем!
А это просто так...

Vi et armis!
(със сила и оръжие)
през дължините на
твоя пулс
потъвам
в зимното отсъствие
на крясък
и се сгушвам
в щита си -
„Vincere scis, Hannibal; victoria uti nescis” *
(ще преведа, не псувам)

Чекай, братко, чекай малко.
Важното е да е жалко!
Я кажи ми за луната,
за нощта, за самотата,
за съседите ти бесни,
дето хич не им е лесно,
сготви ли ти днес жената
или с друг си подели кревата...

Чекай, братко, чекай малко.
Спри, че верно стана жалко,
виж –
момичета скачат на ластик
да им разкажем правилата
на играта -
да разтеглим локумите, бейб
докато не е заспало
пияното око на маслината
в твойто мартини
сухо, по-сухо
най-суха пустиня
е устата ми, бейб
скърцам пясъчно-жълт
по лицето ти
и съм, нека съм
няма камила
в твойто албумче
със снимки
от пирамидите
алкохолен ескейп,
лепнещ клавиш
си в ръцете ми, бейб
да поскачаме двама
ем ай
ем ти
и нека си, нека си
няма
толкова скучна целувка

--------------
* „Умееш да побеждаваш, Ханибале. Но не умееш да се ползваш от победата.” – думи на картагенския пълководец Маахарбал към Ханибал.

Източник: http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=83057

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите