ХуЛиТе-рски роман

Глава двадесет и осма. Две котешки интервюта

1

- Вие сте Създателят на Мойсей. Отговорете ми, ако обичате, на няколко въпроса, макар да сте се изолирали с тази завеса!
- Моля!
- Аз обичам Мойсей, но мисля за Вас, а на практика Мойсей е героят, а Вие сте анонимният. Това не е ли абсурд?
- Да.
- Мойсей твърди, че съвременната универсална екзистенциалност е страхът. Това Ваше становище ли е?
- Да.
- Но защо Мойсей говори само за любов. Вие ли сте му разпоредили така?
- Да.
- Какво прави Мойсей в ХуЛиТе? Може би ще кажете, че ме обича?!
- Да.
- Но той е собственик на фабрика за усмивки. Събира ХуЛи и ги преработва. Значи той е търговец на щастие?!
- Да.
-Но Вие сте го изоставили да бъде такъв, какъвто го създават читателите. Ето, веднъж беше в болница и стоя в усмирителна ризница, докато го забравят. Сега два световни центъра му определят диагнозата. Може би му имате доверие, че сам ще се оправи?
- Да.
- Но какво ще стане с мен? Той ме уверява, че ще ме направи щастлива... Вярно ли е това?
- Да.
- Наистина, откакто го познавам, аз се промених. А и той стана друг. Престана да се храни с ХуЛиТе-ри. Това наистина е някаква магия?!
- Да.
- Но Вие се отъждествявате с Мойсей?!
- Да.
- И все пак, сте много различни...
- Да.
- Но аз какво да правя? Може би ще ме посъветвате да продължавам да го обичам?
- Да.
- Е, много Ви благодаря за изчерпателното интервю. Аз се връщам при моя Мойсей. С него някак си съм по-така... Повече няма да Ви безпокоя. А може би...
- Да.

2

- Мойсей, скъпи...
- Да, да, зная. Била си при Създателя. За теб няма прегради, но не можа да го видиш, нали? А сега искаш да ми се извиниш...
- Мойсей...
- Добре, добре...
- Но Мойсей, докато си говорим, подай ми онази дузина панталони да им зашия копчетата. Вече имаш две съпруги, а нито една от тях не се досеща да свърши тази работа...
- Зная, че искаш да ме питаш за Създателя. Това е баща ми. Същият, за когото Цар Писан - баща ти, пише в писмото си до мен.
- Мо...
- Добре, добре, искаш да ти разкажа да двете си съпруги...
- Ей...
- Добре, добре, друг път...
- Сей...
- Зная, че имаме много въпроси за обсъждане...
- МойХу...
- Центърът за усмивки...
- Мо...
- Всички котки и кучки вече са Музи...
- Мой...
- Мародерите...
- Мой, Мой...
- Добре, добре, искаш да ми кажеш, че засяването на Планетата с любов върви успешно...
- МойХу...
- Добре, добре, зная, че откакто се познаваме и светът около нас се промени...
- Мойсей! Добре си поговорихме. Достатъчно! А сега вземай чантите и отивай на пазар, че съпругите ти скоро ще се върнат, а ние още нищо не сме приготвили за вечеря, освен твоята приказка... Но тя, мили, е само за мен.

Глава двадесет и девета. ХуЛиТе-рката "Куни.бг"
/Интерпретация върху нейното стихотворение "Обичам те...Миро"

Обичам
докосването ти нежно
дори с пламъче
в погледа - небрежно.

Обичам
да мислиш за мен
като щастие,
а денят ни да е споделен.

Обичам
ръката ти страстна,
нашепваща мило,
че аз съм прекрасна.

Обичам
да ми шептиш
и да мълвиш:
"Обичам те!"

Глава тридесета. ХуЛиТе-рката Роса
/Интерпретация върху стихотворението на Роса "Двама" от 8.12.04г./

Сама

Един в друг не сте били,
каквото и да казваш,
но, след историята, дали
чувства чисти ще показваш?

И питаш се сега самичка:
"Какво се случи, та боли?"
но споменът не е поличка
и почва да тежи, нали?

Лъгали сте се взаимно,
ти си имала надежди
и, в съществуване интимно,
криели сте погледи под вежди.

Всичките въпроси са излишни,
щом сте стигнали до тук,
но пък случките предишни
ще се появяват все напук.

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите