ХуЛиТе-рски роман

Пустинята като обективна реалност

Пустинята като реалност
е само предпоставка,
която трябва да сплоти
човеците, от болка изтерзани.
Но правят ли от нея вход,
тя става път през блато,
миросан от Сугарев по рождение,
създаващ блудни синове.

Допуснем ли пустинята в сърцата си,
ще рухнем в собствената немощ
и пътят ни наместо в демокрация,
ще следва ужасяващата деградация.

Но бедата възниква с пълна сила, когато пустинята стане субективна реалност. Какво да се прави тогава?

Да победиш Звяра

Три вариации върху една вечна тема

Звяр

В душата звяр скимтящ,
когато се събуди,
светът, дори и спящ,
стенанието й ще очуди.

А трябва толкоз малко - ласка,
която Звяра да смири,
но без притворство или маска -
навярно ще се съгласиш и ти?

А може би, борбата вечна
задава ни такава мяра,
с която виждаме природата човечна,
скътала и безкрайна вяра?

Надежда

В дебрите на мрачната душа
разкъсва ме жестоко Звяр скимтящ
с безмилостна муцуна, без сърце,
не даващ път на чакано разсъмване.
С годините ми стана господар
и виждам, че му е добре,
а аз - безумен от тъга,
съм спрял на времето вървежа.
Очаквам от съдбата ласка,
която Мрака да разкъса
и в тази, чакана зора
запазения пламък да заложа.
Тогава Слънце ще изгрее
над дебрите смрачени
и времето, от мраз сковано,
на простотата пътя ще поеме.

Изход

Пред Звяра съм на кръстопът -
жестока болка и ласкателство,
и крача в Мрака в тежък път,
бленуващ за приятелство.

Глава четвърта. "ХуЛиТе" като форма на модерната критика

Поставянето на въпроса "ХуЛиТе" да се превърнат във форма на критика едва ли би изненадало някого. На много места у нас критичната мисъл по традиция се движи в рамките на злобата и завистта, за да ескалира в ругатните и от тях да се прескочи в конфликтите, които предварително се замислят.
Но поставянето на въпроса "ХуЛиТе" да станат основа на модерната критика, а тя да се превърне в двигател за изграждането на новата българска литература, поражда редица въпроси, сред които най-достъпният е:"Какво е това ХуЛиТе?" Аз съм дал една шеговита интерпретация, като отговор на този въпрос, при срещата на Мойсей с Музите и с Властелините на света, когато го коронясват за Цар на Магьосниците.
Но има и нещо още по-достъпно за питане - какви са ХуЛиТе, които си разменят ХуЛиТе-рите? Мен лично те много ме забавляват и бих ги систематизирал като предметна област за специално изследване. Би се получило нещо интересно.
Ето, обявих награда за най-добра ХуЛа върху една литератулна творба, но публиката се хвърли към наградата, а не направи и опит да отговори на поставения въпрос!?
Въпросът е поставен! Давайте с ХуЛиТе!

Глава пета. Проблемите на Мойсей

Откакто го командироваха в България и стана ХуЛиТе-р, Мойсей се промени коренно. Та спомнете си, ние се разделихме с него в болницата, седящ си спокойно в усмирителната ризница, в безразличното присъствие на Музата и на ХуЛиАн, а го открихме в Будапеща, откъдето не преставаще да прави своите коментари на латиница, но, в същото време, учреди и световен Център за хуманитарна и правна помощ на лица в неравностойно положение. А му казаха, че българките били весели и свободни жени, а всички останали, т.е. децата и пенсионерите, защото, той се убеди лично, в тази страна няма мъже, били много дружелюбни, но за всеки случай багажът трябва да се наблюдава в тяхно присъствие. Това изглежда е някаква местна митология, която се разпротранява като национална идея. мислеше, че бързо ще си свърши работата, а ето - вече втори месец се мотае и все повече се заплита. Ето и днешният ден...
Тази сутрин стана рано и първата му работа, както обикновено, бе да набере букет от теменужки. Днес - сряда, на смяна при него бе Музата от България, а с нея бе особено внимателен. Искаше да разчупи по някакъв начин срамежливостта й и затова, поставяйки букетчето на ониксовата масичка, взе чу написа на визитката си:"За тази, която умее да се усмихва!" Какво му трябаше... Когато се върна я завари обляна в сълзи и дори хлипаща в не много подходящ ритъм. Опита се да я прегърне бащински и да я утеши, а тя най-после проговори, но думите й бяха някак странни:
- Не ме опипвай! - каза го, като че го е казвала десетки пъти. Прозвуча грубо - на границата на еротично-перверзното и на откритата, обвиняваща бруталност.
- Добре де, защо плачеш? - каза примирен Мойсей, а се помисли:"Тази Муза ще излезе голяма работа ако я взема в някой от европейските си офиси!"
- Изчезнал е черният ти котарак... - и се разхлипа неудържимо.
Поне бързо свикнаха да му говорят на "Ти". А опитите му да утеши тази муза и то точно в това неудобно време на смяна на персонала, оставаха все неуспешни.
- Е...е...е! - опита се да бъде строг и това, като че ли даде някакъв резултат.
- Днес е сряда, а в сряда на нас ни е забранено да се смеем... - каза Музата и погледа тъжно към букета.
Странни мисли минаха през главата на Мойсей, той се учуди, че може да мисли, но мислите му все бяха свързани с това, че компромиси в това отношение не могат да се правят - щом е забравила да се смее, ще се сменява. Командироваха го със задачата да разсмее българите от друга гледна точка, различна от тази на Магьосника Карлос Кастанеда, който разплака човечеството с неговото "Не-правене".Мина успешно всички изпитания, направиха го и Цар на Магьосниците, а ето, че нещата взеха да се усложняват. Каква страна? Уж всичко е наред? Избраха му и подходящ сайт в Интернет, но изглежда така само могат по-успешно да го наблюдават и подслушват. Тази натрапчива идея се породи напоследък, но дано никой не забележи...
- Добре! - каза Мойсей като се опита да бъде строг. - Напиши две обяви от мое име. Едната е, че Фондацията дава награда на този, който намери и върне Котарака, а другата, че обявявам канкурс за Муза.
Тук Музата изтрезня, сълзите се изпариха и тя започна да обяснява, че Музите не са това, което бяха, че ходят на смени на работа, че имат много пациенти, но Мойсей не слушаше. и днес тревожните му предчувствия щяха да го съпровождат.
не се излъга. Веднага, след пускане на обявите, го извикаха в Центъра за свидетелски показания да обясни каква е тази Фондация "Живот" и от какво естество е обявената награда. Еле, служителят, който беше на смяна, се оказаразбран и още повече, като разбра, че "прагматик" и "ХуЛиТе-р" е едно и също нещо и още, че такъв е и Министър Председателят, направи опит леко да се усмихне и на Мойсей му се размина само с поставянето на процедурните подписи, нещо, с което той отдавна бе свикнал като техника за упражняване на свободата на писане.
Наградата, обявена за връщане на Котарака привлече вниманиието на публиката, кжоято се постара да покаже едни от най-добрите си хули.
Двама анонимни претенденти за приза веднага, без да четат и без да мислят, оцениха съобщението като неграмотно и му лепнаха своите единици. "Тези отдавна са ме надминали в магьосничеството, но не знаят това. Тази страна, изглежда е населена с такива?" помисли Мойсей, без да знае защо, когато видя, че най-близките му приятели също са се включили в конкурса.
Приятелят Светослав докладва, че е учредил вече Фондация "Смърт", което Мойсей, без да знае защо, оцени като много находчиво, а Румир с топла загриженост и съчувствие разкри много компетентно диагнозата му - шизофрения, като си призна, че и той отдавна се лекува от тази краста. Бирата била много добро лекарство и от другата седмица започват заедно да се лекуват. "Само да не объркам питиетата!" мина странна мисъл в главата на Мойсей, който уведоми Румир, че няма нужда да ходят чак до Лос Анжелиз в неговия Център за шизофреници, защото от няколко дни такъв е учреден и в България с помощта на една неправителствена организация със седалище в Будапеща.
Намирането на Котарака разреши част от проблемите на Мойсей. Сега трябва да води преговори за неговото връщане и за процедурата по връчването на наградата." Дано не са много срамежливи при изнудването" мина странна мисъл в главата на Мойсей и намери за странно това, че още нямаше резултати по обявения конкурс за Муза. "Дали не стачкуват" помисли, но веднага отхвърли такова допускане като абсолютно шизофренично. Да! Ами как ще има заявления за участие в конкурс, когато не са обявени условията и най-важното - възнаграждението?! Ето ти нов проблем... А и Музата от Русия, по стар навик, закъснява, забравяйки, че освен да се усмихва има да се върши и работа...
"Това са сериозните световни поблеми!" помисли Мойсей и вниманието му се спря върху тази пробягала в съзнанието му мисъл. Само несериозен човек би възразил на едно такова твърдение. Ето, от една страна е той - Мойсей, с изброените проблеми, а от друта - човечеството. Е! Защо не може да ги реши?

Глава шеста. ХуЛиТе-рът "Вампир"

Днес "Вампир"-ът ме разбра най-добре - поднесе ми една ХуЛа, в която се правеше опит да се пролеят чисто човешки сълзи, а това вече е логическо противоречие, което разваля хубавото впечатление. Или ще бъдеш Вампир, за какъвто си се обявил, или ще се наложи да се поизпържиш в собствената си злоба. Е, още е младо Вампирчето...
Но реших да проверя защо така настоятелно се мотае из краката на Мойсей - Царят на Магьосниците, за да разбера от кой квартал на ада се е пръкнало...
И ето, работата била проста. Чета текста на Вампира "Всички жени са кучки" и хоризонтът се прояснява. Общата идея на разработката, дори и заимствана, има място, защото самият живот предлага в изобилие перверзията. В това отношение читателите нямат право да се сърдят на автора.
Въпросът е друг. Защо "Вампир"-ът беснее срещу Мойсей именно по темата "Естетизиране на еротичното и връзката му с любовната лирика"? Защото той не прави друго освен да естетизира перверзията и като финал да рони човешки сълзи, които отново са фаршиви и лицемерни.
Магьосниците в никакъв случай не биха допуснали такъв Вампир в сайт на Интернет. Опитът една неузряла идея да се развие от перверзията през еротиката до любовта е свидетелство и за незрялостта на автора, който вместо да ми отправи една издържана Вампирска ХуЛа, каквито съвременният Ад предлага в изобилие, вади от тоталитарния арсенал заплахите и се нахвърля срещу кого - срещу своя Повелител. Марш обратно в Ада, изчадие Не-адово и да вземеш да си преработиш темата, че от нея може да стане един хубав роман, защото пътят на фабулата е почти невъзможен и е нужен голям опит, за да се развие успешно.
Имам какво да казвам и на тези, които са поставили оценките, и на тези, които са публикували този текст. А ти синко, продължавай да джавкаш. Който иска да напредне в професията ще трябва да се опълчи най-напред на своя началник. На този етап и крехкото ти гласче върши работа. Ти си мой, но няма да те изям, а ще направя от тебе един истински Вампир, независимо от твоята воля. Като начало кажи, че съм разпоредил да ти ударят сто пръчки на голо.

Много ми е тъжно когато някой се опитва да надскочи сянката си в тон с най-новите критически тенденции. Освен това май има шизофрения Embarassed

Здравей Ентусиаст,
Всичко, което казваш е точно така, но не мога да допусна да си тъжен. Сега аз ще черпя по една бира. Става ли? Моите изследвания потвърждават, че в сайта бирата по-върви. Но въпросът е друг. Толкова ли е трудно да издокараш една ХуЛа по темата. Но щом ми се пречкаш без бира ще бъда принуден да се поинтересувам от твоя таван. Давам ти възможност ти да ми посочиш някоя своя творба. И гледай да е по темата. С интерес ще очаквам същото и от теб, нали сме старо приятели. Спомни си колко бири изпихме само и колко семки изядохме, но досега изтече много вода, а ти още не си се решил да кажеш нещо свързано. Да не си сменил асортимента? Ей, обръщай внимание и на мезето. Ще те имам предвид!

Глава седма.ХуЛиТе-рката "Принцеса"/ Литературна критика върху опита й да обясни любовта по математически път чрез метода на интерпретацията /

Няма място математика

Само чрез безкрайно тъждество
отговор любовен се намира
и в постигнатото тържество
влюбено сърце примира.

Но моделът алгебричен,
както е известно,
дава отговора прозаичен
в отношението чудесно.

Правилно, в пресечна точка,
но когато е сърдечна,
без да знае тя отсрочка,
се отива в земя далечна.

Само в собствената идентичост,
непознала ценностите чужди,
няма в мяра на различност
да познаеш скверни нужди.

И отново ти си права,
търсейки любов чрез цялост -
винаги и до забрава,
носена от буйна младост.

Даже в рамки на шегата,
не напускай брачни скоби,
че такваз ли е играта,
ще попаднете в окови.

Тъждеството чрез взаимност
има име точно
и това е таз интимност,
за която искаш и решение срочно.

Няма място математика
в процесите сърдечни,
но прецизната прагматика
ги разглежда като вечни.

Глава осма. ХуЛиТе-рът "mmm"

За логиката на страха

/ Размисъл върху стихотворениието на "mmm" "Симфония"/

съблякъл нотите
без музика оставаш
изтръгнал ноктите
в болката потъваш
с вик ужасен
искам да живея
но от страх сакат си
и с живота се сбогуваш

не можеш да рискуваш
в този ураган
не можеш да целуваш
нито да рисуваш
дори да седнеш
или пък да чуеш
но можеш да мълчиш
в дълбоко примирение

Глава девета.Под контрола на старшата Муза и на безразличната съпруга

Музата жестоко го прецака,
блъскайки го в ХуЛиТе-рски сайт
и затъна Форумчо с двата крака,
че за него не остана байт.

И тогава се реши -
взе я за съпруга,
но душата си теши
вече той с друга.

И предложи на Писана
да му стане Жрица -
предостави й диван
при условие - да е хубавица.

За компания й поднесе Котарак -
едър, чер и мъркащ
и, доволен от решението си пак,
потопи се в съня си, хъркащ.

Тъй приключва тази случка
в ХуЛиТе-рската среда -
уж говорехме за кучка,
а пък Котка не допусна тук беда.

Глава десета. ХуЛиТе-рката "Писана"

/ Кратка рецензия върху стихотворениието "Душа" от "Писана" /

Образец за модерност. Така кратко може да се характеризира екзистенциалния размисъл на авторката на творбата "Душа", публикувана на 03.12.04г. в "ХуЛиТе".
Вибрацията на заспиващото тяло е интимна сцена за събличане на душата. Както цялостната идея, така и художественото изпълнение са великолепни - отстъпва волята в отпускащите се и уморени стави, след нея някъде се спотаява разума, а след него с известно нежелание се оттеглят и емоциите.
Душата остава гола като незащитена съвест, за да започне своя многопланов и полифункционален размисъл, който, със своята откровеност и дълбочина е последователн поетичен анализ на ежедневиието.
Съдържанието на творбата, нейната логика, емоцията, езикът, внушението и нюансировката се вплитат в такова единство, че от тяхното тъждество започва да струи екзистенциалното, но вече като принадлежащо на страната на съпреживяващия читател.
Но това тук не е цялостна литературна критика. Тези думи, по-скоро са израз на удовлетворение от една реализирана възможност в сайта да се запозная с една Котка, на която предложих любезно да последва Мойсей в неговия нелек път като негова Муза, което, казано между нас, си е едни нов ангажимент за него. Ето, като някаква неясна увертюра, тази Котка, уж събличайки душата си, отмъкна Котарака и не иска да го върне, сочейки различни причини...

ХуЛитер Записан(а): Sep 20, 2004 Мнения: 357

Крак първи (за компютърните ентусиасти може и Хак)

/пиеса в един крак(за компютърните ентусиасти може и Хак)
и още нещо/

Един крак: (Придвижва се бавно напред. В едър план се виждат няколко пръста. Грапави, неподдържани нокти, напукана кожа, няколко косъмчета стърчат весело на темето на палеца.) - Ох, колко съм уморен! Цял ден бродя в този сайт. Цял ден търся кого да... Не, няма да ви кажа какво трябва да направя, мисията ми е строго поверителна. Но защо съм самотен. Защо съм изоставен. Къде е другият, къде са другите. (Действието застива. Кракът увисва като заредена пушка на стената. Зрителите затаяват дъх.)

Следва продължението на крака...

Глава единадесета. ХуЛиТе-рска терапия

Ха, така Станиславчо, ха, така пиленце. Фактологически си абсолютно прав, но тоналността нещо... Е, в сайта се предлагат две терапии, така че има избор. Но за самотата на Мойсей - друг път. Слушай сега една друга история.
Сред обвиненията към Мойсей се подвизава и това, че терапията, която провежда чрез своята философска и не знам още каква си поезия, е дълбоко неправилна, с което, от една страна, се наложи да се оповести Центъра за шизофреници, осигурен и в правно отношение, а, от друга страна, въпросът за терапевтичния подход се превърна в проблем.
Мойсей обяви името на тази институция като "Център на усмивката" и предложи богат асортимент, докато Румир и компания, в това число и Станиславчо, в ролята и на режисьор-постановчик, и на суфльор, верни на своите спонсори, държат името да си остане ортодоксално - "Адвокатски Център за ментална защита".
Спорът е практически и тук няма какво да го описваме. Но и двата подхода приемат сексуалността за основа на провежданата терапия. И точно тук възникнаха недоразуменията, ппреминаващи в хаос, който отвежда, къде мислиш Станиславчо - между краката на жените.
Вулгарно-примитивното направление, обявяващо се също за прагматично, защото думата звучи модерно, твърди и чрез свои публикации, че, за да бъде вагината работеща част на сексуалния орган, включващ понякога и фалоса, се налага на дамата, от време на време, при сексуалния експеримент, да се вкарва нещо по брутален начин в ануса, ако пенисът вечене не е там, за да се получат жепаните контракции, които много добре са описани от "Вампир"-а в неговото произведение "Всички жени са кучки".
Другото направление, представлявано от Мойсей и също претендиращо за прагматична ориентация, но като хуманен екзистенциализъм, настоява, че отварянето на дамските крачета е естествен технологически процес, стига да се докосва нежното сърце с трелите на любовта.
И двата подхода си имат своите привърженици, които се борят помежду си за надмощие...
Ето ти Станиславчо, възможности за избор. Като се върне Румир от командировката ще решим тези въпроси, но в случая не става въпрос за теб. Ти ще трябва сам да си организираш лечението. За Мойсей от Лос Анжелис ще пристигне специално лидера в психотерапията, уважаваният господин Морган Пек. Но виж, ще те уведомим, както и останалата публика, за резултатите от сеансите. Преговорите вече са в ход. Мойсей специално ще се подложи на терапия, за да може да напише, замисляната отдавна книга "Пътуване в човешкото". Но ти едва ли знаеш какво значи това. А ако Мойсей те чуе, че говориш и за тайните служби, направо ще те приеме. Той проявява традиционна слабост към тях, но и във връзка с прадстоящата им приватизация.

Глава дванадесета. ХуЛиТе-рът "Ентусиаст"

Иска той да е модерен
и понякога успява...
Ето го - изпи Луната,
но получи махмурлук.

В легена я повърна
и започна да я лъска.
Викам го. Не се обръща,
но започна пък да съска.

А е умничко момчето -
пише, плюе без да мисли
и говори даже за сърцето,
щом му се домисли.

Предпочита храчки
да са му девиз.
Ще го учим чрез закачки
да издига поетичен приз.

Глава тринадесета. ХуЛиТе-рът "Румир"

В борбата за "Главен биограф на Мойсей" приятелят Румир е пръв. И това е така, не защото е злостен, а точно обратно - подбудите му са съвсем хуманни. Иска да помогне на Мойсей, откривайки у него начална фаза на шизофрения - ама много начална, има няма от около един месец. Отиде човекът чак до Лос Анжелис и се върна с диагноза, която каза, че е универсална за всички българи. Няма всички да ходят до там, я! Прегледали го хората, съвсем безплатно и казали, че ще му помогнат. Българинът като чуе "психотерапия" се плаши да не научат комшиите, а нещата съвсем не са такива. Дори и специалистите си правят периодични прегледи и си помагат, а нашенецът непрекъснато твърди, че е добре. Но Мойсей обича да повтаря, че при ненормални условия ако много настояваш, че си добре, значи нещо не ти е наред. Това е първият симптом на заболяването, казан по нашенски - дърпане.
Когато Румир разбра, че Мойсей е собственик на всички лудници по света, направи полуопит да се извини и обеща след като се върне от командировка да представи и другата половина от извинението.
Трогнат от грижите, Мойсей му изпрати черния си Котарак като подарък, в знак на благодарност, но той се загуби, бе намерен от Писана и историята се разви по познатия за читателите начин с това, че Писана стана Муза на Мойсей, но скри някъде Которака и тайните служби донесоха на Мойсей, че разработва НоуХао, ентусиазирана от темата "Естетизиране на еротичното и връзката му с любовната лирика". Това, че Котаракът го няма никак не се харесва на Мойсей, а и Писана взе нещо да пълнее...Ето и сега цял ден я чака без да знае къде е, а това вече е забелязано от друг ХуЛиТе-р, който отговаря за разузнаването в Центъра за правна защита на шизофрениците - Светослав.
Но и с Румир има проблеми, защото той настоява всички българи да бъдат обявени за шизофреници, за да има работа за новооткрития Център, а Мойсей вече реши Центърът да се казва "Усмивка". Как ще се реши този проблем никой не може да каже. "Не трябваше да го назначавам за Директор на Центъра!" пробягна нещо като мисъл в главата на Мойсей но той бързо я забрави. Та нали бяха приятели!

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите